Мълч/мулч мания

Елементарно е да се договориш със съседите си, да ти дадат отпадъците си, особено ако им спестиш някаква работа в процеса на вземането им.

Договорихме се с почти всички да им вземем клонките от лозето които подрязват на пролет. Вече сме смляли клонките от близо един декар лозе, а предстоят още мноооооого декари.

Виждаме се в чудо, покрай разсадите, ремонтите и всекидневните нужди се заехме да събираме всичките тия тонове био материал и да го дробим за мълч по лозето и градините.

Договорката е следната, взимаме всички клонки, но пък ние си ги изнасяме от лозето, те само си ги режат. Така всички са щастливи.

Наашето лозе мулчираме със слой картони и над него слой натрошени клонки. Става чудничко. Но доста бавно и трудоемко.

Мария силно е поела ангажимента за едногодишните. Сдобихме се с десетки сортове семена и още идват. Добре, че е организирана и държи всичко под контрол.

Вече имаме засадени грах, чесън и марули(разсад). Спретнахме една повдигната леха покрай оградата и пооправихме миналогодишната такава покрай другата ограда.

Бо изкопа и направи една от 12-те лехи в зеленчуковата градина. Предстои още доста работа.

Два бидона от по един кубик (1000литра) бяха доставени от тъй любезния мой баща, който понастоящем отново отделя от времето си за да ни помага в ремонтите и градежите. Питай ме колко кофи хоросан забърках днес! :) ама стена вдигнахме! Ще стане прекрасна сушилня от нашия склад. Сега специално мислим как да оставим отворите за максимална вентилация. После обезопасяваме с мрежи за да премахнем рисковете от насекоми и ще имаме най-добрите сушени плодове, зеленчуци и билки - на сянка, с много добър обмен на въздуха.

А бидоните всъщност са за капковото. Единия за едната градина, другия за другата. Те трябва да са по два бидона на градина... ама пусто финансии...

А, да и първи март мина. За социализация, а и щото сме си готини, Мария и Аро направиха мартеници. Включително боядисаха вълната. Минахме на първи и раздадохме на всички що видяхме в селото. Много ни се зарадваха хората. С дарове ни даруваха.

Твърде много неща се случват, за да мога да разкажа всичко тук, а и твърде рядко пиша и се натрупват. Извинете.