Кое да хвана, кое да оставя?!
Сутрин на едната нива набивам колове. Вечер на другата нива кося трева. На обед домакинска работа и работа по градината покрай къщата.
А натовареният момент още дори не е дошъл. Проекто над 200 фиданки, ограждане на 2 ниви, пренасяне на тонове тор. Това е за щастливците с лопатите, на мен ми предстои организацията.
Да координираш шест доставчика и двадесетина доброволци да свършат работа вземайки предвид и метеорологичните условия, сроковете за подготовка на почвата, сроковете за засаждане... мхм.
А парите... те просто си вървят... ужасяващо бързо.
Над 5 ключови момента които могат да издънят саденето.
После ще ми разправят, че било стрес да ходиш на работа от 9 до 5 :)
Петилетката в една година, ама да остане време и за почивка после. Това е целта. :)
От 9 до 6 ;-) беше последната ми работа.
ReplyDeleteЗа другото - пренасянето на тор - някой съсед не може ли да услужи с магаренце и каручка?
Иначе, жалко че не сме там да помогнем :-(
Може с магаренце и каручка бе Гери няма проблеми. Ама 40 тона тор как се носят с магаренце и каручка е въпросът. :)
ReplyDeleteИначе верно жалко, че не сте тука, лопати ще се намерят. :)
Ама всеки го влачи живота в разни посоки, разбираемо е. Ние би трябвало да се захващаме с проекти, които можем да избутаме. Ако ли не, до където стигнем. :)
Най-добре е така - като изобилства работата! Човек не може да оцени почивката, ако непрекъснато почива!
ReplyDeleteВъзхищавам се на размаха - и на планиране, и на обем работа, и на инвестиции. Парите е добре докато вървят... щото обикновено бързо спират.
Сполай ви!
Благодаря Боби за окуражителните думи.
ReplyDeleteВинаги е хубаво някой да каже евала.