Friday, May 26, 2017

Покривни култури (cover crops)

Седят ми тука в главата едни идеи за много интересни постове от доста време, ама няма време да ги напиша бре. То някак си не само време трябва, ами и самота, а пък самотата е по-малко и от времето даже. А някой като ми каже, че на село било социална изолация ми иде да го почна с дръжката на лопатата, ама това е друга тема.
И аз като всеки градски абориген в началото се захванах за пермакултурата като удавник за сламка. Манна небесна беше и решение на всичките ни проблеми. Ама на теория. А както и друг път сигурно съм казвал, любимата ми поговорка е "на теория, теория и практика са едно и също, но на практика не са." С течение на годините и практиката от една страна и десетките "сертифицирани пермакултурни дизайнери" дето са ми идвали на гости от друга страна, стигнах до извода, че някои неща са си за теорията, а някои са си за практиката.

Пермакултурата не е лошо знание, не е пълно, доста теоритично е, доста повърхностно, силно популистко, но не е лошо. Даже бих казал, че си е доста полезно, защото чрез неговата лесна смилаемост променя пътя на доста хора в една по-добра насока. Не, че не можеш да задълбаеш и в пермакултурата де, само дето малко хора го правят.
Та сега искам да ви съобщя някои неща относно един от основните принципи които всички цитират от "пермакултурата", а именно мулчирането.
Мулчирането дами и господа е теоритично добре звучащо, но е практически кошмар.
Първо искам да ви уведомя, че вие не разбирате мулчирането. Знам, че звучи просто и "какво пък толкова" ама всъщност не е. Всъщност, както и при повечето други неща, ключът за доброто му приложение се крие в детайлите. Има някои доста основни и твърде важни въпроси при прилагането на мулч преди изобщо да задълбаем в детайлите. А именно, кое да се мулчира, колко мулч да се ползва, каква фракция да се ползва, какъв материал да се ползва, как да се мулчира и кога да се мулчира.

Изобщо не знам защо ви говоря за мулчиране. Всъщност искам да ви говоря за покривни култури(cover crops) и така нареченото зелено торене. Те нещата са свързани де, сигурно за това започвам от мулчирането опитвайки се в крайна сметка да изразя покривните култури.

Ух, не, от другаде ще почна.
Органичната материя в почвата до голяма степен определя плодородието. Ето защо една от целите ни, като устойчиви градинари/фермери, е да увеличаваме органичната материя в почвата. Което стандартно обикновенно се прави по два начина - добавяне на оборски тор в почвата преди обработка и мулчиране. Проблема и при двата метода е, че те ограбват друга площ от нейното плодородие за да го предоставят на нашата площ(градина/ферма).

Изследвайки нежеланието си да ограбвам и деградирам чужда земя, с цел подобряване на собствената си земя стигнах до следните изводи.
Слънцето е източникът на енергия който захранва натрупването на органична материя на едно място. Следователно в моята градина има нужда да улавям слънчевата енергия през максимално дълъг период от време в годината. Следователно колкото се може по-дълго трябва колкото се може по-голяма част от градината ми да е покрита с растения. Част от тези растения ще служат за подхранване на почвата, част ще служат за подхранване на човека и животните в стопанството. За да се постигне по-висок коефициент на полезна дейност ( от единица слънчева енергия да се свърши най-много работа) са необходими животни във фермата за да се осъществят възможно най-много въглеродни цикли в системата. (честна дума опитвам се да не се отклонявам и да се изразявам възможно най-простичко)

Ето какво експериментче приложихме миналата година на нашите лехи до къщата - засяване с покривна култура бяла детелина по пътеките(перманентна покривна култура) и засяване на лехите с ръж(зимна сезонна покривна култура).


Ноември месец, след прибиране на зеленчуците от лехите, се извършва обработка на почвата и засяване на покривната култура. До 2 седмици е поникнала и започва да извършва своята работа, да събира слънчевата енергия и да я превръща в храна. Повечето хора не знаят, но растенията изразходват от 30 до 70% от въглехидратите които произвеждат не за собствен растеж, а за да подхранват гъбите и бактериите в почвата. Така наречената ризосвера - областта около корените на растенията - която е най-населената и най-разнообразна от всички области на планетата. Паралелно с отделянето на захари и протеини през корените, растението се развива и трупа собствена маса и най-важното площ. Площта е важна, за да се покрие цялата повърхност с фотосинтезиращи части, които да превръщат слънчевата светлина в захари. Като бонус, се получава и покривка на почвата която уравновесява почвената температура, предпазва почвените организми от екстремуми на температура, влажност и лъчения.

Около февруари-март се садят първите зеленчуци на полето, тогава покривната култура се вкопава във почвата за да обогати чрез разлагането си още повече хранителните запаси на почвения слой, превръщайки се в хумус. Питайте всеки агроном, зелено торене се учи като стандартна практика за торене. Хубавите практики са известни отдавна, не е необходимо да са нещо ново и модерно.



Териториите които се засаждат по-късно, като домати, краставици, патладжан и т.н. се оставят да трупат зелена маса до последния момент. и тогава се вкопава покривната култура и се засява зеленчука.



(на снимката се виждат различните етапи на развитие на покривната култура в лехите. В най-близък план има окосена и вкопана покривна култура и в така подготвената почва засаден разсад от тиквички. В следващите две лехи има окосена и вкопана покривна култура(ръж) и е засят боб. В предпоследната леха се вижда покривната култура окосена и събрана върху лехата преди вкопаването и, последните две лехи са още с покривна култура върху тях и чакат да дойде време за вкопаване малко преди да решим какво ще садим в тях. Както виждате получената био маса е значителна. А това което виждате всъщност е по-малко от половината произведена био маса, другата е в почвата. Периода от ноември до април-май е твърде значителен за да стои градината "гола".)

Същото се прави и със зимните земеделски култури, но тогава покривната култура е лятна трева. Например на площите където се отглеждат житни култури през зимата, могат да се сеят летни покривни култури след прибиране на реколтата докато дойде време за нова оработка и засяване за следващата зима.
И този цикъл се завърта, възможностите са твърде разнообразни и съвременната разумна изследователска дейност се занимава с изследването на смески от различни растения които да се ползват за покривна култура, кое след кое да следва, в какво съотношение спрямо конкретните почвени проби и прочее полезни неща.

За да ви дам визуално сравнение, снимах идентичната по площ и разположение градина на моя съсед по същото време по което снимах и моята. Това е състоянието в което се намираше градината между ноември и април, тоест почти половин година. Гола, пустиня, непродуктивна.



Ето ги и двете градини заедно една до друга, да не кажете, че има нещо скрито-покрито.



Ето това си мисля аз, а и доста други по-сериозни изследователи от мен, е ключът от палатката на устойчивото земеделие.
Да ме прощават пермакултуристите, но използването на мулч не е устойчива практика по никой начин. При това го казвам, с чистото съзнание, че и аз го ползвам на места. А не е устойчиво, защото мулчът не произвежда нищо, мулчът е пустиня която отрязява слънчевите лъчи без да произведе нищо от тях. Да, ползите от покриването на голата почва са на лице, но те далеч не са всичко.

Относно обработката на почвата. Да аз обработвам почвата и това не е лошо. Има определени случаи в които е, и определени случаи в които не е. Не е смъртен грях ако си прекопаваш почвата. Структурирането на глинести почви е невероятно по-добро чрез обработка и засяване на правилните покривни култури (в случая кореноплоди) от колкото чрез мулчиране и използване на методи без обработка. Пясъчните почви са по-различни, по-пропускливи и летливи, те търпят по-малко обработка и при тях подхода би бил различен.

Разлагането на органичната материя има различна полезност от гледна точка на процеса чрез който се случва това и мястото на което се случва. Когато се опитваме да увеличим хумусния си слой и да подобрим структурата и запасеността на почвата с органична материя, най-добрия начин който знам е вкопаването на прясна органична материя в почвата. Това стимулира развитието на почвените микроорганизми и гъби, предоставя им хранителни вещества, обогатява почвата с органична материя, внася влага и губи най-малко вещества. Иначе казано се осъществява компостиране.
Ако оставите окосената покривна култура върху почвата без да я вкопаете, получавате мулч. Проблемът е, че всичкия азот, повечето фосфор и другите летливи вещества които искате да запазите в почвата, влизат в реакция с въздуха - така наречената оксидация. Отлитат ви хранителните вещества и туй то. Не, че не остава нещичко, но губите огромна част. За това вкопаване на прясната органичната маса е силно желателно. Споко червеите ще се оправят, нищо, че ви изглежда като да сте ги избили. По-добре силно размножаваща се популация от червеи в почвата които, между другото се хранят с бактерии и гъби, а не с разлагаща се растителност, от колкото червеи на пенсионна възраст които никога не са ги закачали.
Относно въпросът къде да се случи това, компостиране на органичната материя, многократно по-енергоемко и с големи загуби на хранителни вещества е, то да се случи на компостната купчина, от колкото да се случи на място тоест да се вкопае покривната култура в самата леха.

За покривните култури ми беше мисълта, пробвайте, проучете, прочетете, размислете, нагодете и действайте. Вариациите са мноооого. Само от горе от горе ще ви вметна, че има растения които се ползват за покривна култура с различна цел например : запасяване на почвата с азот, запасяване на почвата с микроелементи, увеличаване на гъбната активност в почвата, предпазване от дадени патогени, обезплевяване на почвата, използване на растения тип хранителни акумулатори, покривни култури за максимална био маса, за продълбочаване на почвения слой, за справяне с твърде мокри или твърде сухи почви. Растения много и различни, начините за използването им в покривните култури по единично или в комбинации са безкрайни. Пробвайте.

Илия (Живо Село)



1 comment:

  1. Илия, благодаря за хубавата статия. Много полезен опит. Аз съм супер начинаеща в градинарството и относно муличрането, което споменяваш, искам да те пипитам имаш ли мнение или опит с покриването с дървесен чипс/стърготини, метода "Back to Eden garden"

    ReplyDelete