Wednesday, April 17, 2013

Разни

Садихме лук на сухо за глави. Плиииитко само боцваш, без покриване, без копане, само покрихме с тънък слой слама около 5см. Вече се е подал, до тук упражнението е успешно. Ще видим какво ще излезне нататък.

Брахме и все още берем коприва и лапад в несвяст, ще прибавим и маточина скоро. Пращаме за софия да се радват хората на хубава храна. Още не ни е останало време да си изсушим за зимните запаси, но и това ще стане.

Садихме картофи на сухо по 3 начина за експеримент. Прекопана ивица 25см в която боцваме картофа слагаме кристали и без зариване но с настъпване, непрекопана ивица слагаме картофа, кристали и настъпваме, просто слагаме картоф и настъпваме. Всеки от случаите покрит с над 12см слама. Днес ги погледнах още няма раздвижване (преди седмица-две ги садихме) но картофите почти не бяха рътени, та се очаква забавянето. 
Ако експериментът се окаже успешен ще имаме лесен начин за отглеждане на картофи... а това си е нещо! 

Дръвчетата са се хванали в по-голямата си част ( за сега само 2 жертви(най вероятно взети в лошо състояние от разсадника защото подозирахме още при засаждането)) Учудващо някои малини и къпини не изглеждат добре, ще изчакаме, да видим дали от корена няма да излезне нова издънка. Останалите са ок. Все още чакаме смокините и наровете да се раздвижат, те са по-топлолюбиви и си чакат топличкото.

Изкопахме отводнителна вада, барем намалим наводненията в гаража при порои, имаме големи надежди.

Посещенията на блога и фейсбук страницата експлоадираха. Имаше момент в който трудно се отговаряше на всички запитвания.
Та и доброволци и гостуващи се навъдиха, сложна работа е това организирането на хора, не ти остава никакво лично време и се измаряш все едно работиш два пъти повече от обикновено.
Започнахме полека да ограничаваме достъпа и да отказваме желаещи, трябва да измислим процедура която да е ОК за всички. Нулево лично пространство и комуникация с постоянно нови хора продължително време не може да се издържи твърде дълго.

Погледнато от добрата страна, ЙЕЙ! много хора ни харесват, харесват какво правим и искат да участват по някакъв начин! Срещнахме се и се запознахме с прекрасни хора! Доказахме, че да живееш на село може да е доста социално интензивно занимание! :) И никакви такива "ама аз ще си седя в града, че тука имам по-голям шанс да си намеря приятел/ка" не ни минават вече.

Започнахме изграждане на няколко повдигнати лехи до къщата, надяваме се да покрият салатните нужди на къщата, но се съмняваме.

Движим въпроса с капковото, остана ни само да вземем магистралния маркуч и стругар да направи преходниците от бидоните към магистралата. Тепърва ще се учим как да слагаме тройници, ъгли, кранчета и прочее по маркучите, така че да не си чупим ръцете много. Първите опити бяха доста износващи за ръчичките.
За сметка на това успяхме да научим доста неща за капковото и се чувстваме сигурни, че системата ни ще работи добре.

Мълчираме дръвчета, храсти, лехи, абе всичко! Супер новината е, че една бала слама стига за мълчиране на две дръвчета! Това е много добре, защото си мислехме, че до никъде няма да ни стигнат балите ако трябва по 1-2 бали на дръвче. А сега ни стигат идеално, та даже може да останат (да бе да, сигурен съм че ще ги наместим до последната).

Планината от лозови клонки я смачкахме, не успяхме да покрием всичките редове на лозето с мълч, но има още доста клонки които ни чакат да стигнем до тях.

Мария започна да прави снимки - приказни както тя си може, сигурно сте ги видели на фейсбук страницата ни. За която между другото се грижи един приятел, ние не смогваме да седнем на компютрите за дълго, а когато седнем има доста друга работа и кореспонденция и така получихме помощ в популяризирането на идеята... та даже стана малко страшно като се заредиха едни стотици лайкове и прочее. Сега даже ми е едно отговорно да пиша, викам си трябва да напиша нещо много идейно и смислено. Та за малко пак да се разминете със статия, ама после се усетих, че по-идейно от това да ви разкажа какво се случва всекидневно няма.

Две кокошки умряха (явно си дойдоха болни) ама ги попълнихме (едната безплатна от продавача, който дойде и се увери, че правим всичко както трябва). Още не сме сглобили двете части на трактора.

Тъкмо си говорихме с Бо днес, че имам много технически проектчета които само минават на заден план, защото земеделието е водещо в момента, но спокойно, ще им дойде и на тях времето в някакъв момент. 

Като казах Бо, той скоро завършва пчеларския си курс и го чакаме да почне с практиката, и толкова зарибяващо обяснява, та ми се прииска и аз да се грижа за един кошер. :)

Съседката ни подари ягоди да си насадим, предстои ни, както и още малко малинки и с това ще приключи засаждането на многогодишни за този сезон. На есен пак. Не можахме да изпълним баш свръх амбициозния си план, но сме доста близо всъщност и сме много щастливи като ги гледаме какви хубави листенца пускат. Връзката между нас и растенията е... извън възможностите ми да я опиша.

Появи се идеята да формираме различни дървета по различни системи, за да може после да се показва на хората коя система каква е и как изглежда и какви са и предимствата( а и самите ние да видим коя система за формиране ни харесва повече). Предстои дообмисляне.

Мария ми оплете страхотни вълнени чорапи, цели 3 чифта!!! :) Два от които не нося по настоящем защото още не са снимани. :)

Имам обещание от Бо и Мария, че скоро и те ще пишат статии в блога, надявам се тогава да имате по-чести вести от нас и на по-разнообразни теми.

Бъдете здрави.

Илия