Март

Имам време да пиша в блога... което да ви призная е малко досадно. Не писането, не споделянето, а имането на време.
Живота в Живо село е доста динамичен и рядко остават сили за писане, а най-хубавото е, че е разнообразен. Няма го този монотонен ритъм като в града, от девет до пет, от понеделник до петък от първо до първо число. Често не знаем кой ден от седмицата е, коя дата от месеца е, а понякога и годината забравяме. Човекът живеещ на село става по-природен човек, ориентира се за времето по симптомите на природата около него, изгрев-залез, повече хора в селото - по-малко хора в селото, сметките за интернет и телефон.
А вътре в този по-естествен ритъм е пълно с разнообразие. Рядко се случва да работиш една работа цял ден, камоли два, три или повече дена подред. Необходимостта от  различни дейности е толкова голяма, че монотонните, еднообразни проекти обикновено минават на заден план и се проточват във времето.
Март месец е. Вали. Докато останалата част от страната е в бедствено положение заради снежната покривка, ние сме в бедствено положение заради досада. Цяла неделя стана от как не спира да вали. Не чак не спира, но вали много и прекъсванията не са достатъчни да изсушат дори асфалта, камоли почвата в градината. В това време се връщаме към монотонните проекти в къщата.
Преди около 3-4 месеца решихме, че ще си направим вграден гардероб. И вече е факт, завърших го вчера, 3,5метра дълъг на 2,2 метра висок с 15 полици стоящи на 4 страници. Като казвам завърших, имам предвид завърших рафтовете и страниците, сега предстоят вратите. Тях ще ги отложим... :) До тук ми отне пет дена работа. И започнах малко да секлетясвам в къщи.
На вън е мокро, земята не става за обработка, не може да се насади или посее нищо. А толкова искаме... Мерака е голям, времето не позволява. По случая поправих и дивана, който си го ползвахме счупен в продължение на близо 6 месеца.
Все още има нужда от печка, защото иначе температурата вкъщи става към 15-17 градуса ако не я паля 2-3 дена.
Наблюденията ми за този период от годината се потвърждават. Всяка година до сега между 5ти и 15ти Март температурите падат, вали един сняг и след това времето или се оправя или продължава да си е валежно но по топло.
Това знание е ключово. Спрямо това последно застудяване можем да устроим засяването на разсад, разграничаването на сеитбата на топлолюбиви от издръжливи на студ култури. И още по-важно можем да избираме дръвчетата по сортове, които да цъфтят след 15-ти март. А последното е много важно. Цъфтежат е най-важния и най-чувствителен период за плододаването на едно дърво. При мраз по време на цъфтеж може до 100% от плода за годината да загине.
За щастие, когато беше време да садим бадемите взехме предвид вероятността от повратни студове през пролетта и насадихме сортове с късен цъфтеж и плододаване. Вече няколко пъти ходих да ги проверявам и са напъпили здраво но не са цъфнали. За сравнение има един друг бадем на същото землище който от 10 дена на сам е цъфнал с пълна сила. Горкият.
Джанките също са по-късметлии тази година. Напъпили са и току са почнали да отварят цветовете когато температурите паднаха и процеса се забави.
Цъфтенето е неспираем процес, веднъж тръгнало сокодвижението и надули се пъпките няма връщане на зад, понеже вече 10-тина дена минаха от както паднаха температурите, наблюдавам всеки ден джанките пред къщи, те разцъфват по малко, по малко, без да искат, защото е студено, но не могат да се спрат, единственото което могат е да забавят. Картината е много интересна, като цъфтеж на забавен кадър. Обикновено цъфтежат на джанките при хубаво време отнема към 48 часа, а сега вече 10-ти ден го гледам разтеглен. С нетърпение очаквам да се вдигнат температурите с няколко градуса и за половин-един ден джанките ще избухнат в цвят.
Исках да наема човек от съседно село да ми помогне с косенето на градините от старата трева, това беше преди вече 2-3 седмици, той дойде да огледа и заключи, че е твърде много работа и няма да се заеме, дори не стигнахме до разговор за надница. :)
Мили хора, на село никой не е умрял от глад, от жажда или от студ, но няма как да те мързи и да живееш добре на село. Моля ви не се опитвайте, селата са за работливи хора.
На съвсем друга вълна, започнах покълването на семена от местни сортове устойчиви на заболявания ябълки които не са пръскани от няколко години. Планът ни е да посадим покълналите семена по дерета и вади около селото, и да видим дали ще има някой приятен сорт който да излезне от тях, ако ли не, ашладисваме, но ще имат непокътнат централен корен и коренова система на семеначе, което ще им осигури много добри шансове за оцеляване и устойчивост на болести и засушаване. А ако излезне хубав сорт... ех! Та семките вече са покълнали, отне им около 10 дена, но поради особеностите на времето, в момента не мога да ги посадя. Ще трябва или да почна нови или времето да се оправи съвсем скоро.
Което довежда до още едно наблюдение което искам да споделя с тези които са решили да живеят на село. През пролетта дните подходящи за работа в градината са толкова малко и ценни, а работата е толкова много, че работата по градината през тези дни трябва да мине на първо място в приоритетите.
Илия (Живо село)