Saturday, December 28, 2013

Лично и меланхолично

Здравейте мили хора,
Знам, от много време не сме писали в блога, правим каквото можем.
Честита ви Коледа, весело посрещане на Нова Година, а през нея, много хубави неща да се случват на всинца ни.

Тази статия я пише Илия.
Наложи се да заминем за чужбината (Аз, Мария и разбира се Аро) за някой и друг месец. Имахме и все още имаме да се погрижим за някой неща далеч от нашият дом. Та се наложи да отсъстваме малко през 2013 и повечко през 2014 година. Но трупаме нови идеи за реализиране и скоро ще се вихрим пак с гръм и трясък из полите на Пирина.

Живо село си е все така живо и без нас там. Боян е изключително зает да прави хубави неща, но за това ще ви разкаже той, аз само го мрънкам от известно време да ви напише статия, но е разбираемо, че не му остава време, имайки предвид, че върши работата на 3-ма.
Благодарности и към моят баща Бисер, който твори чудеса докато ни няма и по случая ще се върнем в един по-сух, удобен и уютен дом.

Та тъй, искам да ви споделя някои лични неща, за това и нарекох така статията.
Нашият дом се намира в Живо село. Части от нашите сърца и души са там, а мислите ни са постоянно там. Да бъдем физически разделени и в невъзможност да изграждаме тази идея е много трудно психически, почти болезнено физически.
Рационално разбираме, че в дългосрочен план в момента трябва да се занимаваме със задачките с които се занимаваме, но сърцето не пита, то изисква.
Подтискането на тези креативни пориви е много трудно и предизвиква много мъка в нас. Не, че можете да ни помогнете, ама тъй просто да споделим. Да знаете къде сме какво сме що сме. На въпросите "как сте?" отговарям много трудно и предимно отклонявам темата на разговор. По празниците е особено тежко. Коледа.

Тъй като сме за няколко месеца в многомилионния град, тъй като се налага да живеем и преживяваме със и във "градското общество" се налага да привикваме пак към начините на градския живот.
Не е трудно на практика, интегрираме си се на пръв поглед нормално, просто е много, много, много кухо. Празно е от съдържание, в голяма част безидейно и принудително това съществуване в градовете, пък  било то наречено живот.
Бих казал, че съзнателният живот на село обогатява съществуването с много цвят, вкус, дълбочина, сърцатост и простота. След като си ги изпитал, градът наистина изглежда сив.
Правете си сметките добре, кога и как ще заживеете на село, ако мислите да правите такова нещо, направете го с възможно най-малко принудителни връщания към града в последствие.
Ние поне се надяваме това да ни е последното наложително живеене в града.
Казвайки тези неща, имам в предвид, че те са валидни за мен и за Мария, други хора може би ще го усещат различно.

Хубавото да си далеч е, че не те давят всекидневните грижи и имаш възможност да погледнеш голямата картинка. Има време за четене и нови идеи, малко сметчици и планове, ще видим как всичко ще дойде в последствие, в крайна сметка отиграваме каквото ни предостави съдбата на момента, но е по-добре да има план който да не се следва от колкото да няма никакъв план. :)

Та ще ви намекна с една-две думи за идеите които разработваме в момента.

1. Преса за брикети и тухли.
2. Еко строителство, та очаквайте в близките 2-3 години да се захванем с първото къще.
3. Лека и мултифункционална механизация за стопанството под формата на мото блок с множество и разнообразен инвентар.

Да ви върви през новата година, да станете по-добри и да дарите по-добро. Амин.

Saturday, October 19, 2013

Има ли чисто място в България?!

Има!
Наше село - Живо село - Чисто село! :)
И още някое и друго кътче останало из родината. За щастие, доста приятели са се населили по тези кътчета!

Ето и данните: ТУК

Между другото, съветвам ви да разгледате целия сайт, заслужава си! ТУК

Сполайте!

Илия

П.П. За съжаление положението не е розово от гледна точка на останалите региони в България, както гръмна пресата напоследък... Ето графика ТУК (За по-подробни данни проверете European Environment Agency ) И в крайна сметка всъщност сме по-добре от преди сочат данните.

Wednesday, September 4, 2013

Благодарности към Венци и Дидо

Отново благодарности, пак много големи!
Този път сме благодарни на Венци и Дидо от Бургас.
Ей това е, човек като иска да помогне, от другия край на България се вдига и си прекарва почти цялата отпуска в помощ.

Посредством тези мили люде успяхме да осъществим проектът "люлка". Това е част от по-големият проект "детска площадка".

(снимки във фейсбук страницата, любезно предоставени от Дидо)

А защо изграждаме детска площадка в село с едно дете ще попитате. Отговорът е даден като принцип в пермакултурата: за да населиш едно място (независимо, село, град, държава, градина, гора, езеро) с подходящите обитатели, трябва първо да създадеш подходящата среда за тях, след това обитателите сами ще дойдат.

И така, ние създаваме среда, може да се каже, че плахо правим постъпки към следващият етап в развитието на живо село преди още да сме завършили първия. А именно преди още да сме завършили с настаняването, установяването и полагането на основите, вече се грижим за създаването на подходяща среда за тези които ще дойдат след нас. За да може те да дойдат сами.

Хубаво ще е като се преместите да ни станете съседи да има вече деца, детска площадка, работни места, читалище/библиотека, изградено независимо водоснабдяване, дренирани и поправени пътища и още други неща, нали? :)

Освен люлката, която отне доста време и работа, успяхме да полеем всички дръвчета баш когато имаха нужда в едни от най-горещите дни на годината (този пост закъснява, действието се развиваше в началото до средата на август месец).

Освен това успяхме да окосим високите (без да преувеличавам 1,8-2,3 метра треви на поливните ниви. Методът беше отрежи-пусни, тоест косене/сечене и оставяне на място.

Поливните-контурни вади работят безотказно и много приятно. Подпочвеното запасяване с вода си личеше много ярко по дръвчетата на градините поливани с вади и тези поливани в околостъблени кръгове (сухите). Освен това се оказа, че контурните вади могат да поливат и в околостъблените кръгове само с помощта на едно допълнително каналче. Приказно! Направихме го.

Благодарим ви за помощта Венци и Дидо!

Илия

Sunday, August 4, 2013

Жегите

Горещниците минаха, но жегите продължават.
Опитваме се да подкрепяме младите дръвчета срещу жегата, но обстоятелствата не ни помагат особено. Постоянни аварии по водопровода лишават селото от питейна (а в случая и поливна вода). Вариантът да поливаме от кладенеца е толкова неефективен и тежък физически, че все още не сме прибегнали до него. Дъждове никакви, жеги умерено големи.
За щастие, приспособимостта към суша на видовете които сме засадили им помага до известна степен. Също доста помагат мълчът и дълбоките дупки които изкопахме при засаждането. Може би и микоризните гъби и водозадържащите кристали играят роля.
Бадемите се чувстват най-добре и незасегнати, те имат способността да махат част от листата си когато видят големи суши. Смокините изглежда имат подобно умение, но си личи, че са по-чувствителни от бадемите. Наровете просто спират да растат и изглеждат тъжни.
Касисът и червеното френско грозде определено страдат твърде много и най-вероятно ще се разделим с голяма част от тези растения. Малините също не понасят жегите.
Температурите са около 40-те градуса, но учудващо вечер и сутрин е хладно (малко над 20-те градуса).
По обед не се излиза, слънцето е като чук.
Средствата за оцеляване са ранно ставане (около 5 - 6) и прибиране към 11, от там хапване и хубав следобеден сън и почивка до 17-18ч. и пак на работа до към 21-22ч. ако има нужда.
По този начин се живее много добре всъщност, освен приятно прохладно е и доста, много, ама изключително красиво! Хващаш и изгрева и залеза и всички птички и пчелички в най-активното им време.
Та като казах залеза, снощи беше не-ве-ро-я-тен! А пък аз си поливах дръвчетата до 22:30, защото пак усетих, че свършва водата. Имаше десетки, да не кажа стотици лястовици, буболечета дето никога не съм виждал и небето беше разкошотийско! За съжаление само една трета от дръвчетата успях да полея. Стискам палци да дойде водата пак скоро.
На доста места тревата е около 2,5-3м. и прилагам техниката "чоп едн дроп", на български сигурно звучи режи-пусни. Директен безплатен мълч за дръвчетата и площта около тях, при това доста разнообразен по състав, което винаги е добре.
Трябва да обърна внимание, че вишните се чувстват изключително добре! Развиват се дори по-бързо от бадемите което май не би трябвало да е така. Леторастите на вишните са над 1,3м. Бадемите също достигат прилични размери, средно около 80см. за водачите и около 65см на леторастите. За сега се развиват добре по мое виждане, но не идеално, далеч от идеално.
Важното е, че знаем къде допуснахме грешки и вяко следващо засаждане ще е далеч по-добро.
Грешките:
1. Хвърлихме се на твърде голяма площ, твърде много видове, твърде много бройки едновремено. По този начин освен, че не ни стигат силите и времето да обгрижим всички по най-добрия възможен начин, сме разконцентрирани, защото за всеки вид се полагат специфични различни грижи, което неминуемо остава някои по-чувствителни видове да страдат.
Номерът е да се започне с малко! Тогава грижите и времето ще стигат за всички. По моя преценка 1 декар би бил достатъчен през две години. Казвам през две, защото втората година фиданките също ще изискват много. А ние се хвърлихме, директно на 5 декара първата година. Ще избутаме някак си, но освен презасаждане и допълване на тези 5 декара в близките 2 години не мисля, че ще започнем други.
2. Ранните поливки на новозасадените дръвчета са от изключително значение, както и ранното торене с азотни торове. А ние ги пропуснахме и двете. Ранните поливки подпомагат дръвчето за по-ран старт, освен това подпомагат силно редуцираната коренова система да приема поне някакви хранителни елементи и я подтикват към развитие.
Това, че е валяло изобщо не замества поливката на дръвчетата.
Рано през пролетта трябва да се внесат азотни торове (естествени в нашия случай). Дърветата имат няколко изблика на растеж, а фазите са както следва: покой, бутонизация, бърз растеж, спокоен растеж и зазимяване. Колкото по-рано са внесени торовете, по-ранно ще тръгнат да се развиват и толкова по-големи леторасти ще направят дръвчетата, което е важно, защото изграждането на скелета на дървото изисква по-големи леторасти (над 70см). Освен това последното подхранване трябва да е не по-късно от 15юли, за да не предизвикат дърветата към растеж, който не може да се зазими правилно и ще измръзне през зимата.
Ние направихме само едно торене и то само на част от дръвчетата и то доста късно. Резултатите бяха очевидни. Както и резултатите от по-честите поливки.
3. Нулева борба с вредителите. Щяхме да имаме далеч по-добри резултати ако бяхме провели такава борба, но незнанието ни, кои препарати биха били добри спрямо нашите стандарти (ако изобщо има такива) и желанието ни да градинарстваме възможно най-естествено, без ненужни вмешателства, доведоха до никакво пръскане на дръвчетата. Те бяха нападнати от гъсеници, лисорезни бръмбари и едни неща дето все още не ги знам как се казват, които снасят яйце на върха на летораста и там се развива ларва която изяжда сърцевината и връхчето на летораста изсъхва. В последствие той избива нов водач, но растежа се забавя значително и разклоняемостта на клоните е твърде силна.
За следващият път се надяваме да е останало време в което да се подготвим, как да помагаме на дръвчетата в борбата им за оцеляване.
4. Мълчът около дърветата е желателно да е в по-голям диаметър (поне 1м но по-добре повече) и да е възможно по-дебел. Негативното влияние на студозадържащите качества на такъв мълч могат да се преодолеят (предполагаме) с една-две поливки с топла вода(с температура на въздуха). Другият вариант е да се сложи на два пъти, един малък слой в началото, когато времето е още хладно и когато се затопли и дърветата растат силно, да се прекопае допълнително около тях и да се добави още мълч диаметрално и по дебелина.

Статия за чудо и приказ, който има очи ще види, който има уши ще чуе, опитваме се да ви спестим някои грешки които бихте допуснали когато вие тръгнете по този път.

Останете здраави, цял живот имаме да садим дървета, да сеем билки и зеленчуци, да се грижим за тях и да им се радваме.

Илия

Tuesday, July 16, 2013

един добър ден

Събудих се късно, но за сметка на това се поизлежавах още.
Станах и си пуснах музичка, закусих с домашен мед, тахан и домашен квасен хляб, водичка.
Нахраних кокошките, сипах им водичка.
Сложих да се пекат домашни тиквички на фурна.
Изчистих кунята и дневната слушайки музичка.
Пуснах кокошките и прибрах яйцата.
Изчистих банята.
Седнах да похапна домашни тиквички с домашно кисело мляко и домашен чесън, подплатено с домашен квасен хляб.
Обадих се на двама близки приятели да ги чуя, поговорихме си.
Обади ми се съседа да ме пита нещо, помогнах му.
Сложих да се суши дивия риган приготвен на връзки.
Полегнах си на обед и поцъках малко из нета - отговарях на писма от приятни хора.
Чух се с още един приятел който за кратко е в България. И с него си поговорихме доволно.
Явно съм поспал - събудиха ме след приятна дрямка да ме помолят за услуга - извърших я.
Прибрах прането.
Изчистих коридора, стълбището и спалнята.
Отидох на разходка до вододела - прекрасно облачно време с лек прохладен ветрец - красота.
По път срещнах друг съсед, разлафихме, покани ме да си набера смокини.
Помогнах му със задачките които имаше - нищо работа.
Набрах си стиска дива мента.
Хапнах си диви дренки.
Отидох при съседа да се наям със смокини, от онези големите дето са по 200грама всяка - юнашки преядох.
Полафихме.
Прибрах се и прибрах кокошките да спят.
Почудих се дали да ида до градината да прибера семето на марулите - реших да не се напъвам - и утре е ден.
Обади ми се друг съсед да ме помоли за услуга - утре ще я свърша.
Запарих си дивата мента - да ми помогне на препълненото със смокини стомахче.
Постелих си леглото с чистички чершафчета и си полегнах да сърбам ментово чайче.
Филмчето дето тегля от два дена на сам се е свалило - ще погледам преди лягане.

От вътре ми дойде да споделя с вас - животът е хубав.

Илия


Monday, July 15, 2013

Собствена водоснабдителна система

Готова е! Работи!
Днес го довърших и пробвах. Резултатът надминава очакванията.
1.6 атмосфери налягане на входа на къщата и приблизително 1400литра вода в готовност.
Системата се презарежда за 50 минути и 17 секунди. Което предстои да бъде подобрено с приблизително 10 минути посредством поставянето на възвратен клапан в началото на трасето.

Разбира се има още работа по този проект, тепърва трябва да се заровят някои от положените тръби, да се изгради УВ защита за резервоарите, да се поокраси включването към къщата, да се сложи възвратен клапан и разни други ситни дребни, дето кой знае колко време ще отнемат, НО! системата вече работи с цялата си функционалност!

Какво може тя:

1. Да захранва две (в момента толкова са налични иначе максимум четири) къщи с вода с подходящо налягане и при температури над -2 градуса(което за нас означава 340-350 дни в годината). Чрез допълнителна изолация може да се достигне целогодишно използване.
2. Да захранва капково напояване понастоящем на нашия двор, но по принцип на всички парцели намиращи се поне 2 метра под резервоарите (много парцели).
3. Да затопля водата за поливане до среднодневната въздушна температура.
4. Да се включва към селския водопровод и да се зарежда от там.
5. Да се зарежда от кладенец посредством помпа.
6. Да полива автоматично градината в желано от нас време, за желан от нас интервал, върху желана от нас площ.
7. Да филтрира водата от твърди частици преди да бъде подадена към капкообразователите.
8. Ако се захранва от селския водопровод да редуцира налягането до 1.4 атмосфери, за да не се получат повреди в капковите маркучи и кранове.
9. Да се разширява безпроблемно от към резервоари (и на практика неограничено).
10. Да полива лозята (на съседите). Отклонението вече го изградихме.
11. При авария на някоя от тръбите да бъде временно свързана към друга чрез необходимите модификации (непрекъснато водоснабдяване).
12. Да се източва цялата система в случай на нужда и преди зазимяване.
13. Да служи като стъпало за качване на водата още по-нагоре по склона.

И на всичкото от горе всичко е супер просто и логично. Лесно за поддръжка и манипулация.

Ако сложим и едни слънчеви панели да захранят помпата, някои биха казали, че сме независими откъм водоснабдяване. Ние не бихме искали да се изхвърляме толкова с изказванията си.

Това исках да споделя с вас, за да знаете, че сме тук, движим се по малко и някои неща получават привидна завършеност.

Снимки ще сложим, когато нашият снимков експерт - Мария се върне от море и приготви някоя и друга. Горката много не харесва да прави документална фотография, ама какво да се прави, мен пък хич не ме бива.

Ех, отне известно време, мислене, пари, труд и политика, но какъв кеф е да работи! Заслужава си!

Илия

Saturday, July 6, 2013

What Plants Talk About


Моля, гледайте го, за да станете по-съзнателни за света в който живеем!

Кейл / Листно зеле / Kale / Brassica oleracea Acephala Group

Кейлът е известен в България като листно зеле.

Приятели, пиша тази статия за да ви уведомя, че миналата година отгледахме и тази година събрахме, семена от кейл.  (цъфтящ сибирски кейл на задна линия)

Първоначалните семена ни бяха предоставени с много любов от Ивайло Гичев от "градина вита" и по настоящем "градина мирна" Жеравна. Вярваме, че са били чисти.

След като отгледахме три вида кейл: Сибирски, Червен руски и Ласианто. В момента имаме събрани семена. От отгледаните от нас растения. Предполагам, не е нужно да казвам на вас, че ние не използваме изкуствени торове и химикали за пръскане. (да си го кажем направо, дори не сме използвали никакви торове и не сме ги пръскали)

Използвали сме свободно опрашване, семената не са (true to sort) сортови. Което обаче ги прави генетично разнообразни и кой знае, може би по-добри.

Семена има доста, който желае нека ни пише и ще му изпратим. Наш ред е да разпространим благото.

С кейлът се запознахме преди 4 години и станахме много добри приятели. Лесен за гледане. Прекрасен за салати, крекери, задушаване. Бъкан с хранителни вещества, много повече от известните ни зеленчуци. Някои дори го наричат супер храна.

За да не преразказвам всичко, ето няколко линка от които да се информирате:

На български:
линк 1
линк 2
линк 3

На английски:
линк 1
линк 2

... И последно - тъй като вече има доста коментари под статията с въпрос за това как може да се свържете с нас -> можете да ни пишете на електронната ни поща, а адреса ще го намерите в най-горната част на страницата на блога, където пише "Свържете се с нас".

Нашата фейсбук страница:
https://www.facebook.com/zhivoselo

Thursday, July 4, 2013

остана време за "Един милион"

Най-сетне остана време да се добавим и ние към проекта "Един милион" http://onegreenmillion.blogspot.com/ . Отдавна искахме да се включим и бяхме поканени, но все не оставаше време.
Преброяването на кратко за вас е следното : 159 засадени дръвчета с 93% прихващане. Някои от дръвчетата имаха сериозни рани и разцепвания по корените при самото засаждане. (лош посадъчен материал).
Около 200-250 храста и лози общо. С доста по-висока смъртност (около 30% общо) При лозите над 60%.
Съмнения, че сме засадили малините твърде дълбоко, а лозите твърде късно и от лош материал (бяха последните останали в разсадника).
Въпреки загубите, плодове и ядки ще има достатъчно за всички от сърце. Тази есен би трябвало да допълним местата до окончателната бройка.

Годините са пред нас, дай-боже да се записваме всяка година с нови зелени попълнения.

нижат се дните

Както виждате мина си месец, без аз-Илия да напиша статия в блога. Дните се нижат един след друг всеки хванал опашката на предишния. 

Така както сме хванали 101 неща да вършим едновремено, завършеност има рядко, а задачките са необозрими всеки ден. 

За щастие стигнахме до някакъв момент в който завършеност ПОЧТИ има. Само оооооще малко и ще можем да зачертаем еди какво си от списъка. Да, направихме си списък, за да можем поне някакъв ред да въведем, иначе сме пълен хаос. На където и да се обърнеш нещо оставено от преди те чака да го пипнеш, да му отделиш време и внимание. Скука няма никаква. 

То и време за комп не остава много. 
По настоящем пиша тази статия, защото една оса вчера ме изпрати в принудителен отпуск. 

Живо село си е живо село. Къде другаде се е видяло в село с 15 души жители 12 души да работят по проект за изграждане на инфраструктура в селото. А имено направихме един 120кв.м. заслон, че да може хем да се пазим от дъжд ако вали, хем да се пазим от слънце на св. Богородица, когато е и панаира на селото.

За наше огромно щастие детската площадка се (или по-скоро ще се) помещава точно в същия двор както и навеса, което означава, че целогодишно ще има сушина и своего рода катерушка-занималка за игра на децата.

Освен това завидно архитектурно постижение, успяхме да си пуснем и вода на два парцела. Което прави разлика безмерна във възможностите за използване на тази хубава земя. 

Също така успяхме да направим 1км отклонение от водопровода и да закараме вода на един хълм за един доста стар нашенски си параклис намиращ се на приказно място.

И така, нещата се движат и то добре. Докато аз бях зает цели седмици в помощ на местните организатори на тези чудесни проекти, Мария и Бо наваксваха работата която така или иначе си имаме по градините, бюрокрацията, детегледането и прочее. 

Както вече сте прочели придвижихме и авантюрата с пчелите.

Зеленчуковата градина е готова за тотални експерименти. 12 легла сред които има повдигнати, вдлъбнати и на ниво със земята, освен това имаме напречни на склона и надлъжни по склона, поливни и не поливни.

Системите за напояване отнеха доста време, пари и труд. Все още не са на 100% завършени. Но съвсем скоро. Само за едната ни система се наложи да положим 2 маркуча на 1 цол подземно на 50-60смдълбочина с дължина 100м от къщата за да осигурим желаното налягане. Ха върви го копай това сега, да видиш лесна ли е независимостта. ;)

И като казах независимостта, освен не лесна, тя е и ненужна. Интеграцията в местните кръгове върви повече от добре. Услугваме си и си помагаме, градим взаимно уважение. По случая успяхме да се уредим с помощта на багер с който свършихме не малко задачки. Включително оправихме дренажа на пътя към къщата и сега зимата ще се стига по-лесно(не, че преди беше трудно, ама багера беше под ръка!).

Поради недостиг на време и внимание едногодишните ни градини страдат. Разсадът позасъхна на няколко пъти, торене изобщо нямаше, а за колове, доматите могат само да си мечтаят.
За сметка на това, тъй като концептуално нещата които вършим са правилни, въпреки небрежното отношение, успяваме да понаберем тивички (лична селекция на семена), фасул (лични семена), краставици, лук, чесън и прочее нещица. Домати поради 4-5 кратното им присаждане през пролетта все още няма узрели.

Така като не пишем по месец, те се натрупват толкова неща, че блокирам като седна да пиша.

Въпреки всичко изписано до тук, трябва да ви кажа, че се усеща, навлизане в някакъв по-стабилен колковоз. Коловоз в който можем да си позволим, макар и рядко да отделим внимание един на друг. Дори отидохме на басейн цели 2 пъти в съседните ни села.
Автоматичното поливане, липсата на плевене, липсата на пръскане и прочее ни дават възможност да отделим това време за други неща. А може би не малка роля играе и финансовата кризичка в която се мъдрим от 2 месеца. :)

Все още ни тормози липсата на други деца в селото. Макар и да идват от време на време внуци и правнуци и да си играят в пясъчника, това не е желаната устойчива среда за развитието на Аро. 

Въпросът с уголемяването на Живо село все още не е подхванат сериозно. Няколкото семейства проявили интерес до сега не са направили нищо осериозно по въпроса. Сякаш страхът надделява и завареното положение има твърде голяма притегателна сила.
В бъдеще виждам доста положени усилия в областта на ПР и привличане на новозаселници. Трудното в тази сфера е, че както се казва, можеш да закараш магарето до водата, но не можеш да го накараш да пие. А и не трябва. 

Дръвчетата се развиват... прилично. Не спрямо моите лични очаквания, но имайки предвид, че допуснахме няколко грешчици е нормално да не получаваме идеалният растеж. Буйният растеж премина и сега сме в тих растеж. Дължина на леторастите при бадемите (като най-многобройни от засадените има средни стойности около 60см. и отделни случаи на по 120см (каквото би трябвало да постигнем по книга(но по книга би трябвало да използваме и изкуствени торове и поддържане на почвата в черна угар)). Това развитие ще коства на дръвчетата една година повече за формирането на короната и най-вероятно някои от тях ще закъснеят с по година при стъпване в плододаване. 
Въпреки това, ако успеем да ги запазим живи до идната пролет ще считам начинанието за много успешно имайки предвид количествата с които работим и изцяло ръчния труд и алтернативни-новаторски идеи. Научихме много. Следващото засаждане ще е по-различно и по-добро.
Всеки две седмици всички дръвчета минават на проверка, за буби, за наклон на скелетните клони и баланс в короната и прочее. Всеки две седмици биват и поливани. Или почти. Поливането е много трудоемка работа поради все още неизградена поливна система и понякога си правим оглушки ако е валяло и отлагаме. (в което се състои и едната от нашите грешки при грижата за фиданките тази година).

До скоро писане.
Илия

Sunday, June 30, 2013

ПчелИИИИИИИИИИИИ

или какво научихме за тях и как се сдобихме с много хиляди


Най-накрая можем да се похвалим, че поставихме кошери с пчели в овощните градини :-)))
хем можем да им се радваме, хем да опрашват дръвчетата, хем да събират и създават благинки, каквито само те могат (и знаят как).




От миналата година започнахме да се образоваме относно пчелите и пчеларството. Оказа се, че пчелите са мнооого по-удивителни същества отколкото подозирахме предварително, а пък ние уж си знаехме, че са си доста удивителни. Пчеларството пък се оказа, че не е нещо еднозначно установено, което можеш изцяло да научиш и приложиш, а има много различни начини на пчеларстване. Някои дори казват, че начините на пчеларстване са толкова, колкото са и пчеларите. Тези различни начини се определят най-вече от това човек колко и какво знае за особения начин на живот на пчелите (а има и много неща, които още не се знаят как и защо се случват), какви са особеностите на района (като климат, релеф, медоносна растителност), какви видове кошери се използват и какви цели си поставя човек при отношенията си с пчелите. Това води до различни „системи” на гледане и различни пчеларски практики, които понякога не се отразяват добре на пчелите. Причините за това са: 1) недостатъчно добро познаване на особеностите на живота на пчелите, или 2) несъобразяване с тях с цел да се постигнат по-големи добиви/печалби, с което човек им оказва влияние по неприятен, нездравословен или погубен за тях начин.

Има два начина човек да се сдобие с пчели – чрез роене или чрез т.нар. отводка. Роенето е естественият начин на пчелите за размножаване, при който (обикновено) през месеците май-юни се ражда млада пчела майка, бива оплодена по време на своя „брачен полет” и се връща в кошера за да поеме характерната за нея роля в пчелното семейство. Старата майка напуска кошера съпроводена от множество пчели в търсене на подходящо място за създаване на ново семейство – където отново пчелите ще изградят своите восъчни пити, в чиито килийки ще отглеждат своите нови поколения пчелички (т.нар. пило) и ще складират своите запаси от нектар (бъдещия мед) и прашец. Ако успееш да намериш, уловиш и заселиш в кошер такъв рой -> имаш пчелно семейство. Това е естественият начин, по който пчелите се размножават, но не можеш да бъдеш сигурен дали и кога ще можеш да намериш рояк, както и не можеш да си сигурен от къде е произлязъл и къде са живяли (или как са били гледани) тези пчели. Другият начин за създаване на ново пчелно семейство е чрез т.нар отводка. Най-общо казано (тъй като има различни отводки) това представлява взимане на част от вече съществуващо семейство (или части от няколко семейства). Взимат се пчели и пити с пило, мед, прашец и евентуално и майка, които се прехвърлят в празен кошер. След това новото и старото семейство имат нужда да бъдат оставени да се възстановят от шока (какво, как и защо се е случило?!?) и да обособят наново цялостно хармонично развиващо се и увеличаващо се пчелно семейство.

Бяхме се запознали с хора от съседно село, които през пролетта ни бяха обещали, че ако имат рой тази година, ще ни дадат... но таз годишен рой нямаше – та този вариант не сполучи. А наскоро се запознахме и с човек от друго съседно село, който си е пчелар от мнооого години (и по семейна линия), обича си пчелите и който имаше възможност (чрез отводка) да ни даде няколко семейства. Ихааааа... ние само това и чакахме. Видяхме неговите кошери, пити, пчели, част от начина му на работа и се разбрахме, че ще се радваме да вземем 4 семейства. Ура. Минахме по-трудната част – да намерим пчели, както и да нямаме съмнения за човека, който ни ги дава и начина му на пчеларстване. Оставаше да намерим и кошери. По принцип имаше възможност да вземем кошери и от него, т.е. кошерите, в които си живеят пчелите му, но от друга страна цената за нов кошер беше близка до тази, която той ни предложи за неговите използвани кошери. Теоретично новият кошер би могъл да изкара повече години, а и понякога има възможност стар кошер да има болест, която да се появи дори след години и да е фатална за пчелите – например американският гнилец, която болест е заразна, семейството не може да бъде спасено и единственото решение е пчелите да бъдат изгорени заедно с кошерите :(
Та в крайна сметка се спряхме на решението да вземем нови кошери – решение, което пък по-късно се оказа, че в конкретния случай може и да не е било най-правилното.

Та стигнахме до дилемата с кошерите – от къде и какви кошери да изберем? Има най-различни видове – с различни размери и брой рамки, различни материали за изработка, с различни детайли по тях, съобразени към различни райони, със или без подвижни рамки... и всякакви други особености. Различните кошери си имат различни плюсове и минуси, както и предполагат съобразяване с различни начини на работа с тях (и пчелите). В България (както и в голяма част на Европа) още от преди повече от век се е наложил т.нар. кошер Дадан-Блат – кръстен на Шарл Дадан, който го е създал, и Е. Блат, който е направил някои подобрения. Другият наложил се стандарт (в Щатите познават главно този) е т.нар. многокорпусен кошер или Лангстрот-Рут (кръстен пак на фамилните имена на създателите му). Този кошер се състои от идентични по размер корпуси (както и идентични рамки), които лесно могат да се преместват (т.е. дава възможност за подвижно пчеларство). Освен това корпусите могат и да се надграждат един върху друг (до 3-4 броя), което дава възможност за по-голямо развитие на пчелното семейство ако има мнооого изобилна паша. Също така има различни системи на преместване на местата на корпусите по между си в съответствие с различни етапи от развитието на пчелното семейство през годината. Като цяло тези кошери дават възможност за по-голямо въздействие на човека върху пчелното семейство и благодарение на тях съществува и съвременното „индустриализирано” пчеларство – по-лесно унифицирано обслужване на голям брой кошери, които лесно могат да бъдат премествани. Дадан-Блат кошера пък се състои от два основни корпуса – плодник и магазин (като магазина е двойно по-малък по размер от плодника). Този кошер не е удобен за преместване и се счита, че човек би следвало да не оказва въздействие върху плодника (където пчелите оформят живота на семейството), а главно се поставят и взимат пълните със складиран мед магазинни рамки. Казват, че този кошер е „по-мързелив”, в смисъл че е по-лесен за обслужване, а и сякаш вмешателството на човека в живота на пчелите е по-малко. Изглежда не може да се каже кой кошер е по-добър, а е въпрос на това какъв е района и какъв начин на пчеларстване би искал да практикува човек. Други пък казват, че по-важно е да познаваш добре особеностите при работа с конкретния кошер и да ги прилагаш правилно, отколкото избора на единия или другия кошер.




Та след тези дълги подробности на тема технически спецификации и пропускане на допълнителни обяснения за други алтернативни, но интересни видове кошери, се връщаме на чуденето – > какъв тип кошер да изберем? Ами избрахме и двата основни. Преценихме, че така сами ще добием опит за това какви са особеностите при работа с единия и другия, и ще можем в бъдеще да решим дали предпочитаме някой от двата. Харесахме си производител на кошери от интернет и след дълга консултация се спряхме на два ЛР и два ДБ (за посветените или вече досещащите се, това са съкращенията на Лангстрот-Рут и Дадан-Блат). Оказа се също, че производителят предлага два вида и от двата – в единия случай кошера има напълно изчистена форма, а при другия има допълнителни горни входове и странични летви, които прикрепят всеки елемент на кошера към стоящия под него. Та избрахме по един и от двата, което ни даде разнообразие от четири различни кошера.

След поръчката и доставката, следващата стъпка беше боядисването – с боя на водна основа, която не съдържа тежки метали и не е вредна за пчелите. Проявихме малко творчество, та сега имаме четири различно боядисани кошера – всеки да си го познаваме като индивидуален (подготвяме и снимки, които ще качим в някакво близко бъдеще).

След боядисването се заехме и със сковаването на рамки. Първо - чук-чук-чук-чук, чук-чук-чук, чук-чук, чук. Сковахме летвичките с пирончета. Второ - ббзззжжжж, ббзззжжжж с малка бургия с бормашината, с което направихме дупки на летвичките, през които обтегнахме телта като струна. Накрая поставихме и восъчните основи, които с една малка (известна на пчеларите) магийка накарахме восъчната основа лекичко да се разстопи и потъне (закрепяйки се) в телта. Ииии... стигнахме до онзи вълшебен миг – взимането на пчелите. Търъдъдъънннн. Тън-тън-тън Тъъънннннн.

Трябваше да е лесно и безпроблемно, доколкото все пак може да е лесно и безпроблемно. Планът трябваше да е следния - отиваме при пчеларя с новите кошери, махаме капаците, преместване съответните рамки с изградени пити (с пчели, пило, майка, мед, прашец) в новите кошери, връщаме капаците, изчакваме всички пчели да си се приберат в новия дом и поуспокоят, затваряме им входовете за да не излизат (иначе няма да могат в последствие да намерят дома си), баааавноооо и без сътресения и шумове преместваме скъпоценните кошери на предвидените нови места и отваряме входовете за да опознаят (и надяваме се – харесат) своето ново място. А през цялото време мисловно им се извиняваме за стреса, които им причиняваме и ги уверяваме, че ще се грижим добре за тях.

Почти стана така. Натъкнахме се на неочакван проблем. Когато стигнахме до прехвърлянето на рамките установихме, че тези от старите кошери (на пчеларя) са маааалко по-дълги (с милиметърчета) в сравнение с размера на нашите кошери, т.е. не могат да влязат. Уж би трябвало това да е невъзможно, тъй като размерите на кошерите по принцип са унифицирани като размер. Тъй като пчеларят е взимал своите кошери и инвентар от Гърция, където изглежда има стандарт рамките да са изработени по-масивно и са малко по-дебели от българските – Греда! Или по-точно – Рамка! Или още по-точно – Странична Летвичка на Рамка с Хоризонтално Обтелване. Имаше предложение (от друг пчелар) да опушим малко повече пчелите, след което с трионче да отрежем въпросните няколко милиметра от въпросните странични рамки. И въпреки всичко, това нямаше да е лесно, щеше доста да разстрои пчелите и щеше да изисква доста време. А освен това беше и невъзможно, защото рамките на нашия пчелар са обтелени хоризонтално (повечето пчелари прекарват телта вертикално, а други считат че е по-добре хоризонтално), и съответно не можем да отрежем телта – тя придържа восъчната пита към рамката. Все пак нашият пчелар измисли вариант – отряза телта от неговите рамки, така че да може да отдели и вземе неговите пити, които след това постави върху нашите (обтелени, но без поставена восъчна основа) рамки. Това ставаше след като с резки движения изтръскваше пчелите от неговите рамки (в новите кошери), които пък започнаха да летят притеснено около нас. Имаше и няколко ужилвания, и то в случая доста болезнени. След първоначалното болезнено забиване на жилото (съпроводено с окорване и въпросително чувство „ама защо така? какво, как и защо се случва?!?)”) болката бавно и сигурно се засилваше сякаш вкарвана с помпичка и с нарастваща сила в областта на ужилването... Уууффф.... Ппппффф... Фффуууууу.... Или пък АааааГхххХххххх.... Кой както го чувства. Пчеларят обясни, че това е поради кестена (който цъфти в момента), и който бил много добра храна за тях – значително ги подсилвал, както и спомагал да създадат много силни майки. Междувременно се правехме че въобще, ама въобще не сме ужилени, тъй като знаехме, че бурното преживяване и резките движения многократно щяха да увеличат броя на ужилванията. Но... да се върнем на питите и рамките – след като сложихме отрязаните пити върху новите обтелени рамки (което не мина без известно деформиране на питите) използвахме по-дебел и здравичък конец, с който минахме няколко пъти около питата, за да може по този начин тя да остане закрепена към рамката. След като направихме тази операция близо 20 пъти (4 кошера по 5 рамки) оставихме кошерите и пчелите, които пък постепенно трябваше да се успокоят и приберат. Но не се успокоиха бързо де. Още поне час летяха наоколо и не се прибираха, дори и след като леко заваля. Изглежда настъпващата вечер съдейства за това да се приберат, след което пристъпихме към затваряне на входовете на кошерите.

След като внимателно ги пренесохме в колата дойде ред на следващото приключение – много внимателно каране на фарове по черен път с доста дупки. И така 8 км. С което пътуването не приключваше, но поне приключваше най-притеснителния момент с черния път. Колкото по-малко сътресения, толкова по-добре за тях. Друсанията и шумовете трябваше са минимални. И без това вече бяха преживяли достатъчно за един ден. Та с внимателно и бавно каране стигнахме до нашето село, където извадихме кошерите и ги поставихме на земята. Тъй като не можехме да ги занесем на ръце по тъмно до предвидените в овощните градини места, планирахме ставане в 4:30 сутринта, когато бавно и внимателно ги пренесохме един по един. Вече леко се развиделяваше и пчеличките имаха желание да започнат да излизат. Тъкмо навреме – отворихме входовете и не ни се наложи да чакаме за да видим как започнаха да излизат и опознават обстановката наоколо. Наблюдавайки ги последните няколко дена се забелязва, че стават по-активни, по-оживени и редовно си носят прашец в кошера... Всичко изглежда наред :-)






Надяваме се от тук нататък пчелните семейства да се развиват добре, а пък ние имаме намерение да им съдействаме със засаждането на полезна и харесвана от тях медоносна растителност... но това ще трябва да е тема на следващи и по-интересни разкази.

Monday, May 27, 2013

Първото капково напояване работи - със снимки

И така, дойде този заветен миг в който можем да кажем, че едната ни зеленчукова градина се напоява с капково напояване и е несравнимо (десетки пъти) по-икономична като разход на вода от коя да е друга градина в селото, пък смеем да кажем, не само в нашето.


Разбира се, работата е свършена на половина, ама то така е. Чопнеш тук, чопнеш там, хиляда задачки.

Все пак го пуснахме и работи прекрасно.


Както обичам да казвам - на теория, теория и практика са едно и също нещо, на практика, не са.

Изходните данни сочат, че капков маркуч би трябвало да работи над 0.5 атмосфери, или поне 0.2. Е да, ама ние го подкарахме с 0.12 атмосфери. То хубаво ще каже някой, иди дойди там по графиките ако се взираш до болка можеш да видиш как би работило и на 0.12 атмосфери. Обаче, ние пък сложихме филтър на цялата тая система която би трябвало да прави съпротивление 0.2 атмосфери. Всякаква математика показва, че това не би трябвало да работи. Ама работи.


Така че моят съвет към вас когато тръгнете да си правите капково напояване е да си купите 50м маркуч с всичките му джаджи и да пробвате какво можете да сътворите без да обръщате внимание на теоретиичните характеристики. Като се наекспериментирате тогава си купете нужното ви количество и действате, вече ще знаете и какво може. На нас този процес ни отне една година де, ама то щото покрай другото. ;)

Сега сме в процес на инсталиране на другата система за капково която ще захранва градината над къщата. Тя пък е още по-готина, с една система можем да поливаме градината и да захранваме къщата с вода в момент на нужда, можем да захранваме системата с вода от две места и ще имаме 1.5 атмосфери налягане - достатъчно да мине и през бойлера, пък да не кажа, че ще е достатъчно да мине и през слънчевия бойлер до който още не сме стигнали де. Да не говорим, че ще е възможно разширяване във всякаква посока - обем на резервоарите, брой градини за поливане и какво ли още не, абе много гъвкава. Да не споменавам пък, че ще има инсталиран седмичен таймер и ще можем да поливаме когато си поискаме за колкото си поискаме в денонощието и в дните от седмицата , за времето (с 15 мин точност) което искаме. Изобщо лежи си човек в 5 сутринта, а то си полива само до 6:15 и си спира.

Ама да я направим и нея пък тогава ще се хвалим.

За сега сме на етап копане на каналите за полагане на магистралните маркучи. Все присъства туй копане бре! :)

До скоро копане! :)

Wednesday, May 8, 2013

Вади и Swales(контурни вади)

Дойде време за поливане на младите дръвчета и храстчета.
Влезнахме стабилно в сухия сезон и почвата веднага се нацепи, което още повече допринесе за нейното засушаване.

Всеки който се е занимавал или интересувал от пермакултура знае що е то swale, за останалите ще обясня. Контурната вада е вада с много малка или изобщо без денивелация от единия до другия и край. Тя служи като резервоар за вода която да просмуче в по-долните почвени пластове и така да стимулира по-дълбоки корени, а освен това да намали повърхностното изпарение при поливки до минимум.

Понеже ние все пак се опитваме да правим каквото правим с една пермакултурна що годе, пригодена към реалностите на село идея, решихме, че вместо вертикални(по склона) вади и редове с дръвчета ще ги правим хоризонтални(напреко на склона или по контура). То хубаво, ама голям зор когато дългата страна на парцела ти е по склона, това изисква изкопаването на стотици метри контурни вади.

Днес часовникът звънна в 6, към 7 и нещо бях вече на овощната градина. Изкарах там 12 часа, след което време се прибрах, въпреки, че беше все още светло, защото не можех повече да стискам дръжката на лопатата и мотиката, а и трудно вече ходех.

Първата трудност бе почистването на съществуващите вади по които се очакваше водата да стигне до горната част на нашата градина. Те хубави вади, ама не са в употреба от 15тина години. Обрасли до неознаваемост, запушени с листа, клонки и корени, с множество растения пораснали директно в тях. След около 4 часа пробиване на път из джунглата, успях да докарам вода до градината, слаб дебит, но все пак вода.
Оказа се, че създаването на нови транспортни и контурни вади не е по-лесно от почистването на старите.

След 12 часа борба имаме поляти 9 растения.

Обаче когато пуснах първата контурна вада - кеф! И от едната страна и от другата страна мога да я захраня, тя се пълни и после бавно се стича на подпочвено ниво, ако я оставя да покисне така 2 часа, на 5 метра от нея се явява ефекта на плаващите пясъци, гледаш повърхността суха, но стъпиш ли потъваш, забиеш ли пръчка влиза като в масло. Идеално зареден подпочвен слой с влага, изпарението намалено до минимум, плевелите оставени на сухо (или поне по-плиткокореновите), а най-доброто е, че имаме 0 ерозия при поливане и 100+% прихващане и задържане на дъждовната вода в границите на парцела.
Спекулирайки бих заявил, че само от използването на контурни вади можем да намалим разхода на вода за поливане минимум с 50%.

Все хубави неща, но и утре е ден, и утре копаене на вади. На ден мога прекосила да направя 5 вади на тесните парцели, а само на единия има над 25 реда, което значи и същия брой вади.
Вадите ги разполагаме 1метър над мястото на засаждане на редовете (които вече са оразмерени по контур). Чудя се даже дали не трябва да са на 2метра, но така биха се явили по средата на междуредовото разстояние, и ще затруднят ходенето между редовете.

Изтощение, пот, глад и доволство, че теоретичните до скоро идеи работят на практика.

Thursday, May 2, 2013

Скакалци

Досадно е доста.
Садим разсад домати, след 2 дена 80% са изядени.
Присаждаме нов разсад, след 2 дена са изядени.
Присаждаме трети път, пак ги изяждат. 
Прегризват стъблата гадините.
При това не са само доматита, чушките, бобчетата, тиквичките, всичко страда. 
Голяма са напаст ей! 

Днес малко ми писна и направих настойка от люти чушки във вода и напръсках 4 лехи експериментално. Казват трябвало да помогне, ще видим.
Ама вече сме назад. Почваме късно за пореден път.

Сега проучвам капани за щурци, защото, даденостите трябва да се използват по най-добрия възможен начин. Щурци и скакалци са дадени, това ще използваме. Кокошките ги харесват, вече пробвах. Сега само трябва да измислим лесен начин да се самоулавят в капанче и ще осигурим страхотна протеинова диета за кокошлетата.
Които между другото вече снасят, или поне една-две от тях снасят. :) Днес прибрах 4-тото яйце.

Капково под 20 см мълч работи брутално добре. От долу е все едно сме ранна пролет, земята е накисната. Чудя се дали това няма да забави развитието на растенията, защото температурата на почвата под мълча е доста по-ниска от тази на открито. Освен това поливка със студена вода я охлажда още повече. То не, че се налага де, вече седмиа държи влагата без нужда от поливане.

Картофите под сламата ги проверихме днес, покарали са и познайте - скакалците са изяли връхчетата на някои.

Wednesday, April 17, 2013

Разни

Садихме лук на сухо за глави. Плиииитко само боцваш, без покриване, без копане, само покрихме с тънък слой слама около 5см. Вече се е подал, до тук упражнението е успешно. Ще видим какво ще излезне нататък.

Брахме и все още берем коприва и лапад в несвяст, ще прибавим и маточина скоро. Пращаме за софия да се радват хората на хубава храна. Още не ни е останало време да си изсушим за зимните запаси, но и това ще стане.

Садихме картофи на сухо по 3 начина за експеримент. Прекопана ивица 25см в която боцваме картофа слагаме кристали и без зариване но с настъпване, непрекопана ивица слагаме картофа, кристали и настъпваме, просто слагаме картоф и настъпваме. Всеки от случаите покрит с над 12см слама. Днес ги погледнах още няма раздвижване (преди седмица-две ги садихме) но картофите почти не бяха рътени, та се очаква забавянето. 
Ако експериментът се окаже успешен ще имаме лесен начин за отглеждане на картофи... а това си е нещо! 

Дръвчетата са се хванали в по-голямата си част ( за сега само 2 жертви(най вероятно взети в лошо състояние от разсадника защото подозирахме още при засаждането)) Учудващо някои малини и къпини не изглеждат добре, ще изчакаме, да видим дали от корена няма да излезне нова издънка. Останалите са ок. Все още чакаме смокините и наровете да се раздвижат, те са по-топлолюбиви и си чакат топличкото.

Изкопахме отводнителна вада, барем намалим наводненията в гаража при порои, имаме големи надежди.

Посещенията на блога и фейсбук страницата експлоадираха. Имаше момент в който трудно се отговаряше на всички запитвания.
Та и доброволци и гостуващи се навъдиха, сложна работа е това организирането на хора, не ти остава никакво лично време и се измаряш все едно работиш два пъти повече от обикновено.
Започнахме полека да ограничаваме достъпа и да отказваме желаещи, трябва да измислим процедура която да е ОК за всички. Нулево лично пространство и комуникация с постоянно нови хора продължително време не може да се издържи твърде дълго.

Погледнато от добрата страна, ЙЕЙ! много хора ни харесват, харесват какво правим и искат да участват по някакъв начин! Срещнахме се и се запознахме с прекрасни хора! Доказахме, че да живееш на село може да е доста социално интензивно занимание! :) И никакви такива "ама аз ще си седя в града, че тука имам по-голям шанс да си намеря приятел/ка" не ни минават вече.

Започнахме изграждане на няколко повдигнати лехи до къщата, надяваме се да покрият салатните нужди на къщата, но се съмняваме.

Движим въпроса с капковото, остана ни само да вземем магистралния маркуч и стругар да направи преходниците от бидоните към магистралата. Тепърва ще се учим как да слагаме тройници, ъгли, кранчета и прочее по маркучите, така че да не си чупим ръцете много. Първите опити бяха доста износващи за ръчичките.
За сметка на това успяхме да научим доста неща за капковото и се чувстваме сигурни, че системата ни ще работи добре.

Мълчираме дръвчета, храсти, лехи, абе всичко! Супер новината е, че една бала слама стига за мълчиране на две дръвчета! Това е много добре, защото си мислехме, че до никъде няма да ни стигнат балите ако трябва по 1-2 бали на дръвче. А сега ни стигат идеално, та даже може да останат (да бе да, сигурен съм че ще ги наместим до последната).

Планината от лозови клонки я смачкахме, не успяхме да покрием всичките редове на лозето с мълч, но има още доста клонки които ни чакат да стигнем до тях.

Мария започна да прави снимки - приказни както тя си може, сигурно сте ги видели на фейсбук страницата ни. За която между другото се грижи един приятел, ние не смогваме да седнем на компютрите за дълго, а когато седнем има доста друга работа и кореспонденция и така получихме помощ в популяризирането на идеята... та даже стана малко страшно като се заредиха едни стотици лайкове и прочее. Сега даже ми е едно отговорно да пиша, викам си трябва да напиша нещо много идейно и смислено. Та за малко пак да се разминете със статия, ама после се усетих, че по-идейно от това да ви разкажа какво се случва всекидневно няма.

Две кокошки умряха (явно си дойдоха болни) ама ги попълнихме (едната безплатна от продавача, който дойде и се увери, че правим всичко както трябва). Още не сме сглобили двете части на трактора.

Тъкмо си говорихме с Бо днес, че имам много технически проектчета които само минават на заден план, защото земеделието е водещо в момента, но спокойно, ще им дойде и на тях времето в някакъв момент. 

Като казах Бо, той скоро завършва пчеларския си курс и го чакаме да почне с практиката, и толкова зарибяващо обяснява, та ми се прииска и аз да се грижа за един кошер. :)

Съседката ни подари ягоди да си насадим, предстои ни, както и още малко малинки и с това ще приключи засаждането на многогодишни за този сезон. На есен пак. Не можахме да изпълним баш свръх амбициозния си план, но сме доста близо всъщност и сме много щастливи като ги гледаме какви хубави листенца пускат. Връзката между нас и растенията е... извън възможностите ми да я опиша.

Появи се идеята да формираме различни дървета по различни системи, за да може после да се показва на хората коя система каква е и как изглежда и какви са и предимствата( а и самите ние да видим коя система за формиране ни харесва повече). Предстои дообмисляне.

Мария ми оплете страхотни вълнени чорапи, цели 3 чифта!!! :) Два от които не нося по настоящем защото още не са снимани. :)

Имам обещание от Бо и Мария, че скоро и те ще пишат статии в блога, надявам се тогава да имате по-чести вести от нас и на по-разнообразни теми.

Бъдете здрави.

Илия

Thursday, March 28, 2013

възпитание

Дъждовно е, не излизаме твърде на вън, защото при всяко падане трябва да сменяме дрехите.
И ето какво правим:




Според нас личният пример учи най-добре. Надяваме се Аро да се научи що е то повторно използване и рециклиране, няма боклуци - всичко е ресурс. Креативност, problem solving, самостоятелност, смелост за реализиране на идеите с даден ресурс, творчество - всичко в едно.

Идеен проект, архитектурен проект и строителство - Мария.

А след като спре да вали - природознание.




Wednesday, March 27, 2013

популярност

Нещо стана, изведнъж много хора научиха за нас.

Идеално, защото Живо село е вече във фаза която да има нужда от нови хора, които да живеят или да милеят за него.

Пламен (Пацо) беше така добър да предложи да помогне като администрира фейсбук страницата. А това, даде малко натиск върху Мария да направи и качи повечко снимки. Знаете как беше сух текст до сега.
Това съвпадна с момента когато Мария се почувства готова да снима, пише и твори градини. Мария започна да пише и статии придружени с прекрасните и снимки.

И така, популярността започна да расте, нови хора да прииждат и доста от тях да ни пишат.

Благодаря ви мили хора, че отделяте от времето и енергията си за да ни пишете, да ни подкрепите, да кажете добра дума, да пожелаете да се запознаем.

Обещаваме, че ще отговорим на всяко получено писмо. Това което не можем да обещаем е колко бързо ще можем да отговорим. Защото работата не чака и времето за интернет не е много. По ред на постъпване обаче, всяко писмо ще дочака отговор.
Благодарим Ви!

Илия


Monday, March 25, 2013

Благодарности

Много благодарим на:

Данчо (Йордан)
Пламен
Марко
Мина
Алекс

С тяхна помощ в последните дни успяхме да засадим 15 смокини туркика, над 70 десертни лози от 4 различни сорта и 30 малини.

Беше истинско удоволствие! Поработихме, включително на лунна светлина, посмяхме се и попяхме, пък даже и акомпанимент на китара имаше.

Много, Много сме благодарни, че има добри хора дето да ни помагат. Сами не бихме могли да направим и на половина нещата които постигаме заедно.

Аро си игра с всички и му беше много интересна и приятна тяхната компания.

Надяваме се да се видим скоро пак.

Thursday, March 21, 2013

все пак е пролет..

.. и то каква!! При нас слънчевите бани започниха с пълна сила - търчи малкият по голо дупе из двора, аз току го подгоня с тениска, той само като ме види и си плюе на петите (гумените ботуши). Няма стигане това хлапе, ей! Този ден обядва гол-голеничък на масичка в двора. Уви, за нас подобно поведение е 'социално неприемливо' :)


кокошки

Едната коко умря.
Друга изглежда доста зле.
Още една е странна.
Останалите 3 се окопитиха горе-долу.

Извода е, никогаш да не взема човек кокошки от пазара. Те се гледат в клетки, хранят се със смески и изобщо съвсем не са предназначени за диващината която е на село.

Милите кокошки не схващат що е то жито и как да го ползват, не познават буболечетата и червеите като храна, тревата дори не я поглеждат, не знаят да спят на високо на пръчката, никак не държат на студ, и спят посред бял ден, а за ровене въобще и дума не може да става.

Следващите кокошки дето ще вземем ще са домашно излюпени и свикнали на нормален дивашки/селски живот.

Надявам се поне 4 от тези да можем да върнем към живот, реални шансове изглежда да имаме за 3.

Днес ги подхраних с буболечета и голи охлюви и червейчета, отделих 2 часа да им събирам. Живнаха малко, надявам се да помогне.

Поне се отвори място за петел, а са ни обещали дивашки домашен петел от близки приятели. Токувиж, ние сами сме си отгледали някое кокошле.

Официалното име на кокошкарника е "белият дом". :)

Tuesday, March 19, 2013

обрати

Миналият петък си беше пролет - слънчице, топличко, всичко цъфти..




.. включително нашият розмарин..


.. пчеличките жужат въодушевено из клоните на джанките..


.. и ни пълнят душите с радост.. Разхождаме си се, радваме се на гледката..


.. но се оглеждаме и по земята..


.. ммм, лапад, екстра за супичка - любимата на Аро, като набара тенджерата и изобщо не чака да му сипваме..


.. изобщо - приказка. Малко разходка по баирите, малко работа в градината, малко похапване пред печката.. Легнахме си уморени и доволни тази вечер. Или доволно уморени. А на следващата сутрин.. 


.. Та-дааааа! Зима! Сняг по къщите..



.. по цветовете на джанките..




.. и по нашия розмарин..


.. В кой ли сезон ще се събудим утре?

Friday, March 15, 2013

сняг

Официално, на 15-ти март у наше село падна 7см сняг което е повече от колкото е паднало цялата зима ;). След 3 дни го дават 20 градуса де, та няма да се задържи много.

Боцнахме няколко (50-60) храста(къпина, касис, червено френско грозде), почнахме разсад за чушки, патладжан  и домати, засадихме моркови, още чесън, лук за пера, довършихме 3 прозореца от външната страна, та можем да си сложим мрежите. Пусто много мухи има.
Джанките са в почти пълен цъфтеж, пчелите им се радват. Ухание на цветове се носи на талази. Всекой копа нещо по двора.

Новото всъщност е, че си взехме 6 кокошки. От тези червено-кафевите хрисими същества. много лениви и дезориентирани изглеждат за сега. Построихме двете части на кокоши трактор. в момента живеят в откритата. Не сме ги направили още на колела и да се свързват курника с дворчето.
Кокошлетата са голяма мания и ни отнемат доста време, щото сме много боси в тази област.

Лоша новина,  5 дървета са лошо наядени от зайци, има и още няколко но с по-леки рани.
сложихме гофрирана тръба за кабели около стъблата на дръвчетата... малко след дъжд качулка.

Пролет е, а сняг вали. :)

Friday, March 8, 2013

Мълч/мулч мания

Елементарно е да се договориш със съседите си, да ти дадат отпадъците си, особено ако им спестиш някаква работа в процеса на вземането им.

Договорихме се с почти всички да им вземем клонките от лозето които подрязват на пролет. Вече сме смляли клонките от близо един декар лозе, а предстоят още мноооооого декари.

Виждаме се в чудо, покрай разсадите, ремонтите и всекидневните нужди се заехме да събираме всичките тия тонове био материал и да го дробим за мълч по лозето и градините.

Договорката е следната, взимаме всички клонки, но пък ние си ги изнасяме от лозето, те само си ги режат. Така всички са щастливи.

Наашето лозе мулчираме със слой картони и над него слой натрошени клонки. Става чудничко. Но доста бавно и трудоемко.

Мария силно е поела ангажимента за едногодишните. Сдобихме се с десетки сортове семена и още идват. Добре, че е организирана и държи всичко под контрол.

Вече имаме засадени грах, чесън и марули(разсад). Спретнахме една повдигната леха покрай оградата и пооправихме миналогодишната такава покрай другата ограда.

Бо изкопа и направи една от 12-те лехи в зеленчуковата градина. Предстои още доста работа.

Два бидона от по един кубик (1000литра) бяха доставени от тъй любезния мой баща, който понастоящем отново отделя от времето си за да ни помага в ремонтите и градежите. Питай ме колко кофи хоросан забърках днес! :) ама стена вдигнахме! Ще стане прекрасна сушилня от нашия склад. Сега специално мислим как да оставим отворите за максимална вентилация. После обезопасяваме с мрежи за да премахнем рисковете от насекоми и ще имаме най-добрите сушени плодове, зеленчуци и билки - на сянка, с много добър обмен на въздуха.

А бидоните всъщност са за капковото. Единия за едната градина, другия за другата. Те трябва да са по два бидона на градина... ама пусто финансии...

А, да и първи март мина. За социализация, а и щото сме си готини, Мария и Аро направиха мартеници. Включително боядисаха вълната. Минахме на първи и раздадохме на всички що видяхме в селото. Много ни се зарадваха хората. С дарове ни даруваха.

Твърде много неща се случват, за да мога да разкажа всичко тук, а и твърде рядко пиша и се натрупват. Извинете.

Wednesday, February 27, 2013

Наводнение

Добро утро!
Поеми това наводнение!
В края на дъждовния сезон, както вече казах установихме, че при нас са дъждовен и сух, два интензивни дни валежи и белята стана. Целия приземен етаж с вода до глезените в една прекрасна сутрин.
След 10 часа изгребване на водата, подсушаване, отклоняване на водата и прочее занимания най-сетне успяхме да седнем. Аро беше изключително търпелив към нас за което сме му много благодарни.
Прогнозата предричаше още валежи през спускащата се вече нощ.
На следващия ден. Алелуя, благодарение на по-слабите валежи и предприетите мерки за отклоняване на потоците влизащата вода бе далеч по-малко. Все още я борим на всеки 15 минути попиваме по една кофа вода, но в сравнение с вчерашното положение направо си се живее.

Площадката пред къщата която е от бетон и е идеална за разтъпкване и вършене на разни дейности в дъждовно и кално време в момента е покрита цялата с 2 пръста почва. Това е защото Мария я изгреба предишния ден де. иначе щеше да е сигурно 10см, още малко и можехме да си отгледаме марулите там. :)

Изключително сме доволни, че успяхме да хванем наводнението сравнително на време (благодаря ти нетърпелив мой пикочен мехур), че не сме си сложили скъп паркет, килими, ламинат или други неща които щяха да се съсипят с наводнението, че сме били предпазливи и предвидливи и всичко е върху шкафове с достатъчно високи крака, че съпреживяхме това заедно и в добро здраве и наспани(благодаря Аро).

Ако гледаме от добрата страна, измихме къщата, фиданките са изключително добре напоени след тези обилни дъждове, има огромен потенциал да сме независими от към вода за поливане ако успеем всичката тази вода стичаща се от хълма да я уловим и запазим до момента на нужда (ех планове, планове, идеи, гъдели).

Доста добропознание получихме за хидродинамичното поведение на дъждовната вода спускаща се по хълма, ерозията която причинява и прочее любопитни неща. (за съжаление го заплатихме с една леха отннесена почва баш където сме засадили чесънче.

Съветите които можем да ви дадем са: Когато купувате къща е желателно тя да има дренаж, ако ли не е желателно да си направите такъв. Ерозионната сила на водата е огромна, винаги разпределяйте лехите и редовете и всякакви земни работи успоредно на наклона на склона, за да задържат вода и да не ерозират(за щастие сме мислили на време и дръвчетата ни са засадени точно по този начин). В къща на село всичко трябва да стои на крачета, много по-практично е. Не си купувайте скъпи мебели ако не можете да си позволите да ги прежалите(особено ако имате малко дете).

Рядко мислят хората за такива неща докато живеят в апартамент, та за туй го споделям, да знаете какви интересни неща се случват на село. :)

Тревичките са цъфнали. Пъпките на лешника, дряна и годжи берито се отварят от няколко дена насам.

Friday, February 22, 2013

интимна връзка

Дъждовният сезон е.
Установихме, че при нас има два сезона - сух и дъждовен. И е влажничко... почти нонстоп капе нещо от небето. Аро полудява из къщи, та и на дъжд го извеждаме на вън понякога, ама не му стига.
Мъглата се спуска от облаците и се стеле по хълмовете. Невероятна красота, която няма как да видиш, ако не си на полето. За щастие бяхме на полето. Въпреки, че вали, ей така под дъждеца да подрежем някое и друго дръвче. Изключително важно е да се подрежат дръвчетата преди да е тръгнал сока. Когато растението се пробуди и започне да праща сок към пъпките, соковете веднага отиват на най-високите и крайни точки - точно мястото което режем.
Та режа си аз и бивам поливан от горе, мъглата се стеле току в краката ми, обувките ми тежки от кал едвам се вдигат, до мен овчарите се свили в дъждобраните си подпряни на гегите, както само те си могат, вдигам глава и що да видя, брех красота, брех чудо.
Привършвам с рязането и тръгвам да се прибирам за топла супа и време до печката. Излизам от градините и стъпвам на полето и понеже съм си тежичък набивам крак нагоре по баира. Чувам шум и се оглеждам, но няма никой около мен. А звучи, все едно някой вода излива или пада до мен близо. Гледам облаците и протягам ръка- не, тамън се е извалял поредния облак и нищо не пада от небето. Ама ходя си и шума от капки ме следва. И тогава го усетих - връзката между мен и земята. Почувствах се интимно свързан с природата.
Стъпваш и земята около теб на вълни, на вълни се оттърсва от капчиците. Чувах го над 10 метра оковръст. Страхотно изживяване. Затичах се, не мога да го надбягам. Където и да ида земята знае, че съм там, защото сме свързани, а аз съм част от нея.
Зачудих се, какъв ли е звукът който издава мокрия асфалт като стъпиш тежко по него.

Friday, February 8, 2013

Пуснаха местата за продажба

Дочакахме, след 10 месеца молби, подканяния, побутвания и подсещания, общината да пусне най-сетне парцелите в регулация за продажба на търг.
Всичко се нареждаше страхотно, даже имаше две семейства готови да купуват.
И после БУМ! Цената която общината обяви беше висока. 10.55 на квадрат. За места в регулация вярно, но все пак по никой начин не бих казал, че е  пазарна.
Търгът ще е на 19-ти февруари. 
Все още не сме много ориентирани какво да направим.
От една страна е рисковано да оставим местата съседни на нашия двор на произвола, за нас те са много важни, от друга страна цената е доста висока. Мислихме го и го въртяхме как ли не в умувете си. Прочетохме законовата рамка, ходихме да разпитаме началник стопански отдел в общината. Май май ще дадем високата цена ние, защото сме заварено положение, но другите семейства може да се откажат което ще е жалко. Много жалко.

Ако си сложа ръката на сърцето, струва си парите тази земя. Но това не значи, че тази цена е адекватна спрямо пазарните условия. 

Ще видим какво ще стане.

Ако някой иска да ни става съсед и да има напълно изрядни, уредени документи за парцел сега му е времето да ни пише да му разясним кое къде как трябва да направи. 



благодарности

Сърдечни благодарности за:
Пламен
Митко смеха
Йордан
Албена
Алекс
Миро
Стела

Дойдоха хората и помогнаха последния уикенд.
Насадихме райски ябълки, дюли, сини сливи, годжи бери и арония.


После с Бо боцнахме и малко праскови, нектарини и дрян.
Опънахме оградата на зеленчуковата градина.
Счупи се колата и я оправихме и тамън да посадим чершки и още малко дрян и ни заваля дъжда, а след това и снега.
Щяха да дойдат хора и този уикенд инак, но при сегашните условия не може да се работи на вън и отменихме.

Дано да е хубаво времето за следващия уикенд.



Tuesday, January 22, 2013

Чесън

Брех, имало зимен и летен чесън.

Като цяло зимния чесън се сади за зелен (дебели стебла, големи листа и глави). Но той не е добър за съхранение до следващата пролет, ако искаме да го изпозлваме за глави, защото изкуфява или загнива.
Сади се средата на октомври или 6 седмици преди първия сняг. Готов е април за зелен или юни за глава.

Летния чесън бил по-дребен с повече и по-сбито разположени скилидки. Стъблото е по-малко и по-меко, листата по-малки. Добре се съхранява, чак до късна пролет на следващата година. Главите са готови Юли. Сади се края на февруари.

И в двата случая малките скилидки не се садят. Сади се само голяма или средна скилидка.

И така, всичко си има специфика, хубаво е да знаем.

Wednesday, January 16, 2013

Зимата свърши

От вчера температурите са минимални 9 максимални 15. Зимата май-май свърши. Аро отказва да ходи с панталони на вън и щрапа по голо дупе.

Прогнозата до 25-ти януари също обещава топло време, а за след това то не остава кога да застуди.

Следователно трябва да се хващаме за лопатите и за градините.

Днес прибрахме от Сандански пратка подарък от съвсем непознат за нас човек. В пратката открихме 6кг био чесън готов за садене(може и за хапване де).

Жената която ни го прати беше пуснала обява в една от групите в които членуваме във фейсбук, че има твърде много био чесън (отгледала го е сама, наследствен от доста години) и го подарява на който има интерес. Провидението бе така добро да ми покаже този пост в подходящия момент и резултата не закъсня. На всичко от горе е платила и шипинга и съвсем ми стана неудобно и супер мило в същото време. И ние бихме направили така! -> Явно не сме сами! 

Ще привикаме Боян по спешност (щото времето си тече, а чесън се сади есен) и почваме саденето. По план трябва да получим 4 до 8 пъти това количество като реколта ако всичко е ок.

Като почнах да говоря за градините, трябва да спомена, че последната седмица мина в проучване на поливни системи с капково напояване и изчисления за метрите маркучи, броя кранчета, присъединенията и прочее които ще ни трябват. Мислим върху малката (612 квадрата) зеленчукува градинка която тепърва ще започваме, напояване, повдигнати лехи, наклони, височини, ширини, пътеки, ротация на растенията и прочее.
Доста неща са помислени, но има още.

Та като ги мислим тези неща и в главата ми хвърчат цените от различните вносители на напоителни системи и следователно се сещам за финансовата част на битието.
А именно, от днес до края на месеца трябва да избутаме със звездната сума от 5.26лв. :) Знаехме, че този момент ще дойде рано или късно, но си е тръпка въпреки, че го очаквахме. Сега да видим кон боб яде ли. И до колко сме решени за промяна на лайфстайла ни.

Не се притеснявайте не сме тръгнали да мрем от глад, просто това е бюджета който сме си определили и трябва да започнем да спазваме, защото останалите спестявания са до стотинка определени за закупуване на парцели в селото които вече са набелязани и чакаме придвижване по въпроса съвсем скоро. Е след това вече ще сме бедни по селски. :)

Балансирането между дългосрочните планове и краткосрочните нужди в един такъв момент е по-весело от циркаджийско акробатично изпълнение. :)

Ех да дойде пролет да се хванем за зелено. :) Все още не сме си изяли зимнината де, но просто си го обичаме зеленото и сме обещали на много хора да наберем и за тях.

Сполай ви.

Илия

Sunday, January 6, 2013

Преходност

На 04.01.2013 почина нашият съсед Митко. Лека му пръст.
Държеше да му викаме Митко, а не Димитър, защото бил най-малкия (най-малкото дете). А иначе си беше на почтенните 87 години. С бистър ум и вече слабо тяло, той разказваше често за изминалите години в селото. Доста паметлив за дати и детайли.

Едно ми е размислено. Често се размислям, като някой умре близо до мен. Всичко е преходно.

Илия

Tuesday, January 1, 2013

ЧНГ!


Честита Нова Година!
Пожелаваме на всички да виждат красотата във всичко, да скочат слепешката към осъществаване на мечтите си и да се радват безгрижно като дете.
А това, бяха само част от късметите които сложихме в хубавата новогодишна баница. 
С приятели посрещнахме нова година за първи път в прекрасното ни село.
Времето е прекрасно от седмица, и обещава да е такова още поне 10 дена.
31-ви декември беше чуден ден и посадихме малко къпини, така за изпроводяк на старата година. Температури около 13градуса.
Равносметката за 2012 е доста... обширна.
2013 предстои с видни още от сега предизвикателства и с много надежди.
Стискайте палци предстоят чудни неща!
Първия ден на новата година посрещнахме с обиколка на селото, беше прекрасно. Всички овчари и кравари бяха по хълмовете.
Утре (втория ден) сме запланували да идем на минералните гьолове на Рупите. Там ще се срещнем с още приятели. Нататък годината влиза в обичайния си ритъм и продължаваме с ремонтите, подобренията и саденето.
Прогнозата обещава още 10 дена с хубаво време, възнамеряваме да напреднем със саденето.