Вторични суровини

Дворът ни, а и малко отвъд него,  е станал като пункт за вторични суровини.

Ужасно ни дразни и постоянно се опитваме да го реорганизираме за да е по-прибран и приемлив. Не успяваме, или успяваме за кратко преди баща ми да донесе поредната партида "боклук"  от София.

Но кажете ми, как да ми даде сърце да пусна да отидат на скрап алуминиеви радиатори защото били мръсни,

ламарина за покрив дебела 1мм която може спокойно да покрива постройка в следващите 200 години, перфектен дъбов и буков паркет защото са вече ползвани веднъж и е много работа да се почисти и нареди отново,

дъски и греди от стар покрив които могат да се ползват поне още два пъти преди да идат за горене,

винкели и тръби които ще върнат на скрап за мизерните 40ст на кило, а после ще купуваме по 1,5лв на кило,

боже опази ПВЦ дограма с грешен размер, стара дървена дограма която е идеална за парник, старите кухненски шкафове заменени от по-модерни, врати, балатуми, кашони, буркани, велосипеди, маси, дивани, край няма.

Но не можем да поберем всичко, да използваме всичко и то веднага. И така, увеличава се дворът за вторични суровини полека лека. Раздаваме на съседи и приятели, но пак расте.

Горд съм, изключително съм горд даже, не защото съм българин, а защото в нашата къща се купува само това, което не се изхвърля от някой наш познат, а това не са много неща. Горд съм, че направихме покрива с ламарина която щеше да иде за скрап, горд съм, че вложихме 4 различни вида използвани тухли в таванския етаж,

горд съм, че правим парно с радиатори спасени от рециклиране,

че инсталирахме 3 пвц прозореца с грешен размер, една пвц врата за боклук,

и 5 за сега вътрешни врати останали като строителен отпадък,

горд съм, че кухнята ни е направена от преправен барплот, рафтовете в мазето от стари магазинерски рафтове, че изолацията на къщата ни частично е от изхвърлени парчета използвана изолация от друга сграда,

че нямаме нови батерии на чешмите, че парапета на стълбите ни е направен от стари тръби за парно и изхвърлен сачак,

че ползваме фурна, котлони и фризер по-възрастни от нас самите.

И вярно, че е дразнещо да е кочина наоколо заради хилядите неща които чакат своя ред да служат още веднъж, да дадат на сътворението си по-голяма стойност, но в един момент тази кочина ще се намести, къщата ще е готова, къщите на много съседи и приятели ще са готови докато изчистим всички полезни неща, но в душата ми е чисто, ходим по земята и след нас не остава следа.

Да, по-трудно е да поправиш от колкото да купиш ново, по-трудно е да преправиш или сътвориш от колкото да купиш готово,  а понякога е и по-скъпо, но си струва.

Нашите гости трябва да знаят, че цветовете на мебелите в  нашата къща не си отиват, не защото нямаме вкус, а защото вкусът ни има приоритети и предпочита по-дълбоката красота.

И ако имате някой полезен боклук за изхвърляне, сетете се за нас.  :-)

Илия (Живо село)