Идеите

Ще се опитаме тук да споделим някои от идеите и вижданията, които определят действията ни. Ограничено количество и на кратичко, защото иначе ще стане непоносимо дълго и сложно за изразяване и обясняване.
Страницата може да бъде обновявана при промяна на вижданията ни в процеса на кооперативна работа и съжителство.

Раздел география на селото:

Екология.

Вярваме, че околната среда е от изключително значение за здравето и щастието на живущите в нея. Следователно търсим да създадем селището на място, което е възможно най-чисто. Това е и един от критериите, който взехме предвид при избирането на локацията на селището. Приемете го като филтър. Представете си картата на България и върху нея задраскани всички области, в които има промишлени, земеделски или други замърсители. В останалите незадраскани области търсим къде да локализираме селото.

Областта около и в селището може да се подпомогне значително чрез използване на похвати за ускоряване на естествената еволюция при развитието на околната среда. Малко са (ако изобщо ги има) областите, в които природата се развива непокътната. На повечето места горите са изсичани многократно, залесявани са с монокултурни насaждения и са обработвани по неустойчиви методи. Резултатите от това са отмиване на хумусния слой на почвата, намаляване на органичната материя в почвата, рискове от свлачища, засушаване, наводнения, вкиселяване на почвата, усилване на ветровете и ерозията породена от тях, големи температурни разлики, влошаване на качеството на въздуха, влошаване на качеството и количеството на подпочвените води, намаляване на валежите. Чрез активни мерки всички тези фактори могат да бъдат подобрени. Възнамеряваме да работим в тази област.

Стремежът ни е, дейностите извършвани в селото да се водят по начин, който не само няма да вреди, а ще подобрява околната среда.

Климат.

За едно устойчиво селище, което има за цел да осигурява голяма част от нуждите на живущите без да зависи от външни източници, климатът, в който се намира, е от изключително значение. Климатът влияе на устойчивостта в няколко направления:
1. Енергийни нужди за отопление. Очевидно, в колкото по-топъл климат е разположено селището, толкова по-малки са нуждите за отопление, следователно пестим ресурс.
2. Храна. Колкото по-мека е зимата, толкова по-голямо растително разнообразие можем да отглеждаме. Имаме повече на брой реколти, които могат да се произведат за година на единица площ;  удължаване на активния земеделски сезон; намаляване на труда за консервация на храни за неактивния земеделски сезон (зима); намаляване на храната, нужна при отглеждане на животни; улеснение при отглеждането на продукция извън сезона чрез парници или специални студоустойчиви видове; застраховка на калорийния добив през годината чрез засяване на различни видове; разнообразието на видовете води и до по-малки проблеми с вредители.
3. Слънцегреене. Времето на слънчевите дни през годината оказват разлика върху скороста с която израстват растенията (при фиксирани други параметри).
Слънчевите колектори за топла вода и електрическа енергия се нуждаят от максимално време слънцегреене за производството на повече енергия.

Поради изброените причини приложихме още един филтър върху картата на България, който отчита регионите с най-меки зими и най-голямо слънцегреене. В тези региони търсим нашето селище.

При проучването се показа и негативният аспект на по-топлия климат в България, а именно намаленото количество валежи, тяхната нерегулярност и повишеното почвено засушаване. Това е единственият аргумент против по-топъл климат. След като взехме този много сериозен аргумент под внимание, решихме, че ако селището има подпочвени води и водопровод (за първо време) ще можем да се справим. В процеса на вземане на това решение бяха проучени множество методи за консервиране на водата в миниатюрни язовири и подземни резервоари, консервиране на водата в био маса и в почвата, използване на отпадните води от домакинствата, събиране на дъждовна вода, икономични системи за напояване и използване на сухоустойчиви виодове.

Местоположение. 

Мислим, че местоположението е изключително важно. От една страна, защото това определя живота ни за много години в бъдеще, а от друга защото чисто човешки искаме да се чувстваме у дома си. Искаме да направим възможно най-малко компромиси, за да не ни тежат те през годините.
Знаем какво искаме, и знаем какво не искаме, седнахме и напляскахме на гугъл мапс една карта. Всяка зона в която има някой фактор с който не искаме да се примирим я задраскваме, и така след няколко дни проучване, стигнахме до извода, че ни вълнуват следните области: източна Стара Планина, Странджа, долината на Струма и южната част на долината на Места. След няколко месеца направихме възможно и обикалянето на населените места в тези области. Тръгнахме от изток на запад постъпателно и за около 3 месеца успяхме да прегледаме доста места. Сърцето ни остана в южен Пирин, а къде ни води сърцето, според нас е най-важно.

Комуникации.

Относно медиите: считаме, че селото трябва да има интернет, ако няма, трябва да прокараме.
Относно транспорт: споделен транспорт на селяните до някакви основни точки поне веднъж в седмицата е част от плана, ако има и друг транспорт, добре дошъл е.
Относно околността: Ще се стремим да сме полезни с нещо на съседните села.
Относно по-широка публика: Създаваме интернет страница.(ха, ама вие я четете в момента, явно работи!)

Раздел селско стопанство:

Тъй като проектът има намерението да създаде едно село, което да може да се самоиздържа, селското стопанство е гръбнакът на този проект. То осигурява храната, топлината и водата за жителите на селото. Работейки устойчиво, ние оставяме за идните поколения по-добри условия и по-голямо изобилие от това с което сме започнали.

Методите са много, вземаме идеи от пермакултурата, методите на Фукуока, биоинтензивното земеделие, биодинамично земеделие, горско-селско стопанство и всякакви други методи които могат да осигурят запазване и подобряване на био разнообразието, водите, храните и почвите.

Гори.

Горите имат огромно значение в едно устойчиво село, те предпазват от свлачища, произвеждат био материал за тор и горене, произвеждат конструктивен материал, дават плодове, ядки, семена, листа, кори и тн., поддържат огромно био разнобразие, предпазват от ветрове, от засушаване, изчистват и консервират водите, увеличават валежите, носят прохлада.

Използването на продуктови гори (това е нашият превод на термина food forest). Това е метод добре изложен в пермакултурата. Чрез този метод се засаждат гори от полезни за нас видове по такъв начин, че да наподобява максимално естествената еволюция на горите. Чрез умело подпомагане на тези гори и избиране на подходящи видове се постига израстване на устойчива самоподдържаща се гора в рамките на 7-10 години, а производителността и надхвърля тази на която и да е монокултура. Използва се залесяване на всички слоеве на гората - високи дървета, средни и ниски дървета, храсти, увивни растения, растения които покриват земята, билки, треви. Няма да се впускаме в подробности, защото тези системи се обясняват твърде подробно в учебниците по пермакултура и който има желание може да намери цялата информация която му е нужна там.

Кописови гори, това са специални плантации които биват подрязвани на определена височина още от млади фиданки, по този начин всяка година се осигурява голямо количество био материя за фураж или за горене или за торене, без това да наврежда на дърветата, напротив това ги подмладява и те могат да живеят далеч по-дълго и здраво. В същото време основният дънер на дървото е непокътнат и расте, осигурявайки качествен строителен материал. Редуването на подкастрянето на дърветата и тяхното рязане води до увеличаване на био разнообразието във въпросната плантация осигурявайки среда за живот на някои видове които не живеят никъде другаде освен в кописови гори. За по-подробна информация може да се търсят източници във Великобритания, те имат такива гори от стотици години.

Смесица между селско стопанство и горско стопанство (Agroforestry). Това са системи които използват отглеждането на плодни (най-често) дървета, като между тях се отглеждат различни други растителни култури, а понякога и животни, на една и съща територия. Това води до взаимна полза за всички видове, увеличава производителността на единица площ и намалява ресурсите за поддръжка. За повече информация може да се търсят директни учебници по агрофорестри.

Планът е да прилагаме и трите системи, а дори и смесица помежду им. Целите са от една страна да придобием всичките блага които тези системи носят, а от друга да направим един демонстрационен център за да показваме как работят различните системи.

Води.

Водите са от огромно значение навсякъде, но особено в засушливите райони, какъвто е и нашият.

Събиране на дъждовна вода от покривите и използването и за домашни нужди и поливане. При 500мм дъжд на година един не голям покрив събира 33 000литра вода на година. Този ресурс не трябва да се похабява. Подземни, наземни и надземни резервоари за събиране на тази вода.

Съхранение на дъждовна вода в почвата - забавяне на повърхностното отичане на водата. Ключов подход в това отношение е Кей лайн метода. Едноименният метод може да се потърси и намери в интернет добре обяснен, допълнителна литература се закупува от човекът който го е създал.

Изграждат се канавки, микро язовири, оран на почвата по специални контури, увеличаване на био материята в почвата. Всички тези методи задържат водата в почвата и я просмукват в почвата за да може тя да бъде използвана от растенията при нужда. От друга страна това подобрява запасите на подпочвени води и тяхната чистота.

Използване на сива вода - водата от домакинството (с изключение на тази за тоалетната) може да се пречисти със специални растителни системи и да се използва отново за поливане на градината. Това ще бъде направено за да не се хаби ценен ресурс.

Специални методи на земеделие ще бъдат приложени, за да не се изразходва излишно вода за напояване. Дълбоко мулчиране, гъсто засаждане, увеличаване на био масата, водопестеливи равтителни видове, засаждане в общества, повдигнати легла тип хугълкълчър, вдлъбнати легла. Взаимстваме методите от всички книги в които има информация за селско стопанство в полу-сухи и сухи райони, пермакултура, кей лайн и други.

Почви.

Почвите в наше село са бедни, отдавна отсечените гори, засушаванията и неравномерното разпределение на дъждовете е лишило почвите от тяхния хумусен слой. Това което имат обаче ( или поне се надваме) е добър минерален запас. Което прави нашата задача еднозначна - да създадем колкото се може повече хумус за колкото се може по-кратко време. Почва се гради - в зависимост на наличните ресурси за много години, или за само няколко години.

Методи които убиват микроорганизмите в почвите, водят до компактиране(натъпкване) на почвите, замърсяване от какъвто и да е характер, ерозия от вятър и вода, се избягват на всяка цена. Използването на методи без копане, създаване на повдигнати (вдлъбнати) или хугулкулчър легла, мулчиране, засаждане на покривъчни видове (cover crops), компостиране, подсилване с органични компостни чайове, ферми за червеи и компостиране с червеи, създаване на ивици за спиране или насочване на вятъра, залесяване с цел задържане на почвата от свличане  и други подобни методи се използват на мястото на всякакъв деградивен еквивалент.

Почвата предпазва от вредители, прави растенията здрави и неподатливи на болести, храни растенията които хранят нас, задържа вода до 50 пъти собственото си тегло, е дом на огромен брой мигроорганизми, балансира PH-то на долните слоеве земя и тн. Може би най-важното нещо в едно устойчиво село, е да се гради почвата, така плодородието ще е все по-голямо с всяка изминала годнина, а работата ще е все по-малко.

Растения.

Ние използваме само класически и стари сортове растения. Не използваме Ф1 хибридни семена, генно модифицирани семена, семена които се нуждаят от химическа подкрепа. Семената и растенията които искаме да използваме са тези които пра баба ми е използвала и са предавани от поколение на поколение и по пътя са претърпели чудесна селекция. Това са потентни семена които ще произведат други вкусни плодове с жизнени семена които ние ще запазим и ще използваме следващия сезон, и дори ще раздадем излишъка на приятели и съмишленици.

Многогодишните които използваме са растения коио не искат задължително пръскане, по възможност имат различни корени и различни присадки за да се увеличи разнообразието в генетичният фонд, в последствие това ще са растения които ние сме започнали и отгледали в нашите разсадници.

Използваме възможно най-широка гама от растения с най-различни характеристики, за да можем да осигурим най-устойчива среда, неподатлива на болести, с високи и стабилни добиви, с по-малко усилия за поддържане и най-разнообразна диета за жителите.

Засаждаме растенията в подходящите за тях микро климати, засаждаме ги в общества, за да си помагат едно на друго, прилагаме ротация на едногодишните реколти когато се налага.

Наблягаме на многогодишните растения защото те дават по-голям коефициент на произведена енергия спрямо употребена за отглеждането им, по този начин освобождаваме времето и силите си за други проекти, семействата си, веселба и почивка.

Животни.

Животните отглеждани в селото трябва да могат да бъдат поддържани чрез фураж който е произведен в селото и околността. Това е естествено правило за една устойчива система.
Размножаването на животните също би следвало да може да бъде задоволено в рамките на селището.
Торта на животните и други странични продукти съпътстващи отглеждането им трябва да се използват от други системи без остатък, за да може да не се натрупва "отпадък".
Системите за гледане на животни трябва да осигуряват тяхното отглеждане без да са необходими лекарства, хормони или генна модификация.

Раздел общество:

Обществото е живота в селото. Идеята е обществото което се формира да е с максимална свобода, а хората със сходни идеи.

Жителни на селото.

Има вече живущи хора в селото, които тепърва ще се запознаят с нашите намерения и действия. Има и такива които са се събрали, дискутирали и решили да участват в проекта "живо село" и тепърва ще се заселват. Надеждата ни е, че ако работим добре и постигаме добри резултати и носим блага не само за себе си, но и за околните, местните жители доброволно и самоинициативно ще започнат трансформация за приемане на идеите на този проект.
Ключов момент е, че за да направим чувствителна промяна в средата, трябва участниците в проекта да съберат някаква критична маса. Каква е тя зависи от много фактори. В нашия конкретен случай предвижданията са за около пет постоянно живущи семейства. Обнадеждаващи прецеденти в тази насока вече могат да се наблюдават в другите български, а и чужди еко селища(инициативи).

Структура на обществото.

Обществото в селото не подлежи на никаква допълнителна структура, освен тази заложена в законите на Република България. Поради това нашето село може да се приеме като едно обикновено българско село.
Разлика обаче има и тя произтича от членовете на това общество. Те са хора с еднакви/подобни/в една посока, цели, мисли, идеи, виждания, действия и методи на комуникация. Като такива, те естествено комуникират помежду си, разработват проекти заедно, помагат си, веселят се заедно, и живеят животът който са искали с много добри приятели около себе си. Тази не натрапчива и целенасочено не ангажираща (да не говорим за задължителна) работа и комуникация води до минимална загуба на ресурс по структуриране и администриране на обществото, като същевременно осигурява на членовете му възможност за изява само в проекти които са от най-голям интерес за самите тях. Това неминуемо води до качество, иновативност и приятно прекарано време, без тегоба и психическа умора.
Равнопоставеност и равно участие на всеки един от жителите на селото не се изисква и не се предполага за какъвто и да е проект. Сметка не се търси на никой.

Обществото се предполага да се разраства до моментът в който то не може да бъде поддържано от прилежащата към селото земя. Тогава този проект се счита завършен и се започва нов проект на друго място с новите желаещи да се включат.

Деца.

Едно живо село не би било живо без множество деца щъкащи навсякъде.
В тази насока има идеи за създаване на собствено училище и преподаване по алтернативни системи; смесица между алтернативни системи и класическо образование; създаване на занималня, тематични курсове при различни родители или съселяни, читалище и специални съоръжения за забава, учене и придобиване на опит от децата.
Отговорността за децата е изцяло на плещите на родителите им и те преценяват какво е най-добре за тяхното лично дете, същевремено уважавайки избора на други родители.

Възрастни.

Редно е, да се измисли система за подпомагане на възрастните жители на селището. Те притежават опит, знания и ресурс, които трябва да се уважават. Те са живели в селото години на ред и са допринесли за неговото благоденствие и развитие. Какъв точно ще е този модел по който ще се извършва подпомагането на възрастните селяни предстои да се измисли. Разбира се в него трябва да е залегнал основният принцип на доброволческите начала.
Моля да се отбележи, че става дума за подпомагане, а не изцяло обгрижване. Такива относително малки общества се саморазрушават ако тежестите им станат в повече и се предполага, всяко семейство да е способно само да износи теглото си, всичко останало е на добра воля.

Общи площи.

Общите площи са два вида: общинска собственост и частна собственост предоставена за общо ползване, независимо дали е обвързана с документ за това пред трета институция или не.
Решения за използването на общите площи се взема на събиране на селото. Всички общи въпроси се разискват на такива събирания. Те се свикват спрямо нуждата с идея за по-рядко свикване, ако всичко върви добре.
Всяко семейство което живее в селото притежава частна собственост и може да разполага с нея както намери за добре. (Тук по подразбиране следва, че употребата и ще бъде съобразена с основните идеи и ценности на селото, а това се гарантира от факта, че те са и основните идеи и ценности на индивидите в селото или поне направлението е едно и също.)

Раздел самозадоволеност и устойчивост:

Тези принципи са в основата на този проект. От голяма важност за нас е да бъдем колкото се може по-независими и продуктивни, постигайки това чрез устойчиви техники и системи, така че да може и след десетилетия селото да поддържа същия(или дори по-голям) брой жители.

Считаме тези основи, за дълг към обществото и идните поколения, защото чрез тези принципи ние не вземаме от ресурсите на обществото, а напротив създаваме благодат която разпространяваме извън нашето село и същевременно опазваме наличните природни ресурси и ги обогатяваме, за да могат бъдещите поколения да имат повече ресурси от колкото ние имаме и да се наслаждават на по-лесен и добър живот.

Някъде там в далечината на фона на нашите мисли също стои като предупреждение една червена въпросителна относно дали съвременният модел на съществуване на обществото и принципите по които то се ръководи ще издържат теста на времето и кога точно може би ще се издъни цялата система и света ще изпадне в кризовъртеж. (криза за гориво, криза за вода, криза за храна, криза за здраве, престъпност и тн.) Самозадоволеност и устойчивост е най-доброто което виждаме като предпазна мярка срещу тези евентуално неприятни времена.

Основните нужди на човек са тези които трябва да бъдат задоволени първо, най-пълно и сигурно.

Здраве.

За да сме устойчиви трябва да сме здрави. В противен случай ще използваме материали и услуги извън нашето селище, което ще ни направи несамозадоволени, а отделно и неустойчиви, защото човекът е основна част в тази устойчива система и ако той е повреден системата е заплашена.

Ние силно вярваме, че превантивната медицина и изграждането на здрава имунна система са ключовете към доброто здраве. В тази връзка част от заселниците ще имат подготовка в областта на диетологията и превантивната и алтернативната медицина.
Също така осъзнаваме, че модерната медицина е огромна благодат що се отнася до кризисните ситуации в които трябва да се действа бързо и прецизно. В тази връзка се надяваме, някой от участниците в проекта да има медицинско образование.

В крайна сметка мислим, че чистата храна, чистата вода, чистият въздух и редовното движение ще ни спестят множество болежки и болести.

Храна.

Самозадоволеност от към храна е една доста амбициозна задача, особено имайки предвид колко отдавна сме се откъснали от предците си които са го правили и колко много знания са изгубени покрай модернизацията. Въпреки това считаме, че на първо време цел от 80% от използваната храна ще е много добра и постижима в първите 5 години. Заложбите и желанията на включилите се в проекта хора ще определят до къде ще стигнем в това направление.

Храната която ще се произвежда в селото ще бъде поне "био" дали това ще бъде сертифицирано или не е въпрос на желание на производителите. Това е задължително, за да се избегне зависимост от пестициди, фънгоциди, изкуствени торове и източници на семена. Също така това води до устойчивост на популацията на вредителите и естествен природен баланс сред тях. Също така е основен фактор в здравето на хората.

Натурална размяна с други, подобни на нашето, общества или продажба на излишъка ще осигурява доходи и разнообразие в диетата.

Следва да бъдат натрупани и съхранявани запаси за преживяване на по-слабите години които неизменно ще дойдат въпреки нашият стремеж за балансиране на добивите на годишна база.

Вода.

В регионът където ще е разположено Живо село има подчертана неравномерност на валежите и силно засушаване на почвите в летните месеци. Това прави въпросът за водата изключително важен. Консервация на водата е задължително и ще се извършва по много препокриващи се начини.

Събиране на дъждовна вода от постройки. Тази вода ще бъде използвана за домакински нужди и поливане. Водата ще бъде събирана в малки локални резервоари и/или големи подземни или надземни резервоари. Излишъците отиват за консервиране в почвата. Надяваме се да събираме вода от всички сгради в селото.

Събиране на дъждовна вода от откритите площи ще се осъществи с помощта на микро язовирчета на различни ключови точки в и около селото, създаване на канавки и използване на кей лайн методи. Тази вода ще се събира в открити надземни резервоари(язовирчета) и в почвата. Тъй като почвата е най-големият възможен резервоар, трябва да положим специални грижи за обогатяване с органична материя, за да се увеличи свойството на почвата да задържа вода.

Задържане на водата в имота за максимално дълго време включва специални земеделски техники като мълчиране, вдлъбнати легла, хугълкълчър, земни покривки и други. Посредством тях водата се консервира в почвата, намалява се повърхностното отичане и изпаряването.

Рециклиране на отпадните води трябва също да е застъпено чрез биологични системи за пречистване на вече използваните води, и повторното им използване за поливане.

Сгради.

За да сме самозадоволени и устойчиви използваме и попряваме вече построени сгради с екологични материали които се намират в селото(в идеалния случай). Ако строим нови сгради използваме техниките на строителството с коб, керпич, бали слама, пресована земя, пресовани земни тухли, строене с торби пълни с пръст, глинени замазки и други. По този начин сме независими от външни строителни материали и същевременно когато и да трябва да се разрушат сградите не оставят никакъв неестествен отпадък.

Другият аспект на устойчивите сгради е тяхната консумация на енергия. Създаването на пасивни сгради е изключително важно за намаляване на енергийната консумация на селището и е от основно значение за устойчивостта на селището. Осигурява спестяване на ресурси и време.

Отопление и климатизация.

Енергията която използваме за отопление и климатизация на сградите ще се опитваме да бъде снета до минимум. За целта можем да използваме множество различни подходи сред които високоефективни печки на твърдо гориво, натрупване на термична маса, геотермални системи, слънцегреене, слънчеви комини и други. 

Разнообразие и взаимовръзки.

Желаем в селото да има множество различни хора с интереси и умения в различни области. Артисти, занаятчии, инжинери, механици, фермери, животновъди, лекари, музиканти, дърводелци, мениджъри, счетоводители, програмисти, прависти, диетолози, готвачи, предприемачи, строители и т.н., всички са добре дошли. Чрез това се надяваме да постигнем по-стабилна среда и възможност да задоволяваме повечето от нуждите си вътре в самото село.

Желаем в селото да се реализират различни показни проекти в специфични области(различни системи на земеделие и животновъдство, системи за събиране на вода и напочване, различни системи за обучение, диетологични системи, бизнес системи и тн), по този начин ще можем да натрупаме опит с различни системи и ще можем да направим съпоставка на ефективността им. В последствие това ще може да бъде обособено като отделна инициатива за разпространяване на знанията и опита които сме получили.

Разнообразието на флора и фауна също е от голямо значение за устойчивостта на една система.

За взаимовръзките между всички участници, всички нужди и всички ресурси в селото ще бъде отделено специално внимание, защото чрез увеличаване на полезните връзки между елементите в дадена система се постига устойчивост.