Привет на всички! От вчера, 12 март 2016, населението на Живо село се увеличи с още един човек - моя милост. Въпреки че съм от вчера тук, ще изпреваря Венци и Момчил, и ще се представя преди тях :)

Казвам се Асен Рупчев, на 42 години съм, имам жена и две деца, които засега ще останат в София. Роден съм в Пловдив, там съм израснал между Младежкия хълм, Альоша и Сахат тепе, и съм учил първо в Математическата гимназия, а след това и в Техническия университет. По образование съм комуникационен инженер. Работил съм във фабрика за сладолед, по полето, като стругар, шивач, мебелист... След това се преместих в София и поработих и това, което бях учил - бях инженер в Моторола България и бях част от екипа, който изгради GSM мрежата на Глобул. Последната ми работа беше като видео инженер в бТВ. Освен работата имам и много странични интереси - свиря не много редовно на бас китара, слушам метъл и джаз, колекционирам стари фотоапарати и снимам с тях, практикувам йога, варя бира и чета много книги. Въпреки че винаги съм имал интерес към новите технологии (занимавам се с компютри от 10-годишен и буквално съм израснал с компютъра), паралелно с това винаги съм обичал и природата. Като малък прекарвах по-голямата част от времето си по пловдивските тепета и по поречието на Марица, понякога с приятели, но често и сам. Просто ми беше хубаво да съм на тишина, спокойствие и чист въздух. Но с течение на времето средата около мен ставаше все по-изкуствена, храната също, въздухът - по-труден за дишане, а аз от 65 кг станах 90 и това много ми тежеше. И преди около 3 години, с малко помощ от приятел, в мен започна един процес на осъзнаване. Започнах да гледам живота някак отстрани и видях една по-цялостна картина. Започнах да забелязвам много елементарни и логични връзки, които ми беше чудно как са ми убягвали преди. Това ме накара да променя изцяло живота си. Започнах да се замислям с какво се храня, как дишам, открих вътрешния свят, започнах да пречиствам тялото и мислите си и така стигнах и до йога. Станах пак 65 кг, всички болести изчезнаха, почувствах се пак като на 17 и като естествено продължение на този процес се преместих да живея на село близо до природата, да отглеждам сам храната си, да бъда в мир със себе си и с хората около мен. Завръщането към природата за мен в никакъв случай не е стъпка назад. То е връщане към правилния път, но е движение напред.

Да кажа и как избрах точно Живо село :) Първо реших да намеря някое село близо до София. После ми се прииска нещо по-диво, примерно Странджа-Сакар. Там обаче е много далече и прекалено диво и няма как да убедя жена ми да дойде с мен, а без не става, тя е част от мен и аз съм част от нея. След това се замислих дали да не се върна някъде по пловдивско, но там вече съм бил и не ми се връщаше. И един ден случайно се сетих, че моята фамилия Рупчев, въпреки че докъдето я знам, произхожда от Перущица, със сигурност някога назад във времето е била свързана с Рупите, и ми се прииска да ида до там да видя как е. Самото село с километрите оранжерии наоколо малко ме разочарова, но тази най-слънчева част на България много ми хареса. По същото време излезе пътеписа на Василка Маркова - Възможната България, с който вървеше карта на България с нанесени на нея всички живи места в страната. Погледнах кое е най-близо до Рупите, свързах се с Илия, и година и половина по-късно вече съм тук :) 

Това е накратко историята на моя живот до момента. От тук нататък се присъединявам към Илия в писането в блога и ще ви вдъхновяваме заедно с нови истории от наше село :)

Поздрави,
Асен (Живо село)

П.П. Кои са другите хора в наше село, може да си припомните ТУК.