Wednesday, August 29, 2012

Мини ракетна печка за готвене1


В последно време сме в затишие... затишие пред буря. Предстоят големи проекти и много работа, но за сега сме на изчакване. И по градината няма кой-знае какво да се върши, само бране и наслаждение и спорадична поливка.

За да уплътним времето решихме да направим две проектчета които ни се въртят в главите от известно време. Едното е за гравитачно захранване на къщата с вода, а другото, експерименти с ракетна печка за готвене. Първото е обект на друга публикация.

Проект се започва на маса. След като сме порядъчно хапнали салатка от домашни доматки, краставички, чушки и лучец, отопили сме няколко филии в зхтинова настойка на розмарин и чесън(пак домашни), хапнали сме една буца домашно козе/овче сирене от съседа и някоя и друга сушена маслина, сме в състояние, което предполага разговор на маса без особена физическа активност. :)


А, покрай разговора вървят и картинки, и някои други сметчици за печката. Елементарни разбира се.


На следващият ден запретнахме ръкави да изнесем тази не особено лека печка от мазето. Печката беше в доста окаяно състояние, и нямаше какво толкова да губим, дори и проекта да беше неуспешен.
Всички огнеупорни тухли счупени, някои липсващи, долната вратичка за отделението на пепелта изкъртена и отдавна загубена, нестандартен отвор за кюнец, пушеща от тук таме, тя ни е наследство от предишния собственик на къщата. Странно защо ли не си я е взел... :)




Тъй като отдавна искаме да направим ракетна печка за топлене в къщата, но никога не сме експериментирали с такава материя, решихме, че може да започнем с нещо по-простичко и също така доста полезно. Ракетна печка за готвене. За целта ни трябваше съд който да напълним с изолация, да е достатъчко висок за да прави тяга, и достатъчко широк за да поеме горивната камера и heat riser-а (в случая направени от стар кюнец(както се оказа, не толкова добра идея)).
Печката беше идеалното решение, и с лек риск да я доокипазим, решихме да я жертваме в името на научния прогрес.

Размерите пасваха почти идеално, само трябваше да изкъртим едно-две неща. В последствие се оказа доста по-сложно, тъй като всичко бе свързано за всичко и всъщност се наложи да я изкорубим цялата.

 Кюнецът който трябва да влезе вътре и да играе ролята на горивна камера и heat riser. Също наследен покрай печката.
 На страни размерът е идеален. Решетката която виждате държи всички огнеупорни тухли върху себе си. При премахването всичко изпада.
 Но на височина не достига и се наложи или да се реже или да се махне цялата решетка.
Кюнец с диаметър 13см.

За да сме коректни към научната част на експеримента трябваше да изпробваме печката преди и след модификацията с възможно най-еднакви параметри. За целта Боян нацепи един куп дърва които разбъркахме и подредихме в две щайги с еднакви размери. Тоест целим еднакво количество гориво за двата експеримента - този с печката такава каквато е и този с модифицираната печка.


След което не остана друго освен да преминем към първия експеримент ето и видео:







Тук случайно съм застанал по същия начин иначе са различни филмчета, изгледайте и двете.

След като приключихме с първият експеримент установихме, че за да кипнем 3 литра вода са необходими 27 минути и 10 секунди и Х количество дърва от даден вид.

Модификацията на печката започна на следващия ден.
Тесла, секач и флекс са много добри инструменти за увеличаване на ентропията. ;)
Изкурубихме всичко и се оказахме с една голяма правоъгълна ламаринена кутия с масивен под и капак с котлон.
Отвори се и голяма дупка на мястото на избитите вратички която решихме да затворим с ламарина за най-лесно. Дори не се наложи да замазваме с глина после, толкова точно пасна.

Сложихме кюнеца играещ ролята на хиит райзър и горивна камера и затворихме с ламаринка отвора.

Напълнихме пространството между кюнеца и стените на печката с перлит. Нарязахме горната част на хиит райзъра с което успяхме да контролираме височината му, и съответно разстоянието до котлона. Но какво ви обяснявам, всичко си е казано във филмчетата.
Вижте:


Чувал перлит струва 9.20лв в складовете на топливо.

Под въпрос е дали ще постигнем по-добри изолационни качества ако объркаме перлита с глинеста емулсия за да стане монолитна изолацията. Причини за и против има, но това са вече дълбоки технически подробности с които няма да ви занимавам.




Нощта преди експеримента направихме предварително палене, не ни стърпя просто. И после цяла нощ се чудихме къде какво сме объркали. Никак не спах леко с мисълта, че за 48 минути водата едвам завря.
Утрото бе по-мъдро от вечерта и направихме промените.
Оказа се, че разстоянието между котлона и изхода от хиит райзъра е от изключително значение за това в каква степен ще се насочи енергията към котлона и в каква ще излезне към комина.

Резултатите след това бяха повече от задоволителни.
4 пъти по-малко дърва и почти 2 минути по-бързо време даде рокета. При това този резултат може да се подобри по очевидни начини с които не сме се занимали още.




На следващият ден имахме повод да пуснем рокета в истинска работа. Варене на пистил(сладко без захар) от джанки.
След 4 часа горене бяха очевидни някои допълнения които ще улеснят работата.
Също така се видя, че температурите които развива рокета са твърде агресивни за ламарината на кюнеца и той изгоря.
След консултация с приятел който вече е правил рокет, стигнахме до извода, че този модел може да се направи за постоянно използване ако сложим дебелостенна тръба 3-5мм вместо кюнец.
При варенето на пистила използвахме клони по 1,5 метра дължина(но спокойно може да работи и с по 3-4 метрови) и експлоатацията беше песен. Много удобно поради елиминирането на цялата работа по рязане на дървата за конвенционалната печка.
Също така качествата на дървата които се използват от ракетата може да е много ниско. Включително изрязаните леторасти на лози и плодни дръвчета, които са неприложими при конвенционалната печка поради бързото им изгаряне и не натрупването на жар. Тоест Ракетата може да работи с "боклуци".



Понастоящем ракетата за готвене чака да намерим от някой скрап две парчета дебелостенна тръба с подходящ диаметър и да започнем работа на ново.

Три дневен проект увенчан с четири часова работа и след това колапс.
Напълно сме доволни от постигнатото. Уверихме се в изключителната ефективност и практичност на ракетната печка. Получихме усет за принципите и динамиката на работа. Готови сме за по-сериозният проект за вътрешно отопление с ракетна печка и термо пейка. А някъде там между другото ще направим и ракетата за готвене функционална.

Качването на видеата, снимките и изготвянето на статията отнеха над 3 седмици. ... малко ни е бавен нета на село. :)











Thursday, August 16, 2012

лека офанзивка

4 плика замразени печени чушки,
4 буркана замразен магданоз,
6 буркана сушени тиквички,
11 бутилки доматен сок,
15 буркана бамя,
18 буркана доматен сок,
24 буркана гювеч,
27 буркана домати белени на кубчета,
30 буркана печен белен патладжан,

Така прекарахме последните няколко дни.

Освен това извадих картофите... мисля, че поставихме нов световен рекорд за най-дребни и най-малко картофи. :) Трябва да се измисли по-хитър начин за отглеждане на картофи иначе не си струва.



Wednesday, August 15, 2012

Приятности

Сутрин да видиш животът как пъпли из градината, та дори стига до къщата.




На обед да набереш морковче на детето.







Да приготвите заедно обяд. На външната маса.




Вечер да покарате малко кола, поради липса на пързалка и катерушки в селото.



И накрая да вземете да свършите една полезна работа на правилното място.


Е какво му трябва на човек?!

Разни готови


Доматите ни са готови. Онези големите, розовите, вкусните. Вече няколко салатки правим. Има доматчета изглежда, едно растение дава около 3-5 кг. Доста са едри. Листата боледуват от нещо дето все не намираме време да прочетем какво е, но все пак плода си зрее и е супер. От време на време миниращ молец, чиято зелена гасеница намирам умряла в домата... не знам защо, явно не и понася зелен домат.









*Снимките са правени 11 дена преди написването на статията.

Чушките са готови за зелени. Много малко преживяха, но има да опитаме.

Ранното грозде е готово. Късаме си от лозницата зрънца без да късаме чепки, та да доузрява и събира повече сладост.



*Снимките са правени 11 дена преди написването на статията.

Маркирахме лозичките които първо раждат с една лентичка, плануваме хубавите след това да маркираме с две, а тези които не ни допадат или не са родили да не маркираме. Ако решим да реконструираме лозето частично в градина да знаем как да процедираме.

Пробвахме тученицата, и така докато я пробваме... взехме, че я изядохме всичката от градината. Пък тя и полезна била освен свежо-приятна.

Смокините почнаха да зреят, вече набрах 7-8 бройки от най-ранните. Чудесна сладост.

Подготвяме една дълга статия с видео и снимки за експерименти с ракетна печка, но ще почака. Много време отнема да се качат видеотата.

Зимнина понаправихме. Патладжани печени, бамя, гювеч, печени чушки, магданоз, доматен сок. Предстои още доматен сок(много го обичаме) домати за готвене, лютеница и разни други които не ги помня сега... има план и списък - отговорник Мария.