Подробно описание на вади (swales)

Можете да ги наречете всякак, вади, канали, ров, swales, furrows, ditch и какво ли още не. Това не е важно, важното е трябват ли ви и как точно трябва да са направени, за да извършат определена полезна дейност.

В тази статия ще се опитам да обясня какво аз знам, как ги разбирам тези структури и какво ме е научил опита до сега, какви са мотивите за да правя вадите по начина по който ги правя и какви изчисления ме водят.

Трябват ли ви изобщо вади?

Вадите са скъпи и трудни земни съоръжения, които е добре да избегнете ако няма да ви служат достатъчно добре и няма да ви донесат значими ползи с времето. Също така вадите пречат. Ама много. Ужас са за косене и разделят вашия парцел на множество малки части. Опасни са когато работите с машини, за вас и за машините, а и лесно се повреждат от машини. Добре е да изграждате вади само сед като сте направили план за това как ще използвате и развивате даден имот в бъдеще, за да могат те да бъдат съобразени и да не пречат на операциите които ще се извършват.

За какво служат?

1. Напояване. Вадите най-често се използват като система за пренос, и разпределение на вода от някакъв водоизточник на някаква площ.
2. Задържане на вода. Понякога се използват за задържане на дъждовна вода, сива вода(от мивка и пералня), черна вода(от тоалетна, душ и покрив).
3. Контрол при наводнения предизвикани от порои.
4. Увеличаване на почвения слой. Дигата на вадата осигурява място на което има по-дълбок почвен слой.
5. Контрол на ерозията. Вадите могат да извършват функцията на утаители в които се събира хумусен почвен слой, глина и органична материя.
6. Дрениране на парцели които страдат от преувлажняване.

Наклон на вадите.

1. Водоравни или контурни вади. Имат еднакво ниво по цялата си дължина.
2. Вади с малък наклон. От началото (най-високата точка на вадата) има спад 0.1 – 4% към края (най-ниската точка на вадата).
3. Вади с голям након. По-голям от 4%.

Конструкция на вадите.

1. Канал с дига. Най-често използвания вид вада се състои от част която е вдлъбната (спрямо релефа на парцела) - канал и част която е от долната страна на наклона на вдлъбнатата и е изпъкнала (спрямо релефа на парцела) - дига.
2. Вада тип канал. Изцяло вдлъбната спрямо релефа на парцела, изкопаната почва е премахната.
3. Дига. Няма вдлъбната част, има само дига, от някъде е взета почва и е насипана за да оформи вадата.
4. Дигата може да е изградена от почва, камъни, био материя, пластмаса и какво ли още не.
5. Канала може да е водонепропусклив за транспорт на вода или попивен за напояване и транспорт.

Оразмеряване на вадите.

1. Обем на вадата. Определя колко вода може да побере хоризонтална вада или колко вода може да отведе отводнителна вада.
2. Разстояние между вадите. От него се определя събирателната площ която ще пълни вадата.

Аз конструирам вадите които правя индивидуално за всеки парцел. Парцелите са различно големи, функцията на вадите е различна, почвата е различна, предназначението на парцела и последващите обработки са различни, това налага индивидуален подход.

До сега съм изграждал контурни вади, вади с 1%,2% и 4% након, с различна ширина и дълбочина от типа канал с дига.

Вадите не са лесни за изграждане, ако се правят на ръка са свързани с тежък физически труд, ако наемате машина са свързани с големи разходи и още по-големи нерви. За мен е важно да успея да съчетая максимално много функции в една вада. С годините и опита ставам все по-добър в това. В последните вади които направих успях да съчетая отводняване, задържане на вода, преразпределение на водния ресурс в парцела (напояване на високите точки), контрол на ерозията, увеличаване на почвения слой и естествено очертание на малки пасища, всичко това с една структура. Доволен съм от резултата. А влиянието на тази земна работа ще се усеща все по-осезаемо с годините.

Обикновено правя вадите не контурни, а с  наклон. Причините за това са две:

Първо мога да използвам така направените вади за изкуствено напояване. Хоризонталните вади не стават за напояване освен ако нямате водоизточник с огромен дебит, например изходна тръба над Ф100 която да можете да изпълните.

Второ, когато вадата е с наклон, мога да я използвам за да преразпределям водата от микро долините към микро ридовете на даден парцел. Това съм го взаимствал от K-line напояването. Основния принцип е да изкараш водата от долината и да я закараш на рида, това ще осигури максимално време всяка капка която падне на имота да остане в имота и да върши работа.

Колкото по-голям е наклона на вадата, толкова по-бързо се движи водата в нея. Наклони над 4% се считат за ерозионни и за това не съм използвал такива, а в някои държави се изисква специално разрешение за изграждането на такива структури. Също така, колкото по-голям е наклона, толкова по-малка е вместимостта на вадата, тоест по-малко вода ще задържи и пропие към дълбоките почвени слоеве преди да прелее.

Наклонът на вадата е доста труден за определяне, ако не прибегнем до 100% научен подход, което ще изисква доста тестове на почвата, а го караме на око, се изисква да предвидим няколко елемента. Това което трябва да вземем под внимание е колко вода задържа почвата ни, какъв е наклонът на терена, какви култури ще се засаждат на имота, каква е събирателната повърхност която пълни всяка вада, каква е статистиката на валежите и тяхното обичайно разпределение, къде ще прелива вадата.

С две думи, ще сбъркате няколко парцела докато го нацелите, но с времето и опитите става все по-лесно.

Ето как върви процесът ми на разсъждение.

1. Какво искам да правя на този парцел и имам ли нужда от вади?
2. Как да интегрирам вадите в цялостния план за развитието на парцела, за да са възможно най-полезни и да пречат възможно най-малко?
3. През какво разстояние искам да са вадите за да се впишат в плана ми най-добре?
4. Колко големи(каква вместимост) искам да имат вадите, свързано с площта която ги пълни и статистиката за валежите?
5. Къде ще преливат вадите?
6. Как ще изкопая вадите?

Ето как се разви случая в последния имот.

1. Парцеът ще се ползва за овощна градина с къмпинг част в най-горната зона. Имотът се намира на източен склон с различен наклон, на места над 15% наклон. Имота застъпва частично дере и частично рид, тоест е наклонен в две направления. Имотът е засушив, почвения слой е около 50см., глинесто песъклив, малко съдържание на органична материя. В началото ще напоявам от водоизточник с идеята да сведа до минимум напояването с течение на времето и установяването на дърветата. Между дърветата тревата ще се ползва за пасище на животни. Трябва ми място за изсипване и пропиване на сивата вода от къмпинга. Компостна тоалетна, няма черна вода.

От тези данни стигам до заключението, че вадите ще са много полезни на този парцел, мога да ги ползвам за напояване, за спиране на ерозията, за изкарване на водата от преовлажнените части в дерето и да я закарвам до засушливия рид. Ще имам място за използване на сивата вода, ще насадя дърветата по дигата на вадите и по този начин ще осигуря на дърветата по-дълбок почвен слой за корените, готови вади за напояване и формиране на редове е които да пасат животните. Вадите ще спират ерозията на този иначе стръмен парцел и ще пънят подпочвения слой с вода, което ще е добре за засушливите месеци през лятото. Очевидно е, че вадите ще са много полезни.

2. Вадите почват две тераси под къмпинг частта за да не пречат, ще са с наклон от 4% за да мога да използвам дори източник с малък дебит за да напоявам по тях. Наклонът ще води от дола към рида, за да може да се пресушава дерето и овлажнява рида, което ще направи целия имот равномерно напоен, вадите ще събират водата в крайната си част при рида. Дигата на вадата и реда с дръвчета ще съвпада, когато се сложи ограда по дръвчетата за да ограничи различни пасищни зони за животните, дърветата ще ползвам за колове, а дигата ще ми осигури равномерна повърхност за долния край на пастира/оградата. Цялата площ на вадата ще произвежда трева за храна на животните. Вадите ще приключват на 2+ метра от оградата във всеки край, за да може всяко междуредово разстояние да се достига с трактор или друга техника когато се налага.
3. Вадите ще са през 6метра, разстоянието, което ми е необходимо за дръвчетата е 4метра, но ако искам да интегрирам и животни в системата искам да оставя по-голям просвет за производство на паша. Разстоянието между вадите е същото каквото е между редовете на дърветата.
4. Имайки предвид статистиката на валежите и дължината на вадите, тази повърхност няма да е твърде голяма и ще успявам почти във всички случаи да усвоявам по-голямата част от валежите. За разлика от други хора, аз не оразмерявам вадите така, че да усвояват най-големия валеж за последните 100години. Това ми се струва твърде преоразмерено и ненужно.

Ето как се прави това, намирате статистиката за валежите във региона, за мен е Сандански. Решавате кои са най-големите валежи за които искате да се подготвите и да усвоите. В моя случай това са 100мм. Пресмятаме повърхноста която ще захранва вадата (повърхността между две съседни вади). В моя случай е 6метра по 36метра дължина на вадата. Повърхността е 216квадратни метра по 0.1м(100мм) 21.6кубически метра вода. Това ще падне от небето при екстремен дъжд в моя регион. Част от тази вода ще попие в земята, част от нея ще попие в дигата. Останалото ще се събере във вадата и ще потече по наклона на вадата. За улеснение, по наблюдения обичайно над половината от водата попива, дори когато е имало валежи предишния ден. Разбира се това зависи от много фактори, колко е запасен почвения и подпочвения слой, каква им е структурата, време за оцеждане, наклон и равномерност на повърхността, биоматерия в и над почвата и тн. За улеснение аз го приемам за 50%. Това означава, че трябва да направя вада, която да събира 10.8кубически метра вода. Ако вадата е 36м, лесно мога да определя сечението. 10.8/36=0.3квадратни метра. Как ще го постигна това сечение на вадата е въпрос на визия как ще ми е най-лесно и най-полезно. Отбелязвам изрично, че това не е просто сечението на канала който ще изкопая, а това е цялото сечение от върха на утъпканата дига до хоризонталната и проекция в парцела над вадата. Освен това, тази сметка ще важи, ако вадата ми е контурна, но ако е наклонена сметката е съвсем различна.

Тъй като моята вада е наклонена, количеството вода което мога да събера в нея е равно на сечението на вадата по дължината до където стига водата преди да прелее от долния и край разделена на две. В моя случай от върха на дигата до дъното на вадата височината ми е 48см, при 4% наклон, това значи, че вадата ще събира вода в последните си 12 метра преди да прелее. Тоест ще  събира 12*0.3/2=1.8кубика във всяка вада на парцела с този размер. Очевидно това е доста по-малко от колкото 10.8кубика които очаквам при най-големия дъжд. При мен това е по дизайн, първо защото вероятността за такъв дъжд е веднъж на 5 години, второ защото познавам характеристиката на тукашните дъждове и те определено не са тропически, тоест не пада голямо количество вода за малко време, а пада бавно и спокойно и има много време за попиване. Ако обаче реша в бъдеще, че не ме устройва да губя тази вода съм предвидил три начина да я задържа. 1-во увеличаване на дигата – всеки 4 сантиметра повдигане на дигата в края на вадата ще ми осигурят около половин кубик вместимост на вадата. 2-ро разширяване на каналната(вдлъбната част на вадата в последните 12 метра навадата, това ще ми увеличи обема, а най-вероятно ще го ползвам в комбинация с първото решение. 3-то преливниците на всички вади мога да насоча към езерце, което да буферира излишната вода.

Така или иначе, за сега не се налагат промени, защото вадите се държат спрямо очакванията, днес имаше към 30мм валежи и съвсем малко акумулация.

5. Каквато и структура да правим за задържане на вода, трябва да знаем къде ще прелива тя в момент на претоварване. В моя случай вадите ще прелеят към рида на парцела и от там ще се отводнат от стара поливна вада вече изградена по рида преди десетки години и още съществуваща. Това е разбира се, ако не направя езерце което да събира всичко възможно до последната капка, тогава вадите ще преливат към него. То ще е разположено на рида и от там ще може гравитачно да се поливат всички градини под него. Все още не съм решил има ли нужда от това.
6. Копането на вадите го направихме на ръка. Твърде сложно и скъпо ми е да викам багер за такава дейност. Ако за вас е по-лесно и евтино, спестете си тежкия труд. Оразмеряването на вадите направихме с водна терзия.  Представлява две равно високи летви на които е закрепен прозрачен маркуч пълен с вода. Лентите са разграфени на 1см деления, долния край на летвите е вързан с канап на 2м разстояние. На всеки 2м, водата трябва да покаже 8см разлика между едната летва и другата, за да получите 4% наклон. Вадите са от типа канал-дига, защото е най-лесно, евтино и с най-малко работа събират най-много вода.

Допълнителни съображения.

Ако на пътя на вадата попада дърво или храст което е вече изникнало и установено, можете да го заобиколите с вадата, ако е от горе на склона, ще трябва да направите по-дълбока канална част, ако е от долу на склона по-висока дига. И в двата случая не е хубаво да се отклонявате твърде много, ако искате да запазите консистентността на участъците между вадите, което ще улесни използването на всякакви машини.

Отклонение на вада за да запазим дивачка круша на която ще облагородим.

Според мен е по-целесъобразно да се конструират вадите за по-често срещаните и по-малко екстремни валежи, от колкото за много рядко срещаните и супер екстремни валежи.

Имайте предвид, че за да имате 100% оттичане на валежа във вадата, това значи, че трябва да е валяло дълго време(дни) почвата да е подгизнала, подпочвата да е пълна и тогава изведнъж да започне да вали супер силно и за кратко време да излее всичкия валеж. Това не се случва особено често. Освен това, колкото по-стръмен е терена ви, толкова по-бързо се оцежда. Всяко забавяне във времето за което пада дъжда ви носи време за попиване и оттичане през подпочвените слоеве. Другия случай е, когато през лятото почвата се е спекла здраво от сушата и има лятна буря с мащаби по-големи от най-големите годишни валежи която да връхлети много бързо и да излее всичко на веднъж. Не знам за при вас, но при мен не се случва.

Ако искате да косите във вадите, направете ги достатъчно широки, за да може тримера или косачката ви да влиза в тях.

Надявам се, че харесвате нашият проект Храна за размисъл (Food for tought) и какво правим в него. Може и вие да участвате като ни подкрепите в Нашата патреон страница.

Илия (Храна за размисъл)