За първи път

Отдавна се каня да ви пиша.
Случиха се някои много хубави неща... за първи път.
Мисля, че в началото на годината писах, че това ще е година в която ще се случат множество неща за първи път, но не подозирах за мащаба на емоционалната и духовната страна на тези случки.

Дърветата родиха, а някои тепърва ще родят за първи път.
Малко вишнички, малко черешки, съвсем малко бадемчета, нектаринка, очакваме грозде, смокини, мушмули, нарчета...
Да вкусиш плодът на дървото което си засадил с "ей тези две ръце", за това искам да ви говоря. Чувството е добро, много добро, едно такова топло, вкусно, доволно, щастливо, благодарно. Мислиш си- струваше си! - и си казваш, брех, щом си е струвало значи съм направил нещо правилно и добро и съм доволен от което и щастлив.
И тъкмо си казваш няма как да е по-добре просто, всичко е супер, но изведнъж се оказва, че има как. Този плод го даваш на децата си и знаеш, дълбоко в себе си знаеш, че това е най-чистата храна която можеш да им дадеш, тя ще стане част от тях и те ще станат по-здрави, по-чисти. Тези дървета не са виждали пръскане, не са виждали друго торене освен естествено, не знаят какво е хербицид, живеят с тревите до тях, пият водата от Пирина, огряват се от южното слънце, дишат чистия въздух от планината и никога не могат и да си представят въздушно замърсяване, камоли смог. Тези дървета създават най-чистата храна с която да нахраня децата си. И ето как се оказва, че има как да е по-добре.

В ума ми веднага излиза екстраполацията - а как ли ще се почувствам когато тези дървета родят достатъчно, че да храня не само семейството си, а започна да раздавам на близки и приятели, а какво ще стане след това?! - сигурно ще е още по хубаво, ще видим.

И така исках в онзи момент в който берях вишните и черешките да ви пиша, но неможах.
А неможах, защото дърветата си искат грижите, да ги окосиш, формираш, напоиш, обгрижиш. Не ме разбирайте погрешно, аз не съм от тези които глезят дърветата повече от минимално нужното, при мен оцеляват само силните, но все пак си иска работа.

Един ден около две седмици по-късно се занимавах с поливането на дръвчетата и лозичките и плевене тук-таме докато чакам да се напои поредното дръвче.
Тогава изпитах второто нещо за което исках да ви кажа.
Въпреки, че започвам работа рано, доста време си отива по градините и беше станало вече към десет-единадесет часа, а по това време вече си отметнал доста работа и започваш да присядаш от време на време, без да си уплътняваш времето между поливките на отделните дръвчета с друга работа. Също така, вече е жега и по това време слънцето те щипе дори под тениската и те подсеща, че ако не се скриеш на сянка ще страдаш.

И тогава се случи, седнах под сянката на дървото, което съм засадил "с тези две ръце". Никога не съм мислил за ползата от сянката на едно дърво, но там, насред напеченото като пустиня поле, под сянката на това младо дръвче, имах време да помисля и имах време да почувствам. Благодарност, щастие, любов, общество, хармония, наследственост.
Сигурно е странно да го кажа, но това усещане беше дори по-силно от първото. Аз буквално бях по-щастлив от това, че дървото ме дарява със сянката си от колкото, че ме дарява с плодовете си. В тази уютна среда за добър живот която създават дърветата има нещо което контактува с мен на духовно ниво, виждам бъдещето, добри хора, съседи и приятели седнали заедно под дърветата, има нещо магично и добро. Виждам децата си пораснали, виждам внуците си, виждам жена си като бабичка а себе си като дядо, виждам едно усмихнато, весело и спокойно общество. А дърветата, те са все още там, вече големи.

Пожелавам ви да изпитате тези неща.

Илия (Живо Село)

Съвет към родители с градини

Драги ми родители, често си мисля за вас когато се радвам на моя син Аро и взаимодействието му с градината. Надявам се, че вие сте от онези родители които имат достъп до градина.

Съветвам ви, да засадите целогодишни ягоди и малини, грах и чери домати.

Препоръчвам ви точно тези неща, защото наблюденията ми показват, че те изискват минимална грижа, а предизвикват максимален интерес и действие от децата. Освен това се застъпват много добре като плододаване и винаги има по нещо. Целогодишните ягоди и малини имат по-малко плод, но е разпределен във времето. Съветвам ви да ги засадите на есен за да може още първата година вие и децата ви да се радвате на реколта. Грахчето ви съветвам да засадите на три пъти един по-рано, един по-късно и един на есен, за да удължите времето на сладките крехки грахчета.

Моля ви наблюдавайте децата си, всяко дете е човек, всеки човек е различен. Те имат предпочитания към различни растения и храни, различни от други деца и различни от родителите си. Аро например, обожава копър, кейл и магданоз, но не толкова маруля и зеле.
Открийтте какво харесват децата ви, засадете го близко до къщата на достъпно за тях място и ги оставете да си берат и хапват сами.

Всяка сутрин Аро отива на оглед в градината да откъсне зрелите (а често и не толкова зрелите) ягодки и малинки. Когато берем копър за таратор, той изяжда пет пъти повече от количеството за цяла тенджера таратор, магданоза и кейл-а си ги тъпче в устата пътьом докато играе на нещо или просто минава покрай тях.

Така успявам да се радвам на свободно време, спокоен съм за качеството на храната която ползва всекидневно, доволен съм от разнообразието, виждам връзката между детето и природата,  не се налага да казвам, че не трябва да се газят растенията в градината, не се налага аз да ги обирам и сервирам и винаги са възможно най-пресни.
А на дъщеря си, Яна, садя зелен лук, изглежда е фен.

Илия (Живо село)

П.П. А понякога дори и вие ще намажете такава закуска.

Март

Имам време да пиша в блога... което да ви призная е малко досадно. Не писането, не споделянето, а имането на време.
Живота в Живо село е доста динамичен и рядко остават сили за писане, а най-хубавото е, че е разнообразен. Няма го този монотонен ритъм като в града, от девет до пет, от понеделник до петък от първо до първо число. Често не знаем кой ден от седмицата е, коя дата от месеца е, а понякога и годината забравяме. Човекът живеещ на село става по-природен човек, ориентира се за времето по симптомите на природата около него, изгрев-залез, повече хора в селото - по-малко хора в селото, сметките за интернет и телефон.
А вътре в този по-естествен ритъм е пълно с разнообразие. Рядко се случва да работиш една работа цял ден, камоли два, три или повече дена подред. Необходимостта от  различни дейности е толкова голяма, че монотонните, еднообразни проекти обикновено минават на заден план и се проточват във времето.
Март месец е. Вали. Докато останалата част от страната е в бедствено положение заради снежната покривка, ние сме в бедствено положение заради досада. Цяла неделя стана от как не спира да вали. Не чак не спира, но вали много и прекъсванията не са достатъчни да изсушат дори асфалта, камоли почвата в градината. В това време се връщаме към монотонните проекти в къщата.
Преди около 3-4 месеца решихме, че ще си направим вграден гардероб. И вече е факт, завърших го вчера, 3,5метра дълъг на 2,2 метра висок с 15 полици стоящи на 4 страници. Като казвам завърших, имам предвид завърших рафтовете и страниците, сега предстоят вратите. Тях ще ги отложим... :) До тук ми отне пет дена работа. И започнах малко да секлетясвам в къщи.
На вън е мокро, земята не става за обработка, не може да се насади или посее нищо. А толкова искаме... Мерака е голям, времето не позволява. По случая поправих и дивана, който си го ползвахме счупен в продължение на близо 6 месеца.
Все още има нужда от печка, защото иначе температурата вкъщи става към 15-17 градуса ако не я паля 2-3 дена.
Наблюденията ми за този период от годината се потвърждават. Всяка година до сега между 5ти и 15ти Март температурите падат, вали един сняг и след това времето или се оправя или продължава да си е валежно но по топло.
Това знание е ключово. Спрямо това последно застудяване можем да устроим засяването на разсад, разграничаването на сеитбата на топлолюбиви от издръжливи на студ култури. И още по-важно можем да избираме дръвчетата по сортове, които да цъфтят след 15-ти март. А последното е много важно. Цъфтежат е най-важния и най-чувствителен период за плододаването на едно дърво. При мраз по време на цъфтеж може до 100% от плода за годината да загине.
За щастие, когато беше време да садим бадемите взехме предвид вероятността от повратни студове през пролетта и насадихме сортове с късен цъфтеж и плододаване. Вече няколко пъти ходих да ги проверявам и са напъпили здраво но не са цъфнали. За сравнение има един друг бадем на същото землище който от 10 дена на сам е цъфнал с пълна сила. Горкият.
Джанките също са по-късметлии тази година. Напъпили са и току са почнали да отварят цветовете когато температурите паднаха и процеса се забави.
Цъфтенето е неспираем процес, веднъж тръгнало сокодвижението и надули се пъпките няма връщане на зад, понеже вече 10-тина дена минаха от както паднаха температурите, наблюдавам всеки ден джанките пред къщи, те разцъфват по малко, по малко, без да искат, защото е студено, но не могат да се спрат, единственото което могат е да забавят. Картината е много интересна, като цъфтеж на забавен кадър. Обикновено цъфтежат на джанките при хубаво време отнема към 48 часа, а сега вече 10-ти ден го гледам разтеглен. С нетърпение очаквам да се вдигнат температурите с няколко градуса и за половин-един ден джанките ще избухнат в цвят.
Исках да наема човек от съседно село да ми помогне с косенето на градините от старата трева, това беше преди вече 2-3 седмици, той дойде да огледа и заключи, че е твърде много работа и няма да се заеме, дори не стигнахме до разговор за надница. :)
Мили хора, на село никой не е умрял от глад, от жажда или от студ, но няма как да те мързи и да живееш добре на село. Моля ви не се опитвайте, селата са за работливи хора.
На съвсем друга вълна, започнах покълването на семена от местни сортове устойчиви на заболявания ябълки които не са пръскани от няколко години. Планът ни е да посадим покълналите семена по дерета и вади около селото, и да видим дали ще има някой приятен сорт който да излезне от тях, ако ли не, ашладисваме, но ще имат непокътнат централен корен и коренова система на семеначе, което ще им осигури много добри шансове за оцеляване и устойчивост на болести и засушаване. А ако излезне хубав сорт... ех! Та семките вече са покълнали, отне им около 10 дена, но поради особеностите на времето, в момента не мога да ги посадя. Ще трябва или да почна нови или времето да се оправи съвсем скоро.
Което довежда до още едно наблюдение което искам да споделя с тези които са решили да живеят на село. През пролетта дните подходящи за работа в градината са толкова малко и ценни, а работата е толкова много, че работата по градината през тези дни трябва да мине на първо място в приоритетите.
Илия (Живо село)

Уау, от кога не съм писал.

Знаех си аз, че отдавна не съм писал в блога, ама все си мислех , че е месец-месец и половина, а то станало три.
Сдобихме се с механизация, две моторни коси(храсторези) и един мото-блок, а на 4-ти март ще пристигне и ремарке за него. Тоест ще имаме един механичен кон с каруца. Пробвахме да фрезоваме, тежко е на ръцете, но се получава добре.
В момента сме в процес на купуване на още два имота.
Времето не стига много, налага се заключението, да остане за тези които ще вървят по подобен път след нас, че стартова градина от 2-3декара е максимума за да можеш да я обгрижиш добре, по-нататък може да расте като се установят нещата полека. Повече е много зор с ниски резултати поради недостатъчна и спорадична грижа.
Зимата изкарахме лесно, както обикновено и както се очаква за нашия район.
Вече са цъфнали една камара неща, полски цветенца, розмарин, дрян, а от скоро и бадемите. Ако имахме парних щяхме вече да берем марули.
Наложи се и друго поучение, по-лесно се коси между дръвчетата ако след засаждането земята се заравни, ние не сме го направили, може би полека лека ще оправяме този пропуск.
Всекидневните усилия полагани за организиране на безпорядъка около и в къщата започват да се натрупват и да дават видими (може би само за нас) резултати. Резултатите от усилията по градините са си видими от всякъде.
В четвъртък ще пристигне и камината с водна риза и може би соларните панели за топла вода. Кога ще ги монтираме нямам идея, пролет е, силите са насочени към градините.
Вече сме засадили малко лук за зелен, чесън за глави, грах, спанак. Разсада на марули, зеле, и кейл се развива по-добре в мини катавки 20х30см от колкото в разсадните тави с килийките. Пак не остава много време да се грижим за разсада.
Успяхме вече да подрежем бадемите, прасковите, нектарините, кайсиите и почти цялото лозе.
Дали имаме пчели нямам идея, някой трябва да иде да провери дали нещо излита от кошерите :).
Вали. Пролет е... и вали. Земята е мокра и не става за работа. Още по-гадно е, че вали през ден, та не може да изсъхне малко, че да насадим нещо. Едва се преборих да разсадя няколко малини, калта лепне.
Работата която имаме да свършим е невъзможно много, но някак си започнахме да свикваме с това и да сме по-спокойни с идеята, че не можем да свършим нужната работа.
От време на време идват доброволци да помагат, но далеч по-малко от минали години. Може би и ние не се грижим достатъчно за връзките си с обществеността. То това си е част от работата.
Едната таванска стая е готова, вече е ползвана доста, ама това знаете ли го не знам, може би съм го писал в друг пост, че то е от доста време.
Отношенията със съседите продължават да се градят и са много добри.
Част от струпаните материали около къщата започнаха да намират местата си по къщата или по градините или по съседите или по приятели, но има още много.
Болезнено ни е нужна организация на инструментите, това ще е един от следващите проекти.
Обмисляме почистване на селото, но не можем да изберем дати поради силно променливото и дъждовно време.
Тази година живот и здраве ще оберем първите няколко плодчета от някои дървета, ще е голям кеф. Ще се опитаме да наблегнем на зеленчуците повечко тази година, за да има повече производство докато дръвчетата наистина застъпят. Дали ще успеем и с цената на какво, ще видим.
Съсед от съседно село ни подари три пауловнии тиментоса да насадим покрай люлката, за да я засенчим, научи ни как да я размножаваме, даде ни двугодишни фиданки по 4 метра височина. Надяваме се да се хванат, ще се наложи усилено поливане през сезона.
Мария, Аро и Яна отидоха да видят бабите и дядовците им и аз имам възможност да ви напиша малко фактология. За креативни постове ще отнеме повечко време.
Бълхите, кърлежите, мухите и комарите вече се събудиха и започнаха своите набези. За сега са леки и лесно удържими.
Ще има и снимки, но нета е бавен и не мога да качвам. Във връзка  с това, да ви кажа, че има възможност  и може би вероятност да направим така, че да докараме бърз интернет до селото. За начина ни открехна Митко, наш доброволец. Не знам къде в приоритетите да го сложа това начинание.
Пътя към селото се поразби с дъждовете от миналата година и тази зима/пролет. Вече съм уговорил бетоновоз и ще се съберем няколко човека тукашни да си го оправим. Също сме уредили няколко самосвала камъни за да оправим и пътя към параклиса и нашата къща. Кмета помага. Разменната монета е агне.
Доставихме си тор от червеи от приятел, ще го ползваме за зеленчуковите градини, разсад и чай.
Покрай подрязването имах възможност да забележа пораженията от миналогодишните множество дъждове, някои от които се славят, че били киселинни, пораженията са значителни. Дано тази година да е по-добра.
Ще пробваме да насадим и малко лозички .... пак.... никак не ни върви с тях пусто.
Като цяло тази година ще си седим на д-тата и няма да се опитваме да се разширяваме, даже напротив може малко да се свием. Трябва да улегнем и да приклекнем преди да можем да скочим в бъдеще. Подозирам не много далечно. Ама де да знаеш де, живот, мени се.
Скоро ще подавам молби в общината за земи, та може да набъбнем.
Все още чакаме да се заселят още хора при нас. За сега няма успех. Има желаещи, има теоритици, има мечтатели, няма практици и смелчаци. Ние си чакаме де. :) Надявам се хората да не се бъркат, че Живо Село е личен/семеен проект, не е, живо село е проект за Село с повечко домакинства. Четете горе на страничките в блога какви са идеите.
Въртят ни се идеи за парник, но може би на есен ще пристъпим към него. Тогава и децата ще са по-големи и ще има повечко време... да не повярваш.
Полека се насочваме към идеята за създаване на юго-западен кооператив... има още време.
Ай стига за сега.
Сполайте и до скоро.
Илия (Живо Село)