Sunday, February 12, 2017

Разговор за общността над чаша винце

Драги ми смехурковци, вчера беше чудесен ден, един от онези идиличните в които си работиш цял ден с кеф, решаваш, че яденето не е толкова важно, че е далеч по-интересно да си довършиш това което правиш, а именно подрязването на асмата, розмарина и малините около къщата. И така си увлечен в работа от сутрин та до мрак. Когато настъпи мрак обаче, принудително трябва да спреш работа и изведнъж установяваш, че си свирепо гладен, но е твърде късно да правиш нещо засукано като например - салата, въпреки, че имаш в градината прясна маруля, къдрава салата, спанак, кейл, червено цвекло, целина и зелен лук просто нямаш силите да се занимаваш с бране, миене и рязане. Тъй като жената е отишла в Големия Град да „социализира” децата, никой не се е погрижил да има нещо за хапване, та в последния момент ти идва гениалната идея, че можеш да свариш ориз! И то не, защото ти се прави особено, а защото добри гости ще ти дойдат, които също са подрязвали техните овошки цял ден и идват да се видите, след като мракът ги е изгонил от любимото занимание. И така, посрещам гости с бял сварен ориз с подправки, трушия и лютеница за салата и гарнитура. Скромно, ама те японците така живеят по 100 години, ще го пишем в графа полезни.
Въпросния гост, е приятел с който се запознахме по местоживеене, някак си търсим се тук, че не сме много ентелегенцията ;). Той си има къща в близко село и от време на време си живее тук, а от време на време не, та сега е тук и се обажда да се видим. Супер. И понеже така се прави, като ходиш на гости на село, обажда се да пита дали да купи нещо от магазина като идва на сам и носи бутилка от собственото чисто-отвъд-био мелнишко вино. Асен дойде на гости и той да се запознае със съседа по село и дето се вика се събрахме.
Извиних се за скромното посрещане, но реално нямаше нужда, защото разбирането в отсрещната страна беше пълно, и разговора потръгна.
Та друга ми беше мисълта, това въведение беше само в графа „поставяне на сцената”.  

Интересно, но разговорът леко тръгна в страна политика и значението на действията на хората които правят законите и има ли то влияние върху нас и какво точно. За тези които не ме познават трябва да уточня, че това е много, много рядка посока в която тръгват разговорите с мен, защото е твърде безинтересна по принцип, не съм компетентен в нея и винаги имам към милион други неща които са светлинни години напред в скалата на интересността и ме вълнуват силно. Все едно де, отклонението беше кратко, но забелязано от мен, след което се отклонихме в друга силно неочаквана посока – разговор за пари – също твърде нетипично за мен, но може би повлиян от предишната тема, а може би поради скоршни дерзания в темата се пръкна това продължение и накрая завършихме с темата общност, което е вече, често дискутирана тема и която е интересно да се ръчка от различни ъгли.

Понеже обичам да хвърлям вътрешните си терзания по интелигентни и добри хора за да видя как ще се сблъскат с тях, как ще отскочат и каква реакция и идея ще имат въпросните хора по дадено терзание, си говорихме за личното ми финансово положение (знам, че е тема табу(не виждам защо трябва да е)) и чуденията ми дали да се захващам да правя пари, за да мога да инвестирам в проекта Живо Село или просто да си кютам и да си живея спокойно без да се излагам на риск, жертви и преумора.
Двете страни на дискусията защитаваха различни позиции:

Моята е, че ако успея да направя пари, ще мога да ги инвестирам в земя, сграден фонд, механизация и бизнес идеи, които да осигурят по-лесен преход на новопристигащите Живоселци, които имат желание да живеят на село в общество от що годе нормални хора. Улеснението което ще им предложа, защото ще съм им спестил усилията за намиране и закупуване на земя и/или къща и/или започване на бизнес и/или намиране на месечен доход и тн., ще разшири извадката от хора които биха направили тази стъпка. Тоест ако в света има Х хора които искат да живеят в Живо Село, в момента в условията които са (комбинация от живоселски условия и техни лични), чрез моята помощ за тяхното улеснение тази извадка от обществото ще се увеличи на Х+У където У са тези които биха били готови да живеят в Живо Село при условие, че има посрещнати вече една или повече от техните нужди, за които аз бих могъл да помогна ако имах излишен капитал.

Позицията на отсрещната страна беше, че в това няма смисъл на този етап, защото сме още много малко хора и това гигантско финансово, времево и трудово усилие се разпределя на твърде малко рамена. Далеч по-добре би било, ако в момента положим усилията в посока PR (това май е връзки с общественността на български), за да можем да достигнем до групата Х които да са готови да се заселят в момента при условията такива каквито са, отколкото да разширяваме групата с допълнителни У които, така или иначе не се знае дали ще са достатъчно корави за живота на село, дори с предложените улеснения. След което, когато се събере необходимото количество от Н индивиди които да са се преместили тук усилието за разширяване на обхвата до У би било много по-лесно за всички, защото ще е разпределено на повече рамена.

И двете страни са съгласни по въпроса, че мястото е добро и при събрана критична маса, усилия в посока увеличаване на жителите и участниците в проекта Живо Село няма да се налагат.

Въпросът е по какъв начин да се достигне тази критична маса. (по предположения Н=8-10 домакинства)?

Общността е важно нещо, средата с която си обкръжен има неимоверно влияние върху живота ти и ако искаме да имаме по-висок стандарт на живот е важно да работим за средата си, тук няма разминаващи се мнения.

Аз съм от хората, които слушат когато някой им говори нещо, а не просто обмислят как да отговорят докато отсрещната страна все още говори. Също така, много обичам да ми показват аргументирано къде съм сгрешил и съм готов да сменя позицията си по даден въпрос спрямо постъпването на нова информация.

Както и да го мисля, след снощния дебат, ответната страна май е по-права от мен. И следователно моята позиция ще трябва да се промени от по-скоро материално улеснение за У към активно тързене на Х хората.

Питаха ме, добре де, знаят ли хората, че Живо Село е проект за отворена общност и търсите още хора, семейства, домакинства както искаш го кажи които да се присъединят към проекта по начин какъвто те намират за добър.
Да-отговарям, всеки път като давам интервю, като говоря с хора, като изнасям лекция или презентация на някой фестивал го казвам това нещо – ние сме отворена група от хора които си търсят добри съседи, за да живеем всички по-добре, нямаме религиозни, диетични и каквито и да е други форми на регулация, всичко е на добра воля и желание.

Хубаво казва ми той, ама аз много често говоря разни неща и като се наспят хората, на сутринта са ме забравили и все едно нищо не съм казал. На хората трябва да им се повтаря постоянно, защото бързо забравят.

Аз имам една последна зависимост обаче която трябва да адресирам, за да е ясно дали трябва изцяло да сменя посоката на усилията или частично, а именно времето. Прогнозата за развитието на Живо Село във времето е много важна. За нас които сме вече тук не е все едно, дали Живо Село ще достигне критичка точка Н за 6 месеца, 1 година, 3 години,  5години, 10 години. За нас, колкото по-бързо достигнем Н (8-10 домакинства живеещи в Живо Село) толкова по-добре и то даже зависимостта не е линейна, ами е Х^-2 тва даже не знам как се казва с думи, може би обратно квадратична? В смисъл много по-важно ни е да стане по-скоро от колкото по-късно.
Ако предположението ми е, че У е много по-голямо множество то Х. У >> Х
Въпросът сега е, имайки предвид тази зависимост от времето за което ще се достигне положение Н дали си заслужават усилията за разширяване към група У или все пак е по-добре да търсим хората в група Х под дърво и камък.

Понеже вярвам, че вие, които четете това сте далеч над интелигентни хора, хвърлям това терзание към вас. Ако чувствате, че можете да отделите няколко минути от живота си за да помислите и аргументирано да коментирате, моля сторете го, ще се радвам да прочета вашите мнения.

А ако се чувствате особено щедри днес, може би можете да помогнете с PR-а на Живо Село, по начин който виждате за удобен и смислен за вас, и аз не знам какъв, може би шерване във фейсбук, може би разговор с приятели, може би някакъв съвет, де да знам, нищо не разбирам от PR, никога не ми се е налагало, ама и това ще го научим колко му е. J

А дори, може би, кой знае, вие сте от част от множеството Х или част от множеството У помислете дали не е така и ако е тогава моля ви се свържете с нас веднага! J

И последно, ако сте забравили, Живо Село е отворена група от хора, които живеят на село и си търсят добри съседи, за да живеем всички по-добре в една приятна общност.

Илия (Живо Село)

https://www.facebook.com/zhivoselo/

16 comments:

  1. Мисля, че хората трябва да направят своя самостоятелен осмислен избор за движение в посока общности като Живо село. За такъв избор е нужна информация. Виждам, че вече правите неща в тази посока. Вашият пример е най-добрият PR. Ако се чувствате удовлетворени, в материалите ви това със сигурност ще се излъчи към хората, които вече имат в мислите и кръвта си от "бацила" на този начин на живот. Мисля, че вашият ангажимент трябва да е в посока на изграждане на вашето си пространство, изградено с вашите мечти, с вашите усилия. Тогава се получава завършена система и синергизъм между природа и човек. Ако изградите структура за улеснение, хората които ще се възползват от нея, вече ще са " в рамките" на вашите виждания и няма да направят нужните усилия да развият своите.

    ReplyDelete
  2. Много те обичам, маймун такъв.
    Отсрещната страна е права. Към изложените аргументи ще добавя моя: никога не отнемай на хората пълната отговорност за решенията им. Да се мине на живот близък до off-grid е гигантска стъпка и семейството, което я прави, трябва да има 100%-ов ownership на решението си.
    Това се проверява и доказва чрез самостоятелното прекрачване на някакъв праг на трудност. Ако трудността в началото спира хората, то те ще се препънат и в следващите, които предстоят. Не им премахвай първоначалния праг. Прескочат ли го сами, имаш шанс за устойчива общност. Поддържаш ли ги в началото, ще очакват да продължат да се облягат на теб и ако се окажат неспособни да стъпят на крака и продължат самостоятелно, ще последва разочарование, огорчение и от двете страни, и разпад на общността, който може да остави по-негативни следи върху вашето преживяване отколкото ако изобщо не се беше формирала.
    Относно достигане до повече Х чрез PR: имате валиден таргет из цяла Европа. Преведете си блога и представянето на английски и се включете в онлайн общности на хора които мислят като вас и са извън България.

    ReplyDelete
    Replies
    1. Не те зная, ама с тия 10 реда запълни това което не успя да се каже на вечеринката. При това - без вино. Всъщност може би виното лиши разговора от тези 10 реда, та сега се прибавят...

      Delete
  3. Браво на вас.Вие сте много смели и борбенни хора - възхищавам ви се.Един ден и аз искам да се върна към село. :) Успех

    ReplyDelete
    Replies
    1. Един ден ли? А какво ви спира сега? Сигурен съм, че откровения отговор на този въпрос ще е полезен за цялата дискусия.

      Delete
  4. Отворено, отворено...колко да сте отворени. На времето не казвахте в кое село се намирате. Та трябваше по описанията на климата да изчислявам, че сте някъде в област Благоевград. Впоследствие именно заради тая завеса ви се разсърдих и спрях да ви следя. Междувременно си купих земя на друго място.

    ReplyDelete
  5. Поразгледах блога назад и добих още идеи по ПР-частта, които да добавя към горните:
    - пишете по-редовно; може да е по-кратко за да не ви тежи; понякога и една снимка стига;
    - обявявайте в блога и на фб страницата си предстоящи участия / презентации / срещи с общности;
    - след участието качвайте слайдовете от презентацията или кратък обзор какво сте представили или обсъждали.
    Разговаряте ли с журналисти? Ако да, отразявайте го, събирайте материалите публикувани за вас.
    Ако не, може би има медиа която би се интересувала или от материал _за_ вас, или от материал предиставен _от_ вас (според медиата), доколкото имате много знания и интересни виждания които да споделите под формата на колонка, рубрика или статия.

    ReplyDelete
  6. Аз пък мисля, че търсенето на добри съседи чрез масово социално-медийно пропагандиране носи повече рискове, отколкото ползи. За първи път попадам на проекта и това е първата статия, която чета. Много засукано с това Х, У, Н... Предполагам някъде има пояснени, но по-лесно е ако има ясни критерии. Така стои малко - ами ще приемем всеки, който иска да живее на село. И може. Много са хората, които си мислят, че искат и могат. При това искрено. И на третия месец започват да изпадат в депресии заради неудобствата. И още нещо - хората, които искрено и сериозно обмислят (сега /при възможност /когато децата пораснат / някога) да се преместят от силно урбанизирано място, обикновено мотива е да избягат от множеството хора. Често дори си мечтаят за липса на съседи. Което до някъде съвпада с вашата идея за подбор на съседи. Но пък колкото хора - толкова представи за това какво означава "добър съсед". Разбирам, че не става ясно къде е локализиран този проект, а това също е важно. Живяла съм за известно време в Родопите - прекрасно, романтично и........ признавам си, в един момент бях изтрещяла, защото общността е малка. Нищо, че ежедневно има толкова неща за вършене, че почти нямаш време за тази общност. Но помня и, че когато се прибрах в града ужасно много ми липсваше точно тази липса на многобройна общност. Затова и си позволявам да твърдя, че много хора биха си помислили, че искат, но малко имат представа за живота на село от приключенско-романтични уикенди. И все пак е хубаво, че има такъв проект и ако смятате, че т.нар. PR ще ви помогне - каквото мога ще направя :)

    ReplyDelete
    Replies
    1. Silvia Gogova, очевидно е, че Илия е инженерен профил човек, за това смята за ефектно и разбираемо да структурира дадената идея в математически стил.
      Къде се намира Живо село може да се прочете в неотдавнашни публикации на блога, ето ви един чудесен повод да го прочетете по-детайлно.
      Останалите неща, които казвате са наистина интересни и полезни.

      Delete
    2. ДА, МОЛЯ, ВСЯКА помощ на тема PR щее от голяма полза.... С какво можем да бъдем зарадвани от Вас? Отговорът Ви ИМА значение... :)

      Delete
  7. Един въпрос,първо:Вие защо избрахте това село, като преди вас много хора бяха започнали вече? Защо не се присъединихме към някои започнали вече? Днес никой на никого няма доверие в България. Всички са вълци единици, така че ще има да чакаш още много някой да се присъедини. И още нещо там където има мед аванта, винаги привлича не здрави елементи!

    ReplyDelete
    Replies
    1. ПРавилен е примера с меда на аванта, за това поддържам тезата че ако някой ще идва, трябва да има ЖЕЛАНИЕТО да СЕ СПРАВИ САМ / със семейството си / както го правят малкото жители на Живо Село до сега. Да, МНОГО си помагат, НО НЯМАТ нагласата да носят някого на ръце в каквото и да било отношение, и това ми харесва МНОГО. Такава позиция дава шанс за резултат. А защо са избрали ТОВА село? Освен чистата природа, планината и невероятните гледки, каквито в БГ има на много места, тук и климатът е осезаемо по-благ. Усещането за комфорт допринесен от климата /особено за мен дето цял живот съм живял булвално обиден на зимата кояро ежегодно крадеше по 3 месеца от живота ми/ е като постоянен фон, като удобен фотьойл на който всеки миг можеш да поседнеш. Меката зима /според мен - липсата на зима, защото късната есен преминава в ранна пролет/ е от ГОЛЯМО значение за всеки който се изхранва от плодове и зеленчуци собствено производство. Липсата на сняг дава огромното предимство и през "зимните" месеци да се работи по градините, това е ОГРОМЕН икономически ефект, защото производителността на стопанството /ако се запази темпото на работа и през зимата, което на това място не е проблем/ може да е по-вече с до 1/4 (!) - 3-те блокирани месеца, ако стопанството е напр. в Предбалкана, се усвояват...

      Delete
  8. Един въпрос,първо:Вие защо избрахте това село, като преди вас много хора бяха започнали вече? Защо не се присъединихме към някои започнали вече? Днес никой на никого няма доверие в България. Всички са вълци единици, така че ще има да чакаш още много някой да се присъедини. И още нещо там където има мед аванта, винаги привлича не здрави елементи!

    ReplyDelete
  9. По принцип няма лошо да се създават условия за подкрепа на групата от хора У, стига това да не е за сметка на вече заселилите се (и на онези, готови да се заселят без позитивни стимули). Аз съм на мнение, че трябва да се наблегне на развитието и добруването на микрообщността, която вече е направила крачката. Както казва една по-мъдра от мен жена - човек може да научи само онова, което вече знае. А що се отнася до инвестирането и финансовата страна - по принцип много ме кефят хора като Марк Бойл и компания, но няма как да избягаме от "откупа", който ежедневно трябва да плащаме на преобладаващата система. Да се правим, че финансовата страна на живота не съществува е все едно да живееем по време на война и да се преструваме, че война няма. Дет' се казва, по принцип може, ама е рисковано и намалява шансовете за оцеляване. В този смисъл смятам за разумно човек да търси и прилага инвестиционни идеи, които да помогнат да бъде платен "откупа" към съществуващия властови модел. Това би освободило време и енергия за избрания начин на живот.

    ReplyDelete
  10. Ние още чакаме децата да кажат кои от тях ще дойдат с нас. Нали не се е променила уговорката за 8-ми - 10-ти април? :)
    Мислим да спим на палатки на двора. :D
    И още нещо: имаме два женски лабрадора, които искаме да вземем с нас да потичат, ще ви създадем ли неприятности с тях по някакъв начин - помислете добре?

    ReplyDelete