Гроздобер

Тази думичка не означаваше нищо за мен до преди тази есен. До преди последната седмица.

Гроздето противно на мисленето на стандартния градски човечец не е просто селскостопанска култура, не е просто растение, Гроздето е религия!
Гроздоберът не е просто техническо прибиране на гроздето от насажденията, Гроздоберът е ритуал и поклонение!
Виноправенето не е просто процес на консервация или ферментация, то е мистика!

По случая чудеса се случват на село по гроздобер. Скарани съседи си проговарят, пък и нищо чудно да вземат да си помагат.

Днешният ден мина в бране на грозде на двама съседи, щайги, щайги, щайги с грозде. Изобщо не разбирам защо житния клас е символ на изобилието, това сигурно го е измислил някой който не е имал лозе.

Тежка работа е обаче брането на лозе, навеждаш се много и мъкнеш пълни щайги като луд. Особено за по-високи хора е направо ад, или си прегърбен на две или си клекнал. По случая гръбчето в края на деня се чувства като да е изяло 100 тояги пердах и не можеш дори да спиш като хората. Та за това и ви пиша сега. А утре, утре отново е гроздобер, все още има грозде за събиране на въпросните съседи, а като се обере тяхното ще почне някой друг да бере.

Помощ по гроздобер е много ценна, много оценена и много търсена. Хубаво е да си помагаме съседите, нали в това му е чара да живеем на село, да сме дружина.

А иначе и ние си имаме работа която чака, но тя може и да почака седмица, сега е Гроздобер!