Събудих се късно, но за сметка на това се поизлежавах още.
Станах и си пуснах музичка, закусих с домашен мед, тахан и домашен квасен хляб, водичка.
Нахраних кокошките, сипах им водичка.
Сложих да се пекат домашни тиквички на фурна.
Изчистих кунята и дневната слушайки музичка.
Пуснах кокошките и прибрах яйцата.
Изчистих банята.
Седнах да похапна домашни тиквички с домашно кисело мляко и домашен чесън, подплатено с домашен квасен хляб.
Обадих се на двама близки приятели да ги чуя, поговорихме си.
Обади ми се съседа да ме пита нещо, помогнах му.
Сложих да се суши дивия риган приготвен на връзки.
Полегнах си на обед и поцъках малко из нета - отговарях на писма от приятни хора.
Чух се с още един приятел който за кратко е в България. И с него си поговорихме доволно.
Явно съм поспал - събудиха ме след приятна дрямка да ме помолят за услуга - извърших я.
Прибрах прането.
Изчистих коридора, стълбището и спалнята.
Отидох на разходка до вододела - прекрасно облачно време с лек прохладен ветрец - красота.
По път срещнах друг съсед, разлафихме, покани ме да си набера смокини.
Помогнах му със задачките които имаше - нищо работа.
Набрах си стиска дива мента.
Хапнах си диви дренки.
Отидох при съседа да се наям със смокини, от онези големите дето са по 200грама всяка - юнашки преядох.
Полафихме.
Прибрах се и прибрах кокошките да спят.
Почудих се дали да ида до градината да прибера семето на марулите - реших да не се напъвам - и утре е ден.
Обади ми се друг съсед да ме помоли за услуга - утре ще я свърша.
Запарих си дивата мента - да ми помогне на препълненото със смокини стомахче.
Постелих си леглото с чистички чершафчета и си полегнах да сърбам ментово чайче.
Филмчето дето тегля от два дена на сам се е свалило - ще погледам преди лягане.
От вътре ми дойде да споделя с вас - животът е хубав.
Илия
Tuesday, July 16, 2013
Monday, July 15, 2013
Собствена водоснабдителна система
Готова е! Работи!
Днес го довърших и пробвах. Резултатът надминава очакванията.
1.6 атмосфери налягане на входа на къщата и приблизително 1400литра вода в готовност.
Системата се презарежда за 50 минути и 17 секунди. Което предстои да бъде подобрено с приблизително 10 минути посредством поставянето на възвратен клапан в началото на трасето.
Разбира се има още работа по този проект, тепърва трябва да се заровят някои от положените тръби, да се изгради УВ защита за резервоарите, да се поокраси включването към къщата, да се сложи възвратен клапан и разни други ситни дребни, дето кой знае колко време ще отнемат, НО! системата вече работи с цялата си функционалност!
Какво може тя:
1. Да захранва две (в момента толкова са налични иначе максимум четири) къщи с вода с подходящо налягане и при температури над -2 градуса(което за нас означава 340-350 дни в годината). Чрез допълнителна изолация може да се достигне целогодишно използване.
2. Да захранва капково напояване понастоящем на нашия двор, но по принцип на всички парцели намиращи се поне 2 метра под резервоарите (много парцели).
3. Да затопля водата за поливане до среднодневната въздушна температура.
4. Да се включва към селския водопровод и да се зарежда от там.
5. Да се зарежда от кладенец посредством помпа.
6. Да полива автоматично градината в желано от нас време, за желан от нас интервал, върху желана от нас площ.
7. Да филтрира водата от твърди частици преди да бъде подадена към капкообразователите.
8. Ако се захранва от селския водопровод да редуцира налягането до 1.4 атмосфери, за да не се получат повреди в капковите маркучи и кранове.
9. Да се разширява безпроблемно от към резервоари (и на практика неограничено).
10. Да полива лозята (на съседите). Отклонението вече го изградихме.
11. При авария на някоя от тръбите да бъде временно свързана към друга чрез необходимите модификации (непрекъснато водоснабдяване).
12. Да се източва цялата система в случай на нужда и преди зазимяване.
13. Да служи като стъпало за качване на водата още по-нагоре по склона.
И на всичкото от горе всичко е супер просто и логично. Лесно за поддръжка и манипулация.
Ако сложим и едни слънчеви панели да захранят помпата, някои биха казали, че сме независими откъм водоснабдяване. Ние не бихме искали да се изхвърляме толкова с изказванията си.
Това исках да споделя с вас, за да знаете, че сме тук, движим се по малко и някои неща получават привидна завършеност.
Снимки ще сложим, когато нашият снимков експерт - Мария се върне от море и приготви някоя и друга. Горката много не харесва да прави документална фотография, ама какво да се прави, мен пък хич не ме бива.
Ех, отне известно време, мислене, пари, труд и политика, но какъв кеф е да работи! Заслужава си!
Илия
Днес го довърших и пробвах. Резултатът надминава очакванията.
1.6 атмосфери налягане на входа на къщата и приблизително 1400литра вода в готовност.
Системата се презарежда за 50 минути и 17 секунди. Което предстои да бъде подобрено с приблизително 10 минути посредством поставянето на възвратен клапан в началото на трасето.
Разбира се има още работа по този проект, тепърва трябва да се заровят някои от положените тръби, да се изгради УВ защита за резервоарите, да се поокраси включването към къщата, да се сложи възвратен клапан и разни други ситни дребни, дето кой знае колко време ще отнемат, НО! системата вече работи с цялата си функционалност!
Какво може тя:
1. Да захранва две (в момента толкова са налични иначе максимум четири) къщи с вода с подходящо налягане и при температури над -2 градуса(което за нас означава 340-350 дни в годината). Чрез допълнителна изолация може да се достигне целогодишно използване.
2. Да захранва капково напояване понастоящем на нашия двор, но по принцип на всички парцели намиращи се поне 2 метра под резервоарите (много парцели).
3. Да затопля водата за поливане до среднодневната въздушна температура.
4. Да се включва към селския водопровод и да се зарежда от там.
5. Да се зарежда от кладенец посредством помпа.
6. Да полива автоматично градината в желано от нас време, за желан от нас интервал, върху желана от нас площ.
7. Да филтрира водата от твърди частици преди да бъде подадена към капкообразователите.
8. Ако се захранва от селския водопровод да редуцира налягането до 1.4 атмосфери, за да не се получат повреди в капковите маркучи и кранове.
9. Да се разширява безпроблемно от към резервоари (и на практика неограничено).
10. Да полива лозята (на съседите). Отклонението вече го изградихме.
11. При авария на някоя от тръбите да бъде временно свързана към друга чрез необходимите модификации (непрекъснато водоснабдяване).
12. Да се източва цялата система в случай на нужда и преди зазимяване.
13. Да служи като стъпало за качване на водата още по-нагоре по склона.
И на всичкото от горе всичко е супер просто и логично. Лесно за поддръжка и манипулация.
Ако сложим и едни слънчеви панели да захранят помпата, някои биха казали, че сме независими откъм водоснабдяване. Ние не бихме искали да се изхвърляме толкова с изказванията си.
Това исках да споделя с вас, за да знаете, че сме тук, движим се по малко и някои неща получават привидна завършеност.
Снимки ще сложим, когато нашият снимков експерт - Мария се върне от море и приготви някоя и друга. Горката много не харесва да прави документална фотография, ама какво да се прави, мен пък хич не ме бива.
Ех, отне известно време, мислене, пари, труд и политика, но какъв кеф е да работи! Заслужава си!
Илия
Saturday, July 6, 2013
Кейл / Листно зеле / Kale / Brassica oleracea Acephala Group
Кейлът е известен в България като листно зеле.
Приятели, пиша тази статия за да ви уведомя, че миналата година отгледахме и тази година събрахме, семена от кейл. (цъфтящ сибирски кейл на задна линия)
Първоначалните семена ни бяха предоставени с много любов от Ивайло Гичев от "градина вита" и по настоящем "градина мирна" Жеравна. Вярваме, че са били чисти.
След като отгледахме три вида кейл: Сибирски, Червен руски и Ласианто. В момента имаме събрани семена. От отгледаните от нас растения. Предполагам, не е нужно да казвам на вас, че ние не използваме изкуствени торове и химикали за пръскане. (да си го кажем направо, дори не сме използвали никакви торове и не сме ги пръскали)
Използвали сме свободно опрашване, семената не са (true to sort) сортови. Което обаче ги прави генетично разнообразни и кой знае, може би по-добри.
Семена има доста, който желае нека ни пише и ще му изпратим. Наш ред е да разпространим благото.
С кейлът се запознахме преди 4 години и станахме много добри приятели. Лесен за гледане. Прекрасен за салати, крекери, задушаване. Бъкан с хранителни вещества, много повече от известните ни зеленчуци. Някои дори го наричат супер храна.
За да не преразказвам всичко, ето няколко линка от които да се информирате:
На български:
линк 1
линк 2
линк 3
На английски:
линк 1
линк 2
... И последно - тъй като вече има доста коментари под статията с въпрос за това как може да се свържете с нас -> можете да ни пишете на електронната ни поща, а адреса ще го намерите в най-горната част на страницата на блога, където пише "Свържете се с нас".
Нашата фейсбук страница:
https://www.facebook.com/zhivoselo
Приятели, пиша тази статия за да ви уведомя, че миналата година отгледахме и тази година събрахме, семена от кейл. (цъфтящ сибирски кейл на задна линия)
Първоначалните семена ни бяха предоставени с много любов от Ивайло Гичев от "градина вита" и по настоящем "градина мирна" Жеравна. Вярваме, че са били чисти.
След като отгледахме три вида кейл: Сибирски, Червен руски и Ласианто. В момента имаме събрани семена. От отгледаните от нас растения. Предполагам, не е нужно да казвам на вас, че ние не използваме изкуствени торове и химикали за пръскане. (да си го кажем направо, дори не сме използвали никакви торове и не сме ги пръскали)
Използвали сме свободно опрашване, семената не са (true to sort) сортови. Което обаче ги прави генетично разнообразни и кой знае, може би по-добри.
Семена има доста, който желае нека ни пише и ще му изпратим. Наш ред е да разпространим благото.
С кейлът се запознахме преди 4 години и станахме много добри приятели. Лесен за гледане. Прекрасен за салати, крекери, задушаване. Бъкан с хранителни вещества, много повече от известните ни зеленчуци. Някои дори го наричат супер храна.
За да не преразказвам всичко, ето няколко линка от които да се информирате:
На български:
линк 1
линк 2
линк 3
На английски:
линк 1
линк 2
... И последно - тъй като вече има доста коментари под статията с въпрос за това как може да се свържете с нас -> можете да ни пишете на електронната ни поща, а адреса ще го намерите в най-горната част на страницата на блога, където пише "Свържете се с нас".
Нашата фейсбук страница:
https://www.facebook.com/zhivoselo
Thursday, July 4, 2013
остана време за "Един милион"
Най-сетне остана време да се добавим и ние към проекта "Един милион" http://onegreenmillion.blogspot.com/ . Отдавна искахме да се включим и бяхме поканени, но все не оставаше време.
Преброяването на кратко за вас е следното : 159 засадени дръвчета с 93% прихващане. Някои от дръвчетата имаха сериозни рани и разцепвания по корените при самото засаждане. (лош посадъчен материал).
Около 200-250 храста и лози общо. С доста по-висока смъртност (около 30% общо) При лозите над 60%.
Съмнения, че сме засадили малините твърде дълбоко, а лозите твърде късно и от лош материал (бяха последните останали в разсадника).
Въпреки загубите, плодове и ядки ще има достатъчно за всички от сърце. Тази есен би трябвало да допълним местата до окончателната бройка.
Годините са пред нас, дай-боже да се записваме всяка година с нови зелени попълнения.
нижат се дните
Както виждате мина си месец, без аз-Илия да напиша статия в блога. Дните се нижат един след друг всеки хванал опашката на предишния.
Така както сме хванали 101 неща да вършим едновремено, завършеност има рядко, а задачките са необозрими всеки ден.
За щастие стигнахме до някакъв момент в който завършеност ПОЧТИ има. Само оооооще малко и ще можем да зачертаем еди какво си от списъка. Да, направихме си списък, за да можем поне някакъв ред да въведем, иначе сме пълен хаос. На където и да се обърнеш нещо оставено от преди те чака да го пипнеш, да му отделиш време и внимание. Скука няма никаква.
То и време за комп не остава много.
По настоящем пиша тази статия, защото една оса вчера ме изпрати в принудителен отпуск.
Живо село си е живо село. Къде другаде се е видяло в село с 15 души жители 12 души да работят по проект за изграждане на инфраструктура в селото. А имено направихме един 120кв.м. заслон, че да може хем да се пазим от дъжд ако вали, хем да се пазим от слънце на св. Богородица, когато е и панаира на селото.
За наше огромно щастие детската площадка се (или по-скоро ще се) помещава точно в същия двор както и навеса, което означава, че целогодишно ще има сушина и своего рода катерушка-занималка за игра на децата.
Освен това завидно архитектурно постижение, успяхме да си пуснем и вода на два парцела. Което прави разлика безмерна във възможностите за използване на тази хубава земя.
Също така успяхме да направим 1км отклонение от водопровода и да закараме вода на един хълм за един доста стар нашенски си параклис намиращ се на приказно място.
И така, нещата се движат и то добре. Докато аз бях зает цели седмици в помощ на местните организатори на тези чудесни проекти, Мария и Бо наваксваха работата която така или иначе си имаме по градините, бюрокрацията, детегледането и прочее.
Както вече сте прочели придвижихме и авантюрата с пчелите.
Зеленчуковата градина е готова за тотални експерименти. 12 легла сред които има повдигнати, вдлъбнати и на ниво със земята, освен това имаме напречни на склона и надлъжни по склона, поливни и не поливни.
Системите за напояване отнеха доста време, пари и труд. Все още не са на 100% завършени. Но съвсем скоро. Само за едната ни система се наложи да положим 2 маркуча на 1 цол подземно на 50-60смдълбочина с дължина 100м от къщата за да осигурим желаното налягане. Ха върви го копай това сега, да видиш лесна ли е независимостта. ;)
И като казах независимостта, освен не лесна, тя е и ненужна. Интеграцията в местните кръгове върви повече от добре. Услугваме си и си помагаме, градим взаимно уважение. По случая успяхме да се уредим с помощта на багер с който свършихме не малко задачки. Включително оправихме дренажа на пътя към къщата и сега зимата ще се стига по-лесно(не, че преди беше трудно, ама багера беше под ръка!).
Поради недостиг на време и внимание едногодишните ни градини страдат. Разсадът позасъхна на няколко пъти, торене изобщо нямаше, а за колове, доматите могат само да си мечтаят.
За сметка на това, тъй като концептуално нещата които вършим са правилни, въпреки небрежното отношение, успяваме да понаберем тивички (лична селекция на семена), фасул (лични семена), краставици, лук, чесън и прочее нещица. Домати поради 4-5 кратното им присаждане през пролетта все още няма узрели.
Така като не пишем по месец, те се натрупват толкова неща, че блокирам като седна да пиша.
Въпреки всичко изписано до тук, трябва да ви кажа, че се усеща, навлизане в някакъв по-стабилен колковоз. Коловоз в който можем да си позволим, макар и рядко да отделим внимание един на друг. Дори отидохме на басейн цели 2 пъти в съседните ни села.
Автоматичното поливане, липсата на плевене, липсата на пръскане и прочее ни дават възможност да отделим това време за други неща. А може би не малка роля играе и финансовата кризичка в която се мъдрим от 2 месеца. :)
Все още ни тормози липсата на други деца в селото. Макар и да идват от време на време внуци и правнуци и да си играят в пясъчника, това не е желаната устойчива среда за развитието на Аро.
Въпросът с уголемяването на Живо село все още не е подхванат сериозно. Няколкото семейства проявили интерес до сега не са направили нищо осериозно по въпроса. Сякаш страхът надделява и завареното положение има твърде голяма притегателна сила.
В бъдеще виждам доста положени усилия в областта на ПР и привличане на новозаселници. Трудното в тази сфера е, че както се казва, можеш да закараш магарето до водата, но не можеш да го накараш да пие. А и не трябва.
Дръвчетата се развиват... прилично. Не спрямо моите лични очаквания, но имайки предвид, че допуснахме няколко грешчици е нормално да не получаваме идеалният растеж. Буйният растеж премина и сега сме в тих растеж. Дължина на леторастите при бадемите (като най-многобройни от засадените има средни стойности около 60см. и отделни случаи на по 120см (каквото би трябвало да постигнем по книга(но по книга би трябвало да използваме и изкуствени торове и поддържане на почвата в черна угар)). Това развитие ще коства на дръвчетата една година повече за формирането на короната и най-вероятно някои от тях ще закъснеят с по година при стъпване в плододаване.
Въпреки това, ако успеем да ги запазим живи до идната пролет ще считам начинанието за много успешно имайки предвид количествата с които работим и изцяло ръчния труд и алтернативни-новаторски идеи. Научихме много. Следващото засаждане ще е по-различно и по-добро.
Всеки две седмици всички дръвчета минават на проверка, за буби, за наклон на скелетните клони и баланс в короната и прочее. Всеки две седмици биват и поливани. Или почти. Поливането е много трудоемка работа поради все още неизградена поливна система и понякога си правим оглушки ако е валяло и отлагаме. (в което се състои и едната от нашите грешки при грижата за фиданките тази година).
До скоро писане.
Илия
Subscribe to:
Posts (Atom)