Горещниците минаха, но жегите продължават.
Опитваме се да подкрепяме младите дръвчета срещу жегата, но обстоятелствата не ни помагат особено. Постоянни аварии по водопровода лишават селото от питейна (а в случая и поливна вода). Вариантът да поливаме от кладенеца е толкова неефективен и тежък физически, че все още не сме прибегнали до него. Дъждове никакви, жеги умерено големи.
За щастие, приспособимостта към суша на видовете които сме засадили им помага до известна степен. Също доста помагат мълчът и дълбоките дупки които изкопахме при засаждането. Може би и микоризните гъби и водозадържащите кристали играят роля.
Бадемите се чувстват най-добре и незасегнати, те имат способността да махат част от листата си когато видят големи суши. Смокините изглежда имат подобно умение, но си личи, че са по-чувствителни от бадемите. Наровете просто спират да растат и изглеждат тъжни.
Касисът и червеното френско грозде определено страдат твърде много и най-вероятно ще се разделим с голяма част от тези растения. Малините също не понасят жегите.
Температурите са около 40-те градуса, но учудващо вечер и сутрин е хладно (малко над 20-те градуса).
По обед не се излиза, слънцето е като чук.
Средствата за оцеляване са ранно ставане (около 5 - 6) и прибиране към 11, от там хапване и хубав следобеден сън и почивка до 17-18ч. и пак на работа до към 21-22ч. ако има нужда.
По този начин се живее много добре всъщност, освен приятно прохладно е и доста, много, ама изключително красиво! Хващаш и изгрева и залеза и всички птички и пчелички в най-активното им време.
Та като казах залеза, снощи беше не-ве-ро-я-тен! А пък аз си поливах дръвчетата до 22:30, защото пак усетих, че свършва водата. Имаше десетки, да не кажа стотици лястовици, буболечета дето никога не съм виждал и небето беше разкошотийско! За съжаление само една трета от дръвчетата успях да полея. Стискам палци да дойде водата пак скоро.
На доста места тревата е около 2,5-3м. и прилагам техниката "чоп едн дроп", на български сигурно звучи режи-пусни. Директен безплатен мълч за дръвчетата и площта около тях, при това доста разнообразен по състав, което винаги е добре.
Трябва да обърна внимание, че вишните се чувстват изключително добре! Развиват се дори по-бързо от бадемите което май не би трябвало да е така. Леторастите на вишните са над 1,3м. Бадемите също достигат прилични размери, средно около 80см. за водачите и около 65см на леторастите. За сега се развиват добре по мое виждане, но не идеално, далеч от идеално.
Важното е, че знаем къде допуснахме грешки и вяко следващо засаждане ще е далеч по-добро.
Грешките:
1. Хвърлихме се на твърде голяма площ, твърде много видове, твърде много бройки едновремено. По този начин освен, че не ни стигат силите и времето да обгрижим всички по най-добрия възможен начин, сме разконцентрирани, защото за всеки вид се полагат специфични различни грижи, което неминуемо остава някои по-чувствителни видове да страдат.
Номерът е да се започне с малко! Тогава грижите и времето ще стигат за всички. По моя преценка 1 декар би бил достатъчен през две години. Казвам през две, защото втората година фиданките също ще изискват много. А ние се хвърлихме, директно на 5 декара първата година. Ще избутаме някак си, но освен презасаждане и допълване на тези 5 декара в близките 2 години не мисля, че ще започнем други.
2. Ранните поливки на новозасадените дръвчета са от изключително значение, както и ранното торене с азотни торове. А ние ги пропуснахме и двете. Ранните поливки подпомагат дръвчето за по-ран старт, освен това подпомагат силно редуцираната коренова система да приема поне някакви хранителни елементи и я подтикват към развитие.
Това, че е валяло изобщо не замества поливката на дръвчетата.
Рано през пролетта трябва да се внесат азотни торове (естествени в нашия случай). Дърветата имат няколко изблика на растеж, а фазите са както следва: покой, бутонизация, бърз растеж, спокоен растеж и зазимяване. Колкото по-рано са внесени торовете, по-ранно ще тръгнат да се развиват и толкова по-големи леторасти ще направят дръвчетата, което е важно, защото изграждането на скелета на дървото изисква по-големи леторасти (над 70см). Освен това последното подхранване трябва да е не по-късно от 15юли, за да не предизвикат дърветата към растеж, който не може да се зазими правилно и ще измръзне през зимата.
Ние направихме само едно торене и то само на част от дръвчетата и то доста късно. Резултатите бяха очевидни. Както и резултатите от по-честите поливки.
3. Нулева борба с вредителите. Щяхме да имаме далеч по-добри резултати ако бяхме провели такава борба, но незнанието ни, кои препарати биха били добри спрямо нашите стандарти (ако изобщо има такива) и желанието ни да градинарстваме възможно най-естествено, без ненужни вмешателства, доведоха до никакво пръскане на дръвчетата. Те бяха нападнати от гъсеници, лисорезни бръмбари и едни неща дето все още не ги знам как се казват, които снасят яйце на върха на летораста и там се развива ларва която изяжда сърцевината и връхчето на летораста изсъхва. В последствие той избива нов водач, но растежа се забавя значително и разклоняемостта на клоните е твърде силна.
За следващият път се надяваме да е останало време в което да се подготвим, как да помагаме на дръвчетата в борбата им за оцеляване.
4. Мълчът около дърветата е желателно да е в по-голям диаметър (поне 1м но по-добре повече) и да е възможно по-дебел. Негативното влияние на студозадържащите качества на такъв мълч могат да се преодолеят (предполагаме) с една-две поливки с топла вода(с температура на въздуха). Другият вариант е да се сложи на два пъти, един малък слой в началото, когато времето е още хладно и когато се затопли и дърветата растат силно, да се прекопае допълнително около тях и да се добави още мълч диаметрално и по дебелина.
Статия за чудо и приказ, който има очи ще види, който има уши ще чуе, опитваме се да ви спестим някои грешки които бихте допуснали когато вие тръгнете по този път.
Останете здраави, цял живот имаме да садим дървета, да сеем билки и зеленчуци, да се грижим за тях и да им се радваме.
Илия
