Март

Имам време да пиша в блога... което да ви призная е малко досадно. Не писането, не споделянето, а имането на време.
Живота в Живо село е доста динамичен и рядко остават сили за писане, а най-хубавото е, че е разнообразен. Няма го този монотонен ритъм като в града, от девет до пет, от понеделник до петък от първо до първо число. Често не знаем кой ден от седмицата е, коя дата от месеца е, а понякога и годината забравяме. Човекът живеещ на село става по-природен човек, ориентира се за времето по симптомите на природата около него, изгрев-залез, повече хора в селото - по-малко хора в селото, сметките за интернет и телефон.
А вътре в този по-естествен ритъм е пълно с разнообразие. Рядко се случва да работиш една работа цял ден, камоли два, три или повече дена подред. Необходимостта от  различни дейности е толкова голяма, че монотонните, еднообразни проекти обикновено минават на заден план и се проточват във времето.
Март месец е. Вали. Докато останалата част от страната е в бедствено положение заради снежната покривка, ние сме в бедствено положение заради досада. Цяла неделя стана от как не спира да вали. Не чак не спира, но вали много и прекъсванията не са достатъчни да изсушат дори асфалта, камоли почвата в градината. В това време се връщаме към монотонните проекти в къщата.
Преди около 3-4 месеца решихме, че ще си направим вграден гардероб. И вече е факт, завърших го вчера, 3,5метра дълъг на 2,2 метра висок с 15 полици стоящи на 4 страници. Като казвам завърших, имам предвид завърших рафтовете и страниците, сега предстоят вратите. Тях ще ги отложим... :) До тук ми отне пет дена работа. И започнах малко да секлетясвам в къщи.
На вън е мокро, земята не става за обработка, не може да се насади или посее нищо. А толкова искаме... Мерака е голям, времето не позволява. По случая поправих и дивана, който си го ползвахме счупен в продължение на близо 6 месеца.
Все още има нужда от печка, защото иначе температурата вкъщи става към 15-17 градуса ако не я паля 2-3 дена.
Наблюденията ми за този период от годината се потвърждават. Всяка година до сега между 5ти и 15ти Март температурите падат, вали един сняг и след това времето или се оправя или продължава да си е валежно но по топло.
Това знание е ключово. Спрямо това последно застудяване можем да устроим засяването на разсад, разграничаването на сеитбата на топлолюбиви от издръжливи на студ култури. И още по-важно можем да избираме дръвчетата по сортове, които да цъфтят след 15-ти март. А последното е много важно. Цъфтежат е най-важния и най-чувствителен период за плододаването на едно дърво. При мраз по време на цъфтеж може до 100% от плода за годината да загине.
За щастие, когато беше време да садим бадемите взехме предвид вероятността от повратни студове през пролетта и насадихме сортове с късен цъфтеж и плододаване. Вече няколко пъти ходих да ги проверявам и са напъпили здраво но не са цъфнали. За сравнение има един друг бадем на същото землище който от 10 дена на сам е цъфнал с пълна сила. Горкият.
Джанките също са по-късметлии тази година. Напъпили са и току са почнали да отварят цветовете когато температурите паднаха и процеса се забави.
Цъфтенето е неспираем процес, веднъж тръгнало сокодвижението и надули се пъпките няма връщане на зад, понеже вече 10-тина дена минаха от както паднаха температурите, наблюдавам всеки ден джанките пред къщи, те разцъфват по малко, по малко, без да искат, защото е студено, но не могат да се спрат, единственото което могат е да забавят. Картината е много интересна, като цъфтеж на забавен кадър. Обикновено цъфтежат на джанките при хубаво време отнема към 48 часа, а сега вече 10-ти ден го гледам разтеглен. С нетърпение очаквам да се вдигнат температурите с няколко градуса и за половин-един ден джанките ще избухнат в цвят.
Исках да наема човек от съседно село да ми помогне с косенето на градините от старата трева, това беше преди вече 2-3 седмици, той дойде да огледа и заключи, че е твърде много работа и няма да се заеме, дори не стигнахме до разговор за надница. :)
Мили хора, на село никой не е умрял от глад, от жажда или от студ, но няма как да те мързи и да живееш добре на село. Моля ви не се опитвайте, селата са за работливи хора.
На съвсем друга вълна, започнах покълването на семена от местни сортове устойчиви на заболявания ябълки които не са пръскани от няколко години. Планът ни е да посадим покълналите семена по дерета и вади около селото, и да видим дали ще има някой приятен сорт който да излезне от тях, ако ли не, ашладисваме, но ще имат непокътнат централен корен и коренова система на семеначе, което ще им осигури много добри шансове за оцеляване и устойчивост на болести и засушаване. А ако излезне хубав сорт... ех! Та семките вече са покълнали, отне им около 10 дена, но поради особеностите на времето, в момента не мога да ги посадя. Ще трябва или да почна нови или времето да се оправи съвсем скоро.
Което довежда до още едно наблюдение което искам да споделя с тези които са решили да живеят на село. През пролетта дните подходящи за работа в градината са толкова малко и ценни, а работата е толкова много, че работата по градината през тези дни трябва да мине на първо място в приоритетите.
Илия (Живо село)

Уау, от кога не съм писал.

Знаех си аз, че отдавна не съм писал в блога, ама все си мислех , че е месец-месец и половина, а то станало три.
Сдобихме се с механизация, две моторни коси(храсторези) и един мото-блок, а на 4-ти март ще пристигне и ремарке за него. Тоест ще имаме един механичен кон с каруца. Пробвахме да фрезоваме, тежко е на ръцете, но се получава добре.
В момента сме в процес на купуване на още два имота.
Времето не стига много, налага се заключението, да остане за тези които ще вървят по подобен път след нас, че стартова градина от 2-3декара е максимума за да можеш да я обгрижиш добре, по-нататък може да расте като се установят нещата полека. Повече е много зор с ниски резултати поради недостатъчна и спорадична грижа.
Зимата изкарахме лесно, както обикновено и както се очаква за нашия район.
Вече са цъфнали една камара неща, полски цветенца, розмарин, дрян, а от скоро и бадемите. Ако имахме парних щяхме вече да берем марули.
Наложи се и друго поучение, по-лесно се коси между дръвчетата ако след засаждането земята се заравни, ние не сме го направили, може би полека лека ще оправяме този пропуск.
Всекидневните усилия полагани за организиране на безпорядъка около и в къщата започват да се натрупват и да дават видими (може би само за нас) резултати. Резултатите от усилията по градините са си видими от всякъде.
В четвъртък ще пристигне и камината с водна риза и може би соларните панели за топла вода. Кога ще ги монтираме нямам идея, пролет е, силите са насочени към градините.
Вече сме засадили малко лук за зелен, чесън за глави, грах, спанак. Разсада на марули, зеле, и кейл се развива по-добре в мини катавки 20х30см от колкото в разсадните тави с килийките. Пак не остава много време да се грижим за разсада.
Успяхме вече да подрежем бадемите, прасковите, нектарините, кайсиите и почти цялото лозе.
Дали имаме пчели нямам идея, някой трябва да иде да провери дали нещо излита от кошерите :).
Вали. Пролет е... и вали. Земята е мокра и не става за работа. Още по-гадно е, че вали през ден, та не може да изсъхне малко, че да насадим нещо. Едва се преборих да разсадя няколко малини, калта лепне.
Работата която имаме да свършим е невъзможно много, но някак си започнахме да свикваме с това и да сме по-спокойни с идеята, че не можем да свършим нужната работа.
От време на време идват доброволци да помагат, но далеч по-малко от минали години. Може би и ние не се грижим достатъчно за връзките си с обществеността. То това си е част от работата.
Едната таванска стая е готова, вече е ползвана доста, ама това знаете ли го не знам, може би съм го писал в друг пост, че то е от доста време.
Отношенията със съседите продължават да се градят и са много добри.
Част от струпаните материали около къщата започнаха да намират местата си по къщата или по градините или по съседите или по приятели, но има още много.
Болезнено ни е нужна организация на инструментите, това ще е един от следващите проекти.
Обмисляме почистване на селото, но не можем да изберем дати поради силно променливото и дъждовно време.
Тази година живот и здраве ще оберем първите няколко плодчета от някои дървета, ще е голям кеф. Ще се опитаме да наблегнем на зеленчуците повечко тази година, за да има повече производство докато дръвчетата наистина застъпят. Дали ще успеем и с цената на какво, ще видим.
Съсед от съседно село ни подари три пауловнии тиментоса да насадим покрай люлката, за да я засенчим, научи ни как да я размножаваме, даде ни двугодишни фиданки по 4 метра височина. Надяваме се да се хванат, ще се наложи усилено поливане през сезона.
Мария, Аро и Яна отидоха да видят бабите и дядовците им и аз имам възможност да ви напиша малко фактология. За креативни постове ще отнеме повечко време.
Бълхите, кърлежите, мухите и комарите вече се събудиха и започнаха своите набези. За сега са леки и лесно удържими.
Ще има и снимки, но нета е бавен и не мога да качвам. Във връзка  с това, да ви кажа, че има възможност  и може би вероятност да направим така, че да докараме бърз интернет до селото. За начина ни открехна Митко, наш доброволец. Не знам къде в приоритетите да го сложа това начинание.
Пътя към селото се поразби с дъждовете от миналата година и тази зима/пролет. Вече съм уговорил бетоновоз и ще се съберем няколко човека тукашни да си го оправим. Също сме уредили няколко самосвала камъни за да оправим и пътя към параклиса и нашата къща. Кмета помага. Разменната монета е агне.
Доставихме си тор от червеи от приятел, ще го ползваме за зеленчуковите градини, разсад и чай.
Покрай подрязването имах възможност да забележа пораженията от миналогодишните множество дъждове, някои от които се славят, че били киселинни, пораженията са значителни. Дано тази година да е по-добра.
Ще пробваме да насадим и малко лозички .... пак.... никак не ни върви с тях пусто.
Като цяло тази година ще си седим на д-тата и няма да се опитваме да се разширяваме, даже напротив може малко да се свием. Трябва да улегнем и да приклекнем преди да можем да скочим в бъдеще. Подозирам не много далечно. Ама де да знаеш де, живот, мени се.
Скоро ще подавам молби в общината за земи, та може да набъбнем.
Все още чакаме да се заселят още хора при нас. За сега няма успех. Има желаещи, има теоритици, има мечтатели, няма практици и смелчаци. Ние си чакаме де. :) Надявам се хората да не се бъркат, че Живо Село е личен/семеен проект, не е, живо село е проект за Село с повечко домакинства. Четете горе на страничките в блога какви са идеите.
Въртят ни се идеи за парник, но може би на есен ще пристъпим към него. Тогава и децата ще са по-големи и ще има повечко време... да не повярваш.
Полека се насочваме към идеята за създаване на юго-западен кооператив... има още време.
Ай стига за сега.
Сполайте и до скоро.
Илия (Живо Село)

Смисъл

В ретроспекция, като се оттърся от вихъра на ежедневието искам да ви призная, че най-смисленото нещо което съм направил в последните две седмици е да посея десет семена от домашна райска ябълка.
Ха, какъв ли нов сорт ще излезне от тях?! Ще видим след 10-тина години предполагам.

Илия (Живо село)

Вторични суровини

Дворът ни, а и малко отвъд него,  е станал като пункт за вторични суровини.

Ужасно ни дразни и постоянно се опитваме да го реорганизираме за да е по-прибран и приемлив. Не успяваме, или успяваме за кратко преди баща ми да донесе поредната партида "боклук"  от София.

Но кажете ми, как да ми даде сърце да пусна да отидат на скрап алуминиеви радиатори защото били мръсни,

ламарина за покрив дебела 1мм която може спокойно да покрива постройка в следващите 200 години, перфектен дъбов и буков паркет защото са вече ползвани веднъж и е много работа да се почисти и нареди отново,

дъски и греди от стар покрив които могат да се ползват поне още два пъти преди да идат за горене,

винкели и тръби които ще върнат на скрап за мизерните 40ст на кило, а после ще купуваме по 1,5лв на кило,

боже опази ПВЦ дограма с грешен размер, стара дървена дограма която е идеална за парник, старите кухненски шкафове заменени от по-модерни, врати, балатуми, кашони, буркани, велосипеди, маси, дивани, край няма.

Но не можем да поберем всичко, да използваме всичко и то веднага. И така, увеличава се дворът за вторични суровини полека лека. Раздаваме на съседи и приятели, но пак расте.

Горд съм, изключително съм горд даже, не защото съм българин, а защото в нашата къща се купува само това, което не се изхвърля от някой наш познат, а това не са много неща. Горд съм, че направихме покрива с ламарина която щеше да иде за скрап, горд съм, че вложихме 4 различни вида използвани тухли в таванския етаж,

горд съм, че правим парно с радиатори спасени от рециклиране,

че инсталирахме 3 пвц прозореца с грешен размер, една пвц врата за боклук,

и 5 за сега вътрешни врати останали като строителен отпадък,

горд съм, че кухнята ни е направена от преправен барплот, рафтовете в мазето от стари магазинерски рафтове, че изолацията на къщата ни частично е от изхвърлени парчета използвана изолация от друга сграда,

че нямаме нови батерии на чешмите, че парапета на стълбите ни е направен от стари тръби за парно и изхвърлен сачак,

че ползваме фурна, котлони и фризер по-възрастни от нас самите.

И вярно, че е дразнещо да е кочина наоколо заради хилядите неща които чакат своя ред да служат още веднъж, да дадат на сътворението си по-голяма стойност, но в един момент тази кочина ще се намести, къщата ще е готова, къщите на много съседи и приятели ще са готови докато изчистим всички полезни неща, но в душата ми е чисто, ходим по земята и след нас не остава следа.

Да, по-трудно е да поправиш от колкото да купиш ново, по-трудно е да преправиш или сътвориш от колкото да купиш готово,  а понякога е и по-скъпо, но си струва.

Нашите гости трябва да знаят, че цветовете на мебелите в  нашата къща не си отиват, не защото нямаме вкус, а защото вкусът ни има приоритети и предпочита по-дълбоката красота.

И ако имате някой полезен боклук за изхвърляне, сетете се за нас.  :-)

Илия (Живо село)

Хубаво е да живееш на топло

Всеки си има път.
За това  реших, че дори и да пропагандирам малко предимствата на създаването на дом в по-топличък климат реално, само тези на които това им е пътя ще ги докосна.

Много е приятно декември месец, когато се прибереш от работа, да си запалиш печката на дърва, не защото трябва да се топлиш, а защото ти внася уют.
На вън е 13 градуса в момента, декември месец! Ние готвим и се топлим с 4-5кубика дърва за цяла зима.

Много е приятно декември месец да можеш да си хапваш пресни плодове от градината и тук, таме някое закъсняло доматче.

А гроздето си спомням веднъж го обрахме към 8-ми декември. А последните чушки събрахме края на ноември тази година.

Кейл, пресен чесън, магданоз, марулки, репи, зеле и какво ли още не ще има до януари.
А реколтата догодина започва февруари-март.

Айде за домашно помислете колко пари ще спестите и колко ще изгубите ако вземете дори безплатна земя на по-студен климат.

Моля нашите приятели които живеят на по-хладно да не изпитват хладни чувства към нас заради тази статия. Всяко място си извиква хората които трябва да се грижат за него. И те трябва да са там, инак би било грешно.

Аз просто се опитвам да преведа и извикам хората които трябва да се грижат за топлата земя.

Илия (Живо село)

Масажиране на греди

Понеже тези

 маненките са заети в Големият Град, бих го назовавал Г. Г.  ако щях да го споменавам в статията повече, но няма да го споменавам, та това няма значение, имам време хем да поработвам, хем да ви разказвам.

Днес времето бе едно такова,

дето направо си живеем в облаците, а мрежите за комари служеха за събиране на вода, та се почудих, що са толко прости боговете, та да живеят на Олимп, там сигурно времето често е такова.

Отдадох се на вътрешна работа, не в духовния смисъл.
Реших да превърна част от конструкцията на покрива в част от интериора. Ама интериора трябва да е в по-приличен вид и се  наложи да ексфолирам гредите.

Които не бяха от най красивите, защото бяха преживели 1-2 неща.  Надявам се обработената част си личи и не е нужно да обяснявам коя е.
Баща ми посъветва да ги облечем с дъски, ама не ги обичам аз такива скрити-покрити работи.
Само дето не подозирах колко време и сили ще ми отнеме и колко мръсотия ще създам.
Тази снимка е направена след шлайфането на едната страна на едната греда само с едрата шкурка.

Следващите две са след страна и половина на една греда, само груба шкурка.

Силно препоручвам на всички които живеят на село или поради друга причина се занимават с прашни работи, да си купят по една хубава респираторна маска. Не си заслужава да си разсипвате здравето заради някакъв мъжкарски имидж.
На тези снимки съм без предпазни очила, но веднага след това ги сложих. Не, че пак не си пълних очите няколко пъти, но доста по-малко от иначе.

Ъгълчетата и други трудно достъпни места минах с флексчето.

Направих една снимка със светкавица около 5 минути след като бях спрял работа за почивка. Вижте прахоляка във въздуха. 

Веднага след това, но без светкавица. 

Това, че не виждате нещо, не значи, че то не е там. Бъдете разумни, ползвайте предпазни средства. 

Изметох един чувал с дървесен прах. Изметох и стените и тавана. 

Остава да го мина с хубав лак на водна основа. Вижте колко са различни гредите според възрастта им, ще се опитам да запазя контраста видим с прозрачен лак. 

И едно селфи до добре свършената работа.  Доволен съм. 

А облаците отвориха малко пространство, ама малко. 

Илия (Живо село) 

Ябълков оцет

Беше есен, но докато се развие малко оцета и докато качим снимките и докато остане време да напишем си стана почти зима.
Ябълковият оцет е известен с неговите оздравителни качества. Но туй нещо дето го купуваме от магазина с надпис "ябълков оцет" е мнооого далеч от истината. Например:

Съдържание от типа потейна вода, оцетна киселина Е260, оцветител Е150, няма как по мое мнение да донесе желаните здравословни ползи.

За това, а и защото ни се занимава, ние си правим собствен. В крайна сметка какво толкова, просто половината кухня ти е заета от буркани за 2-3 месеца.
Да, буркани. Гледаме оцетната киселина да не пипа много пластмаси, че кой ги знае какво ще изпуснат в иначе съвършенният ни оцет. Стъклото си е най-сигурния съд.

1 настъргваме, смиламе, раздробяваме ябълките. (разбира се, че са не напръскани и не наторени и са от стари зимни, сладки сортове)
2 слагаме съвсем малко вода (100тина грама на 3 литров буркан)
3 ако имаме загуба на сок (примерно в нечий лакум тумбак при смилането на ябълките) добавяме 1-2с.л. Захар. (по-добре кафява не рафинирана  с екстра моласа)
4 слагаме в буркан и разбъркваме всеки ден.

Ето как изглежда в различните фази:

От дясно на ляво виждаме току що забъркан буркан, вече ферментирал буркан, почти приключил с ферментацията буркан и прецедено ябълково вино със заченаци на вкиселяване.

Ето как се различават различните фази: първо всичко е едно

, след това се разделя водностото от твърдото(което е от горе и има балончета (винаги оставяйте минимум 4 пръста празни от върха на буркана и за всеки случай поставяйте бурканите в дълбоки чинии(преливат гадовете))

, след няколко седмици всекидневно разбъркване течното и твърдото започват пак да се смесват

, алкохолът е готов когато сокът вече не е сладък или е съвсем малко сладнеещ.

Когато сте на третия етап прецедете всичко с марля.

Когато ябълковото вино е в буркана, оставете възможно повече повърхност на течността с въздуха(не пълнете буркана над стеснението) и покрийте с марля.

Не разбърквайте вече.  След седмица-две ще започне да образува оцетна гъба и утайка.

Оставете го така да престои до желаният вкус.

А цветът е... Медено-златист, изпълнен със слънчеви лъчи, и аромат.

Когато сте доволни от вкуса, прелейте оцета в бутилка и затворете.

Ако успете да запазите оцетна гъба от предишна партида, процедурата се забързва с около 2 седмици. Ние никога не пазим, за къде да бързаме.

Моля за извинение за не професионалните снимки и за мръсната работна маса на която съм снимал бурканите. Колкото може толкоз, викам си, по-добре да споделим, макар и да не е като у списание.

Илия(Живо село)