Прибрахме се на 3-ти октомври.
На 4-ти октомври Аро прекара 6 часа в събиране на орехи. Доставяше му огромно удоволствие. На следващата сутрин ме събуди с желанието да събираме орехи отново, вече бяха свършили уви.
На 5-ти октомври направихме среща в София да се видим с приятели. Гласувахме.
На 6-ти октомври ...то така се случи просто, че с баща ми трябваше да идем до Живо Село само за 2 дни, колкото да уплътним възможността която му се беше отворила да изчезне от работа и моментално да я запълним с работа по село. А и разбира се да видя какво се е случвало на село любопитството ме глождеше. Също така бе нужно да проверя дали е достатъчно чисто за Мария и най-вече децата да дойдат на село.
Три седмици по-късно все още съм на село, в моето, нашето, вашето Живо Село. Дори не се очертава да се върна до София в близко бъдеще.
Има си някаква притегателна сила това място.
Първите 8 дни чистих, повечето от тях с Боян. И като казвам чистихме, смятай 12 часа на ден без обедни почивки чистене, пране, миене, изнасяне внасяне, простиране, тупане, разместване и от време на време псуване.
Много майстори много нещо минало от тук. ремонт от типа издигане на стени, подмяна на покрив, външна изолация, дренаж, лятна кухня и сигурно пропускам доста други неща се оказва, както ми е до болка известно много мръсна работа.
Та в кратце, не беше подходящо за децата, та дори и за Мария. Но вече е. Вече става все по-добре всеки изминал ден.
Боян се опита да ме закара да видя дръвчетата веднага, после се опита на следващия ден и на следващия, аз се дъпах. И без това ми се гадеше от количеството работа която виждах, че трябва да свърша около къщата. А дори не са завършени ремонтите, къщата е все още опасана със скеле защото не е доизмазана изолацията, вратите на новите стаи не са сложени, няма подова настилка, а за боядисване да не говорим. Лятната кухня е далечна мечта.
Разгеле стигнахме до дръвчетата, оказа се, всички са живи, а Боян даже се престарал с поливането тази година. Лозичките и храстите са в не чак толкова завидно здраве, заради годината и киселинните дъждове ли, заради плевелите ли не знам. Работа по градините много, но я отлагам, в момента сме на етап какво можем да отложим.
В петък го дават да пада до -1 градус, очевидно подготовката на печките не може да се отлага, прибирането на лимона изобщо.
Лека полека и бавно, превръщаме за пореден път това обиталище в дом. И се чувстваме у дома. Не заради къщата, а заради мястото, хората, мястото, земята, планината, въздуха, водата, сърцето.
Аро ми помага с каквото може по неговия прекрасен 3 годишен начин. Изпълва ме с радост и нерви.
Яна, така да се каже, развива дробовете си с пълна сила ( така се казва нашата дъщеричка на 3 месеца понастоящем).
Мария се опитва... май това е достатъчно, но за да разясня, опитва се да гледа облича, пази чисти, храни, бърше, играе с, забавлява, укротява, разнообразява децата, да чисти, готви, подрежда, организира, социализира, планира, сади, плеви и прочее неща. То и аз се опитвам от както сме заедно на село.
Изобщо сме в един период на опитване. Успяваме и не успяваме до колкото, когато и както стане. Ще дойдат и по-славни дни.
А и понеже беше топло, а ние изгубили тренинг, бълхите спечелиха първия рунд, последствията от който все още почесваме. Но бързо се окопитихме и изглежда побеждаваме във войната за сега.
Има много за разказване, много за показване, но най-вече много за правене.
Бих искал да ви покажа повече и разкажа повече, но това ще ме отвлече от правенето.
Елате ни на гости и вижте как е сами за себе си. А пък ние ще сме благодарни на приятелска помощ.
А приятелите, все едно не сме отсъствали. :) Толкова е хубаво да си у дома.
Илия(Живо Село)
Tuesday, October 21, 2014
Monday, August 25, 2014
Ремонтче преди завръщане
Да, все още сме тук!
Все още се вихрим, а дори не сме започнали да се вихрим с наистина дивите идеи които ни хрумват.
Понастоящем едно ремонтче се вихри из къщи за да станат още две обитаеми стаи. Не само това, но ще са с най-хубавата гледка. Направо са си за завиждане бъдещите ни помощници. Няма да е вече както преди по 12 човека в стая, всички полегнали на земята. Но пък ако ни залипсва, може да се уреди.
А пък ние ще се приберем вкъщи съвсем скоро - месец почти и ох какъв ще е кеф!
Стягайте си работните дрехи и обувки, ще имаме нужда от вас на есен.
А междувременно сме се сдобили с едно бебе, един мото блок, дренаж на къщата, нови приятели и дай-боже нов покрив.
Движат се нещата бързичко, скоро ще има и нови съседи май. Млади и убави кат нас! ☺
Бъдете вдъхновени.
Илия
Thursday, March 27, 2014
Да засадим лозичка
Днес ще споделим засаждането на една лозичка.
Първоначално сме си подсигурили 1) лозичка; 2) място, където да я засадим; и 3) желание съчетано с много добро настроение :)
Осигурили сме си също: обгоряла говежда тор, дървесна пепел, лозички (известни в някои среди още като "посадъчен материал"), а това в легена е прясна тор разбъркана с вода. Под секрет може да се добави, че имаме и лозарска ножица за подрязването на корените (но тя ще може да се види в една от по-следващите снимки), както и големи бутилки с вода за поливане при засаждането.
Първо си избираме мястото за дупка, след която я изкопаваме. Не е особено трудно, освен ако почвата е неподходяща за копаене (прекалено кална или изсъхнала/твърда), ако има много плевели/корени/камъни за чистене или ако вече си изкопал 20 дупки и си лееееко поизморен. Дълбочината би трябвало да е поне колкото е дължината на лозичката, т.е. поне около 40 см. В нашия случай копаем малко по-дълбоки дупки за да има място и за говеждата тор, която ще сложим на дъното на дупката. Дължината и широчината на дупката могат да са около 40 х 40 см. По принцип можело да се направи и съвсем малка дупка (дори и без лопата, а само със свредел); но тъй като ни се копае, а и по-голямата дупка (почистена от плевели и камъни) би се отразила по-добре на първоначалното развитие на корените -> копаем по-голяма дупка, поне около 45 х 60!
Както и при копаенето на дупки за дръвчета, оставяме горната част от пръстта на една страна, а по-долната част - от друга. В последствие при заравянето първо ще закопаем с пръстта от горния слой на почвата (която е по-добра), а пък последно ще запълним дупката с пръстта, която първоначално е била отдолу.
За почитателите на еко-био-фитнеса -> могат да си продължат да копаят дупки докато се изморят или докато им свършат лозичките.
Такаааа... слагаме обгоряла тор на дъното на дупката - в случая, говежда. По нашия край на торта й викат Гюбре. Та ето - дупка с гюбре.
След това добавяме и пепел, която също е тор и ще подхрани лозичката с калий.
Добавяме и малко пръст и разбъркваме с мотиката. След като разбъркаме прибавяме още малко пръст отгоре за да няма първоначално пряк допир между корените и торта.
И стигаме до подрязването. Преди самото подрязване да споменем, че е добре лозичката (или лозичките) да е била потопена във вода от предишната вечер.
Някои казват, че е добре корените да се подрежат до дължина 6-8 см., а други че можело и да се оставят по-дълги, стига да разполагаме с по-голяма дупка. В случая използвахме свръх съвременната нано-научна техника "подрязване на око поне 8 см."
Корените на подрязаната вече лозичка е добре да се натопят в разтвор от прясна говежда тор и вода.
Поставяме по подходящ начин лозичката (центрирана и с разтворени корени) във вече утъпканата дупка и постепенно почваме да зариваме корените с пръст.
Тук един важен момент. След като зарием малко лозичката е добре да я дръпнем леко на горе, т.е. да я повдигнем. Това ще направи така, че корените и стъблото ще образуват триъгълник/конус. Така корените ще сочат надолу(!), което ще стимулира тяхното последващо развитие в посока надолу, а не просто настрани.
След това продължаваме да зариваме и утъпкваме.
След като зарием лозичката до половина, изсипваме водата - в случая около 6 литра.
След като водата попие продължаваме да зариваме с мотиката.
Накрая зариваме с пръст максимално около ствола на лозичката и мулчираме със слама - сламата ще задържи повече влагата покрай лозичката, както и ще спести плевенето около нея.
Можем да завършим засаждането с удовлетворение и радостни мисли за хубавото грозде, което ще берем след 3 години :)
Първоначално сме си подсигурили 1) лозичка; 2) място, където да я засадим; и 3) желание съчетано с много добро настроение :)
Осигурили сме си също: обгоряла говежда тор, дървесна пепел, лозички (известни в някои среди още като "посадъчен материал"), а това в легена е прясна тор разбъркана с вода. Под секрет може да се добави, че имаме и лозарска ножица за подрязването на корените (но тя ще може да се види в една от по-следващите снимки), както и големи бутилки с вода за поливане при засаждането.
Първо си избираме мястото за дупка, след която я изкопаваме. Не е особено трудно, освен ако почвата е неподходяща за копаене (прекалено кална или изсъхнала/твърда), ако има много плевели/корени/камъни за чистене или ако вече си изкопал 20 дупки и си лееееко поизморен. Дълбочината би трябвало да е поне колкото е дължината на лозичката, т.е. поне около 40 см. В нашия случай копаем малко по-дълбоки дупки за да има място и за говеждата тор, която ще сложим на дъното на дупката. Дължината и широчината на дупката могат да са около 40 х 40 см. По принцип можело да се направи и съвсем малка дупка (дори и без лопата, а само със свредел); но тъй като ни се копае, а и по-голямата дупка (почистена от плевели и камъни) би се отразила по-добре на първоначалното развитие на корените -> копаем по-голяма дупка, поне около 45 х 60!
Както и при копаенето на дупки за дръвчета, оставяме горната част от пръстта на една страна, а по-долната част - от друга. В последствие при заравянето първо ще закопаем с пръстта от горния слой на почвата (която е по-добра), а пък последно ще запълним дупката с пръстта, която първоначално е била отдолу.
За почитателите на еко-био-фитнеса -> могат да си продължат да копаят дупки докато се изморят или докато им свършат лозичките.
Такаааа... слагаме обгоряла тор на дъното на дупката - в случая, говежда. По нашия край на торта й викат Гюбре. Та ето - дупка с гюбре.
След това добавяме и пепел, която също е тор и ще подхрани лозичката с калий.
Добавяме и малко пръст и разбъркваме с мотиката. След като разбъркаме прибавяме още малко пръст отгоре за да няма първоначално пряк допир между корените и торта.
И стигаме до подрязването. Преди самото подрязване да споменем, че е добре лозичката (или лозичките) да е била потопена във вода от предишната вечер.
Някои казват, че е добре корените да се подрежат до дължина 6-8 см., а други че можело и да се оставят по-дълги, стига да разполагаме с по-голяма дупка. В случая използвахме свръх съвременната нано-научна техника "подрязване на око поне 8 см."
Корените на подрязаната вече лозичка е добре да се натопят в разтвор от прясна говежда тор и вода.
Поставяме по подходящ начин лозичката (центрирана и с разтворени корени) във вече утъпканата дупка и постепенно почваме да зариваме корените с пръст.
След това продължаваме да зариваме и утъпкваме.
След като зарием лозичката до половина, изсипваме водата - в случая около 6 литра.
След като водата попие продължаваме да зариваме с мотиката.
Накрая зариваме с пръст максимално около ствола на лозичката и мулчираме със слама - сламата ще задържи повече влагата покрай лозичката, както и ще спести плевенето около нея.
Можем да завършим засаждането с удовлетворение и радостни мисли за хубавото грозде, което ще берем след 3 години :)
Saturday, December 28, 2013
Лично и меланхолично
Здравейте мили хора,
Знам, от много време не сме писали в блога, правим каквото можем.
Честита ви Коледа, весело посрещане на Нова Година, а през нея, много хубави неща да се случват на всинца ни.
Тази статия я пише Илия.
Наложи се да заминем за чужбината (Аз, Мария и разбира се Аро) за някой и друг месец. Имахме и все още имаме да се погрижим за някой неща далеч от нашият дом. Та се наложи да отсъстваме малко през 2013 и повечко през 2014 година. Но трупаме нови идеи за реализиране и скоро ще се вихрим пак с гръм и трясък из полите на Пирина.
Живо село си е все така живо и без нас там. Боян е изключително зает да прави хубави неща, но за това ще ви разкаже той, аз само го мрънкам от известно време да ви напише статия, но е разбираемо, че не му остава време, имайки предвид, че върши работата на 3-ма.
Благодарности и към моят баща Бисер, който твори чудеса докато ни няма и по случая ще се върнем в един по-сух, удобен и уютен дом.
Та тъй, искам да ви споделя някои лични неща, за това и нарекох така статията.
Нашият дом се намира в Живо село. Части от нашите сърца и души са там, а мислите ни са постоянно там. Да бъдем физически разделени и в невъзможност да изграждаме тази идея е много трудно психически, почти болезнено физически.
Рационално разбираме, че в дългосрочен план в момента трябва да се занимаваме със задачките с които се занимаваме, но сърцето не пита, то изисква.
Подтискането на тези креативни пориви е много трудно и предизвиква много мъка в нас. Не, че можете да ни помогнете, ама тъй просто да споделим. Да знаете къде сме какво сме що сме. На въпросите "как сте?" отговарям много трудно и предимно отклонявам темата на разговор. По празниците е особено тежко. Коледа.
Тъй като сме за няколко месеца в многомилионния град, тъй като се налага да живеем и преживяваме със и във "градското общество" се налага да привикваме пак към начините на градския живот.
Не е трудно на практика, интегрираме си се на пръв поглед нормално, просто е много, много, много кухо. Празно е от съдържание, в голяма част безидейно и принудително това съществуване в градовете, пък било то наречено живот.
Бих казал, че съзнателният живот на село обогатява съществуването с много цвят, вкус, дълбочина, сърцатост и простота. След като си ги изпитал, градът наистина изглежда сив.
Правете си сметките добре, кога и как ще заживеете на село, ако мислите да правите такова нещо, направете го с възможно най-малко принудителни връщания към града в последствие.
Ние поне се надяваме това да ни е последното наложително живеене в града.
Казвайки тези неща, имам в предвид, че те са валидни за мен и за Мария, други хора може би ще го усещат различно.
Хубавото да си далеч е, че не те давят всекидневните грижи и имаш възможност да погледнеш голямата картинка. Има време за четене и нови идеи, малко сметчици и планове, ще видим как всичко ще дойде в последствие, в крайна сметка отиграваме каквото ни предостави съдбата на момента, но е по-добре да има план който да не се следва от колкото да няма никакъв план. :)
Та ще ви намекна с една-две думи за идеите които разработваме в момента.
1. Преса за брикети и тухли.
2. Еко строителство, та очаквайте в близките 2-3 години да се захванем с първото къще.
3. Лека и мултифункционална механизация за стопанството под формата на мото блок с множество и разнообразен инвентар.
Да ви върви през новата година, да станете по-добри и да дарите по-добро. Амин.
Знам, от много време не сме писали в блога, правим каквото можем.
Честита ви Коледа, весело посрещане на Нова Година, а през нея, много хубави неща да се случват на всинца ни.
Тази статия я пише Илия.
Наложи се да заминем за чужбината (Аз, Мария и разбира се Аро) за някой и друг месец. Имахме и все още имаме да се погрижим за някой неща далеч от нашият дом. Та се наложи да отсъстваме малко през 2013 и повечко през 2014 година. Но трупаме нови идеи за реализиране и скоро ще се вихрим пак с гръм и трясък из полите на Пирина.
Живо село си е все така живо и без нас там. Боян е изключително зает да прави хубави неща, но за това ще ви разкаже той, аз само го мрънкам от известно време да ви напише статия, но е разбираемо, че не му остава време, имайки предвид, че върши работата на 3-ма.
Благодарности и към моят баща Бисер, който твори чудеса докато ни няма и по случая ще се върнем в един по-сух, удобен и уютен дом.
Та тъй, искам да ви споделя някои лични неща, за това и нарекох така статията.
Нашият дом се намира в Живо село. Части от нашите сърца и души са там, а мислите ни са постоянно там. Да бъдем физически разделени и в невъзможност да изграждаме тази идея е много трудно психически, почти болезнено физически.
Рационално разбираме, че в дългосрочен план в момента трябва да се занимаваме със задачките с които се занимаваме, но сърцето не пита, то изисква.
Подтискането на тези креативни пориви е много трудно и предизвиква много мъка в нас. Не, че можете да ни помогнете, ама тъй просто да споделим. Да знаете къде сме какво сме що сме. На въпросите "как сте?" отговарям много трудно и предимно отклонявам темата на разговор. По празниците е особено тежко. Коледа.
Тъй като сме за няколко месеца в многомилионния град, тъй като се налага да живеем и преживяваме със и във "градското общество" се налага да привикваме пак към начините на градския живот.
Не е трудно на практика, интегрираме си се на пръв поглед нормално, просто е много, много, много кухо. Празно е от съдържание, в голяма част безидейно и принудително това съществуване в градовете, пък било то наречено живот.
Бих казал, че съзнателният живот на село обогатява съществуването с много цвят, вкус, дълбочина, сърцатост и простота. След като си ги изпитал, градът наистина изглежда сив.
Правете си сметките добре, кога и как ще заживеете на село, ако мислите да правите такова нещо, направете го с възможно най-малко принудителни връщания към града в последствие.
Ние поне се надяваме това да ни е последното наложително живеене в града.
Казвайки тези неща, имам в предвид, че те са валидни за мен и за Мария, други хора може би ще го усещат различно.
Хубавото да си далеч е, че не те давят всекидневните грижи и имаш възможност да погледнеш голямата картинка. Има време за четене и нови идеи, малко сметчици и планове, ще видим как всичко ще дойде в последствие, в крайна сметка отиграваме каквото ни предостави съдбата на момента, но е по-добре да има план който да не се следва от колкото да няма никакъв план. :)
Та ще ви намекна с една-две думи за идеите които разработваме в момента.
1. Преса за брикети и тухли.
2. Еко строителство, та очаквайте в близките 2-3 години да се захванем с първото къще.
3. Лека и мултифункционална механизация за стопанството под формата на мото блок с множество и разнообразен инвентар.
Да ви върви през новата година, да станете по-добри и да дарите по-добро. Амин.
Saturday, October 19, 2013
Има ли чисто място в България?!
Има!
Наше село - Живо село - Чисто село! :)
И още някое и друго кътче останало из родината. За щастие, доста приятели са се населили по тези кътчета!
Ето и данните: ТУК
Между другото, съветвам ви да разгледате целия сайт, заслужава си! ТУК
Сполайте!
Илия
П.П. За съжаление положението не е розово от гледна точка на останалите региони в България, както гръмна пресата напоследък... Ето графика ТУК (За по-подробни данни проверете European Environment Agency ) И в крайна сметка всъщност сме по-добре от преди сочат данните.
Наше село - Живо село - Чисто село! :)
И още някое и друго кътче останало из родината. За щастие, доста приятели са се населили по тези кътчета!
Ето и данните: ТУК
Между другото, съветвам ви да разгледате целия сайт, заслужава си! ТУК
Сполайте!
Илия
П.П. За съжаление положението не е розово от гледна точка на останалите региони в България, както гръмна пресата напоследък... Ето графика ТУК (За по-подробни данни проверете European Environment Agency ) И в крайна сметка всъщност сме по-добре от преди сочат данните.
Wednesday, September 4, 2013
Благодарности към Венци и Дидо
Отново благодарности, пак много големи!
Този път сме благодарни на Венци и Дидо от Бургас.
Ей това е, човек като иска да помогне, от другия край на България се вдига и си прекарва почти цялата отпуска в помощ.
Посредством тези мили люде успяхме да осъществим проектът "люлка". Това е част от по-големият проект "детска площадка".
(снимки във фейсбук страницата, любезно предоставени от Дидо)
А защо изграждаме детска площадка в село с едно дете ще попитате. Отговорът е даден като принцип в пермакултурата: за да населиш едно място (независимо, село, град, държава, градина, гора, езеро) с подходящите обитатели, трябва първо да създадеш подходящата среда за тях, след това обитателите сами ще дойдат.
И така, ние създаваме среда, може да се каже, че плахо правим постъпки към следващият етап в развитието на живо село преди още да сме завършили първия. А именно преди още да сме завършили с настаняването, установяването и полагането на основите, вече се грижим за създаването на подходяща среда за тези които ще дойдат след нас. За да може те да дойдат сами.
Хубаво ще е като се преместите да ни станете съседи да има вече деца, детска площадка, работни места, читалище/библиотека, изградено независимо водоснабдяване, дренирани и поправени пътища и още други неща, нали? :)
Освен люлката, която отне доста време и работа, успяхме да полеем всички дръвчета баш когато имаха нужда в едни от най-горещите дни на годината (този пост закъснява, действието се развиваше в началото до средата на август месец).
Освен това успяхме да окосим високите (без да преувеличавам 1,8-2,3 метра треви на поливните ниви. Методът беше отрежи-пусни, тоест косене/сечене и оставяне на място.
Поливните-контурни вади работят безотказно и много приятно. Подпочвеното запасяване с вода си личеше много ярко по дръвчетата на градините поливани с вади и тези поливани в околостъблени кръгове (сухите). Освен това се оказа, че контурните вади могат да поливат и в околостъблените кръгове само с помощта на едно допълнително каналче. Приказно! Направихме го.
Благодарим ви за помощта Венци и Дидо!
Илия
Този път сме благодарни на Венци и Дидо от Бургас.
Ей това е, човек като иска да помогне, от другия край на България се вдига и си прекарва почти цялата отпуска в помощ.
Посредством тези мили люде успяхме да осъществим проектът "люлка". Това е част от по-големият проект "детска площадка".
(снимки във фейсбук страницата, любезно предоставени от Дидо)
А защо изграждаме детска площадка в село с едно дете ще попитате. Отговорът е даден като принцип в пермакултурата: за да населиш едно място (независимо, село, град, държава, градина, гора, езеро) с подходящите обитатели, трябва първо да създадеш подходящата среда за тях, след това обитателите сами ще дойдат.
И така, ние създаваме среда, може да се каже, че плахо правим постъпки към следващият етап в развитието на живо село преди още да сме завършили първия. А именно преди още да сме завършили с настаняването, установяването и полагането на основите, вече се грижим за създаването на подходяща среда за тези които ще дойдат след нас. За да може те да дойдат сами.
Хубаво ще е като се преместите да ни станете съседи да има вече деца, детска площадка, работни места, читалище/библиотека, изградено независимо водоснабдяване, дренирани и поправени пътища и още други неща, нали? :)
Освен люлката, която отне доста време и работа, успяхме да полеем всички дръвчета баш когато имаха нужда в едни от най-горещите дни на годината (този пост закъснява, действието се развиваше в началото до средата на август месец).
Освен това успяхме да окосим високите (без да преувеличавам 1,8-2,3 метра треви на поливните ниви. Методът беше отрежи-пусни, тоест косене/сечене и оставяне на място.
Поливните-контурни вади работят безотказно и много приятно. Подпочвеното запасяване с вода си личеше много ярко по дръвчетата на градините поливани с вади и тези поливани в околостъблени кръгове (сухите). Освен това се оказа, че контурните вади могат да поливат и в околостъблените кръгове само с помощта на едно допълнително каналче. Приказно! Направихме го.
Благодарим ви за помощта Венци и Дидо!
Илия
Sunday, August 4, 2013
Жегите
Горещниците минаха, но жегите продължават.
Опитваме се да подкрепяме младите дръвчета срещу жегата, но обстоятелствата не ни помагат особено. Постоянни аварии по водопровода лишават селото от питейна (а в случая и поливна вода). Вариантът да поливаме от кладенеца е толкова неефективен и тежък физически, че все още не сме прибегнали до него. Дъждове никакви, жеги умерено големи.
За щастие, приспособимостта към суша на видовете които сме засадили им помага до известна степен. Също доста помагат мълчът и дълбоките дупки които изкопахме при засаждането. Може би и микоризните гъби и водозадържащите кристали играят роля.
Бадемите се чувстват най-добре и незасегнати, те имат способността да махат част от листата си когато видят големи суши. Смокините изглежда имат подобно умение, но си личи, че са по-чувствителни от бадемите. Наровете просто спират да растат и изглеждат тъжни.
Касисът и червеното френско грозде определено страдат твърде много и най-вероятно ще се разделим с голяма част от тези растения. Малините също не понасят жегите.
Температурите са около 40-те градуса, но учудващо вечер и сутрин е хладно (малко над 20-те градуса).
По обед не се излиза, слънцето е като чук.
Средствата за оцеляване са ранно ставане (около 5 - 6) и прибиране към 11, от там хапване и хубав следобеден сън и почивка до 17-18ч. и пак на работа до към 21-22ч. ако има нужда.
По този начин се живее много добре всъщност, освен приятно прохладно е и доста, много, ама изключително красиво! Хващаш и изгрева и залеза и всички птички и пчелички в най-активното им време.
Та като казах залеза, снощи беше не-ве-ро-я-тен! А пък аз си поливах дръвчетата до 22:30, защото пак усетих, че свършва водата. Имаше десетки, да не кажа стотици лястовици, буболечета дето никога не съм виждал и небето беше разкошотийско! За съжаление само една трета от дръвчетата успях да полея. Стискам палци да дойде водата пак скоро.
На доста места тревата е около 2,5-3м. и прилагам техниката "чоп едн дроп", на български сигурно звучи режи-пусни. Директен безплатен мълч за дръвчетата и площта около тях, при това доста разнообразен по състав, което винаги е добре.
Трябва да обърна внимание, че вишните се чувстват изключително добре! Развиват се дори по-бързо от бадемите което май не би трябвало да е така. Леторастите на вишните са над 1,3м. Бадемите също достигат прилични размери, средно около 80см. за водачите и около 65см на леторастите. За сега се развиват добре по мое виждане, но не идеално, далеч от идеално.
Важното е, че знаем къде допуснахме грешки и вяко следващо засаждане ще е далеч по-добро.
Грешките:
1. Хвърлихме се на твърде голяма площ, твърде много видове, твърде много бройки едновремено. По този начин освен, че не ни стигат силите и времето да обгрижим всички по най-добрия възможен начин, сме разконцентрирани, защото за всеки вид се полагат специфични различни грижи, което неминуемо остава някои по-чувствителни видове да страдат.
Номерът е да се започне с малко! Тогава грижите и времето ще стигат за всички. По моя преценка 1 декар би бил достатъчен през две години. Казвам през две, защото втората година фиданките също ще изискват много. А ние се хвърлихме, директно на 5 декара първата година. Ще избутаме някак си, но освен презасаждане и допълване на тези 5 декара в близките 2 години не мисля, че ще започнем други.
2. Ранните поливки на новозасадените дръвчета са от изключително значение, както и ранното торене с азотни торове. А ние ги пропуснахме и двете. Ранните поливки подпомагат дръвчето за по-ран старт, освен това подпомагат силно редуцираната коренова система да приема поне някакви хранителни елементи и я подтикват към развитие.
Това, че е валяло изобщо не замества поливката на дръвчетата.
Рано през пролетта трябва да се внесат азотни торове (естествени в нашия случай). Дърветата имат няколко изблика на растеж, а фазите са както следва: покой, бутонизация, бърз растеж, спокоен растеж и зазимяване. Колкото по-рано са внесени торовете, по-ранно ще тръгнат да се развиват и толкова по-големи леторасти ще направят дръвчетата, което е важно, защото изграждането на скелета на дървото изисква по-големи леторасти (над 70см). Освен това последното подхранване трябва да е не по-късно от 15юли, за да не предизвикат дърветата към растеж, който не може да се зазими правилно и ще измръзне през зимата.
Ние направихме само едно торене и то само на част от дръвчетата и то доста късно. Резултатите бяха очевидни. Както и резултатите от по-честите поливки.
3. Нулева борба с вредителите. Щяхме да имаме далеч по-добри резултати ако бяхме провели такава борба, но незнанието ни, кои препарати биха били добри спрямо нашите стандарти (ако изобщо има такива) и желанието ни да градинарстваме възможно най-естествено, без ненужни вмешателства, доведоха до никакво пръскане на дръвчетата. Те бяха нападнати от гъсеници, лисорезни бръмбари и едни неща дето все още не ги знам как се казват, които снасят яйце на върха на летораста и там се развива ларва която изяжда сърцевината и връхчето на летораста изсъхва. В последствие той избива нов водач, но растежа се забавя значително и разклоняемостта на клоните е твърде силна.
За следващият път се надяваме да е останало време в което да се подготвим, как да помагаме на дръвчетата в борбата им за оцеляване.
4. Мълчът около дърветата е желателно да е в по-голям диаметър (поне 1м но по-добре повече) и да е възможно по-дебел. Негативното влияние на студозадържащите качества на такъв мълч могат да се преодолеят (предполагаме) с една-две поливки с топла вода(с температура на въздуха). Другият вариант е да се сложи на два пъти, един малък слой в началото, когато времето е още хладно и когато се затопли и дърветата растат силно, да се прекопае допълнително около тях и да се добави още мълч диаметрално и по дебелина.
Статия за чудо и приказ, който има очи ще види, който има уши ще чуе, опитваме се да ви спестим някои грешки които бихте допуснали когато вие тръгнете по този път.
Останете здраави, цял живот имаме да садим дървета, да сеем билки и зеленчуци, да се грижим за тях и да им се радваме.
Илия
Опитваме се да подкрепяме младите дръвчета срещу жегата, но обстоятелствата не ни помагат особено. Постоянни аварии по водопровода лишават селото от питейна (а в случая и поливна вода). Вариантът да поливаме от кладенеца е толкова неефективен и тежък физически, че все още не сме прибегнали до него. Дъждове никакви, жеги умерено големи.
За щастие, приспособимостта към суша на видовете които сме засадили им помага до известна степен. Също доста помагат мълчът и дълбоките дупки които изкопахме при засаждането. Може би и микоризните гъби и водозадържащите кристали играят роля.
Бадемите се чувстват най-добре и незасегнати, те имат способността да махат част от листата си когато видят големи суши. Смокините изглежда имат подобно умение, но си личи, че са по-чувствителни от бадемите. Наровете просто спират да растат и изглеждат тъжни.
Касисът и червеното френско грозде определено страдат твърде много и най-вероятно ще се разделим с голяма част от тези растения. Малините също не понасят жегите.
Температурите са около 40-те градуса, но учудващо вечер и сутрин е хладно (малко над 20-те градуса).
По обед не се излиза, слънцето е като чук.
Средствата за оцеляване са ранно ставане (около 5 - 6) и прибиране към 11, от там хапване и хубав следобеден сън и почивка до 17-18ч. и пак на работа до към 21-22ч. ако има нужда.
По този начин се живее много добре всъщност, освен приятно прохладно е и доста, много, ама изключително красиво! Хващаш и изгрева и залеза и всички птички и пчелички в най-активното им време.
Та като казах залеза, снощи беше не-ве-ро-я-тен! А пък аз си поливах дръвчетата до 22:30, защото пак усетих, че свършва водата. Имаше десетки, да не кажа стотици лястовици, буболечета дето никога не съм виждал и небето беше разкошотийско! За съжаление само една трета от дръвчетата успях да полея. Стискам палци да дойде водата пак скоро.
На доста места тревата е около 2,5-3м. и прилагам техниката "чоп едн дроп", на български сигурно звучи режи-пусни. Директен безплатен мълч за дръвчетата и площта около тях, при това доста разнообразен по състав, което винаги е добре.
Трябва да обърна внимание, че вишните се чувстват изключително добре! Развиват се дори по-бързо от бадемите което май не би трябвало да е така. Леторастите на вишните са над 1,3м. Бадемите също достигат прилични размери, средно около 80см. за водачите и около 65см на леторастите. За сега се развиват добре по мое виждане, но не идеално, далеч от идеално.
Важното е, че знаем къде допуснахме грешки и вяко следващо засаждане ще е далеч по-добро.
Грешките:
1. Хвърлихме се на твърде голяма площ, твърде много видове, твърде много бройки едновремено. По този начин освен, че не ни стигат силите и времето да обгрижим всички по най-добрия възможен начин, сме разконцентрирани, защото за всеки вид се полагат специфични различни грижи, което неминуемо остава някои по-чувствителни видове да страдат.
Номерът е да се започне с малко! Тогава грижите и времето ще стигат за всички. По моя преценка 1 декар би бил достатъчен през две години. Казвам през две, защото втората година фиданките също ще изискват много. А ние се хвърлихме, директно на 5 декара първата година. Ще избутаме някак си, но освен презасаждане и допълване на тези 5 декара в близките 2 години не мисля, че ще започнем други.
2. Ранните поливки на новозасадените дръвчета са от изключително значение, както и ранното торене с азотни торове. А ние ги пропуснахме и двете. Ранните поливки подпомагат дръвчето за по-ран старт, освен това подпомагат силно редуцираната коренова система да приема поне някакви хранителни елементи и я подтикват към развитие.
Това, че е валяло изобщо не замества поливката на дръвчетата.
Рано през пролетта трябва да се внесат азотни торове (естествени в нашия случай). Дърветата имат няколко изблика на растеж, а фазите са както следва: покой, бутонизация, бърз растеж, спокоен растеж и зазимяване. Колкото по-рано са внесени торовете, по-ранно ще тръгнат да се развиват и толкова по-големи леторасти ще направят дръвчетата, което е важно, защото изграждането на скелета на дървото изисква по-големи леторасти (над 70см). Освен това последното подхранване трябва да е не по-късно от 15юли, за да не предизвикат дърветата към растеж, който не може да се зазими правилно и ще измръзне през зимата.
Ние направихме само едно торене и то само на част от дръвчетата и то доста късно. Резултатите бяха очевидни. Както и резултатите от по-честите поливки.
3. Нулева борба с вредителите. Щяхме да имаме далеч по-добри резултати ако бяхме провели такава борба, но незнанието ни, кои препарати биха били добри спрямо нашите стандарти (ако изобщо има такива) и желанието ни да градинарстваме възможно най-естествено, без ненужни вмешателства, доведоха до никакво пръскане на дръвчетата. Те бяха нападнати от гъсеници, лисорезни бръмбари и едни неща дето все още не ги знам как се казват, които снасят яйце на върха на летораста и там се развива ларва която изяжда сърцевината и връхчето на летораста изсъхва. В последствие той избива нов водач, но растежа се забавя значително и разклоняемостта на клоните е твърде силна.
За следващият път се надяваме да е останало време в което да се подготвим, как да помагаме на дръвчетата в борбата им за оцеляване.
4. Мълчът около дърветата е желателно да е в по-голям диаметър (поне 1м но по-добре повече) и да е възможно по-дебел. Негативното влияние на студозадържащите качества на такъв мълч могат да се преодолеят (предполагаме) с една-две поливки с топла вода(с температура на въздуха). Другият вариант е да се сложи на два пъти, един малък слой в началото, когато времето е още хладно и когато се затопли и дърветата растат силно, да се прекопае допълнително около тях и да се добави още мълч диаметрално и по дебелина.
Статия за чудо и приказ, който има очи ще види, който има уши ще чуе, опитваме се да ви спестим някои грешки които бихте допуснали когато вие тръгнете по този път.
Останете здраави, цял живот имаме да садим дървета, да сеем билки и зеленчуци, да се грижим за тях и да им се радваме.
Илия
Subscribe to:
Posts (Atom)