остана време за "Един милион"

Най-сетне остана време да се добавим и ние към проекта "Един милион" http://onegreenmillion.blogspot.com/ . Отдавна искахме да се включим и бяхме поканени, но все не оставаше време.

Преброяването на кратко за вас е следното : 159 засадени дръвчета с 93% прихващане. Някои от дръвчетата имаха сериозни рани и разцепвания по корените при самото засаждане. (лош посадъчен материал).

Около 200-250 храста и лози общо. С доста по-висока смъртност (около 30% общо) При лозите над 60%.

Съмнения, че сме засадили малините твърде дълбоко, а лозите твърде късно и от лош материал (бяха последните останали в разсадника).

Въпреки загубите, плодове и ядки ще има достатъчно за всички от сърце. Тази есен би трябвало да допълним местата до окончателната бройка.

Годините са пред нас, дай-боже да се записваме всяка година с нови зелени попълнения.

нижат се дните

Както виждате мина си месец, без аз-Илия да напиша статия в блога. Дните се нижат един след друг всеки хванал опашката на предишния. 

Така както сме хванали 101 неща да вършим едновремено, завършеност има рядко, а задачките са необозрими всеки ден. 

За щастие стигнахме до някакъв момент в който завършеност ПОЧТИ има. Само оооооще малко и ще можем да зачертаем еди какво си от списъка. Да, направихме си списък, за да можем поне някакъв ред да въведем, иначе сме пълен хаос. На където и да се обърнеш нещо оставено от преди те чака да го пипнеш, да му отделиш време и внимание. Скука няма никаква. 

То и време за комп не остава много. 

По настоящем пиша тази статия, защото една оса вчера ме изпрати в принудителен отпуск. 

Живо село си е живо село. Къде другаде се е видяло в село с 15 души жители 12 души да работят по проект за изграждане на инфраструктура в селото. А имено направихме един 120кв.м. заслон, че да може хем да се пазим от дъжд ако вали, хем да се пазим от слънце на св. Богородица, когато е и панаира на селото.

За наше огромно щастие детската площадка се (или по-скоро ще се) помещава точно в същия двор както и навеса, което означава, че целогодишно ще има сушина и своего рода катерушка-занималка за игра на децата.

Освен това завидно архитектурно постижение, успяхме да си пуснем и вода на два парцела. Което прави разлика безмерна във възможностите за използване на тази хубава земя. 

Също така успяхме да направим 1км отклонение от водопровода и да закараме вода на един хълм за един доста стар нашенски си параклис намиращ се на приказно място.

И така, нещата се движат и то добре. Докато аз бях зает цели седмици в помощ на местните организатори на тези чудесни проекти, Мария и Бо наваксваха работата която така или иначе си имаме по градините, бюрокрацията, детегледането и прочее. 

Както вече сте прочели придвижихме и авантюрата с пчелите.

Зеленчуковата градина е готова за тотални експерименти. 12 легла сред които има повдигнати, вдлъбнати и на ниво със земята, освен това имаме напречни на склона и надлъжни по склона, поливни и не поливни.

Системите за напояване отнеха доста време, пари и труд. Все още не са на 100% завършени. Но съвсем скоро. Само за едната ни система се наложи да положим 2 маркуча на 1 цол подземно на 50-60смдълбочина с дължина 100м от къщата за да осигурим желаното налягане. Ха върви го копай това сега, да видиш лесна ли е независимостта. ;)

И като казах независимостта, освен не лесна, тя е и ненужна. Интеграцията в местните кръгове върви повече от добре. Услугваме си и си помагаме, градим взаимно уважение. По случая успяхме да се уредим с помощта на багер с който свършихме не малко задачки. Включително оправихме дренажа на пътя към къщата и сега зимата ще се стига по-лесно(не, че преди беше трудно, ама багера беше под ръка!).

Поради недостиг на време и внимание едногодишните ни градини страдат. Разсадът позасъхна на няколко пъти, торене изобщо нямаше, а за колове, доматите могат само да си мечтаят.

За сметка на това, тъй като концептуално нещата които вършим са правилни, въпреки небрежното отношение, успяваме да понаберем тивички (лична селекция на семена), фасул (лични семена), краставици, лук, чесън и прочее нещица. Домати поради 4-5 кратното им присаждане през пролетта все още няма узрели.

Така като не пишем по месец, те се натрупват толкова неща, че блокирам като седна да пиша.

Въпреки всичко изписано до тук, трябва да ви кажа, че се усеща, навлизане в някакъв по-стабилен колковоз. Коловоз в който можем да си позволим, макар и рядко да отделим внимание един на друг. Дори отидохме на басейн цели 2 пъти в съседните ни села.

Автоматичното поливане, липсата на плевене, липсата на пръскане и прочее ни дават възможност да отделим това време за други неща. А може би не малка роля играе и финансовата кризичка в която се мъдрим от 2 месеца. :)

Все още ни тормози липсата на други деца в селото. Макар и да идват от време на време внуци и правнуци и да си играят в пясъчника, това не е желаната устойчива среда за развитието на Аро. 

Въпросът с уголемяването на Живо село все още не е подхванат сериозно. Няколкото семейства проявили интерес до сега не са направили нищо осериозно по въпроса. Сякаш страхът надделява и завареното положение има твърде голяма притегателна сила.

В бъдеще виждам доста положени усилия в областта на ПР и привличане на новозаселници. Трудното в тази сфера е, че както се казва, можеш да закараш магарето до водата, но не можеш да го накараш да пие. А и не трябва. 

Дръвчетата се развиват... прилично. Не спрямо моите лични очаквания, но имайки предвид, че допуснахме няколко грешчици е нормално да не получаваме идеалният растеж. Буйният растеж премина и сега сме в тих растеж. Дължина на леторастите при бадемите (като най-многобройни от засадените има средни стойности около 60см. и отделни случаи на по 120см (каквото би трябвало да постигнем по книга(но по книга би трябвало да използваме и изкуствени торове и поддържане на почвата в черна угар)). Това развитие ще коства на дръвчетата една година повече за формирането на короната и най-вероятно някои от тях ще закъснеят с по година при стъпване в плододаване. 

Въпреки това, ако успеем да ги запазим живи до идната пролет ще считам начинанието за много успешно имайки предвид количествата с които работим и изцяло ръчния труд и алтернативни-новаторски идеи. Научихме много. Следващото засаждане ще е по-различно и по-добро.

Всеки две седмици всички дръвчета минават на проверка, за буби, за наклон на скелетните клони и баланс в короната и прочее. Всеки две седмици биват и поливани. Или почти. Поливането е много трудоемка работа поради все още неизградена поливна система и понякога си правим оглушки ако е валяло и отлагаме. (в което се състои и едната от нашите грешки при грижата за фиданките тази година).

До скоро писане.

Илия

Първото капково напояване работи - със снимки

И така, дойде този заветен миг в който можем да кажем, че едната ни зеленчукова градина се напоява с капково напояване и е несравнимо (десетки пъти) по-икономична като разход на вода от коя да е друга градина в селото, пък смеем да кажем, не само в нашето.

Разбира се, работата е свършена на половина, ама то така е. Чопнеш тук, чопнеш там, хиляда задачки.

Все пак го пуснахме и работи прекрасно.

Както обичам да казвам - на теория, теория и практика са едно и също нещо, на практика, не са.

Изходните данни сочат, че капков маркуч би трябвало да работи над 0.5 атмосфери, или поне 0.2. Е да, ама ние го подкарахме с 0.12 атмосфери. То хубаво ще каже някой, иди дойди там по графиките ако се взираш до болка можеш да видиш как би работило и на 0.12 атмосфери. Обаче, ние пък сложихме филтър на цялата тая система която би трябвало да прави съпротивление 0.2 атмосфери. Всякаква математика показва, че това не би трябвало да работи. Ама работи.

Така че моят съвет към вас когато тръгнете да си правите капково напояване е да си купите 50м маркуч с всичките му джаджи и да пробвате какво можете да сътворите без да обръщате внимание на теоретиичните характеристики. Като се наекспериментирате тогава си купете нужното ви количество и действате, вече ще знаете и какво може. На нас този процес ни отне една година де, ама то щото покрай другото. ;)

Сега сме в процес на инсталиране на другата система за капково която ще захранва градината над къщата. Тя пък е още по-готина, с една система можем да поливаме градината и да захранваме къщата с вода в момент на нужда, можем да захранваме системата с вода от две места и ще имаме 1.5 атмосфери налягане - достатъчно да мине и през бойлера, пък да не кажа, че ще е достатъчно да мине и през слънчевия бойлер до който още не сме стигнали де. Да не говорим, че ще е възможно разширяване във всякаква посока - обем на резервоарите, брой градини за поливане и какво ли още не, абе много гъвкава. Да не споменавам пък, че ще има инсталиран седмичен таймер и ще можем да поливаме когато си поискаме за колкото си поискаме в денонощието и в дните от седмицата , за времето (с 15 мин точност) което искаме. Изобщо лежи си човек в 5 сутринта, а то си полива само до 6:15 и си спира.

Ама да я направим и нея пък тогава ще се хвалим.

За сега сме на етап копане на каналите за полагане на магистралните маркучи. Все присъства туй копане бре! :)

До скоро копане! :)

Вади и Swales(контурни вади)

Дойде време за поливане на младите дръвчета и храстчета.
Влезнахме стабилно в сухия сезон и почвата веднага се нацепи, което още повече допринесе за нейното засушаване.

Всеки който се е занимавал или интересувал от пермакултура знае що е то swale, за останалите ще обясня. Контурната вада е вада с много малка или изобщо без денивелация от единия до другия и край. Тя служи като резервоар за вода която да просмуче в по-долните почвени пластове и така да стимулира по-дълбоки корени, а освен това да намали повърхностното изпарение при поливки до минимум.

Понеже ние все пак се опитваме да правим каквото правим с една пермакултурна що годе, пригодена към реалностите на село идея, решихме, че вместо вертикални(по склона) вади и редове с дръвчета ще ги правим хоризонтални(напреко на склона или по контура). То хубаво, ама голям зор когато дългата страна на парцела ти е по склона, това изисква изкопаването на стотици метри контурни вади.

Днес часовникът звънна в 6, към 7 и нещо бях вече на овощната градина. Изкарах там 12 часа, след което време се прибрах, въпреки, че беше все още светло, защото не можех повече да стискам дръжката на лопатата и мотиката, а и трудно вече ходех.

Първата трудност бе почистването на съществуващите вади по които се очакваше водата да стигне до горната част на нашата градина. Те хубави вади, ама не са в употреба от 15тина години. Обрасли до неознаваемост, запушени с листа, клонки и корени, с множество растения пораснали директно в тях. След около 4 часа пробиване на път из джунглата, успях да докарам вода до градината, слаб дебит, но все пак вода.
Оказа се, че създаването на нови транспортни и контурни вади не е по-лесно от почистването на старите.

След 12 часа борба имаме поляти 9 растения.

Обаче когато пуснах първата контурна вада - кеф! И от едната страна и от другата страна мога да я захраня, тя се пълни и после бавно се стича на подпочвено ниво, ако я оставя да покисне така 2 часа, на 5 метра от нея се явява ефекта на плаващите пясъци, гледаш повърхността суха, но стъпиш ли потъваш, забиеш ли пръчка влиза като в масло. Идеално зареден подпочвен слой с влага, изпарението намалено до минимум, плевелите оставени на сухо (или поне по-плиткокореновите), а най-доброто е, че имаме 0 ерозия при поливане и 100+% прихващане и задържане на дъждовната вода в границите на парцела.
Спекулирайки бих заявил, че само от използването на контурни вади можем да намалим разхода на вода за поливане минимум с 50%.

Все хубави неща, но и утре е ден, и утре копаене на вади. На ден мога прекосила да направя 5 вади на тесните парцели, а само на единия има над 25 реда, което значи и същия брой вади.
Вадите ги разполагаме 1метър над мястото на засаждане на редовете (които вече са оразмерени по контур). Чудя се даже дали не трябва да са на 2метра, но така биха се явили по средата на междуредовото разстояние, и ще затруднят ходенето между редовете.

Изтощение, пот, глад и доволство, че теоретичните до скоро идеи работят на практика.

Скакалци

Досадно е доста.

Садим разсад домати, след 2 дена 80% са изядени.

Присаждаме нов разсад, след 2 дена са изядени.

Присаждаме трети път, пак ги изяждат. 

Прегризват стъблата гадините.

При това не са само доматита, чушките, бобчетата, тиквичките, всичко страда. 

Голяма са напаст ей! 

Днес малко ми писна и направих настойка от люти чушки във вода и напръсках 4 лехи експериментално. Казват трябвало да помогне, ще видим.

Ама вече сме назад. Почваме късно за пореден път.

Сега проучвам капани за щурци, защото, даденостите трябва да се използват по най-добрия възможен начин. Щурци и скакалци са дадени, това ще използваме. Кокошките ги харесват, вече пробвах. Сега само трябва да измислим лесен начин да се самоулавят в капанче и ще осигурим страхотна протеинова диета за кокошлетата.

Които между другото вече снасят, или поне една-две от тях снасят. :) Днес прибрах 4-тото яйце.

Капково под 20 см мълч работи брутално добре. От долу е все едно сме ранна пролет, земята е накисната. Чудя се дали това няма да забави развитието на растенията, защото температурата на почвата под мълча е доста по-ниска от тази на открито. Освен това поливка със студена вода я охлажда още повече. То не, че се налага де, вече седмиа държи влагата без нужда от поливане.

Картофите под сламата ги проверихме днес, покарали са и познайте - скакалците са изяли връхчетата на някои.

Разни

Садихме лук на сухо за глави. Плиииитко само боцваш, без покриване, без копане, само покрихме с тънък слой слама около 5см. Вече се е подал, до тук упражнението е успешно. Ще видим какво ще излезне нататък.

Брахме и все още берем коприва и лапад в несвяст, ще прибавим и маточина скоро. Пращаме за софия да се радват хората на хубава храна. Още не ни е останало време да си изсушим за зимните запаси, но и това ще стане.

Садихме картофи на сухо по 3 начина за експеримент. Прекопана ивица 25см в която боцваме картофа слагаме кристали и без зариване но с настъпване, непрекопана ивица слагаме картофа, кристали и настъпваме, просто слагаме картоф и настъпваме. Всеки от случаите покрит с над 12см слама. Днес ги погледнах още няма раздвижване (преди седмица-две ги садихме) но картофите почти не бяха рътени, та се очаква забавянето. 

Ако експериментът се окаже успешен ще имаме лесен начин за отглеждане на картофи... а това си е нещо! 

Дръвчетата са се хванали в по-голямата си част ( за сега само 2 жертви(най вероятно взети в лошо състояние от разсадника защото подозирахме още при засаждането)) Учудващо някои малини и къпини не изглеждат добре, ще изчакаме, да видим дали от корена няма да излезне нова издънка. Останалите са ок. Все още чакаме смокините и наровете да се раздвижат, те са по-топлолюбиви и си чакат топличкото.

Изкопахме отводнителна вада, барем намалим наводненията в гаража при порои, имаме големи надежди.

Посещенията на блога и фейсбук страницата експлоадираха. Имаше момент в който трудно се отговаряше на всички запитвания.

Та и доброволци и гостуващи се навъдиха, сложна работа е това организирането на хора, не ти остава никакво лично време и се измаряш все едно работиш два пъти повече от обикновено.

Започнахме полека да ограничаваме достъпа и да отказваме желаещи, трябва да измислим процедура която да е ОК за всички. Нулево лично пространство и комуникация с постоянно нови хора продължително време не може да се издържи твърде дълго.

Погледнато от добрата страна, ЙЕЙ! много хора ни харесват, харесват какво правим и искат да участват по някакъв начин! Срещнахме се и се запознахме с прекрасни хора! Доказахме, че да живееш на село може да е доста социално интензивно занимание! :) И никакви такива "ама аз ще си седя в града, че тука имам по-голям шанс да си намеря приятел/ка" не ни минават вече.

Започнахме изграждане на няколко повдигнати лехи до къщата, надяваме се да покрият салатните нужди на къщата, но се съмняваме.

Движим въпроса с капковото, остана ни само да вземем магистралния маркуч и стругар да направи преходниците от бидоните към магистралата. Тепърва ще се учим как да слагаме тройници, ъгли, кранчета и прочее по маркучите, така че да не си чупим ръцете много. Първите опити бяха доста износващи за ръчичките.

За сметка на това успяхме да научим доста неща за капковото и се чувстваме сигурни, че системата ни ще работи добре.

Мълчираме дръвчета, храсти, лехи, абе всичко! Супер новината е, че една бала слама стига за мълчиране на две дръвчета! Това е много добре, защото си мислехме, че до никъде няма да ни стигнат балите ако трябва по 1-2 бали на дръвче. А сега ни стигат идеално, та даже може да останат (да бе да, сигурен съм че ще ги наместим до последната).

Планината от лозови клонки я смачкахме, не успяхме да покрием всичките редове на лозето с мълч, но има още доста клонки които ни чакат да стигнем до тях.

Мария започна да прави снимки - приказни както тя си може, сигурно сте ги видели на фейсбук страницата ни. За която между другото се грижи един приятел, ние не смогваме да седнем на компютрите за дълго, а когато седнем има доста друга работа и кореспонденция и така получихме помощ в популяризирането на идеята... та даже стана малко страшно като се заредиха едни стотици лайкове и прочее. Сега даже ми е едно отговорно да пиша, викам си трябва да напиша нещо много идейно и смислено. Та за малко пак да се разминете със статия, ама после се усетих, че по-идейно от това да ви разкажа какво се случва всекидневно няма.

Две кокошки умряха (явно си дойдоха болни) ама ги попълнихме (едната безплатна от продавача, който дойде и се увери, че правим всичко както трябва). Още не сме сглобили двете части на трактора.

Тъкмо си говорихме с Бо днес, че имам много технически проектчета които само минават на заден план, защото земеделието е водещо в момента, но спокойно, ще им дойде и на тях времето в някакъв момент. 

Като казах Бо, той скоро завършва пчеларския си курс и го чакаме да почне с практиката, и толкова зарибяващо обяснява, та ми се прииска и аз да се грижа за един кошер. :)

Съседката ни подари ягоди да си насадим, предстои ни, както и още малко малинки и с това ще приключи засаждането на многогодишни за този сезон. На есен пак. Не можахме да изпълним баш свръх амбициозния си план, но сме доста близо всъщност и сме много щастливи като ги гледаме какви хубави листенца пускат. Връзката между нас и растенията е... извън възможностите ми да я опиша.

Появи се идеята да формираме различни дървета по различни системи, за да може после да се показва на хората коя система каква е и как изглежда и какви са и предимствата( а и самите ние да видим коя система за формиране ни харесва повече). Предстои дообмисляне.

Мария ми оплете страхотни вълнени чорапи, цели 3 чифта!!! :) Два от които не нося по настоящем защото още не са снимани. :)

Имам обещание от Бо и Мария, че скоро и те ще пишат статии в блога, надявам се тогава да имате по-чести вести от нас и на по-разнообразни теми.

Бъдете здрави.

Илия

възпитание

Дъждовно е, не излизаме твърде на вън, защото при всяко падане трябва да сменяме дрехите.
И ето какво правим:

Според нас личният пример учи най-добре. Надяваме се Аро да се научи що е то повторно използване и рециклиране, няма боклуци - всичко е ресурс. Креативност, problem solving, самостоятелност, смелост за реализиране на идеите с даден ресурс, творчество - всичко в едно.

Идеен проект, архитектурен проект и строителство - Мария.

А след като спре да вали - природознание.