Брахме и все още берем коприва и лапад в несвяст, ще прибавим и маточина скоро. Пращаме за софия да се радват хората на хубава храна. Още не ни е останало време да си изсушим за зимните запаси, но и това ще стане.
Садихме картофи на сухо по 3 начина за експеримент. Прекопана ивица 25см в която боцваме картофа слагаме кристали и без зариване но с настъпване, непрекопана ивица слагаме картофа, кристали и настъпваме, просто слагаме картоф и настъпваме. Всеки от случаите покрит с над 12см слама. Днес ги погледнах още няма раздвижване (преди седмица-две ги садихме) но картофите почти не бяха рътени, та се очаква забавянето.
Ако експериментът се окаже успешен ще имаме лесен начин за отглеждане на картофи... а това си е нещо!
Дръвчетата са се хванали в по-голямата си част ( за сега само 2 жертви(най вероятно взети в лошо състояние от разсадника защото подозирахме още при засаждането)) Учудващо някои малини и къпини не изглеждат добре, ще изчакаме, да видим дали от корена няма да излезне нова издънка. Останалите са ок. Все още чакаме смокините и наровете да се раздвижат, те са по-топлолюбиви и си чакат топличкото.
Изкопахме отводнителна вада, барем намалим наводненията в гаража при порои, имаме големи надежди.
Посещенията на блога и фейсбук страницата експлоадираха. Имаше момент в който трудно се отговаряше на всички запитвания.
Та и доброволци и гостуващи се навъдиха, сложна работа е това организирането на хора, не ти остава никакво лично време и се измаряш все едно работиш два пъти повече от обикновено.
Започнахме полека да ограничаваме достъпа и да отказваме желаещи, трябва да измислим процедура която да е ОК за всички. Нулево лично пространство и комуникация с постоянно нови хора продължително време не може да се издържи твърде дълго.
Погледнато от добрата страна, ЙЕЙ! много хора ни харесват, харесват какво правим и искат да участват по някакъв начин! Срещнахме се и се запознахме с прекрасни хора! Доказахме, че да живееш на село може да е доста социално интензивно занимание! :) И никакви такива "ама аз ще си седя в града, че тука имам по-голям шанс да си намеря приятел/ка" не ни минават вече.
Започнахме изграждане на няколко повдигнати лехи до къщата, надяваме се да покрият салатните нужди на къщата, но се съмняваме.
Движим въпроса с капковото, остана ни само да вземем магистралния маркуч и стругар да направи преходниците от бидоните към магистралата. Тепърва ще се учим как да слагаме тройници, ъгли, кранчета и прочее по маркучите, така че да не си чупим ръцете много. Първите опити бяха доста износващи за ръчичките.
За сметка на това успяхме да научим доста неща за капковото и се чувстваме сигурни, че системата ни ще работи добре.
Мълчираме дръвчета, храсти, лехи, абе всичко! Супер новината е, че една бала слама стига за мълчиране на две дръвчета! Това е много добре, защото си мислехме, че до никъде няма да ни стигнат балите ако трябва по 1-2 бали на дръвче. А сега ни стигат идеално, та даже може да останат (да бе да, сигурен съм че ще ги наместим до последната).
Планината от лозови клонки я смачкахме, не успяхме да покрием всичките редове на лозето с мълч, но има още доста клонки които ни чакат да стигнем до тях.
Мария започна да прави снимки - приказни както тя си може, сигурно сте ги видели на фейсбук страницата ни. За която между другото се грижи един приятел, ние не смогваме да седнем на компютрите за дълго, а когато седнем има доста друга работа и кореспонденция и така получихме помощ в популяризирането на идеята... та даже стана малко страшно като се заредиха едни стотици лайкове и прочее. Сега даже ми е едно отговорно да пиша, викам си трябва да напиша нещо много идейно и смислено. Та за малко пак да се разминете със статия, ама после се усетих, че по-идейно от това да ви разкажа какво се случва всекидневно няма.
Две кокошки умряха (явно си дойдоха болни) ама ги попълнихме (едната безплатна от продавача, който дойде и се увери, че правим всичко както трябва). Още не сме сглобили двете части на трактора.
Тъкмо си говорихме с Бо днес, че имам много технически проектчета които само минават на заден план, защото земеделието е водещо в момента, но спокойно, ще им дойде и на тях времето в някакъв момент.
Като казах Бо, той скоро завършва пчеларския си курс и го чакаме да почне с практиката, и толкова зарибяващо обяснява, та ми се прииска и аз да се грижа за един кошер. :)
Съседката ни подари ягоди да си насадим, предстои ни, както и още малко малинки и с това ще приключи засаждането на многогодишни за този сезон. На есен пак. Не можахме да изпълним баш свръх амбициозния си план, но сме доста близо всъщност и сме много щастливи като ги гледаме какви хубави листенца пускат. Връзката между нас и растенията е... извън възможностите ми да я опиша.
Появи се идеята да формираме различни дървета по различни системи, за да може после да се показва на хората коя система каква е и как изглежда и какви са и предимствата( а и самите ние да видим коя система за формиране ни харесва повече). Предстои дообмисляне.
Мария ми оплете страхотни вълнени чорапи, цели 3 чифта!!! :) Два от които не нося по настоящем защото още не са снимани. :)
Имам обещание от Бо и Мария, че скоро и те ще пишат статии в блога, надявам се тогава да имате по-чести вести от нас и на по-разнообразни теми.
Бъдете здрави.
Илия
Здравейте, като израсъл на село, а също и чел и размишлявал доста за пермакултурата искам да ви дам няколко съвета.
ReplyDeleteЗа кокошките - не знам дали сте го направили вече, но задължително им изградете курник, който да се затваря напълно плътно. Поровете и бялките (невестулките)могат да се вмъкват през неподозирано малки отвори. Ако има из селото необитаеми къщи е много вероятно да имате и такива зверове. Ако случайно пък нямате, има голям шанс да се появят като усетят, че има храна. Вкъщи на село нашия курник е направен по следния начин - в едно помещение част от него е отделена и оградена от абсолютно всички страни със ситна оградна мрежа. Никъде няма пролука по-голяма от дупките на самата мрежа. Тая част на курника е сравнително малка, но събира двайсетина накацали кокошки. Останалата част служи като предверие, но не е важна, защото по двора има достатъчно други места, където да се крият от дъжда кокошките.
Друго - ако си вземете петел, внимавайте с него. При толкова малко кокошки може да ги малтретира прекалено често, особено ако е буен. В резултат на което може да останат без перушина и като цяло да се чувстват доста зле. Хубаво е да има повече кокошки.
Сега за картофите и сламата. Лично аз два пъти съм опитал тоя метод (миналата и по-миналата година). Може би ще ви разочаровам. Поне за мен на хартия методът изглеждаше супер, но реалността ми показа друго. Първо - поне на мен разнасянето и разсипването на слама по редовете не ми се стори нито бързо, нито лесно. Но това не е основния проблем. По-важен проблем е, че картофите позеленяват. Аз слагах около, че и над 30 см слама и голяма част от тях позеленяваха в някаква степен. Представям си какво ще стане само с 12 см - може да очаквате почти всичките да са зелени. Втория проблем е, че тая техника консумира прекалено много слама, която ако няма кой да ти даде без пари е твърде скъп ресурс. Вече не си спомням колко квадратни метра покривах с една бала, но не беше никак много при гореспоменатата дебелина. Представете си сега, че трябва да посадите не 50 квадратни метра картофи, а 500. Всичките тия бали трябва да ги платите, някой да ви ги докара, да ги стоварите, да ги складирате, после напролет да ги вадите и разпилявате по картофите. Това е доста труд, който трябва също да се отчете. Аз миналата година, когато разхвърлях сламата по едно време прецених, че щеше да стане по-бързо по нормалната технология с мотиката.
Сега за резултатите. Първата година направих само около 3-4 квадратни метра със слама, всичкото останало място (около 40 квадрата) беше по нормален начин. Почвата беше необработвана от двайсетина години, наскоро я бях обърнал и изчистил от всякакви корени. Годината не беше лоша. В резултат се родиха достатъчно картофи, с прилична големина. На мястото със сламата имаше долу горе толкова картофи, колкото и на другото. Единствената разлика беше, че част от тия под сламата бяха позеленели. Освен това ваденето им се оказа не толкова просто, колкото очаквах. Аз си мислех, че ще махна сламата с вилата и ще събирам. Да, ама не. Част от картофите се бяха самозаровили поне наполовина и трябваше да ги изравям с пръсти, което не беше никак бързо и лесно.
Сега за втория опит. Миналата пролет насадих половината от въпросната площ със слама, другата половина по нормалния начин. Вече не живеех там и какво е станало после нямам пряко наблюдение, но баща ми и майка ми казаха, че лятото било сушаво. В резултат на което родените картофи били малко и много дребни. Както тия под земята, така и тия под сламата. Въпреки че бях сложил много дебел слой слама, пак немалка част от тях били позеленели. Тоест с две думи казано, сламата не е успяла да ги спаси от сушата и да помогне за някакъв по-добър резултат.
ReplyDeleteДоколкото разбирам вие имате много дълъг сушав период и най-вероятно, за да получите добър резултат ще ви се наложи да поливате. Също така не съм сигурен, че сламата има само положително действие. Примерно при един лек дъждец, падналите количества няма да стигнат до почвата (съответно до растенията), а ще се задържат от сламата, която след това бързо ще изсъхне.
За мулчирането с накълцани лозови пръчки и слама - имайте предвид, че и двете неща са съставени основно от въглерод. Това означава, че при процеса на компостиране ще е нужен азот, който ще бъде извличан от почвата. Toест мулчирането изяжда азотните запаси на почвата и не е лошо да се съчетава с торене с оборски тор.
Избрали сте си много красиво село, но почвата ми се струва доста бедна, песъчлива и камениста. Вярно е, че хумус може да се изгражда, но това може да стане на малка площ, за големи (декари) ми се струва непостижимо, трябват огромни количества органична материя, събрана и довлечена от другаде. Има и един друг много важен фактор. За да тече процеса трябва топлина и влага. Когато е сухо процесите спират. А при цяло сушаво и горещо лято е съмнително доколко ще се изгради нещо.
Един въпрос ми е много интересен - селото ми изглежда много малко. Не се ли притеснявате, че детето ви няма с кого да си играе и да се социализира. А като започне да ходи на училище как ще става това?
Поздрави и успех!
Иване! Много ти благодаря за този коментар! Ей такива хора повечко искам да има бре! Да споделят опит, да пишат хубави смислени неща, да се надграждаме!
ReplyDeleteСега, за петела вече знам, казаха 10-12 кокошки минимум щото инак много ги тормози. Та сме го отложили. Пустите му кокошки още не снасят обаче. Вече месец май мина(трябва да погледна старите постове в блога, добре че е той, че време за дневник не остава)
Курника им е супер, няма пропуски. Отделно 4-5 кучета ги обикалят нонстоп, та нищо не смее да припари до тях.
За щастие селските кучета (или поне оцелелите такива) са научени да не закачат кокошки.
Относно 12-те см слама. Идеата е, като пробият през тази да сложим още, и после още. Та и ние някъде към 30+ сантиметра се целим.
Данните които ти ми даваш са много ценни. Ние нямаме контролна група(пфу не се сетих да сложа малко за контрола), но това което ми хрумва е, в накакъв момент когато са се определили стъблата от къде ще растат и сме достигнали максимален размер на сламата, да сложим на единия ред картони от ляво и от дясно за да ограничим слънцето.
Ако не се лъжа позеленяването на картофите се нарича "sun burn" и е в следствие на ултравиолетовите лъчи попаднали върху картофа. де да знам може би прозира през 30см слама. Та ще направим експеримент с картоните.
За ваденето, подозирам какво имаш предвид. Ще го разбера като го опитам.
А за цената на сламата и труда си безспорно прав. Обаче, това е едва началото, тепърва има да се експериментира с листа, трици и прочее.
При нас влагата е проблем. Надявам се дебелия мълч да помогне.
Ти като си го правил си лъчирал на лехи с празно между тях или цялата площ? Нашият опит от миналата година показва, че ако се оставят празни места между мълча от там дърпа много влагата. А ако се покрие всичко влагата се запазва.
Направили се малко от едното и малко от другото, ще има данни за анализ. :)
Относно дебелината на мълча си напълно прав, чел доклади от опити с различни мълчове дебелини, едрина на частиците, валежи и тн. Най-добре беше до колкото си спомням дървесни частици 3см диаметър с дебелина не помня колко ама се смяташе спрямо средното количество на падащия дъжд за едно преваляване.
За азота и мълча също съм добре запознат. Възнамерявам да компенсираме с урина = азот + фосфор + микро елементи в съотношение 1/5 - 1/8 с вода.
Селото е страшно разнообразно като почви, в единия ни парцел 2.5 декара открихме 5-6 вида различни почви. Трудно е да се характеризира. Като цяло по-скоро е глинесто-песъклива и тежка.
Селото е супер малко. Притесняваме се. Но, сме се подковали с голямо село на 10 км от нашето в което има и детска градина и училище. Отделно имаме приятели в близките градове и си ходим на гости често. За сега няма проблем със социализацията. :) А и при нас идват все повече хора с деца, та сме обнадеждени.
Отново ти благодаря за хубавия коментар, моля споделяй ако имаш още съвети и виждания по някои въпроси.
Илия
Не знам кое точно ви е селото, но съм почти сигурен покрай кое голямо село се намирате. Вчера и днес с един приятел ходихме до южните (гръцките) склонове на Алиботуш на разходка да проучим едни пътеки из планината. Та минавайки покрай Сандански и надолу се заглеждах в почвата. Аз на няколко пъти съм ходил там из района, обикновено да качваме Алиботуш, а веднъж с колело съм обикалял наоколо, но не се бях заглеждал много в почвите и растителността. Сега ми направи впечатление, че тая почва там е почти изцяло глина, пясък и камъни, почти като мелнишките пирамиди. Хумусен слой почти липсва. Оттатък планината в Гърция е същото - камъни, пясък и глина. Насяли едни ниви със жито, а то почва почти няма, все едно каменно поле. Говорихме си с един местен, който говореше български. Вика - най-добрите ниви дават около 150 кила, а лошите само ги сеем заради субсидиите, пък изобщо не ги и жънем даже. Субсидиите им били около 80 евро на декар, а преди няколко години даже били около 100. Та с тоя приятел разсъждавахме по въпроса за плодородността, хумусния слой и подобните и стигнахме до един извод. В тоя район няма плодородна почва и в частност хумус, защото е много сухо и горещо. Когато няма влага, няма много растителност. Съответно няма натрупване на големи количества органичен материал. Липсата на влага пречи и на разграждането на органиката. И така не може да се натрупа почва.
ReplyDeleteТа с две думи казано, нагърбили сте се с тежка задача.
Относно картофите, за които разказах - мулчирах абсолютно всичко. Аз тогава редовете ги бях направил сравнително нагъсто, та нямаше никаква възможност да мулчирам само редовете - карах наред. Буквално едно цяло парче покрито с дебела слама. И да, позеленяват картофите от слънцето, защото сламата не може да спре добре светлината. Дори и дебела, тя е до някаква степен рехава, а на всичкото отгоре е и светла. Не знам дали е добра идеята да мулчирате допълнително впоследствие - може да ви е по-трудно, не знам и дали няма опасност докато ходите по редовете и слагате нова слама да начупите поникнали растения. Най-малкото ще ви е по-трудно да ограждате вече поникналите растения. Иначе в моите условия (моето село е Миндя - между В. Търново и Елена, точно където започват първите възвишения на еленския предбалкан) мога да гарантирам, че 25-30 см слама не пречат на поникването на картофите. Забавят се спрямо посадените в земята, но в крайна сметка си пробиват успешно. Не помня колко се забавяха, може би седмица... Картофите обичат леки, песъчливи почви, в тях нарастват по-лесно. Обичат и влага. Ходил съм в Норвегия и едно от малкото неща, които расте там са картофите. Има едни острови Lofoten, които са на север от полярния кръг, дори и там си виреят доста добре. А там е хладно и бая валежно. А на всичкото отгоре имат предимството, че колораския бръмбар не вирее там :)
ReplyDeleteСега за дръвчетата, които сте насадили. Аз нямам голям опит с дървета, но знам, че най-добрия начин да разбереш какво вирее на мястото е да огледаш какви дървета имат другите хора в селото или близките села. Не че няма шанс да отгледате и нещо, което другите нямат, но щом го няма, значи има някаква сериозна причина за това. Я почва, я климат. Някои от дърветата са доста капризни и дори може да се случи така, че в някои части на селото да се чувстват добре, пък в други не. Докато дръвчетата са ви млади трябва да ги поливате сериозно, за да се хванат. Да не ги оставите на волята на дъждовете, че язък за труда и материала.
Иначе и аз се кефя, че има хора, които експериментират с подобни неща, които са ми интересни и на мен. Аз също имам голям мерак да си живея на село, както казах, аз съм израсъл на село, но по стечение на обстоятелствата се налага да работя в София. През 2009-та ми беше писнало да вися в офиса (програмист съм), обикалях 9 месеца из Южна Америка, после се върнах и стоях над година на село. Ама пак се наложи да се върна на работа. Сега събирам пари и мисля как мога да изкарвам някакви средства на село (без програмиране обаче). Обмислял съм различни идеи, включително и някакво еко или био земеделие, но съм почти сигурен, че бързо ще ми писне, защото имам много, различни и променливи интереси.
Та такива неща :) Ще ви следя блога и ще коментирам ако имам нещо за казване.
Сега да ви препоръчам нещо свързано с компостните тоалетни. Това е компостна тоалетна, която реално е нормална тоалетна с вода, но отпадъка влиза в един контейнер частично пълен с полугнили дървени стърготини и шума, от който се отцежда водата, а твърдия остатък се изяжда от червен калифорнийски червей. Оттичащата се вода минава през няколко други филтъра и след това може да се ползва за напояване на дървета примерно. Не намерих обаче информация някой да го е пробвал, освен авторката на статията, която твърди, че работи перфектно. Ако имате условията и желание, може да го пробвате.
http://www.solviva.com/wastewater_book.htm - описанието се намира към края.
Поздрави!
Забравих да спомена нещо - не очаквайте чудеса от кокошките, които имате. Имам предвид, че когато пронесат, шанса да вземате 6 яйца от 6 кокошки е много малък. Вкъщи на село примерно по едно време имаше около 15 кокошки, от които се вземаха дневно по 4-5-6 яйца. Домашно отглежданите кокошки често не снасят всеки ден, а също така като поодъртеят намаляват снасянето. Като минат няколко години винаги става така, че има хем млади, които още не са пронесли, хем дърти, които вече спират да снасят. Така някакъв процент от кокошките не снасят, а други не снасят всеки ден (понякога примерно някоя снася през ден, или по-рядко). Зимно време също намаляват снасянето.
ReplyDeleteИ още нещо - в дизайна на тоалетната по-горе, аз виждам следните два проблема - единия е, че съм чел, че калифорнийските червеи не са любители на пресните органични отпадъци. А другия е, че съм чел, че искат проветрение. А контейнера, в който ги е затворила тая жена е доста плътен. Та това ми дава известна доза съмнение, но тя пък твърди там че действа...
Има и още нещо което ме съмнява в този дизайн. Върти ми се в главата бегъл спомен, че калифорнийските червеи умират при контакт с амоняк, а урината според мен ще им влияе пагубно.
ReplyDeleteВсе едно де, не е сега компостната тоалетна на дневен ред, ще я мислим като дойде.
Сега се пазим от скакалци. Ако имаш съвети казвай.
Прав си за селото, баш там сме. И за почвата, баш така е. Обаче има едно много голямо но. На местата където е успяла да се събере био маса се задържа влагата достатъчно, че да угние. Наскоро копахме за да слагаме ограда на един от парцелите и където минаваше оградата през натрупани изхвърлени клонки почвата беше уникална, като по учебник, 15+см хумусен слой, невероятно добре структуриран и жив. За сметка на това почвата според мен е много добре запасена с минерали и и липсва само допълнението на хумусната маса. Образуването на такава може да се подпомогне с препарат 500 на биодинамичното земеделие и ЕМ и други засилващи бактериалната активност методи. От там по-бързото разлагане и от там натрупването на хумус и се получава лавинообразен процес.
Идеите за експерименти са много. Ще се стараем да описваме поне някои от тях, само да си стъпим на краката първо.
До скоро.
http://www.forum.pernati.com/viewforum.php?f=6&sid=c3db10bb610dcf09f48ed0ff599a21a8
ReplyDelete