Тежък грип

Тежък грип било имало, водел бил до усложнения, много бил упорит...

Пък ние не знаехме и му счупихме кокалите за ден и половина със сок от ябълки и кейл.

Всяка сутрин сокче за целия отбор от ябълки и кейл с качество "Живо село стандарт". Уточнявам, защото някой се излъгва от време на време да ме пита дали сме сертифицирани "Био" производители, та се чудя как да му обясня, че никога няма да паднем до толкова ниско ниво и че за чистотата на нашите продукти не е измислен още сертифициращ орган... освен собствените ни морални ценности. :)

И като ви казвам, че сме перфекционисти, виждате ли как сока от ябълки не е оксидирал, това е поради сокоизтисквачката която използваме, почти без метални части и с бавно изцеждане. Ръчна е, хем и упражнение си правиш :)

Наздраве!

Наваксване със статии

Внимание, внимание!

Ще последва масирано наваксване със статии в нашето скромно блогче, защото има много какво да се разкаже, а отдавна не сме ви разказвали и ни е малко гузно, че сме ви оставили така в неведение. Пригответе се за сериозна доза новини и статии от наша страна в идните месеци.
Ще се опитаме да приложим и повечко снимков и видео материал, но не можем да обещаем от сега.
Бъдете здрави.

Мишки и плъхове

Били са ни били полазили мишки и плъхове...
И вярно доста поражения тук и там, и най-вече неприятното чувство.

Захванах се с техния лов и с течение на времето установих, че хората си мислят, че е трудно да се справиш с мишоците и плъхчетата. А това не е така, просто трябва да се знаят някои основни неща и уловът ви е сигурен.

Всяка селска къща вижда нападение от мишки и плъхове всяка есен. Неизбежно е, те просто си търсят скривалище за през зимата. Ако не ги уловите преди следващата пролет обаче, за тях това е новият им дом и няма да си тръгнат доброволно на пролет.

Можем да използваме отрова, капани, ловци ( котка, куче, змия) или ултра звук.

Вече има специални видове отрова които действат само върху гризачи и дори котка, куче или кокошка да изяде отровеният плъх, те няма да пострадат. Препоръчвам ви такъв вид отрова ако имате други животни наоколо за които трябва да се грижите или пък малки деца.
Има и добре изпитани стари методи, като например забъркване на брашно с гипс което мишоците да похапнат.

Но аз предпочитам капаните. Така съм сигурен, че съм ги изчистил от къщата, иначе с отровата кой ги знае къде са ми умрели и се разлагат там докато не ги намеря.
Плъхове, противно на общите разбирания, се хващат в капан. Може би в по-голям капан, или опашката им стърчи извън капана, но се хващат.
Ние използваме капани тип клетка в които се закача храна на кукичка която държи вратичката отворена.

Важно е да се знае какво обичат да похапват мишките и плъховете. Топ три на нашите примамки в капаните са месо със сланина(пушено понякога), шоколад и всичко шоколадово и.... всъщност дори не стигаме до по-прозаични неща, защото вече сме уловили гризачите.
Моля ви не се опитвайте да хващате мишка със сиренце.

Друго важно нещо е къде да се сложи капана.
Гризачите имат страх от открити пространства. Обясним страх имайки предвид, полският им произход и птиците които ги дебнат от високо. В следствие на тези вродени инстинкти, те се движат по ъглите на помещенията и мебелите. Точно там трябва да сложите капана за да е успешен.
Ако сте виждали от къде избягва една мишка или плъх, най-сигурния начин да я хванете е, да поставите капанът директно на пътя по който се е движила. Тези животни използват едни и същи пътища за придвижване и когато им замирише вкусно близо до пътя по който минават, задължително ще отидат да проверят какво има в капана.

Гризачите имат добро обоняние, постарайте се да не оставяте миризмите си навсякъде около и по капана, носете ръкавици ако трябва.
Те са по-активни през нощта и когато не ги притесняваме с чести минавания и тропкания в помещението.
Обикновено се хващат през нощта и на сутринта ги изнасям.

Ловци в нашата къща не използваме, те са ни твърде ангажиращи.

Ултра звукът (има си специални машинки) с определена честота ги отблъсква казват, но ние не го ползваме, защото имам чувствителен слух и го чувам и ме дразни. Отделно, че има различни мнения до колко са ефективни тези машинки.

И така ние сме свободни от гризачи вече цяла неделя. И дори сме взели предпазни мерки, като сме заложили на терасата и в гаража капани които да уловят бъдещи натрапници преди още да са влезли в къщата.
Като мине есенната инвазия после е по-лесно, чак до следващата есен.
Ех да беше толкова лесно и с бълхите.

Успешен улов,

Илия(Живо село)

има няма 3 седмици

Прибрахме се на 3-ти октомври.

На 4-ти октомври Аро прекара 6 часа в събиране на орехи. Доставяше му огромно удоволствие. На следващата сутрин ме събуди с желанието да събираме орехи отново, вече бяха свършили уви.
На 5-ти октомври направихме среща в София да се видим с приятели. Гласувахме.
На 6-ти октомври ...то така се случи просто, че с баща ми трябваше да идем до Живо Село само за 2 дни, колкото да уплътним възможността която му се беше отворила да изчезне от работа и моментално да я запълним с работа по село. А и разбира се да видя какво се е случвало на село любопитството ме глождеше. Също така бе нужно да проверя дали е достатъчно чисто за Мария и най-вече децата да дойдат на село.

Три седмици по-късно все още съм на село, в моето, нашето, вашето Живо Село. Дори не се очертава да се върна до София в близко бъдеще.

Има си някаква притегателна сила това място.

Първите 8 дни чистих, повечето от тях с Боян. И като казвам чистихме, смятай 12 часа на ден без обедни почивки чистене, пране, миене, изнасяне внасяне, простиране, тупане, разместване и от време на време псуване.

Много майстори много нещо минало от тук. ремонт от типа издигане на стени, подмяна на покрив, външна изолация, дренаж, лятна кухня и сигурно пропускам доста други неща се оказва, както ми е до болка известно много мръсна работа.

Та в кратце, не беше подходящо за децата, та дори и за Мария. Но вече е. Вече става все по-добре всеки изминал ден.

Боян се опита да ме закара да видя дръвчетата веднага, после се опита на следващия ден и на следващия, аз се дъпах. И без това ми се гадеше от количеството работа която виждах, че трябва да свърша около къщата. А дори не са завършени ремонтите, къщата е все още опасана със скеле защото не е доизмазана изолацията, вратите на новите стаи не са сложени, няма подова настилка, а за боядисване да не говорим. Лятната кухня е далечна мечта.

Разгеле стигнахме до дръвчетата, оказа се, всички са живи, а Боян даже се престарал с поливането тази година. Лозичките и храстите са в не чак толкова завидно здраве, заради годината и киселинните дъждове ли, заради плевелите ли не знам. Работа по градините много, но я отлагам, в момента сме на етап какво можем да отложим.
В петък го дават да пада до -1 градус, очевидно подготовката на печките не може да се отлага, прибирането на лимона изобщо.

Лека полека и бавно, превръщаме за пореден път това обиталище в дом. И се чувстваме у дома. Не заради къщата, а заради мястото, хората, мястото, земята, планината, въздуха, водата, сърцето.

Аро ми помага с каквото може по неговия прекрасен 3 годишен начин. Изпълва ме с радост и нерви.

Яна, така да се каже, развива дробовете си с пълна сила ( така се казва нашата дъщеричка на 3 месеца понастоящем).

Мария се опитва... май това е достатъчно, но за да разясня, опитва се да гледа облича, пази чисти, храни, бърше, играе с, забавлява, укротява, разнообразява децата, да чисти, готви, подрежда, организира, социализира, планира, сади, плеви и прочее неща. То и аз се опитвам от както сме заедно на село.

Изобщо сме в един период на опитване. Успяваме и не успяваме до колкото, когато и както стане. Ще дойдат и по-славни дни.

А и понеже беше топло, а ние изгубили тренинг, бълхите спечелиха първия рунд, последствията от който все още почесваме. Но бързо се окопитихме и изглежда побеждаваме във войната за сега.

Има много за разказване, много за показване, но най-вече много за правене.
Бих искал да ви покажа повече и разкажа повече, но това ще ме отвлече от правенето.
Елате ни на гости и вижте как е сами за себе си. А пък ние ще сме благодарни на приятелска  помощ.

А приятелите, все едно не сме отсъствали. :) Толкова е хубаво да си у дома.

Илия(Живо Село)

Ремонтче преди завръщане

Да, все още сме тук!
Все още се вихрим, а дори не сме започнали да се вихрим с наистина дивите идеи които ни хрумват.

Понастоящем едно ремонтче се вихри из къщи за да станат още две обитаеми стаи. Не само това,  но ще са с най-хубавата гледка. Направо са си за завиждане бъдещите ни помощници. Няма да е вече както преди по 12 човека в стая, всички полегнали на земята. Но пък ако ни залипсва,  може да се уреди.

А пък ние ще се приберем вкъщи съвсем скоро - месец почти и ох какъв ще е кеф!

Стягайте си работните дрехи и обувки, ще имаме нужда от вас на есен.

А междувременно сме се сдобили с едно бебе, един мото блок, дренаж на къщата, нови приятели и дай-боже нов покрив.

Движат се нещата бързичко, скоро ще има и нови съседи май. Млади и убави кат нас! ☺

Бъдете вдъхновени.

Илия

Да засадим лозичка

Днес ще споделим засаждането на една лозичка.

Първоначално сме си подсигурили 1) лозичка; 2) място, където да я засадим; и 3) желание съчетано с много добро настроение :)

Осигурили сме си също: обгоряла говежда тор, дървесна пепел, лозички (известни в някои среди още като "посадъчен материал"), а това в легена е прясна тор разбъркана с вода. Под секрет може да се добави, че имаме и лозарска ножица за подрязването на корените (но тя ще може да се види в една от по-следващите снимки), както и големи бутилки с вода за поливане при засаждането.

Първо си избираме мястото за дупка, след която я изкопаваме. Не е особено трудно, освен ако почвата е неподходяща за копаене (прекалено кална или изсъхнала/твърда), ако има много плевели/корени/камъни за чистене или ако вече си изкопал 20 дупки и си лееееко поизморен. Дълбочината би трябвало да е поне колкото е дължината на лозичката, т.е. поне около 40 см. В нашия случай копаем малко по-дълбоки дупки за да има място и за говеждата тор, която ще сложим на дъното на дупката. Дължината и широчината на дупката могат да са около 40 х 40 см. По принцип можело да се направи и съвсем малка дупка (дори и без лопата, а само със свредел); но тъй като ни се копае, а и по-голямата дупка (почистена от плевели и камъни) би се отразила по-добре на първоначалното развитие на корените -> копаем по-голяма дупка, поне около 45 х 60!

Както и при копаенето на дупки за дръвчета, оставяме горната част от пръстта на една страна, а по-долната част - от друга. В последствие при заравянето първо ще закопаем с пръстта от горния слой на почвата (която е по-добра), а пък последно ще запълним дупката с пръстта, която първоначално е била отдолу.

За почитателите на еко-био-фитнеса -> могат да си продължат да копаят дупки докато се изморят или докато им свършат лозичките.

Такаааа... слагаме обгоряла тор на дъното на дупката - в случая, говежда. По нашия край на торта й викат Гюбре. Та ето - дупка с гюбре.

След това добавяме и пепел, която също е тор и ще подхрани лозичката с калий.

Добавяме и малко пръст и разбъркваме с мотиката. След като разбъркаме прибавяме още малко пръст отгоре за да няма първоначално пряк допир между корените и торта.

И стигаме до подрязването. Преди самото подрязване да споменем, че е добре  лозичката (или лозичките) да е била потопена във вода от предишната вечер.

Някои казват, че е добре корените да се подрежат до дължина 6-8 см., а други че можело и да се оставят по-дълги, стига да разполагаме с по-голяма дупка. В случая използвахме свръх съвременната нано-научна техника "подрязване на око поне 8 см."

Корените на подрязаната вече лозичка е добре да се натопят в разтвор от прясна говежда тор и вода.

Поставяме по подходящ начин лозичката (центрирана и с разтворени корени) във вече утъпканата дупка и постепенно почваме да зариваме корените с пръст.

Тук един важен момент. След като зарием малко лозичката е добре да я дръпнем леко на горе, т.е. да я повдигнем. Това ще направи така, че корените и стъблото ще образуват триъгълник/конус. Така корените ще сочат надолу(!), което ще стимулира тяхното последващо развитие в посока надолу, а не просто настрани.
След това продължаваме да зариваме и утъпкваме.

След като зарием лозичката до половина, изсипваме водата - в случая около 6 литра.

След като водата попие продължаваме да зариваме с мотиката.

Накрая зариваме с пръст максимално около ствола на лозичката и мулчираме със слама - сламата ще задържи повече влагата покрай лозичката, както и ще спести плевенето около нея.

Можем да завършим засаждането с удовлетворение и радостни мисли за хубавото грозде, което ще берем след 3 години :)

Лично и меланхолично

Здравейте мили хора,
Знам, от много време не сме писали в блога, правим каквото можем.
Честита ви Коледа, весело посрещане на Нова Година, а през нея, много хубави неща да се случват на всинца ни.

Тази статия я пише Илия.
Наложи се да заминем за чужбината (Аз, Мария и разбира се Аро) за някой и друг месец. Имахме и все още имаме да се погрижим за някой неща далеч от нашият дом. Та се наложи да отсъстваме малко през 2013 и повечко през 2014 година. Но трупаме нови идеи за реализиране и скоро ще се вихрим пак с гръм и трясък из полите на Пирина.

Живо село си е все така живо и без нас там. Боян е изключително зает да прави хубави неща, но за това ще ви разкаже той, аз само го мрънкам от известно време да ви напише статия, но е разбираемо, че не му остава време, имайки предвид, че върши работата на 3-ма.
Благодарности и към моят баща Бисер, който твори чудеса докато ни няма и по случая ще се върнем в един по-сух, удобен и уютен дом.

Та тъй, искам да ви споделя някои лични неща, за това и нарекох така статията.
Нашият дом се намира в Живо село. Части от нашите сърца и души са там, а мислите ни са постоянно там. Да бъдем физически разделени и в невъзможност да изграждаме тази идея е много трудно психически, почти болезнено физически.
Рационално разбираме, че в дългосрочен план в момента трябва да се занимаваме със задачките с които се занимаваме, но сърцето не пита, то изисква.
Подтискането на тези креативни пориви е много трудно и предизвиква много мъка в нас. Не, че можете да ни помогнете, ама тъй просто да споделим. Да знаете къде сме какво сме що сме. На въпросите "как сте?" отговарям много трудно и предимно отклонявам темата на разговор. По празниците е особено тежко. Коледа.

Тъй като сме за няколко месеца в многомилионния град, тъй като се налага да живеем и преживяваме със и във "градското общество" се налага да привикваме пак към начините на градския живот.
Не е трудно на практика, интегрираме си се на пръв поглед нормално, просто е много, много, много кухо. Празно е от съдържание, в голяма част безидейно и принудително това съществуване в градовете, пък  било то наречено живот.
Бих казал, че съзнателният живот на село обогатява съществуването с много цвят, вкус, дълбочина, сърцатост и простота. След като си ги изпитал, градът наистина изглежда сив.
Правете си сметките добре, кога и как ще заживеете на село, ако мислите да правите такова нещо, направете го с възможно най-малко принудителни връщания към града в последствие.
Ние поне се надяваме това да ни е последното наложително живеене в града.
Казвайки тези неща, имам в предвид, че те са валидни за мен и за Мария, други хора може би ще го усещат различно.

Хубавото да си далеч е, че не те давят всекидневните грижи и имаш възможност да погледнеш голямата картинка. Има време за четене и нови идеи, малко сметчици и планове, ще видим как всичко ще дойде в последствие, в крайна сметка отиграваме каквото ни предостави съдбата на момента, но е по-добре да има план който да не се следва от колкото да няма никакъв план. :)

Та ще ви намекна с една-две думи за идеите които разработваме в момента.

1. Преса за брикети и тухли.
2. Еко строителство, та очаквайте в близките 2-3 години да се захванем с първото къще.
3. Лека и мултифункционална механизация за стопанството под формата на мото блок с множество и разнообразен инвентар.

Да ви върви през новата година, да станете по-добри и да дарите по-добро. Амин.