Така както сме хванали 101 неща да вършим едновремено, завършеност има рядко, а задачките са необозрими всеки ден.
За щастие стигнахме до някакъв момент в който завършеност ПОЧТИ има. Само оооооще малко и ще можем да зачертаем еди какво си от списъка. Да, направихме си списък, за да можем поне някакъв ред да въведем, иначе сме пълен хаос. На където и да се обърнеш нещо оставено от преди те чака да го пипнеш, да му отделиш време и внимание. Скука няма никаква.
То и време за комп не остава много.
По настоящем пиша тази статия, защото една оса вчера ме изпрати в принудителен отпуск.
Живо село си е живо село. Къде другаде се е видяло в село с 15 души жители 12 души да работят по проект за изграждане на инфраструктура в селото. А имено направихме един 120кв.м. заслон, че да може хем да се пазим от дъжд ако вали, хем да се пазим от слънце на св. Богородица, когато е и панаира на селото.
За наше огромно щастие детската площадка се (или по-скоро ще се) помещава точно в същия двор както и навеса, което означава, че целогодишно ще има сушина и своего рода катерушка-занималка за игра на децата.
Освен това завидно архитектурно постижение, успяхме да си пуснем и вода на два парцела. Което прави разлика безмерна във възможностите за използване на тази хубава земя.
Също така успяхме да направим 1км отклонение от водопровода и да закараме вода на един хълм за един доста стар нашенски си параклис намиращ се на приказно място.
И така, нещата се движат и то добре. Докато аз бях зает цели седмици в помощ на местните организатори на тези чудесни проекти, Мария и Бо наваксваха работата която така или иначе си имаме по градините, бюрокрацията, детегледането и прочее.
Както вече сте прочели придвижихме и авантюрата с пчелите.
Зеленчуковата градина е готова за тотални експерименти. 12 легла сред които има повдигнати, вдлъбнати и на ниво със земята, освен това имаме напречни на склона и надлъжни по склона, поливни и не поливни.
Системите за напояване отнеха доста време, пари и труд. Все още не са на 100% завършени. Но съвсем скоро. Само за едната ни система се наложи да положим 2 маркуча на 1 цол подземно на 50-60смдълбочина с дължина 100м от къщата за да осигурим желаното налягане. Ха върви го копай това сега, да видиш лесна ли е независимостта. ;)
И като казах независимостта, освен не лесна, тя е и ненужна. Интеграцията в местните кръгове върви повече от добре. Услугваме си и си помагаме, градим взаимно уважение. По случая успяхме да се уредим с помощта на багер с който свършихме не малко задачки. Включително оправихме дренажа на пътя към къщата и сега зимата ще се стига по-лесно(не, че преди беше трудно, ама багера беше под ръка!).
Поради недостиг на време и внимание едногодишните ни градини страдат. Разсадът позасъхна на няколко пъти, торене изобщо нямаше, а за колове, доматите могат само да си мечтаят.
За сметка на това, тъй като концептуално нещата които вършим са правилни, въпреки небрежното отношение, успяваме да понаберем тивички (лична селекция на семена), фасул (лични семена), краставици, лук, чесън и прочее нещица. Домати поради 4-5 кратното им присаждане през пролетта все още няма узрели.
Така като не пишем по месец, те се натрупват толкова неща, че блокирам като седна да пиша.
Въпреки всичко изписано до тук, трябва да ви кажа, че се усеща, навлизане в някакъв по-стабилен колковоз. Коловоз в който можем да си позволим, макар и рядко да отделим внимание един на друг. Дори отидохме на басейн цели 2 пъти в съседните ни села.
Автоматичното поливане, липсата на плевене, липсата на пръскане и прочее ни дават възможност да отделим това време за други неща. А може би не малка роля играе и финансовата кризичка в която се мъдрим от 2 месеца. :)
Все още ни тормози липсата на други деца в селото. Макар и да идват от време на време внуци и правнуци и да си играят в пясъчника, това не е желаната устойчива среда за развитието на Аро.
Въпросът с уголемяването на Живо село все още не е подхванат сериозно. Няколкото семейства проявили интерес до сега не са направили нищо осериозно по въпроса. Сякаш страхът надделява и завареното положение има твърде голяма притегателна сила.
В бъдеще виждам доста положени усилия в областта на ПР и привличане на новозаселници. Трудното в тази сфера е, че както се казва, можеш да закараш магарето до водата, но не можеш да го накараш да пие. А и не трябва.
Дръвчетата се развиват... прилично. Не спрямо моите лични очаквания, но имайки предвид, че допуснахме няколко грешчици е нормално да не получаваме идеалният растеж. Буйният растеж премина и сега сме в тих растеж. Дължина на леторастите при бадемите (като най-многобройни от засадените има средни стойности около 60см. и отделни случаи на по 120см (каквото би трябвало да постигнем по книга(но по книга би трябвало да използваме и изкуствени торове и поддържане на почвата в черна угар)). Това развитие ще коства на дръвчетата една година повече за формирането на короната и най-вероятно някои от тях ще закъснеят с по година при стъпване в плододаване.
Въпреки това, ако успеем да ги запазим живи до идната пролет ще считам начинанието за много успешно имайки предвид количествата с които работим и изцяло ръчния труд и алтернативни-новаторски идеи. Научихме много. Следващото засаждане ще е по-различно и по-добро.
Всеки две седмици всички дръвчета минават на проверка, за буби, за наклон на скелетните клони и баланс в короната и прочее. Всеки две седмици биват и поливани. Или почти. Поливането е много трудоемка работа поради все още неизградена поливна система и понякога си правим оглушки ако е валяло и отлагаме. (в което се състои и едната от нашите грешки при грижата за фиданките тази година).
До скоро писане.
Илия
браво, продължавайте в същия дух
ReplyDelete