Наводнение

Добро утро!
Поеми това наводнение!
В края на дъждовния сезон, както вече казах установихме, че при нас са дъждовен и сух, два интензивни дни валежи и белята стана. Целия приземен етаж с вода до глезените в една прекрасна сутрин.
След 10 часа изгребване на водата, подсушаване, отклоняване на водата и прочее занимания най-сетне успяхме да седнем. Аро беше изключително търпелив към нас за което сме му много благодарни.
Прогнозата предричаше още валежи през спускащата се вече нощ.
На следващия ден. Алелуя, благодарение на по-слабите валежи и предприетите мерки за отклоняване на потоците влизащата вода бе далеч по-малко. Все още я борим на всеки 15 минути попиваме по една кофа вода, но в сравнение с вчерашното положение направо си се живее.

Площадката пред къщата която е от бетон и е идеална за разтъпкване и вършене на разни дейности в дъждовно и кално време в момента е покрита цялата с 2 пръста почва. Това е защото Мария я изгреба предишния ден де. иначе щеше да е сигурно 10см, още малко и можехме да си отгледаме марулите там. :)

Изключително сме доволни, че успяхме да хванем наводнението сравнително на време (благодаря ти нетърпелив мой пикочен мехур), че не сме си сложили скъп паркет, килими, ламинат или други неща които щяха да се съсипят с наводнението, че сме били предпазливи и предвидливи и всичко е върху шкафове с достатъчно високи крака, че съпреживяхме това заедно и в добро здраве и наспани(благодаря Аро).

Ако гледаме от добрата страна, измихме къщата, фиданките са изключително добре напоени след тези обилни дъждове, има огромен потенциал да сме независими от към вода за поливане ако успеем всичката тази вода стичаща се от хълма да я уловим и запазим до момента на нужда (ех планове, планове, идеи, гъдели).

Доста добропознание получихме за хидродинамичното поведение на дъждовната вода спускаща се по хълма, ерозията която причинява и прочее любопитни неща. (за съжаление го заплатихме с една леха отннесена почва баш където сме засадили чесънче.

Съветите които можем да ви дадем са: Когато купувате къща е желателно тя да има дренаж, ако ли не е желателно да си направите такъв. Ерозионната сила на водата е огромна, винаги разпределяйте лехите и редовете и всякакви земни работи успоредно на наклона на склона, за да задържат вода и да не ерозират(за щастие сме мислили на време и дръвчетата ни са засадени точно по този начин). В къща на село всичко трябва да стои на крачета, много по-практично е. Не си купувайте скъпи мебели ако не можете да си позволите да ги прежалите(особено ако имате малко дете).

Рядко мислят хората за такива неща докато живеят в апартамент, та за туй го споделям, да знаете какви интересни неща се случват на село. :)

Тревичките са цъфнали. Пъпките на лешника, дряна и годжи берито се отварят от няколко дена насам.

интимна връзка

Дъждовният сезон е.
Установихме, че при нас има два сезона - сух и дъждовен. И е влажничко... почти нонстоп капе нещо от небето. Аро полудява из къщи, та и на дъжд го извеждаме на вън понякога, ама не му стига.
Мъглата се спуска от облаците и се стеле по хълмовете. Невероятна красота, която няма как да видиш, ако не си на полето. За щастие бяхме на полето. Въпреки, че вали, ей така под дъждеца да подрежем някое и друго дръвче. Изключително важно е да се подрежат дръвчетата преди да е тръгнал сока. Когато растението се пробуди и започне да праща сок към пъпките, соковете веднага отиват на най-високите и крайни точки - точно мястото което режем.
Та режа си аз и бивам поливан от горе, мъглата се стеле току в краката ми, обувките ми тежки от кал едвам се вдигат, до мен овчарите се свили в дъждобраните си подпряни на гегите, както само те си могат, вдигам глава и що да видя, брех красота, брех чудо.
Привършвам с рязането и тръгвам да се прибирам за топла супа и време до печката. Излизам от градините и стъпвам на полето и понеже съм си тежичък набивам крак нагоре по баира. Чувам шум и се оглеждам, но няма никой около мен. А звучи, все едно някой вода излива или пада до мен близо. Гледам облаците и протягам ръка- не, тамън се е извалял поредния облак и нищо не пада от небето. Ама ходя си и шума от капки ме следва. И тогава го усетих - връзката между мен и земята. Почувствах се интимно свързан с природата.
Стъпваш и земята около теб на вълни, на вълни се оттърсва от капчиците. Чувах го над 10 метра оковръст. Страхотно изживяване. Затичах се, не мога да го надбягам. Където и да ида земята знае, че съм там, защото сме свързани, а аз съм част от нея.
Зачудих се, какъв ли е звукът който издава мокрия асфалт като стъпиш тежко по него.

Пуснаха местата за продажба

Дочакахме, след 10 месеца молби, подканяния, побутвания и подсещания, общината да пусне най-сетне парцелите в регулация за продажба на търг.

Всичко се нареждаше страхотно, даже имаше две семейства готови да купуват.

И после БУМ! Цената която общината обяви беше висока. 10.55 на квадрат. За места в регулация вярно, но все пак по никой начин не бих казал, че е  пазарна.

Търгът ще е на 19-ти февруари. 

Все още не сме много ориентирани какво да направим.

От една страна е рисковано да оставим местата съседни на нашия двор на произвола, за нас те са много важни, от друга страна цената е доста висока. Мислихме го и го въртяхме как ли не в умувете си. Прочетохме законовата рамка, ходихме да разпитаме началник стопански отдел в общината. Май май ще дадем високата цена ние, защото сме заварено положение, но другите семейства може да се откажат което ще е жалко. Много жалко.

Ако си сложа ръката на сърцето, струва си парите тази земя. Но това не значи, че тази цена е адекватна спрямо пазарните условия. 

Ще видим какво ще стане.

Ако някой иска да ни става съсед и да има напълно изрядни, уредени документи за парцел сега му е времето да ни пише да му разясним кое къде как трябва да направи. 

благодарности

Сърдечни благодарности за:
Пламен
Митко смеха
Йордан
Албена
Алекс
Миро
Стела

Дойдоха хората и помогнаха последния уикенд.
Насадихме райски ябълки, дюли, сини сливи, годжи бери и арония.


После с Бо боцнахме и малко праскови, нектарини и дрян.
Опънахме оградата на зеленчуковата градина.
Счупи се колата и я оправихме и тамън да посадим чершки и още малко дрян и ни заваля дъжда, а след това и снега.
Щяха да дойдат хора и този уикенд инак, но при сегашните условия не може да се работи на вън и отменихме.

Дано да е хубаво времето за следващия уикенд.

Чесън

Брех, имало зимен и летен чесън.

Като цяло зимния чесън се сади за зелен (дебели стебла, големи листа и глави). Но той не е добър за съхранение до следващата пролет, ако искаме да го изпозлваме за глави, защото изкуфява или загнива.
Сади се средата на октомври или 6 седмици преди първия сняг. Готов е април за зелен или юни за глава.

Летния чесън бил по-дребен с повече и по-сбито разположени скилидки. Стъблото е по-малко и по-меко, листата по-малки. Добре се съхранява, чак до късна пролет на следващата година. Главите са готови Юли. Сади се края на февруари.

И в двата случая малките скилидки не се садят. Сади се само голяма или средна скилидка.

И така, всичко си има специфика, хубаво е да знаем.

Зимата свърши

От вчера температурите са минимални 9 максимални 15. Зимата май-май свърши. Аро отказва да ходи с панталони на вън и щрапа по голо дупе.

Прогнозата до 25-ти януари също обещава топло време, а за след това то не остава кога да застуди.

Следователно трябва да се хващаме за лопатите и за градините.

Днес прибрахме от Сандански пратка подарък от съвсем непознат за нас човек. В пратката открихме 6кг био чесън готов за садене(може и за хапване де).

Жената която ни го прати беше пуснала обява в една от групите в които членуваме във фейсбук, че има твърде много био чесън (отгледала го е сама, наследствен от доста години) и го подарява на който има интерес. Провидението бе така добро да ми покаже този пост в подходящия момент и резултата не закъсня. На всичко от горе е платила и шипинга и съвсем ми стана неудобно и супер мило в същото време. И ние бихме направили така! -> Явно не сме сами! 

Ще привикаме Боян по спешност (щото времето си тече, а чесън се сади есен) и почваме саденето. По план трябва да получим 4 до 8 пъти това количество като реколта ако всичко е ок.

Като почнах да говоря за градините, трябва да спомена, че последната седмица мина в проучване на поливни системи с капково напояване и изчисления за метрите маркучи, броя кранчета, присъединенията и прочее които ще ни трябват. Мислим върху малката (612 квадрата) зеленчукува градинка която тепърва ще започваме, напояване, повдигнати лехи, наклони, височини, ширини, пътеки, ротация на растенията и прочее.

Доста неща са помислени, но има още.

Та като ги мислим тези неща и в главата ми хвърчат цените от различните вносители на напоителни системи и следователно се сещам за финансовата част на битието.

А именно, от днес до края на месеца трябва да избутаме със звездната сума от 5.26лв. :) Знаехме, че този момент ще дойде рано или късно, но си е тръпка въпреки, че го очаквахме. Сега да видим кон боб яде ли. И до колко сме решени за промяна на лайфстайла ни.

Не се притеснявайте не сме тръгнали да мрем от глад, просто това е бюджета който сме си определили и трябва да започнем да спазваме, защото останалите спестявания са до стотинка определени за закупуване на парцели в селото които вече са набелязани и чакаме придвижване по въпроса съвсем скоро. Е след това вече ще сме бедни по селски. :)

Балансирането между дългосрочните планове и краткосрочните нужди в един такъв момент е по-весело от циркаджийско акробатично изпълнение. :)

Ех да дойде пролет да се хванем за зелено. :) Все още не сме си изяли зимнината де, но просто си го обичаме зеленото и сме обещали на много хора да наберем и за тях.

Сполай ви.

Илия

Преходност

На 04.01.2013 почина нашият съсед Митко. Лека му пръст.
Държеше да му викаме Митко, а не Димитър, защото бил най-малкия (най-малкото дете). А иначе си беше на почтенните 87 години. С бистър ум и вече слабо тяло, той разказваше често за изминалите години в селото. Доста паметлив за дати и детайли.

Едно ми е размислено. Често се размислям, като някой умре близо до мен. Всичко е преходно.

Илия