Ябълков оцет

Беше есен, но докато се развие малко оцета и докато качим снимките и докато остане време да напишем си стана почти зима.
Ябълковият оцет е известен с неговите оздравителни качества. Но туй нещо дето го купуваме от магазина с надпис "ябълков оцет" е мнооого далеч от истината. Например:

Съдържание от типа потейна вода, оцетна киселина Е260, оцветител Е150, няма как по мое мнение да донесе желаните здравословни ползи.

За това, а и защото ни се занимава, ние си правим собствен. В крайна сметка какво толкова, просто половината кухня ти е заета от буркани за 2-3 месеца.
Да, буркани. Гледаме оцетната киселина да не пипа много пластмаси, че кой ги знае какво ще изпуснат в иначе съвършенният ни оцет. Стъклото си е най-сигурния съд.

1 настъргваме, смиламе, раздробяваме ябълките. (разбира се, че са не напръскани и не наторени и са от стари зимни, сладки сортове)
2 слагаме съвсем малко вода (100тина грама на 3 литров буркан)
3 ако имаме загуба на сок (примерно в нечий лакум тумбак при смилането на ябълките) добавяме 1-2с.л. Захар. (по-добре кафява не рафинирана  с екстра моласа)
4 слагаме в буркан и разбъркваме всеки ден.

Ето как изглежда в различните фази:

От дясно на ляво виждаме току що забъркан буркан, вече ферментирал буркан, почти приключил с ферментацията буркан и прецедено ябълково вино със заченаци на вкиселяване.

Ето как се различават различните фази: първо всичко е едно

, след това се разделя водностото от твърдото(което е от горе и има балончета (винаги оставяйте минимум 4 пръста празни от върха на буркана и за всеки случай поставяйте бурканите в дълбоки чинии(преливат гадовете))

, след няколко седмици всекидневно разбъркване течното и твърдото започват пак да се смесват

, алкохолът е готов когато сокът вече не е сладък или е съвсем малко сладнеещ.

Когато сте на третия етап прецедете всичко с марля.

Когато ябълковото вино е в буркана, оставете възможно повече повърхност на течността с въздуха(не пълнете буркана над стеснението) и покрийте с марля.

Не разбърквайте вече.  След седмица-две ще започне да образува оцетна гъба и утайка.

Оставете го така да престои до желаният вкус.

А цветът е... Медено-златист, изпълнен със слънчеви лъчи, и аромат.

Когато сте доволни от вкуса, прелейте оцета в бутилка и затворете.

Ако успете да запазите оцетна гъба от предишна партида, процедурата се забързва с около 2 седмици. Ние никога не пазим, за къде да бързаме.

Моля за извинение за не професионалните снимки и за мръсната работна маса на която съм снимал бурканите. Колкото може толкоз, викам си, по-добре да споделим, макар и да не е като у списание.

Илия(Живо село)

Яна

На 17 Юли тази година се роди нашата Яна.

Тя е най-младия жител на Живо село, по настоящем на почти четири месеца.

Батко Аро много се грижи за нея и често си говорят.

Оказва се, че розовото много и отива. И сега си розовее наоколо.

Нашите съседки са в захлас.

Нашите родители идват да помагат от време на време.

Ние (мама и татко) сме във фаза на оцеляване, хронично недоспиване и отлагане на всички задачи които могат да се отложат. Все пак успяваме да бутваме и по малко задачки покрай къщата и съвсем малко покрай градините, но сме много доволни от това постижение. Разбира се, то е възможно благодарение на спорадично търпеливите моменти на госпожица Яна. :)

Яна в последно време се е научила, че има ръце и че може да ги ползва за да пипне или хване нещо, макар да не и е съвсем ясно що е то пръсти и как се използват точно за хващането на неща.

Айде запознах ви вече, скоро ще започнете да я срещате и по снимките и филмчетата ни.

Илия(Живо село)

Възможности

Четох части от книгата на Джоел Салатин и ми направи силно впечатление, неговото изказване, че възможностите в една ферма са ограничени само от нашето въображение. Доста ми допадна.

Едно от много любимите занимания на Аро е да събира ларви на майски бръмбари. Тези животинки се считат за един от големите врагове в градината.

Токущо събрани от Аро:

Тук можете да видите жизнения цикъл на един бръмбар носорог, но реално всичко преди крайният продукт за мен изглежда еднакво. Та сигурно е все едно на кой бръмбар точно са ларвите, всичките са добре дошли. линк към уики страница

Не знам как е при вас, но при нас, ако си вземеш оборски тор, то той задължително има огромни количества яйца на майски (или други) бръмбари в него, които се развиват постепенно в ларви.
Поради тази особеност се оказва, че пресяването на отлежалия оборски тор е доста важно мероприятие. Както се оказва е и доста забавно за децата.

Пресяване в аматьорски размери използваме щайга за сито:

От един чувал говежди тор се получава добив от около 100-150 грама ларви на майски бръмбари.
Те превръщат торът в пелети - техните екскременти. Структурата на крайният продукт получен от заразен с ларви на бръмбари оборски тор е чудесна.

Какво ще кажете за компостиране с майски бръмбари? Единственото което се изисква е да сложиш тор в чували и да чакаш един сезон, после пресяваш и хем имаш чудесна структура на крайния продукт, хем имаш добив на 100-150 грама чист протеин под формата на ларви.

Мислете сега така, една кокошка носачка (по спомен) се нуждае от 8г протеин за да направи яйце. Тоест, един чувал тор ще ви произведе достатъчно протеин под формата на ларви на бръмбари за производството на 12-18 яйца. Изобщо да не коментираме останалият живот в този чувал, червеи, трамвайчета и какво ли още не, бъка от живот.

В крайна сметка от остатъчен продукт получаваме високо качествен тор с перфектна структура и храна за кокошките или патиците и почистваме градината от "неприятели". А пък какви зеленчуци после се гледат в такова "гюбре" (тор), предстои да разберем на пролет.

За какво друго могат да се използват:

Ларвите се считат за перфектна примамка при риболов.
Ларвите, както и бръмбарите могат да се консумират директно като храна от хората. (Не сме си пречупили съзнанието до толкова все още, но щом 2/3 от човечеството яде насекоми и го приема за нормално... сигурно ще трябва и ние да се променим по някое време...)


Илия(Живо село)

Тежък грип

Тежък грип било имало, водел бил до усложнения, много бил упорит...

Пък ние не знаехме и му счупихме кокалите за ден и половина със сок от ябълки и кейл.

Всяка сутрин сокче за целия отбор от ябълки и кейл с качество "Живо село стандарт". Уточнявам, защото някой се излъгва от време на време да ме пита дали сме сертифицирани "Био" производители, та се чудя как да му обясня, че никога няма да паднем до толкова ниско ниво и че за чистотата на нашите продукти не е измислен още сертифициращ орган... освен собствените ни морални ценности. :)

И като ви казвам, че сме перфекционисти, виждате ли как сока от ябълки не е оксидирал, това е поради сокоизтисквачката която използваме, почти без метални части и с бавно изцеждане. Ръчна е, хем и упражнение си правиш :)

Наздраве!

Наваксване със статии

Внимание, внимание!

Ще последва масирано наваксване със статии в нашето скромно блогче, защото има много какво да се разкаже, а отдавна не сме ви разказвали и ни е малко гузно, че сме ви оставили така в неведение. Пригответе се за сериозна доза новини и статии от наша страна в идните месеци.
Ще се опитаме да приложим и повечко снимков и видео материал, но не можем да обещаем от сега.
Бъдете здрави.

Мишки и плъхове

Били са ни били полазили мишки и плъхове...
И вярно доста поражения тук и там, и най-вече неприятното чувство.

Захванах се с техния лов и с течение на времето установих, че хората си мислят, че е трудно да се справиш с мишоците и плъхчетата. А това не е така, просто трябва да се знаят някои основни неща и уловът ви е сигурен.

Всяка селска къща вижда нападение от мишки и плъхове всяка есен. Неизбежно е, те просто си търсят скривалище за през зимата. Ако не ги уловите преди следващата пролет обаче, за тях това е новият им дом и няма да си тръгнат доброволно на пролет.

Можем да използваме отрова, капани, ловци ( котка, куче, змия) или ултра звук.

Вече има специални видове отрова които действат само върху гризачи и дори котка, куче или кокошка да изяде отровеният плъх, те няма да пострадат. Препоръчвам ви такъв вид отрова ако имате други животни наоколо за които трябва да се грижите или пък малки деца.
Има и добре изпитани стари методи, като например забъркване на брашно с гипс което мишоците да похапнат.

Но аз предпочитам капаните. Така съм сигурен, че съм ги изчистил от къщата, иначе с отровата кой ги знае къде са ми умрели и се разлагат там докато не ги намеря.
Плъхове, противно на общите разбирания, се хващат в капан. Може би в по-голям капан, или опашката им стърчи извън капана, но се хващат.
Ние използваме капани тип клетка в които се закача храна на кукичка която държи вратичката отворена.

Важно е да се знае какво обичат да похапват мишките и плъховете. Топ три на нашите примамки в капаните са месо със сланина(пушено понякога), шоколад и всичко шоколадово и.... всъщност дори не стигаме до по-прозаични неща, защото вече сме уловили гризачите.
Моля ви не се опитвайте да хващате мишка със сиренце.

Друго важно нещо е къде да се сложи капана.
Гризачите имат страх от открити пространства. Обясним страх имайки предвид, полският им произход и птиците които ги дебнат от високо. В следствие на тези вродени инстинкти, те се движат по ъглите на помещенията и мебелите. Точно там трябва да сложите капана за да е успешен.
Ако сте виждали от къде избягва една мишка или плъх, най-сигурния начин да я хванете е, да поставите капанът директно на пътя по който се е движила. Тези животни използват едни и същи пътища за придвижване и когато им замирише вкусно близо до пътя по който минават, задължително ще отидат да проверят какво има в капана.

Гризачите имат добро обоняние, постарайте се да не оставяте миризмите си навсякъде около и по капана, носете ръкавици ако трябва.
Те са по-активни през нощта и когато не ги притесняваме с чести минавания и тропкания в помещението.
Обикновено се хващат през нощта и на сутринта ги изнасям.

Ловци в нашата къща не използваме, те са ни твърде ангажиращи.

Ултра звукът (има си специални машинки) с определена честота ги отблъсква казват, но ние не го ползваме, защото имам чувствителен слух и го чувам и ме дразни. Отделно, че има различни мнения до колко са ефективни тези машинки.

И така ние сме свободни от гризачи вече цяла неделя. И дори сме взели предпазни мерки, като сме заложили на терасата и в гаража капани които да уловят бъдещи натрапници преди още да са влезли в къщата.
Като мине есенната инвазия после е по-лесно, чак до следващата есен.
Ех да беше толкова лесно и с бълхите.

Успешен улов,

Илия(Живо село)