Подробно описание на вади (swales)

Можете да ги наречете всякак, вади, канали, ров, swales, furrows, ditch и какво ли още не. Това не е важно, важното е трябват ли ви и как точно трябва да са направени, за да извършат определена полезна дейност.

В тази статия ще се опитам да обясня какво аз знам, как ги разбирам тези структури и какво ме е научил опита до сега, какви са мотивите за да правя вадите по начина по който ги правя и какви изчисления ме водят.

Трябват ли ви изобщо вади?

Вадите са скъпи и трудни земни съоръжения, които е добре да избегнете ако няма да ви служат достатъчно добре и няма да ви донесат значими ползи с времето. Също така вадите пречат. Ама много. Ужас са за косене и разделят вашия парцел на множество малки части. Опасни са когато работите с машини, за вас и за машините, а и лесно се повреждат от машини. Добре е да изграждате вади само сед като сте направили план за това как ще използвате и развивате даден имот в бъдеще, за да могат те да бъдат съобразени и да не пречат на операциите които ще се извършват.

За какво служат?

1. Напояване. Вадите най-често се използват като система за пренос, и разпределение на вода от някакъв водоизточник на някаква площ.
2. Задържане на вода. Понякога се използват за задържане на дъждовна вода, сива вода(от мивка и пералня), черна вода(от тоалетна, душ и покрив).
3. Контрол при наводнения предизвикани от порои.
4. Увеличаване на почвения слой. Дигата на вадата осигурява място на което има по-дълбок почвен слой.
5. Контрол на ерозията. Вадите могат да извършват функцията на утаители в които се събира хумусен почвен слой, глина и органична материя.
6. Дрениране на парцели които страдат от преувлажняване.

Наклон на вадите.

1. Водоравни или контурни вади. Имат еднакво ниво по цялата си дължина.
2. Вади с малък наклон. От началото (най-високата точка на вадата) има спад 0.1 – 4% към края (най-ниската точка на вадата).
3. Вади с голям након. По-голям от 4%.

Конструкция на вадите.

1. Канал с дига. Най-често използвания вид вада се състои от част която е вдлъбната (спрямо релефа на парцела) - канал и част която е от долната страна на наклона на вдлъбнатата и е изпъкнала (спрямо релефа на парцела) - дига.
2. Вада тип канал. Изцяло вдлъбната спрямо релефа на парцела, изкопаната почва е премахната.
3. Дига. Няма вдлъбната част, има само дига, от някъде е взета почва и е насипана за да оформи вадата.
4. Дигата може да е изградена от почва, камъни, био материя, пластмаса и какво ли още не.
5. Канала може да е водонепропусклив за транспорт на вода или попивен за напояване и транспорт.

Оразмеряване на вадите.

1. Обем на вадата. Определя колко вода може да побере хоризонтална вада или колко вода може да отведе отводнителна вада.
2. Разстояние между вадите. От него се определя събирателната площ която ще пълни вадата.

Аз конструирам вадите които правя индивидуално за всеки парцел. Парцелите са различно големи, функцията на вадите е различна, почвата е различна, предназначението на парцела и последващите обработки са различни, това налага индивидуален подход.

До сега съм изграждал контурни вади, вади с 1%,2% и 4% након, с различна ширина и дълбочина от типа канал с дига.

Вадите не са лесни за изграждане, ако се правят на ръка са свързани с тежък физически труд, ако наемате машина са свързани с големи разходи и още по-големи нерви. За мен е важно да успея да съчетая максимално много функции в една вада. С годините и опита ставам все по-добър в това. В последните вади които направих успях да съчетая отводняване, задържане на вода, преразпределение на водния ресурс в парцела (напояване на високите точки), контрол на ерозията, увеличаване на почвения слой и естествено очертание на малки пасища, всичко това с една структура. Доволен съм от резултата. А влиянието на тази земна работа ще се усеща все по-осезаемо с годините.

Обикновено правя вадите не контурни, а с  наклон. Причините за това са две:

Първо мога да използвам така направените вади за изкуствено напояване. Хоризонталните вади не стават за напояване освен ако нямате водоизточник с огромен дебит, например изходна тръба над Ф100 която да можете да изпълните.

Второ, когато вадата е с наклон, мога да я използвам за да преразпределям водата от микро долините към микро ридовете на даден парцел. Това съм го взаимствал от K-line напояването. Основния принцип е да изкараш водата от долината и да я закараш на рида, това ще осигури максимално време всяка капка която падне на имота да остане в имота и да върши работа.

Колкото по-голям е наклона на вадата, толкова по-бързо се движи водата в нея. Наклони над 4% се считат за ерозионни и за това не съм използвал такива, а в някои държави се изисква специално разрешение за изграждането на такива структури. Също така, колкото по-голям е наклона, толкова по-малка е вместимостта на вадата, тоест по-малко вода ще задържи и пропие към дълбоките почвени слоеве преди да прелее.

Наклонът на вадата е доста труден за определяне, ако не прибегнем до 100% научен подход, което ще изисква доста тестове на почвата, а го караме на око, се изисква да предвидим няколко елемента. Това което трябва да вземем под внимание е колко вода задържа почвата ни, какъв е наклонът на терена, какви култури ще се засаждат на имота, каква е събирателната повърхност която пълни всяка вада, каква е статистиката на валежите и тяхното обичайно разпределение, къде ще прелива вадата.

С две думи, ще сбъркате няколко парцела докато го нацелите, но с времето и опитите става все по-лесно.

Ето как върви процесът ми на разсъждение.

1. Какво искам да правя на този парцел и имам ли нужда от вади?
2. Как да интегрирам вадите в цялостния план за развитието на парцела, за да са възможно най-полезни и да пречат възможно най-малко?
3. През какво разстояние искам да са вадите за да се впишат в плана ми най-добре?
4. Колко големи(каква вместимост) искам да имат вадите, свързано с площта която ги пълни и статистиката за валежите?
5. Къде ще преливат вадите?
6. Как ще изкопая вадите?

Ето как се разви случая в последния имот.

1. Парцеът ще се ползва за овощна градина с къмпинг част в най-горната зона. Имотът се намира на източен склон с различен наклон, на места над 15% наклон. Имота застъпва частично дере и частично рид, тоест е наклонен в две направления. Имотът е засушив, почвения слой е около 50см., глинесто песъклив, малко съдържание на органична материя. В началото ще напоявам от водоизточник с идеята да сведа до минимум напояването с течение на времето и установяването на дърветата. Между дърветата тревата ще се ползва за пасище на животни. Трябва ми място за изсипване и пропиване на сивата вода от къмпинга. Компостна тоалетна, няма черна вода.

От тези данни стигам до заключението, че вадите ще са много полезни на този парцел, мога да ги ползвам за напояване, за спиране на ерозията, за изкарване на водата от преовлажнените части в дерето и да я закарвам до засушливия рид. Ще имам място за използване на сивата вода, ще насадя дърветата по дигата на вадите и по този начин ще осигуря на дърветата по-дълбок почвен слой за корените, готови вади за напояване и формиране на редове е които да пасат животните. Вадите ще спират ерозията на този иначе стръмен парцел и ще пънят подпочвения слой с вода, което ще е добре за засушливите месеци през лятото. Очевидно е, че вадите ще са много полезни.

2. Вадите почват две тераси под къмпинг частта за да не пречат, ще са с наклон от 4% за да мога да използвам дори източник с малък дебит за да напоявам по тях. Наклонът ще води от дола към рида, за да може да се пресушава дерето и овлажнява рида, което ще направи целия имот равномерно напоен, вадите ще събират водата в крайната си част при рида. Дигата на вадата и реда с дръвчета ще съвпада, когато се сложи ограда по дръвчетата за да ограничи различни пасищни зони за животните, дърветата ще ползвам за колове, а дигата ще ми осигури равномерна повърхност за долния край на пастира/оградата. Цялата площ на вадата ще произвежда трева за храна на животните. Вадите ще приключват на 2+ метра от оградата във всеки край, за да може всяко междуредово разстояние да се достига с трактор или друга техника когато се налага.
3. Вадите ще са през 6метра, разстоянието, което ми е необходимо за дръвчетата е 4метра, но ако искам да интегрирам и животни в системата искам да оставя по-голям просвет за производство на паша. Разстоянието между вадите е същото каквото е между редовете на дърветата.
4. Имайки предвид статистиката на валежите и дължината на вадите, тази повърхност няма да е твърде голяма и ще успявам почти във всички случаи да усвоявам по-голямата част от валежите. За разлика от други хора, аз не оразмерявам вадите така, че да усвояват най-големия валеж за последните 100години. Това ми се струва твърде преоразмерено и ненужно.

Ето как се прави това, намирате статистиката за валежите във региона, за мен е Сандански. Решавате кои са най-големите валежи за които искате да се подготвите и да усвоите. В моя случай това са 100мм. Пресмятаме повърхноста която ще захранва вадата (повърхността между две съседни вади). В моя случай е 6метра по 36метра дължина на вадата. Повърхността е 216квадратни метра по 0.1м(100мм) 21.6кубически метра вода. Това ще падне от небето при екстремен дъжд в моя регион. Част от тази вода ще попие в земята, част от нея ще попие в дигата. Останалото ще се събере във вадата и ще потече по наклона на вадата. За улеснение, по наблюдения обичайно над половината от водата попива, дори когато е имало валежи предишния ден. Разбира се това зависи от много фактори, колко е запасен почвения и подпочвения слой, каква им е структурата, време за оцеждане, наклон и равномерност на повърхността, биоматерия в и над почвата и тн. За улеснение аз го приемам за 50%. Това означава, че трябва да направя вада, която да събира 10.8кубически метра вода. Ако вадата е 36м, лесно мога да определя сечението. 10.8/36=0.3квадратни метра. Как ще го постигна това сечение на вадата е въпрос на визия как ще ми е най-лесно и най-полезно. Отбелязвам изрично, че това не е просто сечението на канала който ще изкопая, а това е цялото сечение от върха на утъпканата дига до хоризонталната и проекция в парцела над вадата. Освен това, тази сметка ще важи, ако вадата ми е контурна, но ако е наклонена сметката е съвсем различна.

Тъй като моята вада е наклонена, количеството вода което мога да събера в нея е равно на сечението на вадата по дължината до където стига водата преди да прелее от долния и край разделена на две. В моя случай от върха на дигата до дъното на вадата височината ми е 48см, при 4% наклон, това значи, че вадата ще събира вода в последните си 12 метра преди да прелее. Тоест ще  събира 12*0.3/2=1.8кубика във всяка вада на парцела с този размер. Очевидно това е доста по-малко от колкото 10.8кубика които очаквам при най-големия дъжд. При мен това е по дизайн, първо защото вероятността за такъв дъжд е веднъж на 5 години, второ защото познавам характеристиката на тукашните дъждове и те определено не са тропически, тоест не пада голямо количество вода за малко време, а пада бавно и спокойно и има много време за попиване. Ако обаче реша в бъдеще, че не ме устройва да губя тази вода съм предвидил три начина да я задържа. 1-во увеличаване на дигата – всеки 4 сантиметра повдигане на дигата в края на вадата ще ми осигурят около половин кубик вместимост на вадата. 2-ро разширяване на каналната(вдлъбната част на вадата в последните 12 метра навадата, това ще ми увеличи обема, а най-вероятно ще го ползвам в комбинация с първото решение. 3-то преливниците на всички вади мога да насоча към езерце, което да буферира излишната вода.

Така или иначе, за сега не се налагат промени, защото вадите се държат спрямо очакванията, днес имаше към 30мм валежи и съвсем малко акумулация.

5. Каквато и структура да правим за задържане на вода, трябва да знаем къде ще прелива тя в момент на претоварване. В моя случай вадите ще прелеят към рида на парцела и от там ще се отводнат от стара поливна вада вече изградена по рида преди десетки години и още съществуваща. Това е разбира се, ако не направя езерце което да събира всичко възможно до последната капка, тогава вадите ще преливат към него. То ще е разположено на рида и от там ще може гравитачно да се поливат всички градини под него. Все още не съм решил има ли нужда от това.
6. Копането на вадите го направихме на ръка. Твърде сложно и скъпо ми е да викам багер за такава дейност. Ако за вас е по-лесно и евтино, спестете си тежкия труд. Оразмеряването на вадите направихме с водна терзия.  Представлява две равно високи летви на които е закрепен прозрачен маркуч пълен с вода. Лентите са разграфени на 1см деления, долния край на летвите е вързан с канап на 2м разстояние. На всеки 2м, водата трябва да покаже 8см разлика между едната летва и другата, за да получите 4% наклон. Вадите са от типа канал-дига, защото е най-лесно, евтино и с най-малко работа събират най-много вода.

Допълнителни съображения.

Ако на пътя на вадата попада дърво или храст което е вече изникнало и установено, можете да го заобиколите с вадата, ако е от горе на склона, ще трябва да направите по-дълбока канална част, ако е от долу на склона по-висока дига. И в двата случая не е хубаво да се отклонявате твърде много, ако искате да запазите консистентността на участъците между вадите, което ще улесни използването на всякакви машини.

Отклонение на вада за да запазим дивачка круша на която ще облагородим.

Според мен е по-целесъобразно да се конструират вадите за по-често срещаните и по-малко екстремни валежи, от колкото за много рядко срещаните и супер екстремни валежи.

Имайте предвид, че за да имате 100% оттичане на валежа във вадата, това значи, че трябва да е валяло дълго време(дни) почвата да е подгизнала, подпочвата да е пълна и тогава изведнъж да започне да вали супер силно и за кратко време да излее всичкия валеж. Това не се случва особено често. Освен това, колкото по-стръмен е терена ви, толкова по-бързо се оцежда. Всяко забавяне във времето за което пада дъжда ви носи време за попиване и оттичане през подпочвените слоеве. Другия случай е, когато през лятото почвата се е спекла здраво от сушата и има лятна буря с мащаби по-големи от най-големите годишни валежи която да връхлети много бързо и да излее всичко на веднъж. Не знам за при вас, но при мен не се случва.

Ако искате да косите във вадите, направете ги достатъчно широки, за да може тримера или косачката ви да влиза в тях.

Надявам се, че харесвате нашият проект Храна за размисъл (Food for tought) и какво правим в него. Може и вие да участвате като ни подкрепите в Нашата патреон страница.

Илия (Храна за размисъл)

Простичките неща - въздух, вода, храна, топлина

Хубава година е тази, случват се отдавна отлагани неща и има усещането за задоволство. Едно от тези хубави отданва искани неща е изследването на водата която пием.

Ще ви набутам тук едни данни сега да ги видите, знам, че нищо няма да ви говорят, ама може да го приемете на доверие, че всичко е перфектно. А може, и даже е по-добре, да се поинтересувате какво значат, а най-добре да хванете да си направите и вие едно изследване на водата която пиете и на водата с която си поливате градините, че иначе язък ви за здравословното хранене или био земеделие.

Та тази година успях да направя две възможно най-пълни изследвания на водата която ползваме. Ето резултатите от химическото: Ph 7,54

N total	NO2	NO3	ХПК	NH4	SO4	PO4	Cl	Ag	Al
1.7	<0.03	<2.2	15	1.62	<5	0.49	7	<1	<50
[mg/l]	[mg/l]	[mg/l]	[mg/l]	[mg/l]	[mg/l]	[mg/l]	[mg/l]	ppb	ppb

As	Ca	Cd	Cr	Cu	Fe	K	Mg	Mn	Na
<2	8105.65	<0.2	3.44	5.85	<100	643.14	1097.95	1.22	4274.6
ppb	ppb	ppb	ppb	ppb	ppb	ppb	ppb	ppb	ppb

Ni	Pb	Sb	Sn	Zn	U	Неразтворени вещества/ Sus S	Разтворени вещества/ Dus S
<1	<30	<50	<50	25.71	2.78	1
ppb	ppb	ppb	ppb	ppb	ppb	[mg/l]	[mg/l]

Ето резултатите от биологията:

Ако се поинтересувате, ще можете да намерите в нета референтни стойности за всеки един химичен елемент или бактерия. А ако не ви се занимава, но ми имате доверие можете да приемете, че всички показатели са идеални.

Ех какво облекчение ми беше като ги получих тия резултати!!! Защото то човек си мисли някакви неща, разсъждава и спекулира, но опре ли ножа до кокал и предстои да излезне точния резултат на изследването си е притеснително. Сигурно за това повечето хора не си правят изследване на водите, предпочитат да ги усещат. "Чувствам много добра енергия, тая вода е супер чиста."
Аз не съм безчувствен, ама чак да чувствам химическия състав на водата не мога. Та за туй предпочитам да си го измеря.

Та мисълта ми беше за простичите неща.
Скоро си мислих какво пък толкова ни трябва и кои са нещата дето ползваме най-много и не можем без тях. Та ето го и обобщението:

1. Въздух. - Носят се разни слухове, че имаме най-добрия въздух в България. Ама те много хора на много места казват така, та не им хващам вяра. Обаче има някои неопровержими доказателства. В землището на нашето село е измерен най-чистия въздух за целия регион. Въз основа на това се решава да се изгради център за деца с белодробни заболявания и астма. Въз основа на това започва урегулиране на поземлените имоти в селото за разширяване на жилищната база. (предполагам доста хора знаят за санаториума в Сандански, е те тоя същия е трябвало да е в наше село.) И тук теориите се раздвояват, едните твърдят, че са се усетили, че селището е твърде малко и ще е много зор да го разширят за да поеме такъв голям проект, а другите твърдят, че тогавашния ни кмет е извъртял няква далавера и е предостъпил на Сандански да направят санаториума. Ама мене ми е все едно, дишам с пълни гърди и се радвам, че селцето не се е превърнало в град.
За всеки случай обаче пуснахме и едно изследване за радон във въздуха, че в последно време е модерно. Все още чакам резултатите, ще споделя

2. Вода. - Както се види от по-горните данни водата ни е свръх чиста. Аз лично не вярвах, че може да се намери вода която да не излиза от нормите на нито един от 30-те химични показателя, ама ей го на, взе че се намери.

3. Храна. - Храната съм я коментирал много и не виждам смисъл да го правя и в тази статия и без това повечето снимки дето качвам във фейсбук страницата са на продукти от нашите градини.
С невероятна готовност ще предоставя продукти от нашите градини на всеки който иска да плати за изследването им. Просто на нас ни идват малко множко разходите за наука, пък нали ние си ги гледаме, та знаем какво правим. Ама все пак ако някой има връзки в лаборатория да каже, пращам веднага! Има доста интересни неща които могат да се изследват по храната!

4. Топлина. - За топлината не се бях сетил когато обмислях статията, обаче междувременно отидохме за малко на язовир Голям Беглик и август месец преживях температура от -2 градуса и веднага ми влезна в дневния ред от важните неща за едно човешко същество.
За да не съм голословен и просто да ви обяснявам, че при нас е топло съм започнал измервания и записване на температурите на всеки 5 минути. Като навъртя една година ще споделя данни и после на втората пак, за да се усреднят, в момента имам към 20-тина дни пропуск, като ми се запълни паметта на измерителното устройство и забравя да сваля данните на компютъра спира да записва и ме чака. Ама след още година ще ги попълня тия дребни дупки.

Живеем си ние тук на убавото място (за щастие научно доказано, а не само на усещане) пък вие се помайвайте още малко, като ви дойде времето, пишете два реда, звъннете един телефон и елате да видите и да усетите (па може и да помогнете нещо), кой знае може и на вас да ви хареса и да си станем добри съседи.

Илия (Живо Село)
0887627897

Облагородяване чрез подобрена копулация.

Интересни неща се случват, за това ви пиша рядко, но и за вас мисля, та снимам, пък някой път даже успявам и да ви драсна някой ред.

Всичко започна така:
Някъде из Февруари е, аз съм се ядосал нещо, вече не помня за какво и точно в този момент телефонът ми звъни, вдигам го и почти изкрещявам "ДА!". Отсреща, супер спокоен глас ми обяснява, че се казва Х., обаче не се познаваме лично, но едни наши приятели се познавали с него и му говорили за нас. Баща му цял живот се занимавал с ашладисване, та и той от дете ашладисва. В момента отделя по няколко месеца всяка година да върви из България и да учи хората как да го правят сами, а и да поашладиса няколко десетки дръвчета тук таме. Обяснява ми, че е прочел за нас и го кефим и ме пита може ли да дойде да облагороди дивачките около нас, защото виждал повече смисъл в това от колкото да ходи да ашладисва на "виладжии".
Както се бях начумерил, всичко ми мина и се ухилих до уши. Аз от над 5-6-7 години съм си наумил, че трябва да се науча да ашладисвам, теорията съм я прочел, миналата година даже успешно пробвах да ашладисам една круша и взе, че стана, събрал съм си калеми и ме чакат в хладилника за да мога тази пролет да правя нови опити. И изведнъж такова неочаквано обаждане. Джакпот!
Не е скучно да се живее на село ако правиш каквото те вдъхновява, "вервайте ми".

Около 20-ти февруари г-н Ашламинатора ни кацна на крака в Живо Село и ни научи да облагородяваме околната си среда чрез облагородяване на семенните плодови дървета които никнат като плевели на всякъде около нас.



Има много начини да ашладисаш едно дърво, методът който Ашламинатора използва се нарича "подобрена копулация". Успеваемостта е над 95%. Срастването е изключително добро. А той го използва по доста нестандартен начин, на вече пораснали дървета.

Нарочно цветово (различен цвят изолирбанд използвахме за превръзките) разграничихме кой какво ашладисва. Три цвята за мен, Асен и Ашламинатора. Трябва да ви кажа, че с Асен сме горди да се похвалим, че прихванахме занаята учудващо добре и имаме успеваемост над 90%.

Как се прави:
0. Събираш калеми и ги съхраняваш добре.
1. Почистваш около дивото дърво което е пораснало от семка или костилка, разнесена от някое животинче.
2. Махаш всички клони и издънки от дървото на които няма да поставяш калем.
3. Носиш си калемите с теб в една кфа с вода и извършваш техниката "подобрена копулация"(потърсете в гугъл за инструкции ако видеото не ви стигне) (не ви трябва специално ножче, обикновен макетен нож върши чудесна работа, ние ашладисвахме с такива.)
4. Стягаш с изолирбанд мястото на свръзката на калемчето с подложката.
5. Замазваш с овощарска замазка връхчето на калемчето.
6. Минаваш на следващото дръвче.
7. Повтаряш още много десетки/стотици пъти за да придобиеш точност.
8. Когато започне вегетацията чистиш всички издънки и израстъци които не са на калемчето, а са на подложката, през около 10 дни. Ако леторастите станат твърде огромни (случва се, при нас има над метър) ги подрязваш, за да не ги откърши вятъра.
9. Около 1-ви Юни сменяш превръзката на калема с друг изолирбанд.
10. Подрязваш като облагородено дръче и береш плод.

Ето обяснително видео от Ашламинатора:

Повторение с допълнение, мисля че филмчетата казват всичко което трябва да знаете:

И така, трима души, три дни. Резултатите са умопросветлителни.

След няколко седмици започваш да виждаш наченки на следствия от магията която си извършил.

На 22-ри Март - 4 седмици след присаждането.










На 6-ти Април, щест седмици след присаждането:









На 3-ти Май, десет седмици след присаждането:











На 29-ти Май - 14 седмици след присаждането:







Нарочно съм ви публикувал снимки на едни и същи три дръвчета, за да проследите развитието им през времето. Иначе имам стотици други снимки на десетки други дръвчета които сме облагородили. Мисля да ги сложа в някаква папка някъде в нета, да гедат любознателните.
Ето още някои интересни снимки.

Джанка ашладисана с девет различни сорта сливи и джанки, развива се чудесно, снимката е от началото на май:



Круша с четири сорта летни круши, за всеки месец от лятото:



Как изглеждат срастванията на калемите на 29-ти май, когато сменяхме превръзките с нови:












Когато не подрежеш прираста, той е станал твърде голям и се появи твърде силен вятър стават неприятни откършвания в мястото на свръзката на калема с основата. девет сортовата джанка вече ще е само осем сортова:


Силата на растежа:



Това е вече готово, само си беше махнало превръзката и кората вече е загрубяла от слънцето в мястото на свръзката:



И така, действаме си. Нека вали плод, нека има за всички.
Ашламинатора донесе около 80 плодни сорта, мисля че от всички сложихме по няколко калемчета, разнообразието рязко нарасна. Тепърва започваме.
С Ашламинатора имаме уговорка за догодина на пролет да повторим, но важното е, че ние с Асен се научихме и вече можем и сами. Всяка година по 50-тина дръвчета да направим, ще ви питам как ще се надбягвате на сам след някоя и друга годинка. :)
Ако имате някой сорт който много харесвате, моля пратете ни калемчета следващата пролет. Ще им се зарадваме и ще ги умножим.

Поздрав и успешна седмица.

Илия(Живо Село)

Покривни култури (cover crops)

Седят ми тука в главата едни идеи за много интересни постове от доста време, ама няма време да ги напиша бре. То някак си не само време трябва, ами и самота, а пък самотата е по-малко и от времето даже. А някой като ми каже, че на село било социална изолация ми иде да го почна с дръжката на лопатата, ама това е друга тема.
И аз като всеки градски абориген в началото се захванах за пермакултурата като удавник за сламка. Манна небесна беше и решение на всичките ни проблеми. Ама на теория. А както и друг път сигурно съм казвал, любимата ми поговорка е "на теория, теория и практика са едно и също, но на практика не са." С течение на годините и практиката от една страна и десетките "сертифицирани пермакултурни дизайнери" дето са ми идвали на гости от друга страна, стигнах до извода, че някои неща са си за теорията, а някои са си за практиката.

Пермакултурата не е лошо знание, не е пълно, доста теоритично е, доста повърхностно, силно популистко, но не е лошо. Даже бих казал, че си е доста полезно, защото чрез неговата лесна смилаемост променя пътя на доста хора в една по-добра насока. Не, че не можеш да задълбаеш и в пермакултурата де, само дето малко хора го правят.
Та сега искам да ви съобщя някои неща относно един от основните принципи които всички цитират от "пермакултурата", а именно мулчирането.
Мулчирането дами и господа е теоритично добре звучащо, но е практически кошмар.
Първо искам да ви уведомя, че вие не разбирате мулчирането. Знам, че звучи просто и "какво пък толкова" ама всъщност не е. Всъщност, както и при повечето други неща, ключът за доброто му приложение се крие в детайлите. Има някои доста основни и твърде важни въпроси при прилагането на мулч преди изобщо да задълбаем в детайлите. А именно, кое да се мулчира, колко мулч да се ползва, каква фракция да се ползва, какъв материал да се ползва, как да се мулчира и кога да се мулчира.

Изобщо не знам защо ви говоря за мулчиране. Всъщност искам да ви говоря за покривни култури(cover crops) и така нареченото зелено торене. Те нещата са свързани де, сигурно за това започвам от мулчирането опитвайки се в крайна сметка да изразя покривните култури.

Ух, не, от другаде ще почна.
Органичната материя в почвата до голяма степен определя плодородието. Ето защо една от целите ни, като устойчиви градинари/фермери, е да увеличаваме органичната материя в почвата. Което стандартно обикновенно се прави по два начина - добавяне на оборски тор в почвата преди обработка и мулчиране. Проблема и при двата метода е, че те ограбват друга площ от нейното плодородие за да го предоставят на нашата площ(градина/ферма).

Изследвайки нежеланието си да ограбвам и деградирам чужда земя, с цел подобряване на собствената си земя стигнах до следните изводи.
Слънцето е източникът на енергия който захранва натрупването на органична материя на едно място. Следователно в моята градина има нужда да улавям слънчевата енергия през максимално дълъг период от време в годината. Следователно колкото се може по-дълго трябва колкото се може по-голяма част от градината ми да е покрита с растения. Част от тези растения ще служат за подхранване на почвата, част ще служат за подхранване на човека и животните в стопанството. За да се постигне по-висок коефициент на полезна дейност ( от единица слънчева енергия да се свърши най-много работа) са необходими животни във фермата за да се осъществят възможно най-много въглеродни цикли в системата. (честна дума опитвам се да не се отклонявам и да се изразявам възможно най-простичко)

Ето какво експериментче приложихме миналата година на нашите лехи до къщата - засяване с покривна култура бяла детелина по пътеките(перманентна покривна култура) и засяване на лехите с ръж(зимна сезонна покривна култура).


Ноември месец, след прибиране на зеленчуците от лехите, се извършва обработка на почвата и засяване на покривната култура. До 2 седмици е поникнала и започва да извършва своята работа, да събира слънчевата енергия и да я превръща в храна. Повечето хора не знаят, но растенията изразходват от 30 до 70% от въглехидратите които произвеждат не за собствен растеж, а за да подхранват гъбите и бактериите в почвата. Така наречената ризосвера - областта около корените на растенията - която е най-населената и най-разнообразна от всички области на планетата. Паралелно с отделянето на захари и протеини през корените, растението се развива и трупа собствена маса и най-важното площ. Площта е важна, за да се покрие цялата повърхност с фотосинтезиращи части, които да превръщат слънчевата светлина в захари. Като бонус, се получава и покривка на почвата която уравновесява почвената температура, предпазва почвените организми от екстремуми на температура, влажност и лъчения.

Около февруари-март се садят първите зеленчуци на полето, тогава покривната култура се вкопава във почвата за да обогати чрез разлагането си още повече хранителните запаси на почвения слой, превръщайки се в хумус. Питайте всеки агроном, зелено торене се учи като стандартна практика за торене. Хубавите практики са известни отдавна, не е необходимо да са нещо ново и модерно.



Териториите които се засаждат по-късно, като домати, краставици, патладжан и т.н. се оставят да трупат зелена маса до последния момент. и тогава се вкопава покривната култура и се засява зеленчука.



(на снимката се виждат различните етапи на развитие на покривната култура в лехите. В най-близък план има окосена и вкопана покривна култура и в така подготвената почва засаден разсад от тиквички. В следващите две лехи има окосена и вкопана покривна култура(ръж) и е засят боб. В предпоследната леха се вижда покривната култура окосена и събрана върху лехата преди вкопаването и, последните две лехи са още с покривна култура върху тях и чакат да дойде време за вкопаване малко преди да решим какво ще садим в тях. Както виждате получената био маса е значителна. А това което виждате всъщност е по-малко от половината произведена био маса, другата е в почвата. Периода от ноември до април-май е твърде значителен за да стои градината "гола".)

Същото се прави и със зимните земеделски култури, но тогава покривната култура е лятна трева. Например на площите където се отглеждат житни култури през зимата, могат да се сеят летни покривни култури след прибиране на реколтата докато дойде време за нова оработка и засяване за следващата зима.
И този цикъл се завърта, възможностите са твърде разнообразни и съвременната разумна изследователска дейност се занимава с изследването на смески от различни растения които да се ползват за покривна култура, кое след кое да следва, в какво съотношение спрямо конкретните почвени проби и прочее полезни неща.

За да ви дам визуално сравнение, снимах идентичната по площ и разположение градина на моя съсед по същото време по което снимах и моята. Това е състоянието в което се намираше градината между ноември и април, тоест почти половин година. Гола, пустиня, непродуктивна.



Ето ги и двете градини заедно една до друга, да не кажете, че има нещо скрито-покрито.



Ето това си мисля аз, а и доста други по-сериозни изследователи от мен, е ключът от палатката на устойчивото земеделие.
Да ме прощават пермакултуристите, но използването на мулч не е устойчива практика по никой начин. При това го казвам, с чистото съзнание, че и аз го ползвам на места. А не е устойчиво, защото мулчът не произвежда нищо, мулчът е пустиня която отрязява слънчевите лъчи без да произведе нищо от тях. Да, ползите от покриването на голата почва са на лице, но те далеч не са всичко.

Относно обработката на почвата. Да аз обработвам почвата и това не е лошо. Има определени случаи в които е, и определени случаи в които не е. Не е смъртен грях ако си прекопаваш почвата. Структурирането на глинести почви е невероятно по-добро чрез обработка и засяване на правилните покривни култури (в случая кореноплоди) от колкото чрез мулчиране и използване на методи без обработка. Пясъчните почви са по-различни, по-пропускливи и летливи, те търпят по-малко обработка и при тях подхода би бил различен.

Разлагането на органичната материя има различна полезност от гледна точка на процеса чрез който се случва това и мястото на което се случва. Когато се опитваме да увеличим хумусния си слой и да подобрим структурата и запасеността на почвата с органична материя, най-добрия начин който знам е вкопаването на прясна органична материя в почвата. Това стимулира развитието на почвените микроорганизми и гъби, предоставя им хранителни вещества, обогатява почвата с органична материя, внася влага и губи най-малко вещества. Иначе казано се осъществява компостиране.
Ако оставите окосената покривна култура върху почвата без да я вкопаете, получавате мулч. Проблемът е, че всичкия азот, повечето фосфор и другите летливи вещества които искате да запазите в почвата, влизат в реакция с въздуха - така наречената оксидация. Отлитат ви хранителните вещества и туй то. Не, че не остава нещичко, но губите огромна част. За това вкопаване на прясната органичната маса е силно желателно. Споко червеите ще се оправят, нищо, че ви изглежда като да сте ги избили. По-добре силно размножаваща се популация от червеи в почвата които, между другото се хранят с бактерии и гъби, а не с разлагаща се растителност, от колкото червеи на пенсионна възраст които никога не са ги закачали.
Относно въпросът къде да се случи това, компостиране на органичната материя, многократно по-енергоемко и с големи загуби на хранителни вещества е, то да се случи на компостната купчина, от колкото да се случи на място тоест да се вкопае покривната култура в самата леха.

За покривните култури ми беше мисълта, пробвайте, проучете, прочетете, размислете, нагодете и действайте. Вариациите са мноооого. Само от горе от горе ще ви вметна, че има растения които се ползват за покривна култура с различна цел например : запасяване на почвата с азот, запасяване на почвата с микроелементи, увеличаване на гъбната активност в почвата, предпазване от дадени патогени, обезплевяване на почвата, използване на растения тип хранителни акумулатори, покривни култури за максимална био маса, за продълбочаване на почвения слой, за справяне с твърде мокри или твърде сухи почви. Растения много и различни, начините за използването им в покривните култури по единично или в комбинации са безкрайни. Пробвайте.

Илия (Живо Село)

Разговор за общността над чаша винце

Драги ми смехурковци, вчера беше чудесен ден, един от онези идиличните в които си работиш цял ден с кеф, решаваш, че яденето не е толкова важно, че е далеч по-интересно да си довършиш това което правиш, а именно подрязването на асмата, розмарина и малините около къщата. И така си увлечен в работа от сутрин та до мрак. Когато настъпи мрак обаче, принудително трябва да спреш работа и изведнъж установяваш, че си свирепо гладен, но е твърде късно да правиш нещо засукано като например - салата, въпреки, че имаш в градината прясна маруля, къдрава салата, спанак, кейл, червено цвекло, целина и зелен лук просто нямаш силите да се занимаваш с бране, миене и рязане. Тъй като жената е отишла в Големия Град да „социализира” децата, никой не се е погрижил да има нещо за хапване, та в последния момент ти идва гениалната идея, че можеш да свариш ориз! И то не, защото ти се прави особено, а защото добри гости ще ти дойдат, които също са подрязвали техните овошки цял ден и идват да се видите, след като мракът ги е изгонил от любимото занимание. И така, посрещам гости с бял сварен ориз с подправки, трушия и лютеница за салата и гарнитура. Скромно, ама те японците така живеят по 100 години, ще го пишем в графа полезни.

Въпросния гост, е приятел с който се запознахме по местоживеене, някак си търсим се тук, че не сме много ентелегенцията ;). Той си има къща в близко село и от време на време си живее тук, а от време на време не, та сега е тук и се обажда да се видим. Супер. И понеже така се прави, като ходиш на гости на село, обажда се да пита дали да купи нещо от магазина като идва на сам и носи бутилка от собственото чисто-отвъд-био мелнишко вино. Асен дойде на гости и той да се запознае със съседа по село и дето се вика се събрахме.

Извиних се за скромното посрещане, но реално нямаше нужда, защото разбирането в отсрещната страна беше пълно, и разговора потръгна.

Та друга ми беше мисълта, това въведение беше само в графа „поставяне на сцената”.  

Интересно, но разговорът леко тръгна в страна политика и значението на действията на хората които правят законите и има ли то влияние върху нас и какво точно. За тези които не ме познават трябва да уточня, че това е много, много рядка посока в която тръгват разговорите с мен, защото е твърде безинтересна по принцип, не съм компетентен в нея и винаги имам към милион други неща които са светлинни години напред в скалата на интересността и ме вълнуват силно. Все едно де, отклонението беше кратко, но забелязано от мен, след което се отклонихме в друга силно неочаквана посока – разговор за пари – също твърде нетипично за мен, но може би повлиян от предишната тема, а може би поради скоршни дерзания в темата се пръкна това продължение и накрая завършихме с темата общност, което е вече, често дискутирана тема и която е интересно да се ръчка от различни ъгли.

Понеже обичам да хвърлям вътрешните си терзания по интелигентни и добри хора за да видя как ще се сблъскат с тях, как ще отскочат и каква реакция и идея ще имат въпросните хора по дадено терзание, си говорихме за личното ми финансово положение (знам, че е тема табу(не виждам защо трябва да е)) и чуденията ми дали да се захващам да правя пари, за да мога да инвестирам в проекта Живо Село или просто да си кютам и да си живея спокойно без да се излагам на риск, жертви и преумора.

Двете страни на дискусията защитаваха различни позиции:

Моята е, че ако успея да направя пари, ще мога да ги инвестирам в земя, сграден фонд, механизация и бизнес идеи, които да осигурят по-лесен преход на новопристигащите Живоселци, които имат желание да живеят на село в общество от що годе нормални хора. Улеснението което ще им предложа, защото ще съм им спестил усилията за намиране и закупуване на земя и/или къща и/или започване на бизнес и/или намиране на месечен доход и тн., ще разшири извадката от хора които биха направили тази стъпка. Тоест ако в света има Х хора които искат да живеят в Живо Село, в момента в условията които са (комбинация от живоселски условия и техни лични), чрез моята помощ за тяхното улеснение тази извадка от обществото ще се увеличи на Х+У където У са тези които биха били готови да живеят в Живо Село при условие, че има посрещнати вече една или повече от техните нужди, за които аз бих могъл да помогна ако имах излишен капитал.

Позицията на отсрещната страна беше, че в това няма смисъл на този етап, защото сме още много малко хора и това гигантско финансово, времево и трудово усилие се разпределя на твърде малко рамена. Далеч по-добре би било, ако в момента положим усилията в посока PR (това май е връзки с общественността на български), за да можем да достигнем до групата Х които да са готови да се заселят в момента при условията такива каквито са, отколкото да разширяваме групата с допълнителни У които, така или иначе не се знае дали ще са достатъчно корави за живота на село, дори с предложените улеснения. След което, когато се събере необходимото количество от Н индивиди които да са се преместили тук усилието за разширяване на обхвата до У би било много по-лесно за всички, защото ще е разпределено на повече рамена.

И двете страни са съгласни по въпроса, че мястото е добро и при събрана критична маса, усилия в посока увеличаване на жителите и участниците в проекта Живо Село няма да се налагат.

Въпросът е по какъв начин да се достигне тази критична маса. (по предположения Н=8-10 домакинства)?

Общността е важно нещо, средата с която си обкръжен има неимоверно влияние върху живота ти и ако искаме да имаме по-висок стандарт на живот е важно да работим за средата си, тук няма разминаващи се мнения.

Аз съм от хората, които слушат когато някой им говори нещо, а не просто обмислят как да отговорят докато отсрещната страна все още говори. Също така, много обичам да ми показват аргументирано къде съм сгрешил и съм готов да сменя позицията си по даден въпрос спрямо постъпването на нова информация.

Както и да го мисля, след снощния дебат, ответната страна май е по-права от мен. И следователно моята позиция ще трябва да се промени от по-скоро материално улеснение за У към активно тързене на Х хората.

Питаха ме, добре де, знаят ли хората, че Живо Село е проект за отворена общност и търсите още хора, семейства, домакинства както искаш го кажи които да се присъединят към проекта по начин какъвто те намират за добър.

Да-отговарям, всеки път като давам интервю, като говоря с хора, като изнасям лекция или презентация на някой фестивал го казвам това нещо – ние сме отворена група от хора които си търсят добри съседи, за да живеем всички по-добре, нямаме религиозни, диетични и каквито и да е други форми на регулация, всичко е на добра воля и желание.

Хубаво казва ми той, ама аз много често говоря разни неща и като се наспят хората, на сутринта са ме забравили и все едно нищо не съм казал. На хората трябва да им се повтаря постоянно, защото бързо забравят.

Аз имам една последна зависимост обаче която трябва да адресирам, за да е ясно дали трябва изцяло да сменя посоката на усилията или частично, а именно времето. Прогнозата за развитието на Живо Село във времето е много важна. За нас които сме вече тук не е все едно, дали Живо Село ще достигне критичка точка Н за 6 месеца, 1 година, 3 години,  5години, 10 години. За нас, колкото по-бързо достигнем Н (8-10 домакинства живеещи в Живо Село) толкова по-добре и то даже зависимостта не е линейна, ами е Х^-2 тва даже не знам как се казва с думи, може би обратно квадратична? В смисъл много по-важно ни е да стане по-скоро от колкото по-късно.

Ако предположението ми е, че У е много по-голямо множество то Х. У >> Х

Въпросът сега е, имайки предвид тази зависимост от времето за което ще се достигне положение Н дали си заслужават усилията за разширяване към група У или все пак е по-добре да търсим хората в група Х под дърво и камък.

Понеже вярвам, че вие, които четете това сте далеч над интелигентни хора, хвърлям това терзание към вас. Ако чувствате, че можете да отделите няколко минути от живота си за да помислите и аргументирано да коментирате, моля сторете го, ще се радвам да прочета вашите мнения.

А ако се чувствате особено щедри днес, може би можете да помогнете с PR-а на Живо Село, по начин който виждате за удобен и смислен за вас, и аз не знам какъв, може би шерване във фейсбук, може би разговор с приятели, може би някакъв съвет, де да знам, нищо не разбирам от PR, никога не ми се е налагало, ама и това ще го научим колко му е. J

А дори, може би, кой знае, вие сте от част от множеството Х или част от множеството У помислете дали не е така и ако е тогава моля ви се свържете с нас веднага! J

И последно, ако сте забравили, Живо Село е отворена група от хора, които живеят на село и си търсят добри съседи, за да живеем всички по-добре в една приятна общност.

Илия (Живо Село)

http://zhivoselo.blogspot.bg/

https://www.facebook.com/zhivoselo/

ретроспекция 2016

Здравейте знайни и незнайни читатели, приятели, съмишленици, мечтатели и прочее хора. Равносметката за 2016 година ще е по-лична май от обикновено. По принцип се опитвам да спазвам по-безпристрастен тон при писането на статиите които публикувам в блога на Живо село, но ми е трудно, много ми е трудно да се дистанцирам от проект който дишам и живея вече толкова време.

Лично ще е, и ще е дълго, и ще е откривателско за самия мен, някак самоизследване изложено на показ, до колкото ми позволява смелостта.

Открих приятен блог(http://waitbutwhy.com) с няколко интересни статийки през 2016 година и от него ще взаимствам една идейка, идеята за визуализиране на времето, на живота. Подтискащо е от една страна, но от друга е доста съсредоточаващо и вълнуващо, конкретно и целеустремено.

Идеята е следната, животът ни е краен и той може да се визуализира лесно с помощта на много прости средства. Да речем, че ще живея 80години, от тези 80, първите 20години се изграждам, а последните 10 съм с доста ограничени физически, а и ментални възможности. С други думи при добро стечение на обстоятелствата имам 50 години в които съм активен и можещ. Какво създавам и с какво се занимавам в тези 50 години, това е въпросът. За да е по-нагледно, разделям годината на 52 седмици. И ето това е визуализацията на моите 50:

oooooooooooooooooooooooooooooooooooooooooooooooooooooooooooooooooooooooooooooooooooooooooooooooooooooooooooooooooooooooooooooooooooooooooooooooooooooooooooooooooooooooooooooooooooooooooooooooooooooooooooooooooooooooooooooooooooooooooooooooooooooooooooooooooooooooooooooooooooooooooooooooooooooooooooooooooooooooooooooooooooooooooooooooooooooooooooooooooooooooooooooooooooooooooooooooooooooooooooooooooooooooooooooooooooooooooooooooooooooooooooooooooooooooooooooooooooooooooooooooooooooooooooooooooooooooooooooooooooooooooooooooooooooooooooooooooooooooooooooooooooooooooooooooooooooooooooooooooooooooooooooooooooooooooooooooooooooooooooooooooooooooooooooooooooooooooooooooooooooooooooooooooooooooooooooooooooooooooooooooooooooooooooooooooooooooooooooooooooooooooooooooooooooooooooooooooooooooooooooooooooooooooooooooooooooooooooooooooooooooooooooooooooooooooooooooooooooooooooooooooooooooooooooooooooooooooooooooooooooooooooooooooooooooooooooooooooooooooooooooooooooooooooooooooooooooooooooooooooooooooooooooooooooooooooooooooooooooooooooooooooooooooooooooooooooooooooooooooooooooooooooooooooooooooooooooooooooooooooooooooooooooooooooooooooooooooooooooooooooooooooooooooooooooooooooooooooooooooooooooooooooooooooooooooooooooooooooooooooooooooooooooooooooooooooooooooooooooooooooooooooooooooooooooooooooooooooooooooooooooooooooooooooooooooooooooooooooooooooooooooooooooooooooooooooooooooooooooooooooooooooooooooooooooooooooooooooooooooooooooooooooooooooooooooooooooooooooooooooooooooooooooooooooooooooooooooooooooooooooooooooooooooooooooooooooooooooooooooooooooooooooooooooooooooooooooooooooooooooooooooooooooooooooooooooooooooooooooooooooooooooooooooooooooooooooooooooooooooooooooooooooooooooooooooooooooooooooooooooooooooooooooooooooooooooooooooooooooooooooooooooooooooooooooooooooooooooooooooooooooooooooooooooooooooooooooooooooooooooooooooooooooooooooooooooooooooooooooooooooooooooooooooooooooooooooooooooooooooooooooooooooooooooooooooooooooooooooooooooooooooooooooooooooooooooooooooooooooooooooooooooooooooooooooooooooooooooooooooooooooooooooooooooooooooooooooooooooooooooooooooooooooooooooooooooooooooooooooooooooooooooooooooooooooooooooooooooooooooooooooooooooooooooooooooooooooooooooooooooooooooooooooooooooooooooooooooooooooooooooooooooooooooooooooooooooooooooooooooooooooooooooooooooooooooooooooooooooooooooooooooooooooooooooooooooooooooooooooooooooooooooooooooooooooooooooooooooooooooooooooooooooooooooooooooooooooooooooooooooooooooooooooooooooooooooooooooooooooooooooooooooooooooooooooooooooooooooooooooooooooooooooooooooooooooooooooooooooooooooooooooooooooooooooooooooooooooooooooooooooooo

Всяко кръгче представлява една седмица от активния ми живот 20-70 годишен. В момента съм почти на 35 и следователно първите почти 15 години от активния си живот съм оцветил в зелено, те са изтекли, каквото било-било, няма връщане на зад. Първото червено кръгче е около моментът в който се поизясни идеята за Живо село, а второто червено кръгче е момента на закупуване на първия имот в селото - нашата първа къща и заживяването ни в Живо село. Между другото, за всички любопитковци, селото се казва Ковачево, вече не го пазим в тайна, вече вратите са отворени за широката публика.

Последните 52 кръгчета са подчертани, защото това е последната година за която в момента правя ретроспекция. Визуализацията е прекрасен инструмент за съсредоточаване на ума нали? Слага всичко в контекст, в координатна система, в реалност.

Понеже нуждата от дневник за едно такова начинание е зверска, но времето и желанието да попълвам дневник е нулево, в последните години си водя календар и това което ще се опитам да направя сега, е да ви преведа през последните 52 кръгчета с реперни точки информация от календара и ако съм правил снимки, може и снимки.

Седмици 1,2. Годината започна бавно, не съм попълвал нищо в календара, помня, че обичайните заподозрени се събрахме на нова година Аз, Мария, Аро, Яна, Венци, Мина, Сашо, Данчо, Пацо, Ива, Дидо, Ива, Дари, Ради и още не помня кой и дръпнахме едно празнуване от 30-ти до 4-5-ти, а после си почивахме от празнуването, пък и беше студено.

 Йога, лед и деца хвърлящи камъни по заледеното язовирче, инересен звук.

Сухо, хладно, меланхолично, но все пак слънчево и красиво.

Първият ни успешен опит с култивиране на гъби кладница на пън от топола даде първата си реколта.

Седмица 3, Започнах финалната фаза на избирането на система за Битова Гореща Вода (БВГ). Спрях се на бойлер с две серпентини Теси (не съм доволен, слаба изолация изстива бързо, иначе работи ок), слънчеви колектори Ецинк, (перфектно работят до сега) помпа Вило 25/4 и drain back system и Гоце Делчевски контролер(супер), изобщо мога да давам консултации по въпроса, беше бая четене и мислене и резултата е идеален.

Започнах подрязването на лозницата и малините, на 13-ти направихме първата салата от наши салатки от чисто новия ни парник.

Открихме миенето на моркови и картофи с бормашина. 

На 17-ти Изворче ни дойдоха на гости за няколко дни, взе че падна и сняг, та успяхме да се спускаме с найлони цели два дни. :) 

Седмица 4, успяхме да сключим сделка за няколко парцела земеделска земя която движех през последните година и половина, алелуя! Вече са наши. Помогнах за организирането на един от селските курбани, за Атанасов ден. Видяхме най-ниските температури за цялата година, -10градуса. Спомина се наш познат от съседното село, ще ни липсва.

Седмица 5, Започна инсталация на бойлера и системата за БГВ и радиатор в банята. Започна подрязването на овошките и събирането на калеми за ашладисване на диви круши.

Идилия с дядо.

Седмица 6, Монтирахме слънчевите колектори за БВГ, подготвихме градината над сушилника, засадихме 40-тина лозички, резитбата на овошките продължава, изработване на колчета за изправяне и забиване и формиране на лози.

Седница 7, Засадени са марули с кромид лук за зелен, магданоз, грах, бяла детелина по пътеките, моркови, копър, кромид лук за глави. Подсяване на тревния чим в овошните градини на Д.О. с бяла и червена детелина и звездан. Работата по слънчевите колектори продължава, пускане на тръбите. Засаждане на картофи за пресни. Започва изграждане на стълба към таванския етаж.

Седмица 8, Сливите и прасковите са напъпили, ранния бадем цъфти, системата за БВГ е завършена, резултата е 47градуса на 200литра бойлер още при първия ден на експлоатация. Пребоядисвам банята с вар, трудно е, но е чудесно, чисто. Кравите на съседа кравар са изпуснати и през нощтта са нагазили посятите магданоз, моркови и картофи. Заграждане с телена ограда градината над сушилника за да предпазя от крави и поправяне на щетите от кравите, повторно засяване на места. Марийка засади 200 ягодови растения в оранжерията, аз засаждам южната леха до къщата с чесън и лук за зелен, магданоз и копър. Първото за годината носене на продъкция към София, спанак и салати. Пътуване ъм София за да присъствам на годишната среща на ХранКооп-София.

Седмица 9, Засаждане на чесън, марули, балучки за зелен лук, направа на капковото на парника, плевене на външните лехи с ягоди, берем първите репички, Марийка засажда още 30-тина ягоди на външните лехи. Помагам на Момчил в търсенето на кола.

Седмица 10, Преговори за закупуване на лозе, копривата и лапада са излезли, джанките са в пълен цъфтеж. Пращаме към София салата, спанак, коприва, лапад, репички. Морковите са покълнали. Поливане на всичкия зеленчук. Нашите бадеми цъфтят. Гости. Прореждане и структуриране на малините около къщата. Гости, Гости. Ники ни донесе устройство за структуриране на вода, обещах да направя обективен експеримент дали и до колко работи и прави разлика. Опитахме първи собствен мед, супер е.

Седмица 11, Момчил се присъедини към Живо село, та дори успя да засее грах и моркови. Мария продължи със засаждането на ягоди. Обрахме цялата оранжерия за да я подготвим за домати и краставици. Открихме, че 3 реда репички на леха ще е по-добре от 6, твърде гъсто са. Купуване и инсталиране на меко капково на външните градини. Асен също се премести в Живо село с един микробус багаж. Гости. Работата по стълба и парапет на последния етаж продължава. Договорих се за две нови ниви. Венци се договори за лозе и започна подновяване.

Седмица 12, Боядисване на парапет и стълба. Подготовка на оранжерията за домати и краставици, почистване, оборска тор, фрезоване. Засаждане на 100 корена домати (две лехи в оранж.). Презасаждане на външния грах, беше изгнил. Поставяне на капково на външните лехи с Аро. Минималните температури в Сандански 1С по прогноза. Венци се изнесе от нас, премести се у Владо. Асен се нанесе у нас и прави ограда на неговото място. Рупи.

Седмица 13, трънките прецъфтяха, последни цветове по бадемите, започват да цъфтят някои от ябълките. Появи се първия корен на батат който бях заложил около коледа май. Закупуване маркучи за капково на овощните градини. Ашладисване на дива круша. Марийка е машина за садене, засади всичките краставици гергана и тиквички за един ден. Гости. Почистване на подстълбищно пространство и обособяване за още складова площ. Тунелчета за тиквичките, агрил на всякъде, очакваме падане на температурите. Контузих си вратлето, ох. -1С в Сандански, доматите измръзнаха в оранжерията под агрил. Поставяне на мрежи за комари по прозорците. Първи опит за домашна боза, екстра стана.

Седмица 14, преминаваме на газови котлони, инсталация на печка, ремонт, дюзи и нагревател фурна. Заваждане на лилави картофи, гости, презасаждане на 100% от доматите, плевене, поливане. Подготовка на зеленчукова градина Д.О. и засаждане 2 лехи с арпаджик. Кака на гости. Стълбата и парапети са готови. Първа листна пъпка на батат. Рожден ден :) гости. Поставяне на стълб за антена за интернет.

Седмица 15, започване на капково на овошките. Засаждане на зелен фасул, плевене, поливане. Гости. Връзване на домати. Покълване на батати в пясък (провал).

Седмица 16, Първа ягода, почивка, косене между овошките. Кръводаряване. Посещение на панаира в Кресна. Работа по овошките. Колтучене и връзване на домати.

Седмица 17, акацията цъфти, поливане, работа по овошките, косене на овошките, връзване на краставици в оранжерията, изготвяне на представяне за пред ХК-София, плевене на асмата, плевене на домати и магданоз, обмисляне възможностите за доставяне на интернет към Живо село. Работа по капково на овошки. Гости.

Седмиаца 18, Аро рожден ден. Първи набрани късоплодни краставици. Косене около къщата. Прекопаване и плевене на картофи, грижа за ашладисаната круша, готови батати за садене, косене около лехите зеленчуци, масло от ниим против въшки на краставиците (не помогна, махане на въшките механично помага повече). Бяла детелина цъфти. Спанак цъфти. Прибиране на зелен чесън(силно неуспешен).

Седмица 19, косене на зеленчуковите градини, първото бране на външните ягоди, почивка. Полагане на кабел за интернет. Великденски вкусутии и добри гости.

Седмица 20, първи басейн за децата, фрезоване на леха за батати, бране и приготвяне на сладко от мъжки(зелени) смокини, засаждане на батати, зелен фасул, тикви сиви, царевица, косене. Доставка към Сф.

Седмица 21, копривата е прецъфтяла, първи тиквички и пресни картофи. Вадене на кърлеж от Аро. Засаждане на картофи късни, червени чушки, целина, червено цвекло, тикви, дини, босилек, чубрица. Правене на компоти от ягоди. Обиколка музеи в Сф. Първи малини готови.

Седмица 22, Първи краставици гергана. Косене овошки, лятна резитба на овошки. Плевене десертно грозде. Засаждане на пъпеши. Асен - монтиране на антени за интернет. Подстригване на ягоди в оранжерия за втора реколта. Засаждане дини.

Седмица 23, Плевене краставици и домати в оранжерия. Интернетът вече работи. Почистване на заразени листа с мана на краставици в оранжерия, подстригване на ягоди. Засаждане късни картофи. Косене и подрязване на овошки. Поставяне на капково на десертното грозде.

Седмица 24, Прибиране на ранни картофи. Доставка към Сф. Посещение в Сф, взехме си и коте.

Седмица 25, Вишните са готови, грах-готов, първи готови домати ръгби. Бране грах, малини, нектарини, вишни, краставици, тиквички, магданоз. Засаждане на целина глави, червено цвекло, чубрица. Подавне на декларация за бели петна по член 69. Замерване на новите парцели. Косене и подрязване овошки. Гости. Грижа за пчелите. Оправяне на фризера. Марийка и децата на море.

Седмица 26, обиране и консервиране на грах, варосване на оранжерията за засенчване. Засаждане на корнишони. Доставка храна Сф. Еньов ден с хранкооп, лекция за реалностите на селския живот на зенит фюжън фест. Бране на домати и краставици.

Седмица 27, доставка към Сф, бране и консервиране зелен фасул. Засаждане на Бамя (късно и е, месец по-рано трябва). Плевене дини, засаден босилек.

Седмица 28, вадене и замразяване на моркови, доставка до Сф. Работа по капково на овошките и първа проба на поливната система. Косене на овошките. Бране и обработка на домати и краставици.

Седмица 29, прибиране на кромид лук, две доставки до Сф, поставяне мрежа за корнишони. Засаждане на моркови с мълч от слама за късни (получиха се с твърде много телен червей). Изваждане последни ранни моркови. Събиране на бял риган. Пътуване до Сф за среща на ХК-Сф. Провал на бадемовата реколта заради късните цветове и птици.

Седмица 30, има зрели пъпеши (чудни станаха). Доставка до Сф. Засаждане на късни безколови домати и късно зеле. Поръчване на праскови Евмолпия и Ласкава от института в Пловдив.

Седмица 31, не съм писал много в календара не знам защо. Засаждане на късен боб за зелен. Първи беритби на зелени чушки ( трябва да се засадят заедно с ранни домати). Поставяне на ъгловите колове на нова овошна градина.

Седмица 32, готова е първата царевица и корнишони. Достава към Сф. Изкореняване на домати розова магия от оранжерията. Изграждане на компостер, разхвърляне на готов компост в оранжерия. Марийка насади чушки и безколови домати в оранжерията, опит за много късни. (неуспешен, трябваше месец по-рано)

Седмица 33, готови са сините сливи, узрели са първите смокини, дивите къпини са готови. Не съм писал в календара. няма снимки.

Седмица 34, Доставка към Сф. Ябълките са узрели, направихме оцета от ябълки. Поръчах оборска тор. Приготвяне на стерилизирани краставички и сладко от зрели смокини. Инсталиране на миялна машина.

Седмица 35, епичното приготвяне на зимнина, три вида лютеница, патладжани, домати, печени чушки, камби с моркови и какво ли още не.

Седмица 36 +37, пътуване към Сф за мама РД. Посещение на семинар за домашно образование. Посетихме Етъра, Габрово, Трявна, Търново.

Седмица 38, Марийка РД. Стерилизирани краставици и корнишони. Бране и сушене на смокини. Подготовка на терен за строене на барака зад къщата - заравняване с багер. Гости. Плевене.




Седмица 39, Изваждане на първи батати (чудесни), бране и сушене на смокини, ремонт на ел. дехидратор, първо бране на късния зелен фасул + консервиране, бране на орехи и дренки + компот от дренки.

Седмица 40, бране на орехи и дренки + компот. Докарване на 18кубика оборски тор. На море в Гърция.

Седмица 41, шкодата се счупи, основен ремонт на двигател. Прибиране на тикви, изваждане на картофи(едноредови по-добре от двуредови) (лилавите много зле), бране орехи, Първи зелки са готови.

Седмица 42, разправии по шкодата. Закупуване и транспорт на самоходна косачка за овошките. Засаждане на кейл в оранжерията. Изораване мястото за лимец.

Седмица 43, Започнахме да затваряме оранжерията вечер. Преливане на оцета, почти е готов. Вентото на ремонт. Първо палене на камината. Трушия 4 вида, кисели краставички, залагане кисело зеле. Махане на краставици от оранжерията. Оразмеряване мястото на фиданките на новата овощна градина (вече е изорана). Разпръсване на оборски тор в оранжерията.

Седмица 44, засяване на спанак в оранжерия. Фрезоване на място за лимец. Събиране на бататите. Първа слана.

Седмица 45, измръзнаха доматите във и извън оранжерията. Прибиране на зелени и недоузрели домати. Оразмеряване овошки. Подготовка на мястото за засаждане на специален стар сорт ягоди и засаждане на половината. Посяване на ръж за покривна култура през зимата на лехите зад къщата.

Седмица 46, Почивка с басейн в Сандански. Сушене на райски ябълки. Рязане на останалите дърва за огрев. Изчистване наторяване и фрезоване на леха в оранжерия, засаждане с къдрави марулки. Участие в периферия-център, панел към empatheast семинара във Враца. Вземане на още ягоди и лешници за садене.

Седмица 47, Прибиране на зеле и моркови от градината. Засаждане на ягоди и подсяване на марули. Вдигане на оградата на новата овошна градина. Багер изкопава дупките за овошките на означените места. Вдигане един ред колове за десертно грозде. Пренасяне на оборски тор до дупките. Засаждане на лешниците. Засаждане на част от прасковите.

Седмица 48, засаждане на праскови, купуване на фиданки, носенена тор до дупки. Засаждане на райски ябълки и орехи с Мина и Данчо, живи да са. ха- нямам снимки.

Седмица 49, Прибиране на червено цвекло, целина глави и праз лук. Първи сняг. Чистене на къпини при Асен. Обработване на половин теле.

Седмица 50, правене на пастърма, наденици, суджук бульони тн. Пренасяне на тор към овошки. Садене на райски ябълки, нектарини, и ябълки с Мина, Данчо, Ники, Бо и Гери, живи да са. Насадени са всички дръвчета (124 фиданки). няма снимки.

Седмица 51, -9.3С най-студеното което сме виждали от както сме тук. Почивка. Фрезоване между новопосадените овошки, половината. (махане слагане на оградата). Изчистване на последния ред от оранжерията. Довършване на рязането на всички дърва за огрев.

Седмица 52, семейно време.

2017г. Седмица 1, Фрезоване на другата половина от новата овошна градина (махане, слагане на мрежа). Оборска тор в оранжерията, фрезоване, засяване на репички. Празнуване на нова година с Мина, Сашо, Данчо, Ники, Любов, Дидо, Ива, Ради и Дари.

Има и клипчета, ако искате и тях да сложа :) хаха.
Радвам се, че за няколко дена успях да препиша някои нещица от календара и да подредя снимките да съвпадат със седмиците и да кача всичко в блога.
Предполагам, че тук вече, ще четат само най-големите ни фенове и приятели или най-надъханите за подобен тип живот, та сега мога да си се отпусна и да си поговорим едно хубаво.

В началото на 2016 бях толкова изморен от 2015, че когато купихме поредните парцели се зарекох, че тази година няма да се занимавам със засаждане на овошки. Както виждате не успях да се сдържа. Напъване и тва е, ама как да не го направи човек като вижда смисъл в това нещо, вижда, че е добро, виждам, че ще помогне на много хора и на природата.

Мечтая си аз, един ден да произвеждаме толкова много чиста храна, че да стига за внушително количество хора. Мечтая си други да последват и да предоставим продукта на своя труд и живот на хора, които ще го оценят. Тези хора, да се почувстват здрави, силни и свободни и на свой ред да направят нещо хубаво за друга група от хора и така да започне една вълна, вълна, която ще промени качеството на живот на всички.
Знам, че може, знам, че ще стане, просто ми се иска да е по-бързо. Искам да му се наслаждавам на този свят пълен с такива хора.
Яд ме е, ама много ме е яд, като не успявам да направя повече, винаги повече и още, може още. Четох веднъж един тип, той обясняваше, че няма нужда да се опитваме нашия отпечатък върху планетата да е малък, далеч по-добре е да правим голям и полезен отпечатък.
А с Марийка си говорихме тези дни защо не търгувам на борсата и спечелените пари не ги харчим за тези проекти, наемане на работна ръка и прочее. Изводът беше, че личното време и труд които са вложени са ми много по-ценни и любими от безличното финансиране. За мен истината се намира в многобройните малки работещи общества и семейства и личности, а не в богатите филантропи които спонсорират мастодонтски проекти.

Годината както виждате сами си беше доста успешна, свършихме много работа и брахме много реколта. Първата година в която успяваме да доставим до София продукция надхвърляща 1000кг. За нас това е значително постижение.
Но колкото и да се губя в хилядите неща които сме правили в годината, като се замисля за отминалите неща, най-ценното, най-хубавото което виждам е това, че децата пораснаха с още една година тук, на чист въздух, сред хубави хора, подхранвани от чиста храна и с доста голяма свобода. Това някак си ми е толкова голямо, че осмисля всичко. А другото, другото е просто бонус, другото е благотворителна работа, за кеф.

Също искам да ви кажа, когато четете, че съм направил нещо в първо лице единствено число, имайте предвид, че аз никога не съм сам и благодарение на Марийка успявам да свърша туй-онуй. Безкрайно съм и благодарен за несломимата подкрепа която ми оказва ден подир ден вече толкова години. Огромно уважение (граничещо) със страхопочитание изпитвам към нейните родителски способности, нашите деца нямаше как да станат толкова готини ако не беше нейното огромно търпение и уважение към децата, подплатено с доста четене и труд за тяхното възпитание и израстване. Да не ви разправям също, че всъщност, че по-голямата част от продукцията която отгледахме тази година е 100% нейна заслуга. Изобщо, седи си там в периферията, не влиза в светлините на прожекторите, но извършва огромна работа. Благодаря ти мило!

2016 се сдобихме с още хора които да живеят в Живо село и това е сууууупер! Започнахме да споделяме общ автомобил, да правим общи проектчета и да синхронизираме нуждите и силните си страни, така че да ни е по-добре на всички. Гледам, гледам, викам си, развиваме се бе, глей всяка година е по-добре и по-богата от предишната. А и знаем повече.

Усещам, че ни трябват още 1-2 семейства само, за да прехвърлим някаква критична маса. Като я прехвърлим, ще се изстреляме на изцяло ново ниво на качество на живот и възможности за действие и комбиниране на силите ни. Дано да стане скоро.

И да се върнем на началото на този пост, мисля си, добре си ги изразходих тези 52 седмици, доволен съм.

Илия(Живо село)