Смисъл

В ретроспекция, като се оттърся от вихъра на ежедневието искам да ви призная, че най-смисленото нещо което съм направил в последните две седмици е да посея десет семена от домашна райска ябълка.
Ха, какъв ли нов сорт ще излезне от тях?! Ще видим след 10-тина години предполагам.

Илия (Живо село)

Вторични суровини

Дворът ни, а и малко отвъд него,  е станал като пункт за вторични суровини.

Ужасно ни дразни и постоянно се опитваме да го реорганизираме за да е по-прибран и приемлив. Не успяваме, или успяваме за кратко преди баща ми да донесе поредната партида "боклук"  от София.

Но кажете ми, как да ми даде сърце да пусна да отидат на скрап алуминиеви радиатори защото били мръсни,

ламарина за покрив дебела 1мм която може спокойно да покрива постройка в следващите 200 години, перфектен дъбов и буков паркет защото са вече ползвани веднъж и е много работа да се почисти и нареди отново,

дъски и греди от стар покрив които могат да се ползват поне още два пъти преди да идат за горене,

винкели и тръби които ще върнат на скрап за мизерните 40ст на кило, а после ще купуваме по 1,5лв на кило,

боже опази ПВЦ дограма с грешен размер, стара дървена дограма която е идеална за парник, старите кухненски шкафове заменени от по-модерни, врати, балатуми, кашони, буркани, велосипеди, маси, дивани, край няма.

Но не можем да поберем всичко, да използваме всичко и то веднага. И така, увеличава се дворът за вторични суровини полека лека. Раздаваме на съседи и приятели, но пак расте.

Горд съм, изключително съм горд даже, не защото съм българин, а защото в нашата къща се купува само това, което не се изхвърля от някой наш познат, а това не са много неща. Горд съм, че направихме покрива с ламарина която щеше да иде за скрап, горд съм, че вложихме 4 различни вида използвани тухли в таванския етаж,

горд съм, че правим парно с радиатори спасени от рециклиране,

че инсталирахме 3 пвц прозореца с грешен размер, една пвц врата за боклук,

и 5 за сега вътрешни врати останали като строителен отпадък,

горд съм, че кухнята ни е направена от преправен барплот, рафтовете в мазето от стари магазинерски рафтове, че изолацията на къщата ни частично е от изхвърлени парчета използвана изолация от друга сграда,

че нямаме нови батерии на чешмите, че парапета на стълбите ни е направен от стари тръби за парно и изхвърлен сачак,

че ползваме фурна, котлони и фризер по-възрастни от нас самите.

И вярно, че е дразнещо да е кочина наоколо заради хилядите неща които чакат своя ред да служат още веднъж, да дадат на сътворението си по-голяма стойност, но в един момент тази кочина ще се намести, къщата ще е готова, къщите на много съседи и приятели ще са готови докато изчистим всички полезни неща, но в душата ми е чисто, ходим по земята и след нас не остава следа.

Да, по-трудно е да поправиш от колкото да купиш ново, по-трудно е да преправиш или сътвориш от колкото да купиш готово,  а понякога е и по-скъпо, но си струва.

Нашите гости трябва да знаят, че цветовете на мебелите в  нашата къща не си отиват, не защото нямаме вкус, а защото вкусът ни има приоритети и предпочита по-дълбоката красота.

И ако имате някой полезен боклук за изхвърляне, сетете се за нас.  :-)

Илия (Живо село)

Хубаво е да живееш на топло

Всеки си има път.
За това  реших, че дори и да пропагандирам малко предимствата на създаването на дом в по-топличък климат реално, само тези на които това им е пътя ще ги докосна.

Много е приятно декември месец, когато се прибереш от работа, да си запалиш печката на дърва, не защото трябва да се топлиш, а защото ти внася уют.
На вън е 13 градуса в момента, декември месец! Ние готвим и се топлим с 4-5кубика дърва за цяла зима.

Много е приятно декември месец да можеш да си хапваш пресни плодове от градината и тук, таме някое закъсняло доматче.

А гроздето си спомням веднъж го обрахме към 8-ми декември. А последните чушки събрахме края на ноември тази година.

Кейл, пресен чесън, магданоз, марулки, репи, зеле и какво ли още не ще има до януари.
А реколтата догодина започва февруари-март.

Айде за домашно помислете колко пари ще спестите и колко ще изгубите ако вземете дори безплатна земя на по-студен климат.

Моля нашите приятели които живеят на по-хладно да не изпитват хладни чувства към нас заради тази статия. Всяко място си извиква хората които трябва да се грижат за него. И те трябва да са там, инак би било грешно.

Аз просто се опитвам да преведа и извикам хората които трябва да се грижат за топлата земя.

Илия (Живо село)

Масажиране на греди

Понеже тези

 маненките са заети в Големият Град, бих го назовавал Г. Г.  ако щях да го споменавам в статията повече, но няма да го споменавам, та това няма значение, имам време хем да поработвам, хем да ви разказвам.

Днес времето бе едно такова,

дето направо си живеем в облаците, а мрежите за комари служеха за събиране на вода, та се почудих, що са толко прости боговете, та да живеят на Олимп, там сигурно времето често е такова.

Отдадох се на вътрешна работа, не в духовния смисъл.
Реших да превърна част от конструкцията на покрива в част от интериора. Ама интериора трябва да е в по-приличен вид и се  наложи да ексфолирам гредите.

Които не бяха от най красивите, защото бяха преживели 1-2 неща.  Надявам се обработената част си личи и не е нужно да обяснявам коя е.
Баща ми посъветва да ги облечем с дъски, ама не ги обичам аз такива скрити-покрити работи.
Само дето не подозирах колко време и сили ще ми отнеме и колко мръсотия ще създам.
Тази снимка е направена след шлайфането на едната страна на едната греда само с едрата шкурка.

Следващите две са след страна и половина на една греда, само груба шкурка.

Силно препоручвам на всички които живеят на село или поради друга причина се занимават с прашни работи, да си купят по една хубава респираторна маска. Не си заслужава да си разсипвате здравето заради някакъв мъжкарски имидж.
На тези снимки съм без предпазни очила, но веднага след това ги сложих. Не, че пак не си пълних очите няколко пъти, но доста по-малко от иначе.

Ъгълчетата и други трудно достъпни места минах с флексчето.

Направих една снимка със светкавица около 5 минути след като бях спрял работа за почивка. Вижте прахоляка във въздуха. 

Веднага след това, но без светкавица. 

Това, че не виждате нещо, не значи, че то не е там. Бъдете разумни, ползвайте предпазни средства. 

Изметох един чувал с дървесен прах. Изметох и стените и тавана. 

Остава да го мина с хубав лак на водна основа. Вижте колко са различни гредите според възрастта им, ще се опитам да запазя контраста видим с прозрачен лак. 

И едно селфи до добре свършената работа.  Доволен съм. 

А облаците отвориха малко пространство, ама малко. 

Илия (Живо село) 

Ябълков оцет

Беше есен, но докато се развие малко оцета и докато качим снимките и докато остане време да напишем си стана почти зима.
Ябълковият оцет е известен с неговите оздравителни качества. Но туй нещо дето го купуваме от магазина с надпис "ябълков оцет" е мнооого далеч от истината. Например:

Съдържание от типа потейна вода, оцетна киселина Е260, оцветител Е150, няма как по мое мнение да донесе желаните здравословни ползи.

За това, а и защото ни се занимава, ние си правим собствен. В крайна сметка какво толкова, просто половината кухня ти е заета от буркани за 2-3 месеца.
Да, буркани. Гледаме оцетната киселина да не пипа много пластмаси, че кой ги знае какво ще изпуснат в иначе съвършенният ни оцет. Стъклото си е най-сигурния съд.

1 настъргваме, смиламе, раздробяваме ябълките. (разбира се, че са не напръскани и не наторени и са от стари зимни, сладки сортове)
2 слагаме съвсем малко вода (100тина грама на 3 литров буркан)
3 ако имаме загуба на сок (примерно в нечий лакум тумбак при смилането на ябълките) добавяме 1-2с.л. Захар. (по-добре кафява не рафинирана  с екстра моласа)
4 слагаме в буркан и разбъркваме всеки ден.

Ето как изглежда в различните фази:

От дясно на ляво виждаме току що забъркан буркан, вече ферментирал буркан, почти приключил с ферментацията буркан и прецедено ябълково вино със заченаци на вкиселяване.

Ето как се различават различните фази: първо всичко е едно

, след това се разделя водностото от твърдото(което е от горе и има балончета (винаги оставяйте минимум 4 пръста празни от върха на буркана и за всеки случай поставяйте бурканите в дълбоки чинии(преливат гадовете))

, след няколко седмици всекидневно разбъркване течното и твърдото започват пак да се смесват

, алкохолът е готов когато сокът вече не е сладък или е съвсем малко сладнеещ.

Когато сте на третия етап прецедете всичко с марля.

Когато ябълковото вино е в буркана, оставете възможно повече повърхност на течността с въздуха(не пълнете буркана над стеснението) и покрийте с марля.

Не разбърквайте вече.  След седмица-две ще започне да образува оцетна гъба и утайка.

Оставете го така да престои до желаният вкус.

А цветът е... Медено-златист, изпълнен със слънчеви лъчи, и аромат.

Когато сте доволни от вкуса, прелейте оцета в бутилка и затворете.

Ако успете да запазите оцетна гъба от предишна партида, процедурата се забързва с около 2 седмици. Ние никога не пазим, за къде да бързаме.

Моля за извинение за не професионалните снимки и за мръсната работна маса на която съм снимал бурканите. Колкото може толкоз, викам си, по-добре да споделим, макар и да не е като у списание.

Илия(Живо село)

Яна

На 17 Юли тази година се роди нашата Яна.

Тя е най-младия жител на Живо село, по настоящем на почти четири месеца.

Батко Аро много се грижи за нея и често си говорят.

Оказва се, че розовото много и отива. И сега си розовее наоколо.

Нашите съседки са в захлас.

Нашите родители идват да помагат от време на време.

Ние (мама и татко) сме във фаза на оцеляване, хронично недоспиване и отлагане на всички задачи които могат да се отложат. Все пак успяваме да бутваме и по малко задачки покрай къщата и съвсем малко покрай градините, но сме много доволни от това постижение. Разбира се, то е възможно благодарение на спорадично търпеливите моменти на госпожица Яна. :)

Яна в последно време се е научила, че има ръце и че може да ги ползва за да пипне или хване нещо, макар да не и е съвсем ясно що е то пръсти и как се използват точно за хващането на неща.

Айде запознах ви вече, скоро ще започнете да я срещате и по снимките и филмчетата ни.

Илия(Живо село)

Възможности

Четох части от книгата на Джоел Салатин и ми направи силно впечатление, неговото изказване, че възможностите в една ферма са ограничени само от нашето въображение. Доста ми допадна.

Едно от много любимите занимания на Аро е да събира ларви на майски бръмбари. Тези животинки се считат за един от големите врагове в градината.

Токущо събрани от Аро:

Тук можете да видите жизнения цикъл на един бръмбар носорог, но реално всичко преди крайният продукт за мен изглежда еднакво. Та сигурно е все едно на кой бръмбар точно са ларвите, всичките са добре дошли. линк към уики страница

Не знам как е при вас, но при нас, ако си вземеш оборски тор, то той задължително има огромни количества яйца на майски (или други) бръмбари в него, които се развиват постепенно в ларви.
Поради тази особеност се оказва, че пресяването на отлежалия оборски тор е доста важно мероприятие. Както се оказва е и доста забавно за децата.

Пресяване в аматьорски размери използваме щайга за сито:

От един чувал говежди тор се получава добив от около 100-150 грама ларви на майски бръмбари.
Те превръщат торът в пелети - техните екскременти. Структурата на крайният продукт получен от заразен с ларви на бръмбари оборски тор е чудесна.

Какво ще кажете за компостиране с майски бръмбари? Единственото което се изисква е да сложиш тор в чували и да чакаш един сезон, после пресяваш и хем имаш чудесна структура на крайния продукт, хем имаш добив на 100-150 грама чист протеин под формата на ларви.

Мислете сега така, една кокошка носачка (по спомен) се нуждае от 8г протеин за да направи яйце. Тоест, един чувал тор ще ви произведе достатъчно протеин под формата на ларви на бръмбари за производството на 12-18 яйца. Изобщо да не коментираме останалият живот в този чувал, червеи, трамвайчета и какво ли още не, бъка от живот.

В крайна сметка от остатъчен продукт получаваме високо качествен тор с перфектна структура и храна за кокошките или патиците и почистваме градината от "неприятели". А пък какви зеленчуци после се гледат в такова "гюбре" (тор), предстои да разберем на пролет.

За какво друго могат да се използват:

Ларвите се считат за перфектна примамка при риболов.
Ларвите, както и бръмбарите могат да се консумират директно като храна от хората. (Не сме си пречупили съзнанието до толкова все още, но щом 2/3 от човечеството яде насекоми и го приема за нормално... сигурно ще трябва и ние да се променим по някое време...)


Илия(Живо село)

Тежък грип

Тежък грип било имало, водел бил до усложнения, много бил упорит...

Пък ние не знаехме и му счупихме кокалите за ден и половина със сок от ябълки и кейл.

Всяка сутрин сокче за целия отбор от ябълки и кейл с качество "Живо село стандарт". Уточнявам, защото някой се излъгва от време на време да ме пита дали сме сертифицирани "Био" производители, та се чудя как да му обясня, че никога няма да паднем до толкова ниско ниво и че за чистотата на нашите продукти не е измислен още сертифициращ орган... освен собствените ни морални ценности. :)

И като ви казвам, че сме перфекционисти, виждате ли как сока от ябълки не е оксидирал, това е поради сокоизтисквачката която използваме, почти без метални части и с бавно изцеждане. Ръчна е, хем и упражнение си правиш :)

Наздраве!

Наваксване със статии

Внимание, внимание!

Ще последва масирано наваксване със статии в нашето скромно блогче, защото има много какво да се разкаже, а отдавна не сме ви разказвали и ни е малко гузно, че сме ви оставили така в неведение. Пригответе се за сериозна доза новини и статии от наша страна в идните месеци.
Ще се опитаме да приложим и повечко снимков и видео материал, но не можем да обещаем от сега.
Бъдете здрави.

Мишки и плъхове

Били са ни били полазили мишки и плъхове...
И вярно доста поражения тук и там, и най-вече неприятното чувство.

Захванах се с техния лов и с течение на времето установих, че хората си мислят, че е трудно да се справиш с мишоците и плъхчетата. А това не е така, просто трябва да се знаят някои основни неща и уловът ви е сигурен.

Всяка селска къща вижда нападение от мишки и плъхове всяка есен. Неизбежно е, те просто си търсят скривалище за през зимата. Ако не ги уловите преди следващата пролет обаче, за тях това е новият им дом и няма да си тръгнат доброволно на пролет.

Можем да използваме отрова, капани, ловци ( котка, куче, змия) или ултра звук.

Вече има специални видове отрова които действат само върху гризачи и дори котка, куче или кокошка да изяде отровеният плъх, те няма да пострадат. Препоръчвам ви такъв вид отрова ако имате други животни наоколо за които трябва да се грижите или пък малки деца.
Има и добре изпитани стари методи, като например забъркване на брашно с гипс което мишоците да похапнат.

Но аз предпочитам капаните. Така съм сигурен, че съм ги изчистил от къщата, иначе с отровата кой ги знае къде са ми умрели и се разлагат там докато не ги намеря.
Плъхове, противно на общите разбирания, се хващат в капан. Може би в по-голям капан, или опашката им стърчи извън капана, но се хващат.
Ние използваме капани тип клетка в които се закача храна на кукичка която държи вратичката отворена.

Важно е да се знае какво обичат да похапват мишките и плъховете. Топ три на нашите примамки в капаните са месо със сланина(пушено понякога), шоколад и всичко шоколадово и.... всъщност дори не стигаме до по-прозаични неща, защото вече сме уловили гризачите.
Моля ви не се опитвайте да хващате мишка със сиренце.

Друго важно нещо е къде да се сложи капана.
Гризачите имат страх от открити пространства. Обясним страх имайки предвид, полският им произход и птиците които ги дебнат от високо. В следствие на тези вродени инстинкти, те се движат по ъглите на помещенията и мебелите. Точно там трябва да сложите капана за да е успешен.
Ако сте виждали от къде избягва една мишка или плъх, най-сигурния начин да я хванете е, да поставите капанът директно на пътя по който се е движила. Тези животни използват едни и същи пътища за придвижване и когато им замирише вкусно близо до пътя по който минават, задължително ще отидат да проверят какво има в капана.

Гризачите имат добро обоняние, постарайте се да не оставяте миризмите си навсякъде около и по капана, носете ръкавици ако трябва.
Те са по-активни през нощта и когато не ги притесняваме с чести минавания и тропкания в помещението.
Обикновено се хващат през нощта и на сутринта ги изнасям.

Ловци в нашата къща не използваме, те са ни твърде ангажиращи.

Ултра звукът (има си специални машинки) с определена честота ги отблъсква казват, но ние не го ползваме, защото имам чувствителен слух и го чувам и ме дразни. Отделно, че има различни мнения до колко са ефективни тези машинки.

И така ние сме свободни от гризачи вече цяла неделя. И дори сме взели предпазни мерки, като сме заложили на терасата и в гаража капани които да уловят бъдещи натрапници преди още да са влезли в къщата.
Като мине есенната инвазия после е по-лесно, чак до следващата есен.
Ех да беше толкова лесно и с бълхите.

Успешен улов,

Илия(Живо село)

има няма 3 седмици

Прибрахме се на 3-ти октомври.

На 4-ти октомври Аро прекара 6 часа в събиране на орехи. Доставяше му огромно удоволствие. На следващата сутрин ме събуди с желанието да събираме орехи отново, вече бяха свършили уви.
На 5-ти октомври направихме среща в София да се видим с приятели. Гласувахме.
На 6-ти октомври ...то така се случи просто, че с баща ми трябваше да идем до Живо Село само за 2 дни, колкото да уплътним възможността която му се беше отворила да изчезне от работа и моментално да я запълним с работа по село. А и разбира се да видя какво се е случвало на село любопитството ме глождеше. Също така бе нужно да проверя дали е достатъчно чисто за Мария и най-вече децата да дойдат на село.

Три седмици по-късно все още съм на село, в моето, нашето, вашето Живо Село. Дори не се очертава да се върна до София в близко бъдеще.

Има си някаква притегателна сила това място.

Първите 8 дни чистих, повечето от тях с Боян. И като казвам чистихме, смятай 12 часа на ден без обедни почивки чистене, пране, миене, изнасяне внасяне, простиране, тупане, разместване и от време на време псуване.

Много майстори много нещо минало от тук. ремонт от типа издигане на стени, подмяна на покрив, външна изолация, дренаж, лятна кухня и сигурно пропускам доста други неща се оказва, както ми е до болка известно много мръсна работа.

Та в кратце, не беше подходящо за децата, та дори и за Мария. Но вече е. Вече става все по-добре всеки изминал ден.

Боян се опита да ме закара да видя дръвчетата веднага, после се опита на следващия ден и на следващия, аз се дъпах. И без това ми се гадеше от количеството работа която виждах, че трябва да свърша около къщата. А дори не са завършени ремонтите, къщата е все още опасана със скеле защото не е доизмазана изолацията, вратите на новите стаи не са сложени, няма подова настилка, а за боядисване да не говорим. Лятната кухня е далечна мечта.

Разгеле стигнахме до дръвчетата, оказа се, всички са живи, а Боян даже се престарал с поливането тази година. Лозичките и храстите са в не чак толкова завидно здраве, заради годината и киселинните дъждове ли, заради плевелите ли не знам. Работа по градините много, но я отлагам, в момента сме на етап какво можем да отложим.
В петък го дават да пада до -1 градус, очевидно подготовката на печките не може да се отлага, прибирането на лимона изобщо.

Лека полека и бавно, превръщаме за пореден път това обиталище в дом. И се чувстваме у дома. Не заради къщата, а заради мястото, хората, мястото, земята, планината, въздуха, водата, сърцето.

Аро ми помага с каквото може по неговия прекрасен 3 годишен начин. Изпълва ме с радост и нерви.

Яна, така да се каже, развива дробовете си с пълна сила ( така се казва нашата дъщеричка на 3 месеца понастоящем).

Мария се опитва... май това е достатъчно, но за да разясня, опитва се да гледа облича, пази чисти, храни, бърше, играе с, забавлява, укротява, разнообразява децата, да чисти, готви, подрежда, организира, социализира, планира, сади, плеви и прочее неща. То и аз се опитвам от както сме заедно на село.

Изобщо сме в един период на опитване. Успяваме и не успяваме до колкото, когато и както стане. Ще дойдат и по-славни дни.

А и понеже беше топло, а ние изгубили тренинг, бълхите спечелиха първия рунд, последствията от който все още почесваме. Но бързо се окопитихме и изглежда побеждаваме във войната за сега.

Има много за разказване, много за показване, но най-вече много за правене.
Бих искал да ви покажа повече и разкажа повече, но това ще ме отвлече от правенето.
Елате ни на гости и вижте как е сами за себе си. А пък ние ще сме благодарни на приятелска  помощ.

А приятелите, все едно не сме отсъствали. :) Толкова е хубаво да си у дома.

Илия(Живо Село)

Ремонтче преди завръщане

Да, все още сме тук!
Все още се вихрим, а дори не сме започнали да се вихрим с наистина дивите идеи които ни хрумват.

Понастоящем едно ремонтче се вихри из къщи за да станат още две обитаеми стаи. Не само това,  но ще са с най-хубавата гледка. Направо са си за завиждане бъдещите ни помощници. Няма да е вече както преди по 12 човека в стая, всички полегнали на земята. Но пък ако ни залипсва,  може да се уреди.

А пък ние ще се приберем вкъщи съвсем скоро - месец почти и ох какъв ще е кеф!

Стягайте си работните дрехи и обувки, ще имаме нужда от вас на есен.

А междувременно сме се сдобили с едно бебе, един мото блок, дренаж на къщата, нови приятели и дай-боже нов покрив.

Движат се нещата бързичко, скоро ще има и нови съседи май. Млади и убави кат нас! ☺

Бъдете вдъхновени.

Илия

Да засадим лозичка

Днес ще споделим засаждането на една лозичка.

Първоначално сме си подсигурили 1) лозичка; 2) място, където да я засадим; и 3) желание съчетано с много добро настроение :)

Осигурили сме си също: обгоряла говежда тор, дървесна пепел, лозички (известни в някои среди още като "посадъчен материал"), а това в легена е прясна тор разбъркана с вода. Под секрет може да се добави, че имаме и лозарска ножица за подрязването на корените (но тя ще може да се види в една от по-следващите снимки), както и големи бутилки с вода за поливане при засаждането.

Първо си избираме мястото за дупка, след която я изкопаваме. Не е особено трудно, освен ако почвата е неподходяща за копаене (прекалено кална или изсъхнала/твърда), ако има много плевели/корени/камъни за чистене или ако вече си изкопал 20 дупки и си лееееко поизморен. Дълбочината би трябвало да е поне колкото е дължината на лозичката, т.е. поне около 40 см. В нашия случай копаем малко по-дълбоки дупки за да има място и за говеждата тор, която ще сложим на дъното на дупката. Дължината и широчината на дупката могат да са около 40 х 40 см. По принцип можело да се направи и съвсем малка дупка (дори и без лопата, а само със свредел); но тъй като ни се копае, а и по-голямата дупка (почистена от плевели и камъни) би се отразила по-добре на първоначалното развитие на корените -> копаем по-голяма дупка, поне около 45 х 60!

Както и при копаенето на дупки за дръвчета, оставяме горната част от пръстта на една страна, а по-долната част - от друга. В последствие при заравянето първо ще закопаем с пръстта от горния слой на почвата (която е по-добра), а пък последно ще запълним дупката с пръстта, която първоначално е била отдолу.

За почитателите на еко-био-фитнеса -> могат да си продължат да копаят дупки докато се изморят или докато им свършат лозичките.

Такаааа... слагаме обгоряла тор на дъното на дупката - в случая, говежда. По нашия край на торта й викат Гюбре. Та ето - дупка с гюбре.

След това добавяме и пепел, която също е тор и ще подхрани лозичката с калий.

Добавяме и малко пръст и разбъркваме с мотиката. След като разбъркаме прибавяме още малко пръст отгоре за да няма първоначално пряк допир между корените и торта.

И стигаме до подрязването. Преди самото подрязване да споменем, че е добре  лозичката (или лозичките) да е била потопена във вода от предишната вечер.

Някои казват, че е добре корените да се подрежат до дължина 6-8 см., а други че можело и да се оставят по-дълги, стига да разполагаме с по-голяма дупка. В случая използвахме свръх съвременната нано-научна техника "подрязване на око поне 8 см."

Корените на подрязаната вече лозичка е добре да се натопят в разтвор от прясна говежда тор и вода.

Поставяме по подходящ начин лозичката (центрирана и с разтворени корени) във вече утъпканата дупка и постепенно почваме да зариваме корените с пръст.

Тук един важен момент. След като зарием малко лозичката е добре да я дръпнем леко на горе, т.е. да я повдигнем. Това ще направи така, че корените и стъблото ще образуват триъгълник/конус. Така корените ще сочат надолу(!), което ще стимулира тяхното последващо развитие в посока надолу, а не просто настрани.
След това продължаваме да зариваме и утъпкваме.

След като зарием лозичката до половина, изсипваме водата - в случая около 6 литра.

След като водата попие продължаваме да зариваме с мотиката.

Накрая зариваме с пръст максимално около ствола на лозичката и мулчираме със слама - сламата ще задържи повече влагата покрай лозичката, както и ще спести плевенето около нея.

Можем да завършим засаждането с удовлетворение и радостни мисли за хубавото грозде, което ще берем след 3 години :)