Относно предишния пост за наивитета, затворихме вече един месец и малко ремонт. Доста неща се направиха, доста имаше и стини дребни дето не се забелязват но правят разлика в живота и уюта.
Баща ми (Бисер) не можа да напредне много с ремонта докато го използвахме да помага и за саденето на фиданки, носенето на тор, носенето на вода, пренасяне на колове и мрежа, опъването на мрежа, копаенето на трап за съхранение на фиданките и други задачи които далеч не влизат в длъжностната му характеристика. :) И после питаме се защо не върви бързо ремонта. :)
Струва си да се отбележат някои неща, които са свършени, за да не остават загубени във времето и пространството.
Построи се навес който скоро ще се превърне в барачка, тоест ще се затвори от всички страни и ще си има врата. Там ще си слагаме инструменти, материали и разни боклучета докато ни дойде вдъхновение за какво точно ще ги използваме.
Бутнахме 2 стени и 1 комин, избихме един прозорец и му сложихме нова дограма.
Дограмата ни е едно от малкото неща които вземаме нови, защото според нас икономиите които тя ще реализира са по-важни и по-големи от екологичния отпечатък на производството и.
Сменени са тръбите на кухнята.
Изкъртена е старата мивка и плочки.
Измазани са стени, тавани, заравнени подовете на дневната.
Иззида се стеничка която да затвори стълбищната клетка, Попълниха се някои дупки.
Изчистиха се комините, също така се надзидаха с по едно коминно тяло за височина и се измазаха, вече не тече на тавана от покрай тях.
Бетонира се една пукнатина в плочника от северната страна на къщата с надеждата да намали водата която просмуква в гаража при силни дъждове.
Монтирахме печката на дърва във всекидневната.
Преместиха се и се отвориха една камара нови контакти, лампи, ключове за осветление.
Бетонира се част от пода на всекидневната.
Сглоби се и се редактира кухненски плот, сложи му се мивка, има още малко работа по него.
Сложиха се нови плочки в кухненската част.
Постави се гранитогрес под печката в голямата стая.
Донесоха се една камара материали, печки, врати, и какво ли още не.
Предстоят още доста неща.
Грундиране, боядисване, поставяне на 3 врати във всекидневната(една към подстълбищното пространство, една към гаража и една към банята), финна мазилка на някои участъци, слагане на первази на прозорците, обръщане на ъглите на прозорците на горния етаж, прекрояване на кухненски шкафове и монтиране, купуване на една малка завършваща част на кухненски плот, монтиране на мивка, канал, батерия, пералня, монтиране на множество ключове и контакти, поставяне на печки на дърва на горния етаж в двете стаи и сигурно милион още ситни дребни. А, забравих, ЧИСТЕНЕ!
С две думи, всеки ден си има какво да се прави и ние го правим от сутрин до вечер.
Доста по-спокойно е сега, когато времето не позволява садене, така може да се фокусираме само върху ремонтни работи, колкото и да са разнообразни те.
Напредъка е видим, дори за мен, който всеки ден съм тук. Къщата започва да придобива форма и възможности за нормален живот. Скоро надяваме се и уют.
Мария и Аро ми липсват ужасно, те са в София защото покрай ремонта тук е невъзможно да живее дете. Да не казвам невъзможно, но нездравословно. Всичко е покрито с опасни материали, инструменти, прахоляк и прочее.
От месец съм отделен от тях, вярно, че работата върви по-бързо докато ги няма, но размяната не си струва. Надявам се скоро да го добутаме във вид удобен за финно чистене и да си дойдат.
И те нямат търпение и само питат "кога?!", но не могат да се вършат работите по-бързо от колкото могат да се вършат.
Започват да изскачат интересни оферти за имоти. Скоро ще трябва да им се обърне внимание.
Парите привършват, пазят се за няколко последни сделки, после минаваме на инерция, да видим до къде ще стигнем. Интересното тепърва предстои. Скоро ще трябва да се намерят начини за изкарване на доходи от село и да се ограничат разходите. Размахът и скоростта на случващото се ще намалеят значително.
За сметка на това, ще остава повечко време за оценяване на прекрасните гледки, чистия въздух, добрата храна и компанията на любимите хора.
Боян е командирован в София, мина близо седмица май. Той започва активно да учи за пчелите, посещава курсове по пчеларство и на пролет би трябвало да обогатим селото с няколко кошера.
Социално политическите взаимоотношения в селото със съседите се задълбочават и придобиват интересни заврънтулки.
Други интересни неща за които не съм имал време да пиша има много.
Например, Мария и още две приятелски семейства решиха, че е хубаво да направим родителски кооператив за нашия регион. Намери се даже много приятна учителка, проекта е замразен поради дистанцията на главния организатор-Мария.
Трушията стана супер, киселите краставички с листа от смокиня ужасни, ябълковия оцет е върха, но половината отиде зян след нападение на мишки.
И още, ама то пък не може всичко да се напише, елате и ще видите. :)
