Смисъл

В ретроспекция, като се оттърся от вихъра на ежедневието искам да ви призная, че най-смисленото нещо което съм направил в последните две седмици е да посея десет семена от домашна райска ябълка.
Ха, какъв ли нов сорт ще излезне от тях?! Ще видим след 10-тина години предполагам.

Илия (Живо село)

Вторични суровини

Дворът ни, а и малко отвъд него,  е станал като пункт за вторични суровини.

Ужасно ни дразни и постоянно се опитваме да го реорганизираме за да е по-прибран и приемлив. Не успяваме, или успяваме за кратко преди баща ми да донесе поредната партида "боклук"  от София.

Но кажете ми, как да ми даде сърце да пусна да отидат на скрап алуминиеви радиатори защото били мръсни,

ламарина за покрив дебела 1мм която може спокойно да покрива постройка в следващите 200 години, перфектен дъбов и буков паркет защото са вече ползвани веднъж и е много работа да се почисти и нареди отново,

дъски и греди от стар покрив които могат да се ползват поне още два пъти преди да идат за горене,

винкели и тръби които ще върнат на скрап за мизерните 40ст на кило, а после ще купуваме по 1,5лв на кило,

боже опази ПВЦ дограма с грешен размер, стара дървена дограма която е идеална за парник, старите кухненски шкафове заменени от по-модерни, врати, балатуми, кашони, буркани, велосипеди, маси, дивани, край няма.

Но не можем да поберем всичко, да използваме всичко и то веднага. И така, увеличава се дворът за вторични суровини полека лека. Раздаваме на съседи и приятели, но пак расте.

Горд съм, изключително съм горд даже, не защото съм българин, а защото в нашата къща се купува само това, което не се изхвърля от някой наш познат, а това не са много неща. Горд съм, че направихме покрива с ламарина която щеше да иде за скрап, горд съм, че вложихме 4 различни вида използвани тухли в таванския етаж,

горд съм, че правим парно с радиатори спасени от рециклиране,

че инсталирахме 3 пвц прозореца с грешен размер, една пвц врата за боклук,

и 5 за сега вътрешни врати останали като строителен отпадък,

горд съм, че кухнята ни е направена от преправен барплот, рафтовете в мазето от стари магазинерски рафтове, че изолацията на къщата ни частично е от изхвърлени парчета използвана изолация от друга сграда,

че нямаме нови батерии на чешмите, че парапета на стълбите ни е направен от стари тръби за парно и изхвърлен сачак,

че ползваме фурна, котлони и фризер по-възрастни от нас самите.

И вярно, че е дразнещо да е кочина наоколо заради хилядите неща които чакат своя ред да служат още веднъж, да дадат на сътворението си по-голяма стойност, но в един момент тази кочина ще се намести, къщата ще е готова, къщите на много съседи и приятели ще са готови докато изчистим всички полезни неща, но в душата ми е чисто, ходим по земята и след нас не остава следа.

Да, по-трудно е да поправиш от колкото да купиш ново, по-трудно е да преправиш или сътвориш от колкото да купиш готово,  а понякога е и по-скъпо, но си струва.

Нашите гости трябва да знаят, че цветовете на мебелите в  нашата къща не си отиват, не защото нямаме вкус, а защото вкусът ни има приоритети и предпочита по-дълбоката красота.

И ако имате някой полезен боклук за изхвърляне, сетете се за нас.  :-)

Илия (Живо село)

Хубаво е да живееш на топло

Всеки си има път.
За това  реших, че дори и да пропагандирам малко предимствата на създаването на дом в по-топличък климат реално, само тези на които това им е пътя ще ги докосна.

Много е приятно декември месец, когато се прибереш от работа, да си запалиш печката на дърва, не защото трябва да се топлиш, а защото ти внася уют.
На вън е 13 градуса в момента, декември месец! Ние готвим и се топлим с 4-5кубика дърва за цяла зима.

Много е приятно декември месец да можеш да си хапваш пресни плодове от градината и тук, таме някое закъсняло доматче.

А гроздето си спомням веднъж го обрахме към 8-ми декември. А последните чушки събрахме края на ноември тази година.

Кейл, пресен чесън, магданоз, марулки, репи, зеле и какво ли още не ще има до януари.
А реколтата догодина започва февруари-март.

Айде за домашно помислете колко пари ще спестите и колко ще изгубите ако вземете дори безплатна земя на по-студен климат.

Моля нашите приятели които живеят на по-хладно да не изпитват хладни чувства към нас заради тази статия. Всяко място си извиква хората които трябва да се грижат за него. И те трябва да са там, инак би било грешно.

Аз просто се опитвам да преведа и извикам хората които трябва да се грижат за топлата земя.

Илия (Живо село)

Масажиране на греди

Понеже тези

 маненките са заети в Големият Град, бих го назовавал Г. Г.  ако щях да го споменавам в статията повече, но няма да го споменавам, та това няма значение, имам време хем да поработвам, хем да ви разказвам.

Днес времето бе едно такова,

дето направо си живеем в облаците, а мрежите за комари служеха за събиране на вода, та се почудих, що са толко прости боговете, та да живеят на Олимп, там сигурно времето често е такова.

Отдадох се на вътрешна работа, не в духовния смисъл.
Реших да превърна част от конструкцията на покрива в част от интериора. Ама интериора трябва да е в по-приличен вид и се  наложи да ексфолирам гредите.

Които не бяха от най красивите, защото бяха преживели 1-2 неща.  Надявам се обработената част си личи и не е нужно да обяснявам коя е.
Баща ми посъветва да ги облечем с дъски, ама не ги обичам аз такива скрити-покрити работи.
Само дето не подозирах колко време и сили ще ми отнеме и колко мръсотия ще създам.
Тази снимка е направена след шлайфането на едната страна на едната греда само с едрата шкурка.

Следващите две са след страна и половина на една греда, само груба шкурка.

Силно препоручвам на всички които живеят на село или поради друга причина се занимават с прашни работи, да си купят по една хубава респираторна маска. Не си заслужава да си разсипвате здравето заради някакъв мъжкарски имидж.
На тези снимки съм без предпазни очила, но веднага след това ги сложих. Не, че пак не си пълних очите няколко пъти, но доста по-малко от иначе.

Ъгълчетата и други трудно достъпни места минах с флексчето.

Направих една снимка със светкавица около 5 минути след като бях спрял работа за почивка. Вижте прахоляка във въздуха. 

Веднага след това, но без светкавица. 

Това, че не виждате нещо, не значи, че то не е там. Бъдете разумни, ползвайте предпазни средства. 

Изметох един чувал с дървесен прах. Изметох и стените и тавана. 

Остава да го мина с хубав лак на водна основа. Вижте колко са различни гредите според възрастта им, ще се опитам да запазя контраста видим с прозрачен лак. 

И едно селфи до добре свършената работа.  Доволен съм. 

А облаците отвориха малко пространство, ама малко. 

Илия (Живо село)