Орехи, грозде, фасул, моркови и други

Орехите са готови за хапване в прясно състояние. Ура! Ръцете ни изглеждат... ами нали знаете как е след орехите.

Първото грозде е вече зряло и сладко. За съжаление не при нашите лози, а при тези на съседа, но нали са ни добри съседите и ние опитахме. :) Сортът е "кардинал" и ставало готово около 15-ти Юли. Тази година всичко е със закъснение поради пролетните хладнини.

Фасулът е изобилен. Трябва да се бере всеки втори-трети ден или го изпускаш да прокара жилки. Чудя се кога да го оставя вече за семе, защото до сега бера, поливам, той пак цъфти и пак връзва.

Морковите са достигнали завидни размери има някои 15-20 сантиметра. Държим си ги в земята и при нужда вадим. Аро много ги харесва, той хапва доста хубави нещица напоследък.

Засадихме няколко коренчета есенно зеле да го видим и то как расте.

Домати вече всички имат... освен нас де. :) Но от време на време пристигат 1-2 торби с дарения от съседите. Чушките същата работа. Започнахме да слагаме домати във фризера или да ги сушим за зимата.

Тиквичките все още раждат, но изглежда страдат по жегите и имат нужда от много вода.

сладко без захар

Успяхме да сътворим сладко без захар! Много сме доволни, че успяхме да направим сладкото без да добавяме захар.

Първо защото захарта е изключително вредна. Дори и да я консумираме е по-добре да е в комплект с нещо което е пълно с витамини и минерали.

Второ защото захарта е външен на нашето село продукт. Изисква пари, транспорт и съхранение.

Единственият недостатък, на това сладко е, че не е сурово. Но уви по-трудно е да се съхраняват за продължителен период сурови продукти.

Сладкото го направихме от червени джанки почти презрели, за да са възможно най-сладки. Резултатът е тъмно винено червено сладко със много наситен вкус, доста кисело и сладко. Перфектно за намазване на филия. Доста силно за пряка консумация. От 3кг джанки се получава около 400мл сладко.

В момента се опитваме да изсушим част от сладкото на слънце, да видим дали ще се получи като дъвчащи се бонбони след това. Много е традиционно, а и популярно в северна америка да се сушат разни неща и да се правят на така наречените бииф джърки (оригиналът) но след това с вариации на всякакви плодове, други меса и прочее.

Рецептата я изнамери Мария някъде от нета за 5 минути. Аз търсих преди това един ден начини за консервиране на джанки които не изискват добавка на хиляди други съставки но уви.

А именно намачкваш джанките, слагаш на котлона, като се втечни премахваш люспи и костилки, чакаш да се изпари водата и постилаш върху дървена дъска с дървена лъжица. (това за да се суши) Но ние харесахме продукта преди сушене и го затворихме в буркан.

Жега е!

На вън е жега! Температурите на сянка са около 39-40 градуса, температура на почвата 42 градуса, на слънце просто не се седи.

А ние в това прекрасно време вместо да почиваме...

Сменихме дограмата на къщата за да има по-добра изолация през зимата и да се използват по-малко дърва за отопление. Има и комарници, а спането вечер на отворен прозорец е благодат.

Избихме врата на кухнята за да може да се излиза и да се хапва на вън по-лесно вместо да заобикаляш половината къща.

Това са проекти които цапат страшно много и се опитах да покрия покъщнината с найлон предварително за да не се праши.(слава богу дарен съм с 2 капки мозък) Все още има много прах въпреки метене, прахосмучене и 2 пъти миене. Та и с чистене се занимаваме доста.

Докараха ни 100 бали слама от пшеница. Оказа се, че ечемичената слама се ползва за животни защото е по-мека, а пшеничената става за градини. Цената бе 2лв на бала, дано да послужи тази информация на някой, защото за започващия селски живот доста такива неща са голямо неизвестно. Балите са вързани с 2 сезала и не са подходящи за строителство със сламени бали поради неравномерната и недостатъчна плътност която имат.

Складирахме ги на новия парцел от където има излаз за 2 от нивите в близост. И на есен, ще мулчираме новопосадените дръвчета. Може би ще трябва да се поръча още слама, но това ще стане ясно по-нататък, след като обходим и маркираме парцелите и измислим планът за засаждане.

Уникално усещане

Седя си в къщи и си чета нещо на компютъра. Забелязвам, точно пред прозореца птички свиват гнездо на гредата на терасата. Носят клонки втъкват ги и отлитат. И пак, и пак, и пак.  В далечината южния край на Пирин и Славянка очертават хоризонта. Детската люлка, закачена на същата тази греда, се полюшва от лекичък бриз. Чувам птичите песни. Усещането е за благодат и принадлежност/хармония към средата.

Дъждец и домати

Днес капна дъждец, с обещание да капне още през нощта. Времето се разхлади и беше даже леко хладно вечерта. 

Първият ни опит да сушим домати на слънце се провали.
Не изсъхнаха за един ден като ги покрихме с чершаф на нашия нов сушилник. (дали пуснах пост, че си направихме сушилник?!) А пък и днес ги оставих за през деня сами, и то взе, че задуха и заваля. Явно обаче нещо бъркам технологията, защото се очакваше за ден да изсъхнат, а те хич не изглеждаха изсъхнали и в края на втория ден, и загниха. Да не говорим, че дъжда ги наваля. Та ги изхвърлих. Така си отиват няколко часа работа залудо. Но такива са стъпките към прогреса, проба-грешка-разсъждение-заключение-проба.

И като казах проба, днес взех маркуч за капково напояване и изтормозих момчето да ми обяснява в продължение на час и половина кое, за какво, кога, как и защо. Сега има някакво знание и с малкото прочетено в интернет мисля, че можем да почнем експериментите. Да видим колко е минималното налягане с което ще успеем да подкараме капково напояване.( на теория 1 атмосфера (10метра воден стълб))
Борбата е да успеем да направим капково което се захранва само от гравитацията, без да правим специални постаменти за да вдигаме резервоара на високо.

Водичка ще има за всички от сърце :)

Да ни е честита новата..... водна помпа! :)

Чудовището успява да пресуши 3-4 кубика за 30 минути. И ако се вярва на написаното в книжката може да метне вода с 40 метра воден стълб. И е само 0.55киловата. Изключително безшумна.

Много съм доволен, че се сдобихме с тази помпичка.

Една крачка по-напред към независимост. Така де, зависимост от ЧЕЗ е по-добре от зависимост от ВИК. :) Или поне в нашия регион е така.

Съседите и те са щастливи и се радват на помпата. Даже веднага изградихме план как ще качим водния стълб с още 15-тина метра като използваме старата помпа и някакъв резервоар на максималната височина на която тази може да метне.

Орел

Официално е - имаме си орел покрай наше село.

Прибирам се аз към вкъщи и гледам небето... Орел се рее из небето.

И щъркели виждам по път, и почти всеки път като пътувам трябва да внимавам да не блъсна някоя костенурка пресичаща пътя.

Секъв живот има тука ей! :)

Нивички

Днес станахме горди собственици на 9 малки нивички в землищата на селото. Земята е пустееща в последните десетилетия. Абсолютно чиста.

Ето на тези места ще започнем живот и здраве да отглеждаме храна. Главно многогодишни растения, но и едногодишни понякога и пчели разбира се. 

Нивичките са на различни места с различни характеристики. Едни са поливни, други не поливни, трети са силно наклонени, други полегати. На източни и южни склонове, 100-тина метра разлика в денивелацията. На открито и в деренца. Изобщо чудесно поле за експерименти.

Ако успеем да измислим правилно стратегията за засаждане ( кои видове, каква обработка, кога да се сади, каква поддръжка, гъстота, растителни съобщества и прочее) ще има много берекет.

Ако ли не, ще пробваме пак и така докато успеем да го направим много добре! :) 

Дай боже да изкараме и малко продукция скоро, че паричките застрашително изтичат.

Като цяло много светло събитие.

Останаха ниви за купуване, но ние се ограничихме само с най-близките до нас, защото иначе нямаше да останат парички за някои важни неща.

Ако има желаещи за останалите, да казват. Ще уредим въпроса.

Добросъседство

Прибирам се днес от София и нося на съседите малко доматчета, че техните не са узрели още. А те ме посрещат радвайки ми се и казват, че са ми поляли градината докато ме е нямало, за да не изсъхнат растенийцата дето сме боцнали.

Е как да не му е хубаво на човек да живее на село. Чисто, просто и хубаво. :)