Лично и меланхолично

Здравейте мили хора,
Знам, от много време не сме писали в блога, правим каквото можем.
Честита ви Коледа, весело посрещане на Нова Година, а през нея, много хубави неща да се случват на всинца ни.

Тази статия я пише Илия.
Наложи се да заминем за чужбината (Аз, Мария и разбира се Аро) за някой и друг месец. Имахме и все още имаме да се погрижим за някой неща далеч от нашият дом. Та се наложи да отсъстваме малко през 2013 и повечко през 2014 година. Но трупаме нови идеи за реализиране и скоро ще се вихрим пак с гръм и трясък из полите на Пирина.

Живо село си е все така живо и без нас там. Боян е изключително зает да прави хубави неща, но за това ще ви разкаже той, аз само го мрънкам от известно време да ви напише статия, но е разбираемо, че не му остава време, имайки предвид, че върши работата на 3-ма.
Благодарности и към моят баща Бисер, който твори чудеса докато ни няма и по случая ще се върнем в един по-сух, удобен и уютен дом.

Та тъй, искам да ви споделя някои лични неща, за това и нарекох така статията.
Нашият дом се намира в Живо село. Части от нашите сърца и души са там, а мислите ни са постоянно там. Да бъдем физически разделени и в невъзможност да изграждаме тази идея е много трудно психически, почти болезнено физически.
Рационално разбираме, че в дългосрочен план в момента трябва да се занимаваме със задачките с които се занимаваме, но сърцето не пита, то изисква.
Подтискането на тези креативни пориви е много трудно и предизвиква много мъка в нас. Не, че можете да ни помогнете, ама тъй просто да споделим. Да знаете къде сме какво сме що сме. На въпросите "как сте?" отговарям много трудно и предимно отклонявам темата на разговор. По празниците е особено тежко. Коледа.

Тъй като сме за няколко месеца в многомилионния град, тъй като се налага да живеем и преживяваме със и във "градското общество" се налага да привикваме пак към начините на градския живот.
Не е трудно на практика, интегрираме си се на пръв поглед нормално, просто е много, много, много кухо. Празно е от съдържание, в голяма част безидейно и принудително това съществуване в градовете, пък  било то наречено живот.
Бих казал, че съзнателният живот на село обогатява съществуването с много цвят, вкус, дълбочина, сърцатост и простота. След като си ги изпитал, градът наистина изглежда сив.
Правете си сметките добре, кога и как ще заживеете на село, ако мислите да правите такова нещо, направете го с възможно най-малко принудителни връщания към града в последствие.
Ние поне се надяваме това да ни е последното наложително живеене в града.
Казвайки тези неща, имам в предвид, че те са валидни за мен и за Мария, други хора може би ще го усещат различно.

Хубавото да си далеч е, че не те давят всекидневните грижи и имаш възможност да погледнеш голямата картинка. Има време за четене и нови идеи, малко сметчици и планове, ще видим как всичко ще дойде в последствие, в крайна сметка отиграваме каквото ни предостави съдбата на момента, но е по-добре да има план който да не се следва от колкото да няма никакъв план. :)

Та ще ви намекна с една-две думи за идеите които разработваме в момента.

1. Преса за брикети и тухли.
2. Еко строителство, та очаквайте в близките 2-3 години да се захванем с първото къще.
3. Лека и мултифункционална механизация за стопанството под формата на мото блок с множество и разнообразен инвентар.

Да ви върви през новата година, да станете по-добри и да дарите по-добро. Амин.