Да засадим лозичка

Днес ще споделим засаждането на една лозичка.

Първоначално сме си подсигурили 1) лозичка; 2) място, където да я засадим; и 3) желание съчетано с много добро настроение :)

Осигурили сме си също: обгоряла говежда тор, дървесна пепел, лозички (известни в някои среди още като "посадъчен материал"), а това в легена е прясна тор разбъркана с вода. Под секрет може да се добави, че имаме и лозарска ножица за подрязването на корените (но тя ще може да се види в една от по-следващите снимки), както и големи бутилки с вода за поливане при засаждането.

Първо си избираме мястото за дупка, след която я изкопаваме. Не е особено трудно, освен ако почвата е неподходяща за копаене (прекалено кална или изсъхнала/твърда), ако има много плевели/корени/камъни за чистене или ако вече си изкопал 20 дупки и си лееееко поизморен. Дълбочината би трябвало да е поне колкото е дължината на лозичката, т.е. поне около 40 см. В нашия случай копаем малко по-дълбоки дупки за да има място и за говеждата тор, която ще сложим на дъното на дупката. Дължината и широчината на дупката могат да са около 40 х 40 см. По принцип можело да се направи и съвсем малка дупка (дори и без лопата, а само със свредел); но тъй като ни се копае, а и по-голямата дупка (почистена от плевели и камъни) би се отразила по-добре на първоначалното развитие на корените -> копаем по-голяма дупка, поне около 45 х 60!

Както и при копаенето на дупки за дръвчета, оставяме горната част от пръстта на една страна, а по-долната част - от друга. В последствие при заравянето първо ще закопаем с пръстта от горния слой на почвата (която е по-добра), а пък последно ще запълним дупката с пръстта, която първоначално е била отдолу.

За почитателите на еко-био-фитнеса -> могат да си продължат да копаят дупки докато се изморят или докато им свършат лозичките.

Такаааа... слагаме обгоряла тор на дъното на дупката - в случая, говежда. По нашия край на торта й викат Гюбре. Та ето - дупка с гюбре.

След това добавяме и пепел, която също е тор и ще подхрани лозичката с калий.

Добавяме и малко пръст и разбъркваме с мотиката. След като разбъркаме прибавяме още малко пръст отгоре за да няма първоначално пряк допир между корените и торта.

И стигаме до подрязването. Преди самото подрязване да споменем, че е добре  лозичката (или лозичките) да е била потопена във вода от предишната вечер.

Някои казват, че е добре корените да се подрежат до дължина 6-8 см., а други че можело и да се оставят по-дълги, стига да разполагаме с по-голяма дупка. В случая използвахме свръх съвременната нано-научна техника "подрязване на око поне 8 см."

Корените на подрязаната вече лозичка е добре да се натопят в разтвор от прясна говежда тор и вода.

Поставяме по подходящ начин лозичката (центрирана и с разтворени корени) във вече утъпканата дупка и постепенно почваме да зариваме корените с пръст.

Тук един важен момент. След като зарием малко лозичката е добре да я дръпнем леко на горе, т.е. да я повдигнем. Това ще направи така, че корените и стъблото ще образуват триъгълник/конус. Така корените ще сочат надолу(!), което ще стимулира тяхното последващо развитие в посока надолу, а не просто настрани.
След това продължаваме да зариваме и утъпкваме.

След като зарием лозичката до половина, изсипваме водата - в случая около 6 литра.

След като водата попие продължаваме да зариваме с мотиката.

Накрая зариваме с пръст максимално около ствола на лозичката и мулчираме със слама - сламата ще задържи повече влагата покрай лозичката, както и ще спести плевенето около нея.

Можем да завършим засаждането с удовлетворение и радостни мисли за хубавото грозде, което ще берем след 3 години :)