напредък

Градините са оразмерени. При това контурно! За да запазим всичката паднала вода в границите на парцелите.

Дупките за дръвчетата са изкопани. Беше един цял ден работа 10-часа за багериста. Сроковете за изветряне на дупките текат! Едно гайле по-малко, малко товар е свален от раменете.

На някои парцели се откриха 4-5 вида различна почва, имам чувството, че всяко дърво ще е твърде уникално.

Боян се е зарибил яко да чете за овошките и поема огромни обеми от информация. И аз бях така преди време, разбирам го съвсем добре колко е вдъхновяващо и все по-интересно, да разбираш света около себе си все по-добре.

Опитваме се да стъпим на колкото се може повече теория, за да не правим груби грешки за които ще плащаме с години напред. Никак не е лесно, защото нито сме конвенционални фермери, нито сме хипи фермери. Опитваме се да използваме цялото натрупано знание, всичкия здрав разум и логика и да изключим химията и механизираната обработка, с идеята да постигнем качество, а не количество. Та за това се явява малко трудно.
Пък на всичкото от горе, нали био разнообразие гоним, ще садим над 24 вида многогодишни растения на 5 декара. Ха върви ги проучи всичките в детайл сега! Почти се справяме де. :)

След проучването на фосфатните торове и невъзможността да намерим в България моно фосфат (надробена на прах фосфатна скала) се отказахме да слагаме изобщо фосфатен тор. За калий ще използваме дървесна пепел от печката, за азот ще ползваме оборски тор.

Ще прилагаме водозадържащи кристали и микоризни гъби при засаждането. И двете проучени и съвсем ОК за био производство. Микоризните гъби са ми супер любими от доста време и с огромно удоволствие намерих вносител в България. Всичко е доставено и чака започване на засаждането. Това ще осигури изключително здрави растения с изключително богати на хранителни вещества плодове.
Симбиотичните отношения са ключът на всички нива в еволюционното развитие!

Тази година е топла и листата още не са паднали. Разсадниците изчакват.

Оградата още не е дошла. Ние пък се поразболяхме и добре ни дойдоха 2 валежни дни за малко почивка.
Под почивка да се има предвид слагане на 20 литра кисели краставички, 30 литра трушия и други ситни дребни работи.

Ще имаме огромна нужда от помощ в идните 30-40 дена, защото вземем ли фиданките те трябва да се засадят бързо за да не увехнат коренчетата. А тепърва трябва да се докара оборската тор, да се купят фиданките и да се сложи мрежата на парцелите.

Ще се опитам да направя някаква организация на приятели и доброволци, всеки за по 1-2-3 дена кой-колкото може.

В софия и българия като цяло вилнеят някакви порои и силни ветрове. Но ние живеем в рая, при нас винаги всичко е ОК. :)

С тази светла нотка ви пожелавам лека нощ.

кратичко

Пак по нощите пиша, няма кога инак.

Размишлявах наскоро, че когато помощ наистина трябва, тя идва, през останалото време човек явно може да се справи и сам.
Миро и Бо дойдоха 3 дена преди уговорката за изораването на нивите. Работата която оставаше, сам не бих могъл да свърша никогаш за това време. Тримата заедно успяхме да изчистим нивите и да ги подготвим за оран. Хиляди благодарности.

Тракториста дойде, свестен човек изглежда, изора нивите за два дена. По-голямата част от нивите се оказа, че не са работени над 30 години по сведения на очевидци. Другите не са работени около 10, но с по-несигурни данни.

Тъй като той има и багер, а преценихме, че 200 дупки са близо 200 кубика земя и ще се смажем от копане, отделихме една неприлична сума за да платим да се изкопаят дупките на фиданките с багер. Очакваме да се случки към 20-25-ти ноември.

В момента сме заети с изготвяне на плана за засаждане на нивите и оразмеряването им на място. Голяма играчка е да се намерят водоравните линии по имота, а те са изключително важни. За съжаление повечето земеделци избират лесното и теглят права линия по която боцкат дръвчетата.

Поръчахме и капарирахме мрежата и оградните колове (бетон). Очакваме доставка началото на ноември. Също неприлична сума. Ех!

Подкарахме циганската печка с фурна, тя блъвна пушек. Голямо мазане падна после. Изпробвахме две смеси: шамот и вода - лесен за употреба, но се напука; равни части сол, пепел, глина- оказа се по-добро от шамота което много ме учуди, напука се минимално, въпреки, че запалихме огън преди да е изсъхнала сместа. Печката вече не дими. Иска още мазане преди да реша, че е ок да работи вътре в къщата на затворени врати.

Взехме пералня, прането на ръка губеше твърде много време и нерви, а и не беше кой знае колко качествено.

Червеното вино го изпуснахме и не можахме да го пресечем да остане сладко, сега си е нормално вино. Разочарование. В момента е извадено от майката и чакаме вторичната ферментация и избистрянето. Поне знаем, че е абсолютно чисто.
Бялото го чакаме да приключи с първичната ферментация до 20-21-ви ден преди да го затворим.

Ремонтите по къщата изостават гротескно.

Мария ни храни просто прекрасно! Хиляди благодарности!

Успяхме да намерим пазар за гроздов сок, та покрихме някакви ситни дребни разходи с цената на 2 дена изтискване на сок от грозде.

Опитваме се да не обръщаме внимание на есента която напира. Започват да се усещат преимуществата да си в топъл регион. Температурите са с 5-8 градуса по-високи от софия и това е достатъчно за да пренебрегваме въпроса с отоплението все още.

Все пак дърва и печки ще си трябват.

Хайде до скоро.

захарност

Уникални резултати с качеството на гроздето постигнахме тази година.

Един от много важните критерии по които се оценява реколтата е захарноста на гроздето.

Ние постигнахме 24% захарност на червеното и 20% на бялото грозде.

За да се прави вино е необходимо захарноста да е в рамките на 21-23% твърди нашият съсед който прави вино от както се помни.
Също така твърди, че той не е виждал захарност на бялото грозде над 18%.

На обратната страна на медала имаме към 3 щайги загнило бяло грозде. И не знам колко развалено червено.
Според нас си струва. Гроздето ни е перфектно чисто от към химикали, с чудесен аромат и най-добрата захарност!

Напълнихме бидончето със смляното бяло грозде и очакваме да стане перфектно бяло вино.

Утре рано берем червеното.