Знаех си аз, че отдавна не съм писал в блога, ама все си мислех , че е месец-месец и половина, а то станало три.
Сдобихме се с механизация, две моторни коси(храсторези) и един мото-блок, а на 4-ти март ще пристигне и ремарке за него. Тоест ще имаме един механичен кон с каруца. Пробвахме да фрезоваме, тежко е на ръцете, но се получава добре.
В момента сме в процес на купуване на още два имота.
Времето не стига много, налага се заключението, да остане за тези които ще вървят по подобен път след нас, че стартова градина от 2-3декара е максимума за да можеш да я обгрижиш добре, по-нататък може да расте като се установят нещата полека. Повече е много зор с ниски резултати поради недостатъчна и спорадична грижа.
Зимата изкарахме лесно, както обикновено и както се очаква за нашия район.
Вече са цъфнали една камара неща, полски цветенца, розмарин, дрян, а от скоро и бадемите. Ако имахме парних щяхме вече да берем марули.
Наложи се и друго поучение, по-лесно се коси между дръвчетата ако след засаждането земята се заравни, ние не сме го направили, може би полека лека ще оправяме този пропуск.
Всекидневните усилия полагани за организиране на безпорядъка около и в къщата започват да се натрупват и да дават видими (може би само за нас) резултати. Резултатите от усилията по градините са си видими от всякъде.
В четвъртък ще пристигне и камината с водна риза и може би соларните панели за топла вода. Кога ще ги монтираме нямам идея, пролет е, силите са насочени към градините.
Вече сме засадили малко лук за зелен, чесън за глави, грах, спанак. Разсада на марули, зеле, и кейл се развива по-добре в мини катавки 20х30см от колкото в разсадните тави с килийките. Пак не остава много време да се грижим за разсада.
Успяхме вече да подрежем бадемите, прасковите, нектарините, кайсиите и почти цялото лозе.
Дали имаме пчели нямам идея, някой трябва да иде да провери дали нещо излита от кошерите :).
Вали. Пролет е... и вали. Земята е мокра и не става за работа. Още по-гадно е, че вали през ден, та не може да изсъхне малко, че да насадим нещо. Едва се преборих да разсадя няколко малини, калта лепне.
Работата която имаме да свършим е невъзможно много, но някак си започнахме да свикваме с това и да сме по-спокойни с идеята, че не можем да свършим нужната работа.
От време на време идват доброволци да помагат, но далеч по-малко от минали години. Може би и ние не се грижим достатъчно за връзките си с обществеността. То това си е част от работата.
Едната таванска стая е готова, вече е ползвана доста, ама това знаете ли го не знам, може би съм го писал в друг пост, че то е от доста време.
Отношенията със съседите продължават да се градят и са много добри.
Част от струпаните материали около къщата започнаха да намират местата си по къщата или по градините или по съседите или по приятели, но има още много.
Болезнено ни е нужна организация на инструментите, това ще е един от следващите проекти.
Обмисляме почистване на селото, но не можем да изберем дати поради силно променливото и дъждовно време.
Тази година живот и здраве ще оберем първите няколко плодчета от някои дървета, ще е голям кеф. Ще се опитаме да наблегнем на зеленчуците повечко тази година, за да има повече производство докато дръвчетата наистина застъпят. Дали ще успеем и с цената на какво, ще видим.
Съсед от съседно село ни подари три пауловнии тиментоса да насадим покрай люлката, за да я засенчим, научи ни как да я размножаваме, даде ни двугодишни фиданки по 4 метра височина. Надяваме се да се хванат, ще се наложи усилено поливане през сезона.
Мария, Аро и Яна отидоха да видят бабите и дядовците им и аз имам възможност да ви напиша малко фактология. За креативни постове ще отнеме повечко време.
Бълхите, кърлежите, мухите и комарите вече се събудиха и започнаха своите набези. За сега са леки и лесно удържими.
Ще има и снимки, но нета е бавен и не мога да качвам. Във връзка с това, да ви кажа, че има възможност и може би вероятност да направим така, че да докараме бърз интернет до селото. За начина ни открехна Митко, наш доброволец. Не знам къде в приоритетите да го сложа това начинание.
Пътя към селото се поразби с дъждовете от миналата година и тази зима/пролет. Вече съм уговорил бетоновоз и ще се съберем няколко човека тукашни да си го оправим. Също сме уредили няколко самосвала камъни за да оправим и пътя към параклиса и нашата къща. Кмета помага. Разменната монета е агне.
Доставихме си тор от червеи от приятел, ще го ползваме за зеленчуковите градини, разсад и чай.
Покрай подрязването имах възможност да забележа пораженията от миналогодишните множество дъждове, някои от които се славят, че били киселинни, пораженията са значителни. Дано тази година да е по-добра.
Ще пробваме да насадим и малко лозички .... пак.... никак не ни върви с тях пусто.
Като цяло тази година ще си седим на д-тата и няма да се опитваме да се разширяваме, даже напротив може малко да се свием. Трябва да улегнем и да приклекнем преди да можем да скочим в бъдеще. Подозирам не много далечно. Ама де да знаеш де, живот, мени се.
Скоро ще подавам молби в общината за земи, та може да набъбнем.
Все още чакаме да се заселят още хора при нас. За сега няма успех. Има желаещи, има теоритици, има мечтатели, няма практици и смелчаци. Ние си чакаме де. :) Надявам се хората да не се бъркат, че Живо Село е личен/семеен проект, не е, живо село е проект за Село с повечко домакинства. Четете горе на страничките в блога какви са идеите.
Въртят ни се идеи за парник, но може би на есен ще пристъпим към него. Тогава и децата ще са по-големи и ще има повечко време... да не повярваш.
Полека се насочваме към идеята за създаване на юго-западен кооператив... има още време.
Ай стига за сега.
Сполайте и до скоро.
Илия (Живо Село)
No comments:
Post a Comment