Tuesday, July 24, 2012

Орехи, грозде, фасул, моркови и други

Орехите са готови за хапване в прясно състояние. Ура! Ръцете ни изглеждат... ами нали знаете как е след орехите.

Първото грозде е вече зряло и сладко. За съжаление не при нашите лози, а при тези на съседа, но нали са ни добри съседите и ние опитахме. :) Сортът е "кардинал" и ставало готово около 15-ти Юли. Тази година всичко е със закъснение поради пролетните хладнини.

Фасулът е изобилен. Трябва да се бере всеки втори-трети ден или го изпускаш да прокара жилки. Чудя се кога да го оставя вече за семе, защото до сега бера, поливам, той пак цъфти и пак връзва.

Морковите са достигнали завидни размери има някои 15-20 сантиметра. Държим си ги в земята и при нужда вадим. Аро много ги харесва, той хапва доста хубави нещица напоследък.

Засадихме няколко коренчета есенно зеле да го видим и то как расте.

Домати вече всички имат... освен нас де. :) Но от време на време пристигат 1-2 торби с дарения от съседите. Чушките същата работа. Започнахме да слагаме домати във фризера или да ги сушим за зимата.

Тиквичките все още раждат, но изглежда страдат по жегите и имат нужда от много вода.

Saturday, July 21, 2012

сладко без захар

Успяхме да сътворим сладко без захар! Много сме доволни, че успяхме да направим сладкото без да добавяме захар.

Първо защото захарта е изключително вредна. Дори и да я консумираме е по-добре да е в комплект с нещо което е пълно с витамини и минерали.

Второ защото захарта е външен на нашето село продукт. Изисква пари, транспорт и съхранение.

Единственият недостатък, на това сладко е, че не е сурово. Но уви по-трудно е да се съхраняват за продължителен период сурови продукти.

Сладкото го направихме от червени джанки почти презрели, за да са възможно най-сладки. Резултатът е тъмно винено червено сладко със много наситен вкус, доста кисело и сладко. Перфектно за намазване на филия. Доста силно за пряка консумация. От 3кг джанки се получава около 400мл сладко.

В момента се опитваме да изсушим част от сладкото на слънце, да видим дали ще се получи като дъвчащи се бонбони след това. Много е традиционно, а и популярно в северна америка да се сушат разни неща и да се правят на така наречените бииф джърки (оригиналът) но след това с вариации на всякакви плодове, други меса и прочее.

Рецептата я изнамери Мария някъде от нета за 5 минути. Аз търсих преди това един ден начини за консервиране на джанки които не изискват добавка на хиляди други съставки но уви.

А именно намачкваш джанките, слагаш на котлона, като се втечни премахваш люспи и костилки, чакаш да се изпари водата и постилаш върху дървена дъска с дървена лъжица. (това за да се суши) Но ние харесахме продукта преди сушене и го затворихме в буркан.

Sunday, July 15, 2012

Жега е!

На вън е жега! Температурите на сянка са около 39-40 градуса, температура на почвата 42 градуса, на слънце просто не се седи.

А ние в това прекрасно време вместо да почиваме...

Сменихме дограмата на къщата за да има по-добра изолация през зимата и да се използват по-малко дърва за отопление. Има и комарници, а спането вечер на отворен прозорец е благодат.

Избихме врата на кухнята за да може да се излиза и да се хапва на вън по-лесно вместо да заобикаляш половината къща.

Това са проекти които цапат страшно много и се опитах да покрия покъщнината с найлон предварително за да не се праши.(слава богу дарен съм с 2 капки мозък) Все още има много прах въпреки метене, прахосмучене и 2 пъти миене. Та и с чистене се занимаваме доста.

Докараха ни 100 бали слама от пшеница. Оказа се, че ечемичената слама се ползва за животни защото е по-мека, а пшеничената става за градини. Цената бе 2лв на бала, дано да послужи тази информация на някой, защото за започващия селски живот доста такива неща са голямо неизвестно. Балите са вързани с 2 сезала и не са подходящи за строителство със сламени бали поради неравномерната и недостатъчна плътност която имат.

Складирахме ги на новия парцел от където има излаз за 2 от нивите в близост. И на есен, ще мулчираме новопосадените дръвчета. Може би ще трябва да се поръча още слама, но това ще стане ясно по-нататък, след като обходим и маркираме парцелите и измислим планът за засаждане.


Thursday, July 12, 2012

Уникално усещане

Седя си в къщи и си чета нещо на компютъра. Забелязвам, точно пред прозореца птички свиват гнездо на гредата на терасата. Носят клонки втъкват ги и отлитат. И пак, и пак, и пак.  В далечината южния край на Пирин и Славянка очертават хоризонта. Детската люлка, закачена на същата тази греда, се полюшва от лекичък бриз. Чувам птичите песни. Усещането е за благодат и принадлежност/хармония към средата.

Tuesday, July 10, 2012

Дъждец и домати

Днес капна дъждец, с обещание да капне още през нощта. Времето се разхлади и беше даже леко хладно вечерта. 

Първият ни опит да сушим домати на слънце се провали.
Не изсъхнаха за един ден като ги покрихме с чершаф на нашия нов сушилник. (дали пуснах пост, че си направихме сушилник?!) А пък и днес ги оставих за през деня сами, и то взе, че задуха и заваля. Явно обаче нещо бъркам технологията, защото се очакваше за ден да изсъхнат, а те хич не изглеждаха изсъхнали и в края на втория ден, и загниха. Да не говорим, че дъжда ги наваля. Та ги изхвърлих. Така си отиват няколко часа работа залудо. Но такива са стъпките към прогреса, проба-грешка-разсъждение-заключение-проба.

И като казах проба, днес взех маркуч за капково напояване и изтормозих момчето да ми обяснява в продължение на час и половина кое, за какво, кога, как и защо. Сега има някакво знание и с малкото прочетено в интернет мисля, че можем да почнем експериментите. Да видим колко е минималното налягане с което ще успеем да подкараме капково напояване.( на теория 1 атмосфера (10метра воден стълб))
Борбата е да успеем да направим капково което се захранва само от гравитацията, без да правим специални постаменти за да вдигаме резервоара на високо.

Saturday, July 7, 2012

Водичка ще има за всички от сърце :)

Да ни е честита новата..... водна помпа! :)

Чудовището успява да пресуши 3-4 кубика за 30 минути. И ако се вярва на написаното в книжката може да метне вода с 40 метра воден стълб. И е само 0.55киловата. Изключително безшумна.

Много съм доволен, че се сдобихме с тази помпичка.

Една крачка по-напред към независимост. Така де, зависимост от ЧЕЗ е по-добре от зависимост от ВИК. :) Или поне в нашия регион е така.

Съседите и те са щастливи и се радват на помпата. Даже веднага изградихме план как ще качим водния стълб с още 15-тина метра като използваме старата помпа и някакъв резервоар на максималната височина на която тази може да метне.






Thursday, July 5, 2012

Орел

Официално е - имаме си орел покрай наше село.

Прибирам се аз към вкъщи и гледам небето... Орел се рее из небето.

И щъркели виждам по път, и почти всеки път като пътувам трябва да внимавам да не блъсна някоя костенурка пресичаща пътя.

Секъв живот има тука ей! :)

Нивички

Днес станахме горди собственици на 9 малки нивички в землищата на селото. Земята е пустееща в последните десетилетия. Абсолютно чиста.

Ето на тези места ще започнем живот и здраве да отглеждаме храна. Главно многогодишни растения, но и едногодишни понякога и пчели разбира се. 

Нивичките са на различни места с различни характеристики. Едни са поливни, други не поливни, трети са силно наклонени, други полегати. На източни и южни склонове, 100-тина метра разлика в денивелацията. На открито и в деренца. Изобщо чудесно поле за експерименти.

Ако успеем да измислим правилно стратегията за засаждане ( кои видове, каква обработка, кога да се сади, каква поддръжка, гъстота, растителни съобщества и прочее) ще има много берекет.

Ако ли не, ще пробваме пак и така докато успеем да го направим много добре! :) 

Дай боже да изкараме и малко продукция скоро, че паричките застрашително изтичат.

Като цяло много светло събитие.

Останаха ниви за купуване, но ние се ограничихме само с най-близките до нас, защото иначе нямаше да останат парички за някои важни неща.

Ако има желаещи за останалите, да казват. Ще уредим въпроса.

Wednesday, July 4, 2012

Добросъседство

Прибирам се днес от София и нося на съседите малко доматчета, че техните не са узрели още. А те ме посрещат радвайки ми се и казват, че са ми поляли градината докато ме е нямало, за да не изсъхнат растенийцата дето сме боцнали.

Е как да не му е хубаво на човек да живее на село. Чисто, просто и хубаво. :)