В последно време сме в затишие... затишие пред буря. Предстоят големи проекти и много работа, но за сега сме на изчакване. И по градината няма кой-знае какво да се върши, само бране и наслаждение и спорадична поливка.
За да уплътним времето решихме да направим две проектчета които ни се въртят в главите от известно време. Едното е за гравитачно захранване на къщата с вода, а другото, експерименти с ракетна печка за готвене. Първото е обект на друга публикация.
Проект се започва на маса. След като сме порядъчно хапнали салатка от домашни доматки, краставички, чушки и лучец, отопили сме няколко филии в зхтинова настойка на розмарин и чесън(пак домашни), хапнали сме една буца домашно козе/овче сирене от съседа и някоя и друга сушена маслина, сме в състояние, което предполага разговор на маса без особена физическа активност. :)
А, покрай разговора вървят и картинки, и някои други сметчици за печката. Елементарни разбира се.
На следващият ден запретнахме ръкави да изнесем тази не особено лека печка от мазето. Печката беше в доста окаяно състояние, и нямаше какво толкова да губим, дори и проекта да беше неуспешен.
Всички огнеупорни тухли счупени, някои липсващи, долната вратичка за отделението на пепелта изкъртена и отдавна загубена, нестандартен отвор за кюнец, пушеща от тук таме, тя ни е наследство от предишния собственик на къщата. Странно защо ли не си я е взел... :)
Тъй като отдавна искаме да направим ракетна печка за топлене в къщата, но никога не сме експериментирали с такава материя, решихме, че може да започнем с нещо по-простичко и също така доста полезно. Ракетна печка за готвене. За целта ни трябваше съд който да напълним с изолация, да е достатъчко висок за да прави тяга, и достатъчко широк за да поеме горивната камера и heat riser-а (в случая направени от стар кюнец(както се оказа, не толкова добра идея)).
Печката беше идеалното решение, и с лек риск да я доокипазим, решихме да я жертваме в името на научния прогрес.
Размерите пасваха почти идеално, само трябваше да изкъртим едно-две неща. В последствие се оказа доста по-сложно, тъй като всичко бе свързано за всичко и всъщност се наложи да я изкорубим цялата.
За да сме коректни към научната част на експеримента трябваше да изпробваме печката преди и след модификацията с възможно най-еднакви параметри. За целта Боян нацепи един куп дърва които разбъркахме и подредихме в две щайги с еднакви размери. Тоест целим еднакво количество гориво за двата експеримента - този с печката такава каквато е и този с модифицираната печка.
След което не остана друго освен да преминем към първия експеримент ето и видео:
Тук случайно съм застанал по същия начин иначе са различни филмчета, изгледайте и двете.
След като приключихме с първият експеримент установихме, че за да кипнем 3 литра вода са необходими 27 минути и 10 секунди и Х количество дърва от даден вид.
Модификацията на печката започна на следващия ден.
Тесла, секач и флекс са много добри инструменти за увеличаване на ентропията. ;)
Изкурубихме всичко и се оказахме с една голяма правоъгълна ламаринена кутия с масивен под и капак с котлон.
Отвори се и голяма дупка на мястото на избитите вратички която решихме да затворим с ламарина за най-лесно. Дори не се наложи да замазваме с глина после, толкова точно пасна.
Сложихме кюнеца играещ ролята на хиит райзър и горивна камера и затворихме с ламаринка отвора.
Напълнихме пространството между кюнеца и стените на печката с перлит. Нарязахме горната част на хиит райзъра с което успяхме да контролираме височината му, и съответно разстоянието до котлона. Но какво ви обяснявам, всичко си е казано във филмчетата.
Вижте:
Чувал перлит струва 9.20лв в складовете на топливо.
Под въпрос е дали ще постигнем по-добри изолационни качества ако объркаме перлита с глинеста емулсия за да стане монолитна изолацията. Причини за и против има, но това са вече дълбоки технически подробности с които няма да ви занимавам.
Нощта преди експеримента направихме предварително палене, не ни стърпя просто. И после цяла нощ се чудихме къде какво сме объркали. Никак не спах леко с мисълта, че за 48 минути водата едвам завря.
Утрото бе по-мъдро от вечерта и направихме промените.
Оказа се, че разстоянието между котлона и изхода от хиит райзъра е от изключително значение за това в каква степен ще се насочи енергията към котлона и в каква ще излезне към комина.
Резултатите след това бяха повече от задоволителни.
4 пъти по-малко дърва и почти 2 минути по-бързо време даде рокета. При това този резултат може да се подобри по очевидни начини с които не сме се занимали още.
На следващият ден имахме повод да пуснем рокета в истинска работа. Варене на пистил(сладко без захар) от джанки.
След 4 часа горене бяха очевидни някои допълнения които ще улеснят работата.
Също така се видя, че температурите които развива рокета са твърде агресивни за ламарината на кюнеца и той изгоря.
След консултация с приятел който вече е правил рокет, стигнахме до извода, че този модел може да се направи за постоянно използване ако сложим дебелостенна тръба 3-5мм вместо кюнец.
При варенето на пистила използвахме клони по 1,5 метра дължина(но спокойно може да работи и с по 3-4 метрови) и експлоатацията беше песен. Много удобно поради елиминирането на цялата работа по рязане на дървата за конвенционалната печка.
Също така качествата на дървата които се използват от ракетата може да е много ниско. Включително изрязаните леторасти на лози и плодни дръвчета, които са неприложими при конвенционалната печка поради бързото им изгаряне и не натрупването на жар. Тоест Ракетата може да работи с "боклуци".
Понастоящем ракетата за готвене чака да намерим от някой скрап две парчета дебелостенна тръба с подходящ диаметър и да започнем работа на ново.
Три дневен проект увенчан с четири часова работа и след това колапс.
Напълно сме доволни от постигнатото. Уверихме се в изключителната ефективност и практичност на ракетната печка. Получихме усет за принципите и динамиката на работа. Готови сме за по-сериозният проект за вътрешно отопление с ракетна печка и термо пейка. А някъде там между другото ще направим и ракетата за готвене функционална.
Качването на видеата, снимките и изготвянето на статията отнеха над 3 седмици. ... малко ни е бавен нета на село. :)
