Седя си в къщи и си чета нещо на компютъра. Забелязвам, точно пред прозореца птички свиват гнездо на гредата на терасата. Носят клонки втъкват ги и отлитат. И пак, и пак, и пак. В далечината южния край на Пирин и Славянка очертават хоризонта. Детската люлка, закачена на същата тази греда, се полюшва от лекичък бриз. Чувам птичите песни. Усещането е за благодат и принадлежност/хармония към средата.
No comments:
Post a Comment