Sunday, June 30, 2013

ПчелИИИИИИИИИИИИ

или какво научихме за тях и как се сдобихме с много хиляди


Най-накрая можем да се похвалим, че поставихме кошери с пчели в овощните градини :-)))
хем можем да им се радваме, хем да опрашват дръвчетата, хем да събират и създават благинки, каквито само те могат (и знаят как).




От миналата година започнахме да се образоваме относно пчелите и пчеларството. Оказа се, че пчелите са мнооого по-удивителни същества отколкото подозирахме предварително, а пък ние уж си знаехме, че са си доста удивителни. Пчеларството пък се оказа, че не е нещо еднозначно установено, което можеш изцяло да научиш и приложиш, а има много различни начини на пчеларстване. Някои дори казват, че начините на пчеларстване са толкова, колкото са и пчеларите. Тези различни начини се определят най-вече от това човек колко и какво знае за особения начин на живот на пчелите (а има и много неща, които още не се знаят как и защо се случват), какви са особеностите на района (като климат, релеф, медоносна растителност), какви видове кошери се използват и какви цели си поставя човек при отношенията си с пчелите. Това води до различни „системи” на гледане и различни пчеларски практики, които понякога не се отразяват добре на пчелите. Причините за това са: 1) недостатъчно добро познаване на особеностите на живота на пчелите, или 2) несъобразяване с тях с цел да се постигнат по-големи добиви/печалби, с което човек им оказва влияние по неприятен, нездравословен или погубен за тях начин.

Има два начина човек да се сдобие с пчели – чрез роене или чрез т.нар. отводка. Роенето е естественият начин на пчелите за размножаване, при който (обикновено) през месеците май-юни се ражда млада пчела майка, бива оплодена по време на своя „брачен полет” и се връща в кошера за да поеме характерната за нея роля в пчелното семейство. Старата майка напуска кошера съпроводена от множество пчели в търсене на подходящо място за създаване на ново семейство – където отново пчелите ще изградят своите восъчни пити, в чиито килийки ще отглеждат своите нови поколения пчелички (т.нар. пило) и ще складират своите запаси от нектар (бъдещия мед) и прашец. Ако успееш да намериш, уловиш и заселиш в кошер такъв рой -> имаш пчелно семейство. Това е естественият начин, по който пчелите се размножават, но не можеш да бъдеш сигурен дали и кога ще можеш да намериш рояк, както и не можеш да си сигурен от къде е произлязъл и къде са живяли (или как са били гледани) тези пчели. Другият начин за създаване на ново пчелно семейство е чрез т.нар отводка. Най-общо казано (тъй като има различни отводки) това представлява взимане на част от вече съществуващо семейство (или части от няколко семейства). Взимат се пчели и пити с пило, мед, прашец и евентуално и майка, които се прехвърлят в празен кошер. След това новото и старото семейство имат нужда да бъдат оставени да се възстановят от шока (какво, как и защо се е случило?!?) и да обособят наново цялостно хармонично развиващо се и увеличаващо се пчелно семейство.

Бяхме се запознали с хора от съседно село, които през пролетта ни бяха обещали, че ако имат рой тази година, ще ни дадат... но таз годишен рой нямаше – та този вариант не сполучи. А наскоро се запознахме и с човек от друго съседно село, който си е пчелар от мнооого години (и по семейна линия), обича си пчелите и който имаше възможност (чрез отводка) да ни даде няколко семейства. Ихааааа... ние само това и чакахме. Видяхме неговите кошери, пити, пчели, част от начина му на работа и се разбрахме, че ще се радваме да вземем 4 семейства. Ура. Минахме по-трудната част – да намерим пчели, както и да нямаме съмнения за човека, който ни ги дава и начина му на пчеларстване. Оставаше да намерим и кошери. По принцип имаше възможност да вземем кошери и от него, т.е. кошерите, в които си живеят пчелите му, но от друга страна цената за нов кошер беше близка до тази, която той ни предложи за неговите използвани кошери. Теоретично новият кошер би могъл да изкара повече години, а и понякога има възможност стар кошер да има болест, която да се появи дори след години и да е фатална за пчелите – например американският гнилец, която болест е заразна, семейството не може да бъде спасено и единственото решение е пчелите да бъдат изгорени заедно с кошерите :(
Та в крайна сметка се спряхме на решението да вземем нови кошери – решение, което пък по-късно се оказа, че в конкретния случай може и да не е било най-правилното.

Та стигнахме до дилемата с кошерите – от къде и какви кошери да изберем? Има най-различни видове – с различни размери и брой рамки, различни материали за изработка, с различни детайли по тях, съобразени към различни райони, със или без подвижни рамки... и всякакви други особености. Различните кошери си имат различни плюсове и минуси, както и предполагат съобразяване с различни начини на работа с тях (и пчелите). В България (както и в голяма част на Европа) още от преди повече от век се е наложил т.нар. кошер Дадан-Блат – кръстен на Шарл Дадан, който го е създал, и Е. Блат, който е направил някои подобрения. Другият наложил се стандарт (в Щатите познават главно този) е т.нар. многокорпусен кошер или Лангстрот-Рут (кръстен пак на фамилните имена на създателите му). Този кошер се състои от идентични по размер корпуси (както и идентични рамки), които лесно могат да се преместват (т.е. дава възможност за подвижно пчеларство). Освен това корпусите могат и да се надграждат един върху друг (до 3-4 броя), което дава възможност за по-голямо развитие на пчелното семейство ако има мнооого изобилна паша. Също така има различни системи на преместване на местата на корпусите по между си в съответствие с различни етапи от развитието на пчелното семейство през годината. Като цяло тези кошери дават възможност за по-голямо въздействие на човека върху пчелното семейство и благодарение на тях съществува и съвременното „индустриализирано” пчеларство – по-лесно унифицирано обслужване на голям брой кошери, които лесно могат да бъдат премествани. Дадан-Блат кошера пък се състои от два основни корпуса – плодник и магазин (като магазина е двойно по-малък по размер от плодника). Този кошер не е удобен за преместване и се счита, че човек би следвало да не оказва въздействие върху плодника (където пчелите оформят живота на семейството), а главно се поставят и взимат пълните със складиран мед магазинни рамки. Казват, че този кошер е „по-мързелив”, в смисъл че е по-лесен за обслужване, а и сякаш вмешателството на човека в живота на пчелите е по-малко. Изглежда не може да се каже кой кошер е по-добър, а е въпрос на това какъв е района и какъв начин на пчеларстване би искал да практикува човек. Други пък казват, че по-важно е да познаваш добре особеностите при работа с конкретния кошер и да ги прилагаш правилно, отколкото избора на единия или другия кошер.




Та след тези дълги подробности на тема технически спецификации и пропускане на допълнителни обяснения за други алтернативни, но интересни видове кошери, се връщаме на чуденето – > какъв тип кошер да изберем? Ами избрахме и двата основни. Преценихме, че така сами ще добием опит за това какви са особеностите при работа с единия и другия, и ще можем в бъдеще да решим дали предпочитаме някой от двата. Харесахме си производител на кошери от интернет и след дълга консултация се спряхме на два ЛР и два ДБ (за посветените или вече досещащите се, това са съкращенията на Лангстрот-Рут и Дадан-Блат). Оказа се също, че производителят предлага два вида и от двата – в единия случай кошера има напълно изчистена форма, а при другия има допълнителни горни входове и странични летви, които прикрепят всеки елемент на кошера към стоящия под него. Та избрахме по един и от двата, което ни даде разнообразие от четири различни кошера.

След поръчката и доставката, следващата стъпка беше боядисването – с боя на водна основа, която не съдържа тежки метали и не е вредна за пчелите. Проявихме малко творчество, та сега имаме четири различно боядисани кошера – всеки да си го познаваме като индивидуален (подготвяме и снимки, които ще качим в някакво близко бъдеще).

След боядисването се заехме и със сковаването на рамки. Първо - чук-чук-чук-чук, чук-чук-чук, чук-чук, чук. Сковахме летвичките с пирончета. Второ - ббзззжжжж, ббзззжжжж с малка бургия с бормашината, с което направихме дупки на летвичките, през които обтегнахме телта като струна. Накрая поставихме и восъчните основи, които с една малка (известна на пчеларите) магийка накарахме восъчната основа лекичко да се разстопи и потъне (закрепяйки се) в телта. Ииии... стигнахме до онзи вълшебен миг – взимането на пчелите. Търъдъдъънннн. Тън-тън-тън Тъъънннннн.

Трябваше да е лесно и безпроблемно, доколкото все пак може да е лесно и безпроблемно. Планът трябваше да е следния - отиваме при пчеларя с новите кошери, махаме капаците, преместване съответните рамки с изградени пити (с пчели, пило, майка, мед, прашец) в новите кошери, връщаме капаците, изчакваме всички пчели да си се приберат в новия дом и поуспокоят, затваряме им входовете за да не излизат (иначе няма да могат в последствие да намерят дома си), баааавноооо и без сътресения и шумове преместваме скъпоценните кошери на предвидените нови места и отваряме входовете за да опознаят (и надяваме се – харесат) своето ново място. А през цялото време мисловно им се извиняваме за стреса, които им причиняваме и ги уверяваме, че ще се грижим добре за тях.

Почти стана така. Натъкнахме се на неочакван проблем. Когато стигнахме до прехвърлянето на рамките установихме, че тези от старите кошери (на пчеларя) са маааалко по-дълги (с милиметърчета) в сравнение с размера на нашите кошери, т.е. не могат да влязат. Уж би трябвало това да е невъзможно, тъй като размерите на кошерите по принцип са унифицирани като размер. Тъй като пчеларят е взимал своите кошери и инвентар от Гърция, където изглежда има стандарт рамките да са изработени по-масивно и са малко по-дебели от българските – Греда! Или по-точно – Рамка! Или още по-точно – Странична Летвичка на Рамка с Хоризонтално Обтелване. Имаше предложение (от друг пчелар) да опушим малко повече пчелите, след което с трионче да отрежем въпросните няколко милиметра от въпросните странични рамки. И въпреки всичко, това нямаше да е лесно, щеше доста да разстрои пчелите и щеше да изисква доста време. А освен това беше и невъзможно, защото рамките на нашия пчелар са обтелени хоризонтално (повечето пчелари прекарват телта вертикално, а други считат че е по-добре хоризонтално), и съответно не можем да отрежем телта – тя придържа восъчната пита към рамката. Все пак нашият пчелар измисли вариант – отряза телта от неговите рамки, така че да може да отдели и вземе неговите пити, които след това постави върху нашите (обтелени, но без поставена восъчна основа) рамки. Това ставаше след като с резки движения изтръскваше пчелите от неговите рамки (в новите кошери), които пък започнаха да летят притеснено около нас. Имаше и няколко ужилвания, и то в случая доста болезнени. След първоначалното болезнено забиване на жилото (съпроводено с окорване и въпросително чувство „ама защо така? какво, как и защо се случва?!?)”) болката бавно и сигурно се засилваше сякаш вкарвана с помпичка и с нарастваща сила в областта на ужилването... Уууффф.... Ппппффф... Фффуууууу.... Или пък АааааГхххХххххх.... Кой както го чувства. Пчеларят обясни, че това е поради кестена (който цъфти в момента), и който бил много добра храна за тях – значително ги подсилвал, както и спомагал да създадат много силни майки. Междувременно се правехме че въобще, ама въобще не сме ужилени, тъй като знаехме, че бурното преживяване и резките движения многократно щяха да увеличат броя на ужилванията. Но... да се върнем на питите и рамките – след като сложихме отрязаните пити върху новите обтелени рамки (което не мина без известно деформиране на питите) използвахме по-дебел и здравичък конец, с който минахме няколко пъти около питата, за да може по този начин тя да остане закрепена към рамката. След като направихме тази операция близо 20 пъти (4 кошера по 5 рамки) оставихме кошерите и пчелите, които пък постепенно трябваше да се успокоят и приберат. Но не се успокоиха бързо де. Още поне час летяха наоколо и не се прибираха, дори и след като леко заваля. Изглежда настъпващата вечер съдейства за това да се приберат, след което пристъпихме към затваряне на входовете на кошерите.

След като внимателно ги пренесохме в колата дойде ред на следващото приключение – много внимателно каране на фарове по черен път с доста дупки. И така 8 км. С което пътуването не приключваше, но поне приключваше най-притеснителния момент с черния път. Колкото по-малко сътресения, толкова по-добре за тях. Друсанията и шумовете трябваше са минимални. И без това вече бяха преживяли достатъчно за един ден. Та с внимателно и бавно каране стигнахме до нашето село, където извадихме кошерите и ги поставихме на земята. Тъй като не можехме да ги занесем на ръце по тъмно до предвидените в овощните градини места, планирахме ставане в 4:30 сутринта, когато бавно и внимателно ги пренесохме един по един. Вече леко се развиделяваше и пчеличките имаха желание да започнат да излизат. Тъкмо навреме – отворихме входовете и не ни се наложи да чакаме за да видим как започнаха да излизат и опознават обстановката наоколо. Наблюдавайки ги последните няколко дена се забелязва, че стават по-активни, по-оживени и редовно си носят прашец в кошера... Всичко изглежда наред :-)






Надяваме се от тук нататък пчелните семейства да се развиват добре, а пък ние имаме намерение да им съдействаме със засаждането на полезна и харесвана от тях медоносна растителност... но това ще трябва да е тема на следващи и по-интересни разкази.