ретроспекция 2016

Здравейте знайни и незнайни читатели, приятели, съмишленици, мечтатели и прочее хора. Равносметката за 2016 година ще е по-лична май от обикновено. По принцип се опитвам да спазвам по-безпристрастен тон при писането на статиите които публикувам в блога на Живо село, но ми е трудно, много ми е трудно да се дистанцирам от проект който дишам и живея вече толкова време.

Лично ще е, и ще е дълго, и ще е откривателско за самия мен, някак самоизследване изложено на показ, до колкото ми позволява смелостта.

Открих приятен блог(http://waitbutwhy.com) с няколко интересни статийки през 2016 година и от него ще взаимствам една идейка, идеята за визуализиране на времето, на живота. Подтискащо е от една страна, но от друга е доста съсредоточаващо и вълнуващо, конкретно и целеустремено.

Идеята е следната, животът ни е краен и той може да се визуализира лесно с помощта на много прости средства. Да речем, че ще живея 80години, от тези 80, първите 20години се изграждам, а последните 10 съм с доста ограничени физически, а и ментални възможности. С други думи при добро стечение на обстоятелствата имам 50 години в които съм активен и можещ. Какво създавам и с какво се занимавам в тези 50 години, това е въпросът. За да е по-нагледно, разделям годината на 52 седмици. И ето това е визуализацията на моите 50:

oooooooooooooooooooooooooooooooooooooooooooooooooooooooooooooooooooooooooooooooooooooooooooooooooooooooooooooooooooooooooooooooooooooooooooooooooooooooooooooooooooooooooooooooooooooooooooooooooooooooooooooooooooooooooooooooooooooooooooooooooooooooooooooooooooooooooooooooooooooooooooooooooooooooooooooooooooooooooooooooooooooooooooooooooooooooooooooooooooooooooooooooooooooooooooooooooooooooooooooooooooooooooooooooooooooooooooooooooooooooooooooooooooooooooooooooooooooooooooooooooooooooooooooooooooooooooooooooooooooooooooooooooooooooooooooooooooooooooooooooooooooooooooooooooooooooooooooooooooooooooooooooooooooooooooooooooooooooooooooooooooooooooooooooooooooooooooooooooooooooooooooooooooooooooooooooooooooooooooooooooooooooooooooooooooooooooooooooooooooooooooooooooooooooooooooooooooooooooooooooooooooooooooooooooooooooooooooooooooooooooooooooooooooooooooooooooooooooooooooooooooooooooooooooooooooooooooooooooooooooooooooooooooooooooooooooooooooooooooooooooooooooooooooooooooooooooooooooooooooooooooooooooooooooooooooooooooooooooooooooooooooooooooooooooooooooooooooooooooooooooooooooooooooooooooooooooooooooooooooooooooooooooooooooooooooooooooooooooooooooooooooooooooooooooooooooooooooooooooooooooooooooooooooooooooooooooooooooooooooooooooooooooooooooooooooooooooooooooooooooooooooooooooooooooooooooooooooooooooooooooooooooooooooooooooooooooooooooooooooooooooooooooooooooooooooooooooooooooooooooooooooooooooooooooooooooooooooooooooooooooooooooooooooooooooooooooooooooooooooooooooooooooooooooooooooooooooooooooooooooooooooooooooooooooooooooooooooooooooooooooooooooooooooooooooooooooooooooooooooooooooooooooooooooooooooooooooooooooooooooooooooooooooooooooooooooooooooooooooooooooooooooooooooooooooooooooooooooooooooooooooooooooooooooooooooooooooooooooooooooooooooooooooooooooooooooooooooooooooooooooooooooooooooooooooooooooooooooooooooooooooooooooooooooooooooooooooooooooooooooooooooooooooooooooooooooooooooooooooooooooooooooooooooooooooooooooooooooooooooooooooooooooooooooooooooooooooooooooooooooooooooooooooooooooooooooooooooooooooooooooooooooooooooooooooooooooooooooooooooooooooooooooooooooooooooooooooooooooooooooooooooooooooooooooooooooooooooooooooooooooooooooooooooooooooooooooooooooooooooooooooooooooooooooooooooooooooooooooooooooooooooooooooooooooooooooooooooooooooooooooooooooooooooooooooooooooooooooooooooooooooooooooooooooooooooooooooooooooooooooooooooooooooooooooooooooooooooooooooooooooooooooooooooooooooooooooooooooooooooooooooooooooooooooooooooooooooooooooooooooooooooooooooooooooooooooooooooooooooooooooooooooooooooooooooooooooooooooooooooooooooooooooooooooooooooooooooooooooooooooo

Всяко кръгче представлява една седмица от активния ми живот 20-70 годишен. В момента съм почти на 35 и следователно първите почти 15 години от активния си живот съм оцветил в зелено, те са изтекли, каквото било-било, няма връщане на зад. Първото червено кръгче е около моментът в който се поизясни идеята за Живо село, а второто червено кръгче е момента на закупуване на първия имот в селото - нашата първа къща и заживяването ни в Живо село. Между другото, за всички любопитковци, селото се казва Ковачево, вече не го пазим в тайна, вече вратите са отворени за широката публика.

Последните 52 кръгчета са подчертани, защото това е последната година за която в момента правя ретроспекция. Визуализацията е прекрасен инструмент за съсредоточаване на ума нали? Слага всичко в контекст, в координатна система, в реалност.

Понеже нуждата от дневник за едно такова начинание е зверска, но времето и желанието да попълвам дневник е нулево, в последните години си водя календар и това което ще се опитам да направя сега, е да ви преведа през последните 52 кръгчета с реперни точки информация от календара и ако съм правил снимки, може и снимки.

Седмици 1,2. Годината започна бавно, не съм попълвал нищо в календара, помня, че обичайните заподозрени се събрахме на нова година Аз, Мария, Аро, Яна, Венци, Мина, Сашо, Данчо, Пацо, Ива, Дидо, Ива, Дари, Ради и още не помня кой и дръпнахме едно празнуване от 30-ти до 4-5-ти, а после си почивахме от празнуването, пък и беше студено.

 Йога, лед и деца хвърлящи камъни по заледеното язовирче, инересен звук.

Сухо, хладно, меланхолично, но все пак слънчево и красиво.

Първият ни успешен опит с култивиране на гъби кладница на пън от топола даде първата си реколта.

Седмица 3, Започнах финалната фаза на избирането на система за Битова Гореща Вода (БВГ). Спрях се на бойлер с две серпентини Теси (не съм доволен, слаба изолация изстива бързо, иначе работи ок), слънчеви колектори Ецинк, (перфектно работят до сега) помпа Вило 25/4 и drain back system и Гоце Делчевски контролер(супер), изобщо мога да давам консултации по въпроса, беше бая четене и мислене и резултата е идеален.

Започнах подрязването на лозницата и малините, на 13-ти направихме първата салата от наши салатки от чисто новия ни парник.

Открихме миенето на моркови и картофи с бормашина. 

На 17-ти Изворче ни дойдоха на гости за няколко дни, взе че падна и сняг, та успяхме да се спускаме с найлони цели два дни. :) 

Седмица 4, успяхме да сключим сделка за няколко парцела земеделска земя която движех през последните година и половина, алелуя! Вече са наши. Помогнах за организирането на един от селските курбани, за Атанасов ден. Видяхме най-ниските температури за цялата година, -10градуса. Спомина се наш познат от съседното село, ще ни липсва.

Седмица 5, Започна инсталация на бойлера и системата за БГВ и радиатор в банята. Започна подрязването на овошките и събирането на калеми за ашладисване на диви круши.

Идилия с дядо.

Седмица 6, Монтирахме слънчевите колектори за БВГ, подготвихме градината над сушилника, засадихме 40-тина лозички, резитбата на овошките продължава, изработване на колчета за изправяне и забиване и формиране на лози.

Седница 7, Засадени са марули с кромид лук за зелен, магданоз, грах, бяла детелина по пътеките, моркови, копър, кромид лук за глави. Подсяване на тревния чим в овошните градини на Д.О. с бяла и червена детелина и звездан. Работата по слънчевите колектори продължава, пускане на тръбите. Засаждане на картофи за пресни. Започва изграждане на стълба към таванския етаж.

Седмица 8, Сливите и прасковите са напъпили, ранния бадем цъфти, системата за БВГ е завършена, резултата е 47градуса на 200литра бойлер още при първия ден на експлоатация. Пребоядисвам банята с вар, трудно е, но е чудесно, чисто. Кравите на съседа кравар са изпуснати и през нощтта са нагазили посятите магданоз, моркови и картофи. Заграждане с телена ограда градината над сушилника за да предпазя от крави и поправяне на щетите от кравите, повторно засяване на места. Марийка засади 200 ягодови растения в оранжерията, аз засаждам южната леха до къщата с чесън и лук за зелен, магданоз и копър. Първото за годината носене на продъкция към София, спанак и салати. Пътуване ъм София за да присъствам на годишната среща на ХранКооп-София.

Седмица 9, Засаждане на чесън, марули, балучки за зелен лук, направа на капковото на парника, плевене на външните лехи с ягоди, берем първите репички, Марийка засажда още 30-тина ягоди на външните лехи. Помагам на Момчил в търсенето на кола.

Седмица 10, Преговори за закупуване на лозе, копривата и лапада са излезли, джанките са в пълен цъфтеж. Пращаме към София салата, спанак, коприва, лапад, репички. Морковите са покълнали. Поливане на всичкия зеленчук. Нашите бадеми цъфтят. Гости. Прореждане и структуриране на малините около къщата. Гости, Гости. Ники ни донесе устройство за структуриране на вода, обещах да направя обективен експеримент дали и до колко работи и прави разлика. Опитахме първи собствен мед, супер е.

Седмица 11, Момчил се присъедини към Живо село, та дори успя да засее грах и моркови. Мария продължи със засаждането на ягоди. Обрахме цялата оранжерия за да я подготвим за домати и краставици. Открихме, че 3 реда репички на леха ще е по-добре от 6, твърде гъсто са. Купуване и инсталиране на меко капково на външните градини. Асен също се премести в Живо село с един микробус багаж. Гости. Работата по стълба и парапет на последния етаж продължава. Договорих се за две нови ниви. Венци се договори за лозе и започна подновяване.

Седмица 12, Боядисване на парапет и стълба. Подготовка на оранжерията за домати и краставици, почистване, оборска тор, фрезоване. Засаждане на 100 корена домати (две лехи в оранж.). Презасаждане на външния грах, беше изгнил. Поставяне на капково на външните лехи с Аро. Минималните температури в Сандански 1С по прогноза. Венци се изнесе от нас, премести се у Владо. Асен се нанесе у нас и прави ограда на неговото място. Рупи.

Седмица 13, трънките прецъфтяха, последни цветове по бадемите, започват да цъфтят някои от ябълките. Появи се първия корен на батат който бях заложил около коледа май. Закупуване маркучи за капково на овощните градини. Ашладисване на дива круша. Марийка е машина за садене, засади всичките краставици гергана и тиквички за един ден. Гости. Почистване на подстълбищно пространство и обособяване за още складова площ. Тунелчета за тиквичките, агрил на всякъде, очакваме падане на температурите. Контузих си вратлето, ох. -1С в Сандански, доматите измръзнаха в оранжерията под агрил. Поставяне на мрежи за комари по прозорците. Първи опит за домашна боза, екстра стана.

Седмица 14, преминаваме на газови котлони, инсталация на печка, ремонт, дюзи и нагревател фурна. Заваждане на лилави картофи, гости, презасаждане на 100% от доматите, плевене, поливане. Подготовка на зеленчукова градина Д.О. и засаждане 2 лехи с арпаджик. Кака на гости. Стълбата и парапети са готови. Първа листна пъпка на батат. Рожден ден :) гости. Поставяне на стълб за антена за интернет.

Седмица 15, започване на капково на овошките. Засаждане на зелен фасул, плевене, поливане. Гости. Връзване на домати. Покълване на батати в пясък (провал).

Седмица 16, Първа ягода, почивка, косене между овошките. Кръводаряване. Посещение на панаира в Кресна. Работа по овошките. Колтучене и връзване на домати.

Седмица 17, акацията цъфти, поливане, работа по овошките, косене на овошките, връзване на краставици в оранжерията, изготвяне на представяне за пред ХК-София, плевене на асмата, плевене на домати и магданоз, обмисляне възможностите за доставяне на интернет към Живо село. Работа по капково на овошки. Гости.

Седмиаца 18, Аро рожден ден. Първи набрани късоплодни краставици. Косене около къщата. Прекопаване и плевене на картофи, грижа за ашладисаната круша, готови батати за садене, косене около лехите зеленчуци, масло от ниим против въшки на краставиците (не помогна, махане на въшките механично помага повече). Бяла детелина цъфти. Спанак цъфти. Прибиране на зелен чесън(силно неуспешен).

Седмица 19, косене на зеленчуковите градини, първото бране на външните ягоди, почивка. Полагане на кабел за интернет. Великденски вкусутии и добри гости.

Седмица 20, първи басейн за децата, фрезоване на леха за батати, бране и приготвяне на сладко от мъжки(зелени) смокини, засаждане на батати, зелен фасул, тикви сиви, царевица, косене. Доставка към Сф.

Седмица 21, копривата е прецъфтяла, първи тиквички и пресни картофи. Вадене на кърлеж от Аро. Засаждане на картофи късни, червени чушки, целина, червено цвекло, тикви, дини, босилек, чубрица. Правене на компоти от ягоди. Обиколка музеи в Сф. Първи малини готови.

Седмица 22, Първи краставици гергана. Косене овошки, лятна резитба на овошки. Плевене десертно грозде. Засаждане на пъпеши. Асен - монтиране на антени за интернет. Подстригване на ягоди в оранжерия за втора реколта. Засаждане дини.

Седмица 23, Плевене краставици и домати в оранжерия. Интернетът вече работи. Почистване на заразени листа с мана на краставици в оранжерия, подстригване на ягоди. Засаждане късни картофи. Косене и подрязване на овошки. Поставяне на капково на десертното грозде.

Седмица 24, Прибиране на ранни картофи. Доставка към Сф. Посещение в Сф, взехме си и коте.

Седмица 25, Вишните са готови, грах-готов, първи готови домати ръгби. Бране грах, малини, нектарини, вишни, краставици, тиквички, магданоз. Засаждане на целина глави, червено цвекло, чубрица. Подавне на декларация за бели петна по член 69. Замерване на новите парцели. Косене и подрязване овошки. Гости. Грижа за пчелите. Оправяне на фризера. Марийка и децата на море.

Седмица 26, обиране и консервиране на грах, варосване на оранжерията за засенчване. Засаждане на корнишони. Доставка храна Сф. Еньов ден с хранкооп, лекция за реалностите на селския живот на зенит фюжън фест. Бране на домати и краставици.

Седмица 27, доставка към Сф, бране и консервиране зелен фасул. Засаждане на Бамя (късно и е, месец по-рано трябва). Плевене дини, засаден босилек.

Седмица 28, вадене и замразяване на моркови, доставка до Сф. Работа по капково на овошките и първа проба на поливната система. Косене на овошките. Бране и обработка на домати и краставици.

Седмица 29, прибиране на кромид лук, две доставки до Сф, поставяне мрежа за корнишони. Засаждане на моркови с мълч от слама за късни (получиха се с твърде много телен червей). Изваждане последни ранни моркови. Събиране на бял риган. Пътуване до Сф за среща на ХК-Сф. Провал на бадемовата реколта заради късните цветове и птици.

Седмица 30, има зрели пъпеши (чудни станаха). Доставка до Сф. Засаждане на късни безколови домати и късно зеле. Поръчване на праскови Евмолпия и Ласкава от института в Пловдив.

Седмица 31, не съм писал много в календара не знам защо. Засаждане на късен боб за зелен. Първи беритби на зелени чушки ( трябва да се засадят заедно с ранни домати). Поставяне на ъгловите колове на нова овошна градина.

Седмица 32, готова е първата царевица и корнишони. Достава към Сф. Изкореняване на домати розова магия от оранжерията. Изграждане на компостер, разхвърляне на готов компост в оранжерия. Марийка насади чушки и безколови домати в оранжерията, опит за много късни. (неуспешен, трябваше месец по-рано)

Седмица 33, готови са сините сливи, узрели са първите смокини, дивите къпини са готови. Не съм писал в календара. няма снимки.

Седмица 34, Доставка към Сф. Ябълките са узрели, направихме оцета от ябълки. Поръчах оборска тор. Приготвяне на стерилизирани краставички и сладко от зрели смокини. Инсталиране на миялна машина.

Седмица 35, епичното приготвяне на зимнина, три вида лютеница, патладжани, домати, печени чушки, камби с моркови и какво ли още не.

Седмица 36 +37, пътуване към Сф за мама РД. Посещение на семинар за домашно образование. Посетихме Етъра, Габрово, Трявна, Търново.

Седмица 38, Марийка РД. Стерилизирани краставици и корнишони. Бране и сушене на смокини. Подготовка на терен за строене на барака зад къщата - заравняване с багер. Гости. Плевене.




Седмица 39, Изваждане на първи батати (чудесни), бране и сушене на смокини, ремонт на ел. дехидратор, първо бране на късния зелен фасул + консервиране, бране на орехи и дренки + компот от дренки.

Седмица 40, бране на орехи и дренки + компот. Докарване на 18кубика оборски тор. На море в Гърция.

Седмица 41, шкодата се счупи, основен ремонт на двигател. Прибиране на тикви, изваждане на картофи(едноредови по-добре от двуредови) (лилавите много зле), бране орехи, Първи зелки са готови.

Седмица 42, разправии по шкодата. Закупуване и транспорт на самоходна косачка за овошките. Засаждане на кейл в оранжерията. Изораване мястото за лимец.

Седмица 43, Започнахме да затваряме оранжерията вечер. Преливане на оцета, почти е готов. Вентото на ремонт. Първо палене на камината. Трушия 4 вида, кисели краставички, залагане кисело зеле. Махане на краставици от оранжерията. Оразмеряване мястото на фиданките на новата овощна градина (вече е изорана). Разпръсване на оборски тор в оранжерията.

Седмица 44, засяване на спанак в оранжерия. Фрезоване на място за лимец. Събиране на бататите. Първа слана.

Седмица 45, измръзнаха доматите във и извън оранжерията. Прибиране на зелени и недоузрели домати. Оразмеряване овошки. Подготовка на мястото за засаждане на специален стар сорт ягоди и засаждане на половината. Посяване на ръж за покривна култура през зимата на лехите зад къщата.

Седмица 46, Почивка с басейн в Сандански. Сушене на райски ябълки. Рязане на останалите дърва за огрев. Изчистване наторяване и фрезоване на леха в оранжерия, засаждане с къдрави марулки. Участие в периферия-център, панел към empatheast семинара във Враца. Вземане на още ягоди и лешници за садене.

Седмица 47, Прибиране на зеле и моркови от градината. Засаждане на ягоди и подсяване на марули. Вдигане на оградата на новата овошна градина. Багер изкопава дупките за овошките на означените места. Вдигане един ред колове за десертно грозде. Пренасяне на оборски тор до дупките. Засаждане на лешниците. Засаждане на част от прасковите.

Седмица 48, засаждане на праскови, купуване на фиданки, носенена тор до дупки. Засаждане на райски ябълки и орехи с Мина и Данчо, живи да са. ха- нямам снимки.

Седмица 49, Прибиране на червено цвекло, целина глави и праз лук. Първи сняг. Чистене на къпини при Асен. Обработване на половин теле.

Седмица 50, правене на пастърма, наденици, суджук бульони тн. Пренасяне на тор към овошки. Садене на райски ябълки, нектарини, и ябълки с Мина, Данчо, Ники, Бо и Гери, живи да са. Насадени са всички дръвчета (124 фиданки). няма снимки.

Седмица 51, -9.3С най-студеното което сме виждали от както сме тук. Почивка. Фрезоване между новопосадените овошки, половината. (махане слагане на оградата). Изчистване на последния ред от оранжерията. Довършване на рязането на всички дърва за огрев.

Седмица 52, семейно време.

2017г. Седмица 1, Фрезоване на другата половина от новата овошна градина (махане, слагане на мрежа). Оборска тор в оранжерията, фрезоване, засяване на репички. Празнуване на нова година с Мина, Сашо, Данчо, Ники, Любов, Дидо, Ива, Ради и Дари.

Има и клипчета, ако искате и тях да сложа :) хаха.
Радвам се, че за няколко дена успях да препиша някои нещица от календара и да подредя снимките да съвпадат със седмиците и да кача всичко в блога.
Предполагам, че тук вече, ще четат само най-големите ни фенове и приятели или най-надъханите за подобен тип живот, та сега мога да си се отпусна и да си поговорим едно хубаво.

В началото на 2016 бях толкова изморен от 2015, че когато купихме поредните парцели се зарекох, че тази година няма да се занимавам със засаждане на овошки. Както виждате не успях да се сдържа. Напъване и тва е, ама как да не го направи човек като вижда смисъл в това нещо, вижда, че е добро, виждам, че ще помогне на много хора и на природата.

Мечтая си аз, един ден да произвеждаме толкова много чиста храна, че да стига за внушително количество хора. Мечтая си други да последват и да предоставим продукта на своя труд и живот на хора, които ще го оценят. Тези хора, да се почувстват здрави, силни и свободни и на свой ред да направят нещо хубаво за друга група от хора и така да започне една вълна, вълна, която ще промени качеството на живот на всички.
Знам, че може, знам, че ще стане, просто ми се иска да е по-бързо. Искам да му се наслаждавам на този свят пълен с такива хора.
Яд ме е, ама много ме е яд, като не успявам да направя повече, винаги повече и още, може още. Четох веднъж един тип, той обясняваше, че няма нужда да се опитваме нашия отпечатък върху планетата да е малък, далеч по-добре е да правим голям и полезен отпечатък.
А с Марийка си говорихме тези дни защо не търгувам на борсата и спечелените пари не ги харчим за тези проекти, наемане на работна ръка и прочее. Изводът беше, че личното време и труд които са вложени са ми много по-ценни и любими от безличното финансиране. За мен истината се намира в многобройните малки работещи общества и семейства и личности, а не в богатите филантропи които спонсорират мастодонтски проекти.

Годината както виждате сами си беше доста успешна, свършихме много работа и брахме много реколта. Първата година в която успяваме да доставим до София продукция надхвърляща 1000кг. За нас това е значително постижение.
Но колкото и да се губя в хилядите неща които сме правили в годината, като се замисля за отминалите неща, най-ценното, най-хубавото което виждам е това, че децата пораснаха с още една година тук, на чист въздух, сред хубави хора, подхранвани от чиста храна и с доста голяма свобода. Това някак си ми е толкова голямо, че осмисля всичко. А другото, другото е просто бонус, другото е благотворителна работа, за кеф.

Също искам да ви кажа, когато четете, че съм направил нещо в първо лице единствено число, имайте предвид, че аз никога не съм сам и благодарение на Марийка успявам да свърша туй-онуй. Безкрайно съм и благодарен за несломимата подкрепа която ми оказва ден подир ден вече толкова години. Огромно уважение (граничещо) със страхопочитание изпитвам към нейните родителски способности, нашите деца нямаше как да станат толкова готини ако не беше нейното огромно търпение и уважение към децата, подплатено с доста четене и труд за тяхното възпитание и израстване. Да не ви разправям също, че всъщност, че по-голямата част от продукцията която отгледахме тази година е 100% нейна заслуга. Изобщо, седи си там в периферията, не влиза в светлините на прожекторите, но извършва огромна работа. Благодаря ти мило!

2016 се сдобихме с още хора които да живеят в Живо село и това е сууууупер! Започнахме да споделяме общ автомобил, да правим общи проектчета и да синхронизираме нуждите и силните си страни, така че да ни е по-добре на всички. Гледам, гледам, викам си, развиваме се бе, глей всяка година е по-добре и по-богата от предишната. А и знаем повече.

Усещам, че ни трябват още 1-2 семейства само, за да прехвърлим някаква критична маса. Като я прехвърлим, ще се изстреляме на изцяло ново ниво на качество на живот и възможности за действие и комбиниране на силите ни. Дано да стане скоро.

И да се върнем на началото на този пост, мисля си, добре си ги изразходих тези 52 седмици, доволен съм.

Илия(Живо село)

Представяне на Живо село пред Хранкооп 2016

Имам желание да напиша представяне за проекта „Живо село” и хората в него, за да се опознаем по-добре със съкооператорите ни в Хранкооп.

Това ще е тежичка задача имайки предвид, че ние сами по себе си сме кооператив, а това, колеги, както знаете и виждате всеки ден, е един много динамичен живот, за това моля ви, имайте търпение ако решите да четете нашето представяне, защото ще е малко по-дългичко, но се налага.

Проектът.

„Живо село” накратко е проект, който цели активни хората с желание да живеят на село да се заселят в едно село, да се сформира кооперативен дух, да се отглежда колкото се може повече от консумираната храна и по възможно най-чист начин (същевремено не се фокусираме само в земеделие). Това микро общество да допринася за развитието на селото чрез подобряване на околната среда, микро климата, инфраструктурата, създаване на устойчиви бизнеси на територията на селото, като междувремено се създават възможности за подпомагане на околните села и местността и се търсят активни връзки с по-голямото общество (тоест не се изолира този проект при достигане на самодостатъчност, а се търси как самият проект и хората в него да подпомагат обществото).

В контраст на повечето „еко селища” „Живо село” е обикновено село и като такова няма никакви допълнителни правила и ограничения налагани върху жителите му. Всяко семейство си има отделно домакинство, собственост, поминък, интереси и се развива както намери за добре. Свобода.

Кооперативният дух който се заражда между нас, се базира на съчетанието на личните ни интереси и сходни виждания, като обикновено по различни микро проекти се съчетаваме различни групички които са по-заинтересовани.

Тъй като Живо село е един експериментален проект, а и в него се извършва доста R&D, се надяваме в някакъв момент да опишем този натрупан опит, за да послужи на други, които ще тръгнат по този път към „Живо село v2.0”.

Повече може да прочетете на блога ни zhivoselo.blogspot.bg и на фейсбук страницата ни www.facebook.com/zhivoselo/

Хората.

Към този момент успяхме някакси да съберем по-голямата част от тайфата на едно място (с изключение на Боян). Отне ни само един месец за да се подредим за тази снимка.:)

Живо село се роди като начало в главите на Мария и Илия. Те го започнаха някъде около 2011година. В последствие си народиха две деца Аро и Яна, които много помагат за твърде много неща.

Илия по образование е електро инженер, по дейност е търговец и електротехник, по призвание към момента е овощар.

Мария по образование е приложен математик и програмист, по професия е масажист, а по призвание се занимава с китайска медицина.

Първият прегърнал идеите беше Боян, наш приятел (на Мария и Илия) от незапомнени времена. Боян по образование е философ, по професия се е захванал дa специализира в данни, анализи и 'голямото данни' (big data), по призвание е антропософ, пчелар, планинар и готин.

След това дойде Венци. Венци беше идвал няколко пъти като доброволец, докато в един момент реши, че наистина това е мястото за него и се премести. Венци по образование е заварчик, по професия е заварчик, по призвание е добър човек, който се опитва да помогне на всички с всичко. (кхм-кхъм... и си търси жена)

След това дойде Асен, за малко като доброволец и после се премести със семейството си. За сега е само Асен, защото трябва да направи дом в който да се настанят двете му деца Папи и Добри и съпругата му Елица. Асен по образование е комуникационен инженер, по професия е комуникационен и видео инженер, по хоби е фотограф и колекционер на фотоапарати, а по призвание е дърводелец, йога и пивовар.

След това дойде Момчил, за малко като доброволец и в рамките на три месеца след това реши, че ще се мести тук, защото това било мястото. Момчил по образование е икономист и мениджър, по професия е икономически директор и търговец, по призвание е хм... спокоен. :)

За сега сме това, плюс някои много привързани към идеята хора, които много ни помагат и скоро ги чакаме съвсем да узреят.

Като цяло доброволстването при нас води до промяна на начина ви на живот, внимавайте. :)

Какво предлагаме на ХК.

И ние не знаем точно какво. Най-вече приятелство.

Комбинирано между нас вече имаме лозя десертни и винени, овошни градини най-разнообразни, парник, берем дивите неща по планините Пирин и Славянка между  които се намира селото и правим доста зимнина, трушии, скоро и бира, вече и боза, a някои от нас даже и плетат ;). Абе правим много неща.

Към ХК ще пращаме от време на време (все по-често и повече) продукти които имаме в изобилие и вече сме се набълбукали с тях до пръсване. С което искам да кажа, че нямаме градини специално предназначени за производство за търговия, а всичко си е за нас, ама често остава повечко и ви пращаме.

До сега са пращали предимно Мария и Илия, но нещата се променят. За това при описанието на всеки продукт ще слагаме и име на производителя, за да се знае, кой е отговорен за кои продукти при похвали или недоволства.

Също така до сега работихме само на дарения. Може би това ще се промени скоро с навлизането на още хора в Живо село, но може и да не е скоро, а най-много се надявам да не се промени.

Изковахме терминът „Свободна цена” защото хората изглежда се стряскат от думата „дарение”. Та за сега ще работим на свободна цена ето и идеята.

Свободна цена е цената с която потребителя оценява един продукт, така че да е доволен от сделката.

Производителя приема тази цена.

За нас е важно потребителя да си задава въпроси. Как се отглежда това нещо? Колко труд е нужен? Колко разходи има по отглеждането или приготвянето? Какви са рисковете за провал на реколтата при производството на чиста храна? Колко разходи има по транспорта?  Каква е разликата между този продукт и конвенционалния? Колко е важна за мен тази разлика? Ако аз го гледах колко щях да искам за него? На каква цена ще съм доволен и пак ще искам да си взема? Колко трябва да си взема за да ми стигне, но да не ми остане, че да не изхвърлям труда на тези хора в кофата?

Свободната цена е експеримент, който смеем да приложим само сред съзнателни хора като вас, по обясними причини. Най-големият интерес за производството на чиста храна би трябвало да е у потребителя, за това си мислим, че е редно той да определя цената.

Дали ще продължим да прилагаме свободната цена, за кои продукти от кои производители и дали като се появим на пазарите ще е по този начин ще се доуточнява в бъдеще, зависи и от вас.

Качеството ни.

Живеем на едно от най-чистите места в България, без замърсители в десетки километри радиус, граничим с ПП Пирин. Не използваме химия, всичко вършим сами с минимална техника. Водата ни е сълза от Пирин.  

Качеството ни е отлично според нас, по-добре питайте съкооператорите, които са идвали да помагат по градините, те ще ви разкажат за нас, така ще е най-добре. А още по-добре елате и вие да помагате, работа има за всички през глава.

Търговският вид... е, за него не можем винаги да гарантираме, но се стараем. :)

Можете да ни пишете на zhivoselo@gmail.com

Илия (Живо село)

Привет на всички! От вчера, 12 март 2016, населението на Живо село се увеличи с още един човек - моя милост. Въпреки че съм от вчера тук, ще изпреваря Венци и Момчил, и ще се представя преди тях :)

Казвам се Асен Рупчев, на 42 години съм, имам жена и две деца, които засега ще останат в София. Роден съм в Пловдив, там съм израснал между Младежкия хълм, Альоша и Сахат тепе, и съм учил първо в Математическата гимназия, а след това и в Техническия университет. По образование съм комуникационен инженер. Работил съм във фабрика за сладолед, по полето, като стругар, шивач, мебелист... След това се преместих в София и поработих и това, което бях учил - бях инженер в Моторола България и бях част от екипа, който изгради GSM мрежата на Глобул. Последната ми работа беше като видео инженер в бТВ. Освен работата имам и много странични интереси - свиря не много редовно на бас китара, слушам метъл и джаз, колекционирам стари фотоапарати и снимам с тях, практикувам йога, варя бира и чета много книги. Въпреки че винаги съм имал интерес към новите технологии (занимавам се с компютри от 10-годишен и буквално съм израснал с компютъра), паралелно с това винаги съм обичал и природата. Като малък прекарвах по-голямата част от времето си по пловдивските тепета и по поречието на Марица, понякога с приятели, но често и сам. Просто ми беше хубаво да съм на тишина, спокойствие и чист въздух. Но с течение на времето средата около мен ставаше все по-изкуствена, храната също, въздухът - по-труден за дишане, а аз от 65 кг станах 90 и това много ми тежеше. И преди около 3 години, с малко помощ от приятел, в мен започна един процес на осъзнаване. Започнах да гледам живота някак отстрани и видях една по-цялостна картина. Започнах да забелязвам много елементарни и логични връзки, които ми беше чудно как са ми убягвали преди. Това ме накара да променя изцяло живота си. Започнах да се замислям с какво се храня, как дишам, открих вътрешния свят, започнах да пречиствам тялото и мислите си и така стигнах и до йога. Станах пак 65 кг, всички болести изчезнаха, почувствах се пак като на 17 и като естествено продължение на този процес се преместих да живея на село близо до природата, да отглеждам сам храната си, да бъда в мир със себе си и с хората около мен. Завръщането към природата за мен в никакъв случай не е стъпка назад. То е връщане към правилния път, но е движение напред.

Да кажа и как избрах точно Живо село :) Първо реших да намеря някое село близо до София. После ми се прииска нещо по-диво, примерно Странджа-Сакар. Там обаче е много далече и прекалено диво и няма как да убедя жена ми да дойде с мен, а без не става, тя е част от мен и аз съм част от нея. След това се замислих дали да не се върна някъде по пловдивско, но там вече съм бил и не ми се връщаше. И един ден случайно се сетих, че моята фамилия Рупчев, въпреки че докъдето я знам, произхожда от Перущица, със сигурност някога назад във времето е била свързана с Рупите, и ми се прииска да ида до там да видя как е. Самото село с километрите оранжерии наоколо малко ме разочарова, но тази най-слънчева част на България много ми хареса. По същото време излезе пътеписа на Василка Маркова - Възможната България, с който вървеше карта на България с нанесени на нея всички живи места в страната. Погледнах кое е най-близо до Рупите, свързах се с Илия, и година и половина по-късно вече съм тук :) 

Това е накратко историята на моя живот до момента. От тук нататък се присъединявам към Илия в писането в блога и ще ви вдъхновяваме заедно с нови истории от наше село :)

Поздрави,
Асен (Живо село)

П.П. Кои са другите хора в наше село, може да си припомните ТУК.