Кахъри

В момента се опитвам да изготвя визия за есенната реколта, за да може да се сади като му дойде времето. Имам изключителни трудности да визуализирам и синхронизирам съпките през които трябва да се мине за да се осъществи тази реколта.

От една страна обмислям какво бихме могли да консервираме и да приберем за наше ползване. От друга страна обмислям какво бихме могли да продадем на прилична цена за да имаме някакъв доход. От трета страна обмислям кое растение какви грижи ще изисква и как ще бъдат посрещнати те. 

Разбира се материалната база с която трябва да се подходи към тази задача изисква средства, а пък се опитвам максимално да огранича разходите, защото започнаха да се откриват приятни парцелчета за купуване. И както предвиждахме, парите ще свършат баш преди да се открият най-хубавите възможности.

Предполагам задачата става още по-трудна, защото в момента водим преговори за поне 5 ниви и 1 парцел, а те си имат специфика. Различни подходи трябва да се предприемат към всеки от тях. С различни реколти, напояване и прочее. 

На всичкото от горе, това май се явява едва ли не второстепенно, защото тепърва предстоят големите ремонти по къщата. Бутане и изграждане на стени, сменяне на дограма, дренаж на основите изграждане на ракетна печка за отопление.

Иде ми да кажа, че животът не е лесен, но е интересен. Но ако трябва да се замисля реално, всъщност си е доста лесен. Само като контраст трябва да си представям какъв е бил животът преди. Съседите ни когато са били деца са умирали от глад. Лягали са и са ставали мокри защото са чували добитъка през 3 върха в планината по цели месеци. Работили са на полето целодневно. Гледали са по 6-8 деца половината от които са умирали от най-елементарни болести. Живели са сумайти народ в една къща. Носели са вода от герана в центъра на селото, не е имало водопровод. Не е имало пътища. Електричеството едва ли не, не е било измислено, поне в този край със сигурност.

И си викам ех, бели кахъри имам. Покрив имаме, вода имаме, гладни не сме останали, на студено не сме останали. Всичко ни е наред. Продължаваме напред.